Решение по дело №2806/2021 на Административен съд - Варна

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№........................................... 2022г.,  гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV тричленен състав,

в публично заседание на двадесет и седми януари 2022г., в състав:  

    

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:  Марияна Ширванян

                                                                                                Наталия Дичева

 

 

            при секретаря Галина Владимирова,

с участието на прокурора Александър Атанасов

като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,

к.адм. дело № 2806 по описа на съда за 2021г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

 

Подадена е касационна жалба от Я.Д.П. срещу Решение № 146/17.11.2021г. постановено по НАХД № 314/2021г. по описа на ПРС, с което е потвърдено НП № 21-0324-000626/12.08.2021г. на началник РУ към ОД на МВР Варна, РУ Провадия.

В касационната жалба и в писмени бележки, касаторът, чрез процесуален представител моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде отменено НП.

Ответникът, в писмени бележки чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

 

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 146/17.11.2021г. постановено по НАХД № 314/2021г. по описа на ПРС, с което е потвърдено НП № 21-0324-000626/12.08.2021г. на началник РУ към ОД на МВР Варна, РУ Провадия.

С НП на Я.Д.П. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, т.1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

 

Въззивният съд е приел, че на 17.06.2021г. в 16.45 часа в гр. Дългопол, на ул. Никола Обретенов до кръстовище с ул. Вела Пеева, посока гр. Провадия Я.Д.П. управлява лек автомобил „Мерцедес Ц 250 Т ТД“, с рег.№ РВ***ВТ , държава България, с предстоящ собственик К.Д.Ж от гр. Дългопол., като автомобила не е регистриран по надлежния ред. МПС е с прекратена регистрация служебно на 15.11.2020г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. За констатираното деяние е образувано бързо производство в РУ Провадия, което е прекратено и преписката е изпратена на административнонаказващия орган. За нарушението бил съставен АУАН. АНО възприел констатациите в АУАН и издал НП.

 

Въззивният съд констатирал, че АУАН и НП са валидни актове. Приел фактите установени от АНО и след анализ на относимата нормативна уредба направил извод, че НП е издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон и го потвърдил.

 

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо -  постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

Доводите на касатора за неправилност на съдебното решение са относно: неизпълнение на задължението на решаващият съдебен състав да установи фактите в хода на съдебното оспорване на НП; липсата на реквизити изискуеми по чл.57 от ЗАНН в НП; липсата на доказателства, че г-н П. виновно е нарушил разпоредбата на чл.140, т.1 от ЗДвП; липса на доказателства за извършеното нарушение, тъй като актосъставителя и свидетелите по съставянето на акта не са очевидци на нарушението, поради което оспорва констатациите в АУАН, като недоказани; намира, че правилната квалификация на извършеното от него деяние е на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, а не на чл.140, ал.1 от ЗДвП, намира че авторството на деянието не е доказано и, че съдът не изпълнил задължението си да установи авторството на деянието.

В обобщение твърденията и доводите на касационния жалбоподател се свеждат до следното:

-недоказаност на съставомерността и авторството на деянието, поради факта, че актосъставителят и свидетелят по АУАН не са очевидци на извършването на нарушението, в АУАН и НП не се съдържат изискуемите реквизити; не са събрани относимите доказателства;

-неправилно деянието е подведено под разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, а нарушението е по чл.100 от ЗДвП;

-по отношение на деянието не следва да бъде ангажирана административно-наказателната му отговорност, защото липсва субективният елемент на вината – знанието, че управлява МПС с прекратена регистрация.

Така релевирните твърдения и доводи са неоснователни и не са нови, съдържат се частично в жалбата до ВРС, както и в писмените бележки на процесуалния представител на жалбоподателя по НАХД № 314/2021г. по описа на ПРС.

Във въззивното решение съдът им е дал мотивиран отговор, като е направил анализ на относимите разпоредби на ЗАНН и ЗДвП. Мотивите на ВРС са правилни и по арг. от чл.221, ал.2, изр.второ от АПК касационната инстанция не ги възпроизвежда отново в своя акт, а препраща към тях.

Във връзка с посочените доводи в касационната жалба, настоящата инстанция констатира, че АУАН е съставен след прекратяването на бързо производство № 2095/21г. по описа на РУ Провадия, пр.пр.8088/2021г. по описа на РП Варна. Преписката е изпратена на АНО. В прокурорската преписка се съдържат данни и доказателства, от които да се обоснове извод за съставомерността на деянието и за неговото авторство. Именно тези данни и доказателства са послужили при съставянето на АУАН и издаването на НП. Правилен се явява извода на въззивния съд, че от доказателствата по делото се установява, че г-н П. е управлявал МПС с прекратена регистрация на указаните в НП дата и място. Освен това въззивният съд е проверил съдържанието на АУАН и НП и е констатирал съответствие на съдържанието им с изискуемото от ЗАНН. Този извод на съда е правилен. В НП и в АУАН се съдържат изискуемите реквизити – описани са данните индивидуализиращи лицето извършител на нарушението, лицата съставители на АУАН и издателят на НП, вписани са обстоятелствата при извършване на нарушението, квалификацията му и в НП е индивидуализирано наложеното наказание.

Касационната инстанция намира за съответни на санкционната разпоредба на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП изводите на ВРС, че за деянието, за което е ангажирана административната отговорност на г-н П. санкцията е предвидена за водача на МПС, а не за собственика. Тази отговорност е предвидена за водача на МПС, както в случаите когато знае за прекратената регистрация на МПС и го управлява (умисъл), така и в хипотезите, когато не е знаел, но го е управлявал (небрежност). Предвиждането на тази отговорност е в съответствие с чл.7 от ЗАНН, в разпоредбата на който не е предвидено изключение от общия принцип на наказуемост, както на умишлените, така и на непредпазливите административни нарушения[1]. Съгласно разпоредбата на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП наличието на вина на дееца не е елемент от състава на административното нарушение.

Неоснователен е довода в касационната жалба, че нарушението е съставомерно по чл.100 от ЗДвП, а не по чл.140, ал.1 от ЗДвП. В АУАН и НП отсъства констатация за неносенето на изискуемите по чл.100 от ЗДвП документи от водача на МПС. Прекратяването на регистрацията по чл.140, ал.15 от ЗДвП е специално и не е обвързано с отнемането на документи от собственика на МПС, по конкретно с отнемането на СРМПС.

Разпоредбата на чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДвП гласи:„Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред“. Тази санкционна разпоредба кореспондира с разпоредбата на чл.140, ал.1, изр.първо от ЗДвП, съгласно която „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.“ Съвместното тълкуване на двете разпоредби налага извод, че задължение на водача на МПС е преди да предприеме управлението му по републиканската пътна мрежа да се увери, че МПС отговаря на кумулативно поставените  изисквания по чл.140, ал.1, изр.първо от ЗДвП, т.е. че е регистрирано по надлежния ред и, че е с табели с регистрационен номер. Разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП не включва в състава си умишлено управление на МПС при знанието, че не е надлежно регистрирано. Т.е. за да бъде ангажирана отговорността на водача на МПС достатъчно е да бъде констатирано, че е управлявал МПС, което не е надлежно регистрирано и не е необходимо да бъде изследвано наличието на вина. Субективното отношение  на водача към деянието  е правно ирелевантно.  

Касационната инстанция констатира, че касатора не оспорва факта, че е управлявал МПС с прекратена регистрация. Доводите му са насочени само относно начина на установяването на извършеното от него нарушение, както и за начина на приложението на относимите разпоредби към деянието и по конкретно към съставомерността му. При така релевираните доводи съдът не е имал задължение да събира  допълнително доказателства за начина на настъпване на фактите. Правилни са изводите на въззивния съд, че нарушението е установено от събраните доказателства.

При съобразяване на горното касационната инстанция приема, че при правилно установените факти, въззивният съд е приложил правилно материалния закон. Наведените в жалбата касационни основания не са налице, поради което Решение № 146/17.11.2021г. постановено по НАХД № 314/2021г. по описа на ПРС следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и при надлежното и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, настоящия състав присъжда в полза на ОД МВР 80лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 146/17.11.2021г. постановено по НАХД № 314/2021г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА Я.Д.П., ЕГН ********** *** - 80лв.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.