№ 213
гр. Петрич, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20241230101672 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Б. Т.
П., ЕГН **********, действащ чрез пълномощник адв. Д. В. М., срещу „С.-К."
АД, ЕИК ***** седалище и адрес на управление в гр. Ш., ул. пл."О." № **,
представлявано от Ст.Н.Т., обективираща обективно съединени при условията
на евентуалност искове за:
да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 200,00 лева,
недължимо платена по недействителен Договор за кредит №
575799/23.10.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
В случай, че съдът отхвърли главната претенция - иска се осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 180,00 лева като недължимо платена
по недействителна клауза за неустойка по Договор за кредит №
575799/23.10.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното плащане на сумата.
Сочи се в молбата, че между страните е сключен Договор за кредит №
575799/23.10.2019 г., по силата на който дружеството е предоставило на ищеца
кредит в размер на 600.00 лева, а кредитополучателят /ищецът/ се е задължил
1
да върне сумата от 1 029,30 лева, в срок от 6 месеца. Страните договорили
ГПР по кредита в размер на 42.58 %, а ГЛП в размер на 36 %. Съгласно чл. 20,
ал. 1 от договора, страните уговорили задължение на кредитополучателя за
неустойка в размер на 1 029,30 лева случай на неизпълнение на задължението
по чл.17 от договора/ - непредоставяне на договореното обезпечение.
Ищецът твърди, че в случая му е начислена неустойка в размер на 357,76
лева, добавена към дължимата главница и лихва, съгласно погасителен план,
неразделна част от Договор за кредит № 575799/23.10.2019 г.
Ищецът сочи, че добросъвестно е заплатил на основание горецитирания
договор сумата от 600 лева главница, 20 лева лихва и 180 лева неустойка.
Молителят обосновава тезата, че Договор за кредит № 575799/23.10.2019 г. е
нищожен поради сключването му в нарушение на чл.22 от ЗПК.
Твърди, че Договор за кредит № 860828 / 26.07.2022 г. е недействителен на
специалните основания по чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК,
тъй като в договор за кредит не са посочени приложимият лихвен процент и
условията за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният
процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Визираната
неяснота съществено ограничава правата на молителя и е основание за
недействителност на Договор за кредит.
Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин. Годишният процент на разходите следва да включва всички
разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита,
както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула.
Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е
образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В Договор за
потребителски кредит е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва
ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по
кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/.
Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
2
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по
кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. Доколкото е предвидена дължимостта на
неустойка, не става ясно, дали същото е включено в ГПР, изобщо нямаме
никаква информация, какво точно е включено в процента на ГПР, дали е само
лихвата, дали е лихва и други разходи, който е следвало да бъдат подробно
описани. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства
липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е
императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване
на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези
съставни елементи обаче, както бе посочено и по- горе, остават неизвестни,
при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки
цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за
потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на
неустойка. От изложеното не може да се направи еднозначен извод, че
разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени.
Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както
компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира
годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената
на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти,
които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи
какво точно е включено в тях. Именно и поради това Договор за
потребителски кредит не е съобразен с изискването на чл. 11, ал.1, т.10 от
ЗПК.
Сочи, че уговорената годишна лихва в договор за паричен заем не е ясно
какви точно компоненти съдържа и как е изчислена по отношение на общия
ГПР. По този начин потребителя е поставен в невъзможност да разбере какъв
реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. За
да бъде спазена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва в договора да
е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения паричен заем представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно
3
да бъдат посочени всички разходи, които заемателя ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на заемателя в положение, за да
разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в
договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по
паричния заем, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота,
въведено в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Сочи, че съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи / лихви, други преки
или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора/ , изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1.
Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната
разпоредба заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да
бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя,
тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е
на кредитора и се заплаща от потребителя. Налице е заобикаляне на
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на
допълнителни разходи за неустойка се нарушава изискването ГПР да не бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута определена с ПМС № 426/2014 г.
Твърди, че посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е
реално прилагания в отношенията между страните, представлява
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1 и ал. 2 ,т.1 от
Закона за защита на потребителите.
Сочи, че с преюдициално заключение по дело С-453/10, С-377/14, С-448/17,
С-344/14, С290/19, С-535/2020 год. е прието, че използването на
4
заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в
кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от
елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния
характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП.
Счита, че в случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 22
ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази
норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни
разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл. 11, ал.1,
т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това Договор за кредит №
860828 / 26.07.2022 г., следва да се прогласи за недействителен.
Твърди, че нищожна е и клаузата за неустойка.
Твърди, че в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че
накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 то, вр. от
ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично
формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други
разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС /Решение № 4/2009 г. по т.д. №
395/2008 г., Решение № 1270/2009 г. по гр.д.№ 5093/2007 г., определение№ 877
по т.д.№ 662/2012 г. и др/. Такъв основен принцип е добросъвестността в
гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване,
както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума
за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е
чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2
и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е
нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във
всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от
страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал. 1,
предл.З от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по
смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не
еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до
злепоставяне на интересите на ищеца и с цел извличане на собствена изгода 6
на кредитора.
В допълнение, неустойката по Договор за кредит № 575799 / 23.10.2019 г., е
5
нищожна, тъй като последната е нищожна като противоречаща на добрите
нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП. По този начин
безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.
Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски
взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на
справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на
едната страна за сметка на другата. В настоящия случай, със заплащането на
сумата предвидена за неустойка, изцяло се нарушава принципа на
добросъвестност и справедливост.
Именно и въз основа на това, неустойката по Договор за кредит № 575799 /
23.10.2019 г., е нищожна, тъй като последната е нищожна като противоречаща
на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй
като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано
висока. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди
сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността
на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В
този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за
потребителски кредити. Разгледана в този аспект, неустойката по Договор за
кредит дължима при неосигуряване на някое от обезпеченията по договора, се
намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в
ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за
неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза
извън присъщите си функции и цели единствено постигането
нанеоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По 7
посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК.
С неустойката по Договор за кредит в полза на кредитора се уговаря още
едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение.
6
В този смисъл е и т. 32 от извлечение от протокол № 44 на заседание на КЗП
от 05.11.2015 г. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба
за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.
Основната цел на така уговорените клаузи е да доведът до неоснователно
обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до
увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от
предоставената главница. В същия смисъл и решение № 511 от 17.04.2018 г. на
ОС - Пловдив по в. гр. д. № 324/2018 г. Последователна е и практиката, че
неустойка която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционни функции , е нищожна, поради противоречие с
добрите нрави: Решение № 107 от 25.06.2010 г., на ВКС по т.д.№ 818/2009 г., II
т.о, Решение № 511 от 17.04.2018 г., на Окръжен съд Пловдив по в.гр.д.№
324/2018 г.
С гореизложеното ищецът обосновава правния си интерес от предявяване
на исковете. Ищецът представя писмени доказателства, прави
доказателствени искания, претендира съдебни разноски.
В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, с който
обосновава становище за неоснователност на предявените искове. Сочи в
отговора, на 23.10.2019 година между „С. - К." АД като кредитор и ищеца Б. Т.
П., като Потребител по смисъла ЗПК е сключен ДОГОВОР за
ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ предоставен от разстояние с № 575799, по
силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на
600 лв. която сума същият е бил длъжен да върне заедно с дължимото
възнаграждение за ползването и съгласно Погасителен план. Договорът е
сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние организирана от Кредитора и при спазване на
изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. На същата дата заемодателят е предоставило
на разположение на ищеца горепосочената сума, съгласно изразеното от
ищеца желание на каса на „Изипей".
Сочи, че в чл. 20 и следващите от горепосоченият договор е предвидена
хипотеза, съгласно която при неизпълнение на договорни задължения от 8
страна на потребителя визирани договора, може да му бъде начислена
неустойка. Кредиторът обаче, не е договорно задължен да претендира подобна
7
неустойка.
По отношение на твърдението, че договорената неустойка в горепосоченият
договор е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, като противоречаща на
добрите нрави релевира следните възражения: Процесният договор е
сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от кредитора, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникации от разстояние. Редът за организиране на системата е
посочен в „Общите условия уреждащи отношенията между „С. - К." АД и
неговите клиенти, по повод предоставяните от Дружеството финансови услуги
от разстояние" наричани за краткост ОУ, неразделна част от индивидуалните
договори за кредит. Актуалните ОУ се намират и са общодостъпни на
уебсайта на wvvu.stikcredit.hu.
Съгласно приложимите към настоящият договор ОУ - страните ползват
Интернет (и по точно размяна на електронни съобщения от и до електронната
поща, както и уебсайта на „С. - К." АД, находящ се на адрес:
vvwvv.stjkcrcdit.bu и/или кратки текстови съобщения (CMC) като средство за
комуникация и извършване на правни изявления. Комуникацията между
страните се извършва по инициатива на ищеца чрез извършване на действия
по кандидатстване за отпускане на кредит. Кандидатстването може да се
извърши по някой от следните начини: 1) попълване на електронна форма за
регистрация - заявление (молба) за отпускане на заем, намираща се на уеб
страницата на Дружеството или 2) по телефон. В процеса на кандидатстване
потребителят предоставя на кредитора своите телефон (т. нар.
Идентификационен номер) и електронна поща (имейл).
В раздел 2 „Термини и Понятия" на ОУ е посочено, че „Идентификационен
номер" представлява „мобилен телефонен номер, от който кандидат - заявител
кандидатства за заем по Телефонна линия. Страните се съгласяват, че
въввзаимоотношенията между тях (настоящи и бъдещи), изявленията
направени до Дружеството от този Идентификационен номер са изявления на
заявителя". Отделно от горното, ползвайки своята електронна поща,
потребителят може да създаде т. нар. „Личен акаунт". Съгласно на ОУ
„Профил/Електронен профил/" представлява „лично виртуално пространство
на потребителя, индивидуализирано от него чрез предоставяне на информация
8
за електронна поща и парола. Електронната поща посочена от потребителя
във Формата/Заявлението за кандидатстване представлява средство за
индивидуализация на същия от страна на Кредитора". В допълнение, в ОУ е
посочено, че използването на Идентификационният номер, „Профил на
клиента/Електронен профил" и електронна поща от потребителя представлява
електронен подпис, като му е придадена силата на саморъчен подпис по
смисъла на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ.
В настоящият случай сключването на договора е инициирано от ищеца с
попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на
Дружеството.
На 23.10.2019 година чрез създаденият от Б. Т. П. личен профил, същият е
попълнил Заявка за кандидатстване за кредит от разстояние, като в зададените
полета в заявлението са въведени следните данни - три имена, ЕГН, номер на
документ за самоличност, постоянен и настоящ адрес, електронен адрес за
получаване на документи и кореспонденция, лице за контакт, желания размер
на кредита, условията при които желае да ползва кредита и желания начин на
усвояване на сумата. В заявлението е посочен и така нареченият
„Идентификационен номер". След попълване на Заявлението за
кандидатстване и в съответствие с посоченото в чл. 6 ал. 2 от ОУ на ищеца е
изпратена необходимата пред договорна информация, включваща СЕФ. За да
завърши заявката потребителят натиска бутон „Вземи парите", което действие
е потвърждение на недвусмисленото искане за отпускане на исканата от
Потребителя сума. След натискането на бутона „Вземи парите" на
Потребителя се предоставя възможност да изтегли проект за договор за
потребителски кредит ,като ако е съгласен с неговото съдържание,
Потребителят натиска бутона „Подпис", с което действие последният дава
своето недвусмислено волеизявление за съгласието му със съдържанието на
договора и за неговото сключване. След одобрението на подадената Заявка от
страна на „С. - К." АД за отпускане на сумата посочена от ищеца на
електронна поща посочена от него в Заявката са изпратени автоматично
проект на Договор за потребителски кредит - кредитна линия сключен от
разстояние № 575799 от 23.10.2019 г. с приложение № 2 Погасителен план
към него, Стандартен Европейски Формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ).
Въпросните документи съдържат предвидената в законите пред договорна
информация за желаният кредит, предоставена в ясен и четлив вид, на
9
български език и при съблюдаване на приложимите нормативни изисквания. В
проекта на договора за кредит и приложенията към него бяха посочени
дължимите от ищеца суми, заявеният размер на главницата, брой и размер на
месечните вноски, падеж, размер на лихвеният процент по кредита, ГПР,
изискването за предоставяне на обезпечение. След запознаване с всички
условия във връзка с кредита на 27.06.2023 година ищеца е натиснал бутона
„Подпис", с което последният е изразил и своето не двусмислено съгласие за
сключване на Договора.
В резултат на тези предприети от страна на ищеца действия между „С. - К."
АД и ищеца като кредитополучател на 23.10.2019 година е сключен във
формата на електронен документ Договор за потребителски кредит - кредитна
линия предоставен от разстояние с № 575799. Сключването на договора във
формата на електронен документ е съобразено изцяло със ЗЕДЕУУ, ЗПФУР,
ЗПК и с всички други приложими нормативни документи.
Относно дължимата неустойка при непредоставяне на обезпечение
релевира следните възражения:
Твърди, че в случая неустойка не е начислявана и събирана от дружеството.
Твърди, че тази клауза е валидна и отговаряща на всички изисквания на
действащото законодателство.
Сочи, че съгласно правната теория и съдебната практика, неустойката
представлява самостоятелен договор съгласно по смисъла на чл. 8 ал. 1 от ЗЗД.
като същата може да се материализира и като клауза в договор, чието
изпълнение обезпечава/така Решение № 80 от 25.01.2010 г. по в.гр.д. №
1297/2009 г. на Апелативен съд София, ГО, 3 състав/. Тоест неустойката
представлява самостоятелно съглашение, което в случая е обективирано в
един и същ документ с договора за потребителски кредит. С оглед което счита,
че по отношение на нейната действителност, не се прилагат разпоредбите на
ЗПК и Директива 2008/48 , а общите условия на ЗЗД.
За да възникне задължение за неустойка, е необходимо наличието на
няколко предпоставки: неустойката да е уговорена между страните,
кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни;
да е налице неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение 11
неустойката обезпечава и обезщетява./Определение № 369 от 17.05.2016 г. по
т.д. № 2456/2015 г. на ВКС, 2-ро търг. Отделение/, като всички тези
10
обстоятелства са налице в настоящият случай. Неустойката се дължи от
неизправната страна по договора, когато е налице онази форма на
неизпълнение, за която тя е уговорена, а именно - не предоставяне на
обезпечение по договора. Неустойката е винаги парична санкция, имаща за
цел да гарантира изпълнението „под страх"1 че в противен случай би се
начислила /в този смисъл Решение № 59 от 29.04.2010 г. по т.д. № 687/2009 г.
на ВКС, ТК/. С оглед което е и нормално в случай, че задължението, което тя
обезпечава не бъде изпълнено - размерът на задължението на длъжника да
бъде увеличен. Това обстоятелство не би следвало да я прави нищожна, с
оглед факта, че това е присъщата за нея функция.
Счита, че в случая неустойката е уговорена за неизпълнение на непарично
задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не е обезпечено с
други правни способи, а нейният вид се определя в зависимост от това дали
заемателят по Договора изпълни в някакъв момент своето задължение. С
оглед на което и размерът на неустойката се определя като процент от заетата
сума, като същата се начислява, докато не бъде изпълнено задължението, а
това зависи изцяло от волята на заемателя. Съгласно Решение № 122 от
18.07.2019 г. по гр.д. 3238/2018 г. на ВКС, „ Гр. Отделение, при определяне,
дали неустойката противоречи на добрите нрави, съдът следва да вземе в
предвид и възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на
неизпълнението, за де не се превърне неустойката в средство за неоснователно
обогатяване, с каквато възможност разполага и заемателят по Договора.
Видно от Договора неустойката се дължи единствено за периода, в който
заемателят реално не е предоставил обезпечение, като ако такова бъде
предоставено впоследствие - същата спира да се начислява. Тоест причината
за евентуалното начисляване на такава неустойка би било единствено
виновното поведение на ищеца.
Счита, че договореният в казуса размер на неустойката, като определен
процент съгласно чл. 46 ал. 1 от ОУ в размер на 0.9%, независимо, че в текста
на Договор за потребителски кредит е посочен вече изчисленият размер
обхващащ целият период на договора изпълнява предвидените в чл. 92 от ЗЗД
цели и не предвижда неоснователно разместване на блага /Решение № 89 от
02.10.2019 г. по т.д. № 1213/2018 г. на ВКС 2 - ро търг. Отд./. Неустойката 12
освен обезщетителна функция има и други функции - обезиечителна и
санкционна, като целта е да се стимулира изпълнението и превенира
11
допускане на неизпълнение. В случая уговорената неустойка не излиза извън
присъщите и функции, като аргументи гласящи, че е „загубила присъщата и
функция",т.к. няма данни за ответника да са настъпили вреди са
противоречащи на закона и на установената съдебна практика. Неустойката
има стимулираща роля за длъжника да изпълни точно задълженията си, тъй
като в противен случай ще носи отговорност, без кредиторът да трябва да
доказва настъпването на вредите и техният размер. При неустойката
настъпването на вредите е предполагаемо, макар и кредиторът да не трябва да
доказва техният размер /така Решение № 11 от 27.06.2016 г. по т.д. №
3568/2014 г. на ВКС 1 търг. Отд.; Решение № 52 от 20.04.2015 г. по гр.д. №
5278/2013 г. на ВКС 1- во Гр. Отд.; Решение № 464 от 18.03.2011 г. .по гр.д. №
516/2010 на Софийски Апелативен съд/. Въпреки това счита вредите от
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение за очевидни. С
оглед на не предоставянето на обезпечение, кредиторът е лишен от гаранция,
че неговото вземане някога ще бъде удовлетворено, което безспорно засяга
неговия интерес.
Основната цел на уговорената неустойка е да репарира причинените от
неизпълнение в срок вреди. Останалите цели предвидени с неустойката целят
да реализират точното изпълнение и ако не се постигна - да санкционират за
неизпълнение, както е в настоящият случай /в този смисъл Решение № 89 от
02.10.2019 г. по т.д. № 1214/2018 г. на ВКС 2 - ро търг. Отд./. С оглед
изложеното, считаме, че задължението на заемателя да предостави
обезпечение, както и неблагоприятните за него последици от неизпълнение на
това негово задължение са валидни и не противоречащи на добрите нрави.
Твърди, че няма въведено законодателно изискване относно размера на
неустойката, като няма въведено ограничение на максималният размер, като
дори е прието че нейният размер може да бъде и по - голям от размерът на
главното задължение.- Доколкото по - големият размер на неустойката
еобусловен от бездействието на длъжника, същият не може да се приеме като
изначаано договорен в противоречие на добрите нрави. Нищожността, поради
противоречие с добрите нрави следва да се преценява към момента на
сключване на договора, а не въз основана размера, получаващ се в резултат на
13 неизпълнението. /Решение № 80 от 25.01.2010 г. по в.гр.д. № 1297/2009 г.
на Апелативен съд София, ГО, 3 състав/. Съгласно чл. 92 ал. 2 от ЗЗД, както и
12
съдебната практика се приема, че дори е неустойката да се приеме за
прекомерна, въпреки това тя е действително задължение, което може да бъде
намалявано, без обаче да отпада изцяло. Намаляването не цели да установи
пълна еквивалентност между неустойката и действително понесените вреди,
като този извод се налага от дефинитивно определения и обезпечителен и
санкционен характер /в тази насока Решение № 223 от 19.04.2016 г. по по т.д.
№ 3633/2014 г. на ВКС 1 ТО; Решение № 80 от 25.01.2010 г. по в.гр.д. №
1297/2009 г. на Апелативен съд град София, ГО. 3 състав/. С оглед на което,
ако се приеме, че същата е прекомерно голяма, нейният размер би следвало да
бъде намален и не би следвало цялата клауза да бъде обявена за
недействителна.
Сочи, че по правило неустойката представлява предварително определено
обезщетение /Определение № 100 от 25.01.2016 г. по гр.д. № 5831/2015 г. на
ВКС, 3 ГО/ с оглед което е нормално нейният размер да е предварително
уговорен между страните и включен, като част от погасителните вноски, като
изрично е записано, че това е дължимата вноска само при хипотезата на чл. 20
от Договора - а именно в случай, че заемателят не представи обезпечение.
Поради това счита включването на неустойката в падежните вноски за
правилно с оглед изискванията на закона.
Сочи TP от 15.06.2010 г по тълк.д. № № 1 по описа на за 2009 г. на ОСГТК,
съгласно което прекомерността на неустойката не я прави, a priori, нищожна
поради накърняване на добрите нрави, като същата следва да се приеме за
нищожна, само единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
С гореизложеното аргументира теза, че задължението за неустойка,
предвидено в договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №
860828 от 26.07.2022 година отговаря на присъщите и функции и не следва да
бъде прогласяване за нищожна.
Счита, че не е налице изначална невъзможност да се осигури в уговореният
в Договора срок поръчител, който да отговаря на посочените изисквания.
Ищецът е бил запознат с условията на Договора, преди същият да бъде
сключен (с изпращането на първото електронно съобщение и приложеният
към него СЕФ. след което и с изпращането на второто електронно
съобщение), като същият не е бил длъжен да сключва договора веднага, а е
13
разполагал с възможността първо да открие лице, което да отговаря на
определените в Договора изисквания и което е съгласно да бъде солидарно
отговорно с него и след това да премине към подписването му. Знаейки, че
няма да може да изпълни задължението си ищцовата страна е действала
недобросъвестно, като по този начин е нарушила чл. 12 от ЗЗД, който гласи, че
при воденето на преговори е сключването на договори страните трябва да
действат добросъвестно - в противен случай те дължат обезщетение.
Процесната неустойка се начислява само докато не бъде предоставено
обезпечение.
Твърди, че няма разпоредба в закона, която да определя момента на
предоставяне на обезпечение. Това е допустимо да стане преди подписването
на договора, но е възможно и да бъде предоставено в процеса на изпълнение
на същият. Именно поради това и разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД предвижда
възможност задължението по договора да стане предсрочно изискуемо при не
предоставяне на обещаното обезпечение от страна на длъжника.
С гореизложеното обосновава искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендира съдебни разноски.
(В открито съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. С
писмено становище, депозира чрез пълномощник, поддържа предявените
претенции и сторените с исковата молба доказателствени искания, прави
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Оспорва отговора на
ответника. Заявява воля за изменение на размера на предявения главен
осъдителен иск чрез неговото намаляване до размер от 148, 70 лева. Съдът е
допуснал исканото от ищеца изменение на главния осъдителен иск. По
същество пледира за уважаване на иска като доказан и основателен.
Претендира съдебни разноски съгласно списък по чл.80 ГПК. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от ответника възнаграждение
за процесуален представител.
Ответникът не изпраща представител в съдебно заседание. Депозира чрез
процесуален представител писмено становище, с което заявява воля за
разглеждане на делото в негово отсъствие, поддържа отговора на исковата
молба, не прави доказателствени искания, изразява становище по същество на
делото – за отхвърляне на претенциите като недоказани и неоснователни,
претендира съдебни разноски, представя списък по чл.80 ГПК, оспорва
14
претендираните от ищеца съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
като прекомерни. Ответникът не изразява становище относно искането на
ищеца за изменение размера на главния иск чрез неговото намаляване.
По делото са събрани писмени доказателства. По искане на ищеца е
назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице е изслушано в
съдебно заседание, заключението е приобщено към доказателствата по делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на
страните и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, а събраните писмени доказателства – Договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние № 575799 /23.10.2019
година, Общи условия към договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителски кредити, Погасителен план към договора, установиха, че на
23.10.2019 г. страните са сключили Договор за потребителски кредит №
575799, съгласно който дружеството - ответник се е задължило да предаде на
ищеца -кредитополучател кредит в размер на 600 лева, а последният се е
задължил да върне кредитната сума чрез заплащане на 6 погасителни вноски,
всяка с падеж и размер съгласно Погасителен план, представляващ неразделна
част от договора. Страните по сделката уговорили ГЛП 36 % и ГПР 42,58 %
лева или общо дължима от ищцата сума в размер на 671,54 лева.
Страните по сделката уговорили /чл.17, 18 и 19 / в срок до 3 дни от
получаване на заемната сума, заемополучателят да осигури действието на
трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в
полза на заемателя, за връщане на всички погасителни вноски, разходи и
неустойки или неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно и
неотменимо изявление на банката да заплати на кредитодателя всички
задължения на заемателя по договора за кредит в срок от един работен ден,
считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на
заемодателя за заплащане на тези задължения. Съгласно чл. 20, страните
уговорили, че неизпълнението на задължението по чл.17, 18 и 19 причинява на
кредитора вреди, в размера на неустойката, посочена в същата клауза, а
именно неустойка в размер на 1 029,30 лева, която се начислява
пропорционално към всяка вноска по кредита и е отразена в погасителния
15
план, неразделна част от договора.
Не се спори по делото, че заемната сума е усвоена от кредитополучателя,
както и че последният не е изпълнил задължението да предостави на
заемодателя договореното обезпечение.
Съгласно изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, която
съдът изцяло кредитира с доверие като компетентна, обективна, неоспорена от
страните и необорена от останалите доказателства по делото, общо
заплатените от кредитополучателя суми на основание процесния договор за
кредит са в размер 748,70 лева, с които съгласно записванията в счетоводните
книги на заемодателя са погасени както следва: задължението за неустойка до
размер от 124,26 лева; възнаградителна лихва до размер от 24,44 лева и
главница/кредит от 600 лева.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Няма спор по делото, че ищецът е кредитополучател по договор за кредит,
като между страните по делото е възникнало валидно заемно облигационно
правоотношение, по силата на което ищецът е усвоил заемната сума,
предоставена му от небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от
ЗКИ. Ищецът е физическо лице, което при сключване на сделката е действало
именно като такова, т.е. несъмнено е по делото, че страните имат качеството :
ищцата на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, а ответникът на кредитор
съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК. Несъмнено е, че сключеният договор за заем по
своята правна характеристика и съдържание представлява договор за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон ЗПК. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на ЗПК е нищожна.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен и липсата/нарушението на всяко от тези императивни
изсквания има за последица недействителност на договора. Същата има
характер на изначална недействителност, защото последиците й настъпват при
самото сключване на договора, а когато той бъде обявен за недействителен,
заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
16
връщане на лихвата и другите разходи.
Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК предвижда, че договорът за
потребителски кредит задължително съдържа годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ
разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати.
Следва, че в ГПР са включени всички разходи на кредитора по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Това налага в ГПР
да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не
същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да
преценява кои суми точно дължи. В конкретния случай съгласно записването в
процесния договор ГПР е 42,58 %, а възнаградителната лихва – 36 %, но от
записването не става ясно от кои компоненти се формира ГПР, нито е ясна
разликата между ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя
потребителя в положение да не знае колко точно е оскъпяването му по
кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността на процесната
договореност. В тази връзка съдът счита за основателно въведеното от ищеца
твърдение за нищожност на процесната облигационна обвързаност между
страните, възникнала на основание процесния договор за кредит, поради
противоречие със закона – чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
В допълнение съдът следва да посочи, че процесният договор за кредит не е
съобразен с изискванията на чл.10, ал.1, ал.2, чл.10а, ал.2 и ал.4 вр. с чл.22
ЗПК. Съгласно императивните разпоредби на ЗПК ГПР изразява общите
разходи по кредита на потребителя, настоящи и бъдещи, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Т.е. в ГПР следва
по ясен и разбираем за потребителя начин да са посочени всички разходи,
които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В
случая в договора за кредит е посочен ГПР 42,58 % без ясно да е разписана
методиката на формирането му – кои компоненти участват. Следователно не е
ясно какво се включва в общите разходи за потребителя. Ето защо съдът
намира за основателни и доказани ищцовите твърдения за изначална
недействителност на процесното облигационно правоотношение между
17
страните, по аргумент на чл.22 от ЗПК.
Както бе посочено по-горе установи се, че процесният договор съдържа
клауза за неустойка /чл.20, ал.1/ за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение, която неустойка е в размер на 1 029,30 лева.
Съдът счита, че така уговорената неустойка действително излиза извън
присъщите й функции, предвид уговорения с договора твърде кратък срок за
предоставяне на обезпечение – три дни от сключване на договора, и
многобройните изисквания към поръчителя. Налага се извод, че целта на
уговорената неустоечна клауза не е да гарантира предоставянето на
обезпечение за изпълнение на основното задължение на кредитополучателя
по договора за кредит – да върне получената в заем сума, и да обезщети
кредитора за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, а да
доведе до допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на
кредита, т.е. явява се скрита възнаградителна лихва. Съдът счита, че в случай,
че кредиторът е искал да получи реално обезпечение на вземането си под
формата на поръчителство, то той е могъл да сключи договора след като
кредитополучателя осигури поръчителя, или поради евентуалния висок риск
от неудовлетворяване на вземането, изобщо да не сключва договора. Изводът,
че така уговорената неустойка представлява скрита добавка към
възнаградителната лихва се подкрепя и от начина, по който страните са
уговорили изплащането на вземането за неустойка – разсрочено, чрез всяка от
погасителните вноски съгласно погасителния план към договора.
Предвид горното съдът счита, че процесната неустоечна клауза излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция,
което прави клаузата нищожна поради противоречие с добрите нрави. В този
смисъл са и разясненията по т.3 от ТР № 1/2009 г.по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК
на ВКС. От събраните по делото писмени доказателства се установи по
несъмнен начин, че начислената на ищеца неустойка надвишава 100 % размера
на предоставения кредит. В тази връзка при включване на неустойката към
разходите по кредита, ГПР по процесния договор ще прехвърли
законоустановения лимит на разходите по чл.19, ал.4 ЗПК. Съгласно чл.19,
ал.5 ЗПК клаузи в договора, надвишаващи определените по ал.4 ограничения,
се считат за нищожни.
Предвид горното посочения в договора за кредит ГПР е с по-нисък размер
18
от действителния ГПР, което представлява невярна информация и следва да
се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика
съгласно чл.68 г, ал.4 ЗЗП във връзка с чл.68д, ал.1 ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл.19, ал.4 и не му позволява
да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.
Ето защо съдът счита, че процесният договор за потребителски кредит е
недействителен на основание чл.22 ЗПК вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД.
Основателно съдът счита и твърдението на ищеца, че процесната
неустоечна клауза е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП. Несъмнено
уговореното в случая заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение
за обезпечение поставя потребителя в неравностойно положение, тъй като е
довело до неблагоприятни последици в правната му сфера, които са по-големи
от законоустановените. Правната същност на неустойката има санкционен
характер за една от страните по договора във връзка с изпълнение на самия
договор, а уговарянето на неустойка за неизпълнение на задължения във
връзка с обезпечаване на вземането на кредитора несъмнено е в противоречие
със закона, тъй като законодателят е предвидил достатъчно други гаранции и
механизми, които гарантират възможностите на кредитодателя да реализира
вземанията си от длъжника. Съгласно чл.133 ЗЗД цялото имущество на
длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат
еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законови основание за
предпочитане. Нищожността на уговорената в случая неустойка произтича и
от факта, че за да бъде уговорена тази неустойка още към момента на
сключване на договора, както в случая е сторено и тя да бъде определена по
размер и в погасителния план, то вредите за кредитодателя следва
предварително да са били известни, а не да касаят бъдещо събитие. В случая
кредиторът не е изпълнил задължението си за предварителна оценка на
финансовата обезпеченост на вземането си към момента на предоставяне на
заема и не може да обоснове интерес, въз основа на който да претендира
процесната неустойка към момента на сключване на договора.
Клаузата за неустойка по процесното облигационно правоотношение е
недействителна и поради противоречие с добрите нрави. В случая е
безспорно, че кредитополучателят не е предоставил уговореното обезпечение.
С оглед дадените в ТР № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС
критерии следва, че неустойката в случая не разполага с присъщите й
19
функици. Тя не обезпечава вземане на кредитора за вреди, каквито не биха
могли да настъпят само заради неизпълнението на задължението на
кредитополучателя да предостави обезпечение. Неустойката няма и
възстановителна функция, а прилагането й като санкция не може да обоснове
законосъобразност, тъй като паричният й еквивалент е една трета от
главницата. Следва, че плащането на сумата по тази неустойка е самоцелно, а
оттам – тази клауза противоречи на добрите нрави.
От изложеното следва, че заплатените от ищеца на основание процесния
договор за кредит суми в размер на 24,44 лева възнаградителна лихва и 124,26
лева неустойка или общо сумата от 148,70 лева е платена без основание, при
начална липса на такова, поради което подлежи на връщане от ответника. В
този смисъл предявеният главен осъдителен иск като доказан и основателен
следва да бъде уважен изцяло.
Поради уважаването на главния иск срещу „С. К.“ АД, съдът не дължи
произнасяне по предявения при условията на евентуалност осъдителен иск за
сумата от 180 лева, платена на основание нищожната неустоечна клауза на
чл.20, ал.1 от Договор за потребителски кредит № 575799/ 23.10.2019 година
на основание чл.55 ЗЗД.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от последния разноски в
размер на 50 лева платена държавна такса и 100 лева платен депозит за
вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза по делото.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА в полза на адв.М. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за осъществената в полза на ищеца безплатна
адвокатска помощ. В тази връзка като съобрази материалния интерес /цената
на уважения иск е 148,70 лева/, също фактическата и правна сложност на
делото, обстоятелството, че процесуалният представител на ищеца Пашов не
се е явил в проведените три открити съдебни заседания по делото, а депозира
писмено становище, в което не се релевират различни от първоначално
завените с исковата молба твръдения и искания, в хода на процеса са събрани
първоначално представените от страните /от ищеца с исковата молба, от
ответника – с отговора по чл.131 ГПК/ писмени доказателства и съдебно-
счетоводна експертиза, като за изслушването на вещото лице страните не са се
20
явили, съдът следва да осъди ответника да заплати на адв.М. възнаграждение
в размер на 260 лева с вкл. ДДС.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С.-К." АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление в гр.
Ш., ул. пл."О." № **, представлявано от Ст.Н.Т., да заплати на Б. Т. П., ЕГН
********** от село Др., община П. сумата от 148,70 /сто четиридесет и осем
лева и седемдесет стотинки/ лева, недължимо платена по недействителен
Договор за кредит № 575799/23.10.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба в съда - 17.10.2024 година, до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „С.-К." АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление в гр.
Ш., ул. пл."О." № **, представлявано от Ст.Н.Т., да заплати на Б. Т. П., ЕГН
********** от село Др., община П. съдебни разноски по делото в размер на
150 /сто и петдесет/ лева.
ОСЪЖДА „С.-К." АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление в гр.
Ш., ул. пл."О." № **, представлявано от Ст.Н.Т., да заплати на адв. Д. В. М.,
адвокатско възнаграждение в размерна 260 /двеста и шестдесет/ лева с вкл.
ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Бл. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
21