№ 1816
гр. Пловдив, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20215330206402 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-1030-006364/07.07.2021г.
на Началник Група към ОДМВР-Пловдив, Сектор ПП - Пловдив, с което на
А. В. С., с ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева и лишаване от право на управление на
МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.21, ал.1, на основание чл.182,
ал.5. вр. ал.1, т.5 от ЗДвП /Закона за движение по пътищата/.
Жалбоподателят А. В. С., в жалбата си и в съдебно заседание чрез адв.
С. прави искане за отмяна на НП като незаконосъобразно по конкретно
изложени доводи. Претендират се и разноски.
Административнонаказващият орган – Сектор „Пътна полиция“ -
ОДМВР – Пловдив, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща
процесуален представител. Ангажира писмено становище, с което моли
същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното НП като правилно и
законосъобразно да бъде потвърдено. Релевира възражение за прекомерност.
Пловдивският районен съд – VII н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
С акт за установяване на административно нарушение бл. №
969777/14.05.2021 г. актосъставителят С.на С. Б. е констатирала, че на
02.02.2021 г., в 20: 06 часа в гр. Пловдив, на ул. „Пазарджишко шосе“, 4-ти
км, посока изток, А. В. С. е управлявал лек автомобил "Фолксваген Пасат", с
1
рег. № ***, със скорост 97 км/ч, при ограничение на скоростта от 50 км/ч за
движение в населено място, като скоростта е била превишена със 44 км/ч;
намалена с 3% поради възможна грешка на техническото средство TFR1-М №
546/клип 26738/. Актосъставителят е посочил, че нарушителят имал влезли в
сила електронни фишове с номера № 4603822, № 3783079, № 3735775, с
което той представлявал водач, системно превишаващ разрешената
максимална скорост за населено място, поради което с деянието си е нарушил
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Въз основа на този акт е било издадено
наказателно постановление, с което за установеното именно с АУАН
нарушение, и на основание чл. 182, ал. 5 във вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на
жалбоподателя е било наложено наказание глоба в размер на 1200 лв. и
лишаване от право да управлява моторно превозсно средство за срок от шест
месеца.
В хода на съдебното производство бе разпитан актосъставителят С.на
С. Б., която описва реда за установяване на нарушението за скорост и
процедурата за санкциониране на нарушителя. Последният бил установен,
тъй като сам попълнил декларация по чл.188 ЗДвП, в която посочил, че на
процесната дата и място той е управлявал лек автомобил "Фолксваген
Пасат", с рег. № ***.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като последователни и
обективни, доколкото не противоречат на събраните по делото писмени
доказателства.
От събрания доказателствен материал, в частност от представената по
преписката снимка от клип № 26738 действително се установява превишаване
на определената в чл.21, ал.1 от ЗДвП на стойност за скорост в населеното
място, извършено от А. В. С. с посоченото в акта и НП моторно превозно
средство, представляващо административно нарушение на горепосочената
норма от ЗДвП. Жалбоподателя не е посочил друго лицето, което да е
управлявал процесния автомобил, а е заявил, че лично той е управлявал лек
автомобил "Фолксваген Пасат", с рег. № *** на процесната дата и място.
По делото от въззиваемата страна е представен и видеоклип клип №
26738, с който е заснето управлението на описаното МПС, установената
превишена скорост, въведеното ограничение. В съставения и приобщен по
делото като писмено доказателство протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. е посочено , че с преносимата система за видеоконтрол са
свалени общо 27 бр. статични изображения, като първото статично
изображение е с № 26738, а последното с № 26764. От изложеното се
установява, че процесната снимка с № 26738 е заснета в посочения времеви
интервал с начален час 19:00 ч. и краен час 24:00 ч.
Установяването на нарушението е било извършено в съответствие с
предвидената процедура и при използването на одобрен тип средство за
измерване. Съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, "когато срокът
на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства
за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. "
Следва да се има предвид, че за да намери приложение чл. 30, ал. 5 от ЗИ
2
следва техническото средство да е преминало през последваща проверка,
която да е констатирала, че то продължава да отговаря на одобрения тип.
Съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИ, периодичността на проверките по ал. 2 се
определя със заповед на председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор, която се обнародва в "Държавен вестник"
и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно заповед № 616/
11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ, периодичността
на проверка на скоростомери, съгласно чл. 31 от заповедта е една година.
Видно от представения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. се установява, че на уреда е извършена последваща проверка
на 18.09.2020г., тоест уредът е валиден според заповедта на председателя на
ДАМТН до 18.09.2021 г., а нарушението предмет на електронния фиш е
установено на 02.02.2021 г. От тази проверка е установено, че уредът
съответства на одобрения тип. Предвид това, следва да бъде прието, че
измерването на скоростта на автомобила е било извършено с годно
техническо средство. В този смисъл /Решение № 616 от 29.03.2021 г. по к.
адм. н. д. № 3167/ 2020 г. на XX състав на Административен съд- Пловдив.
Относно твърдението на жалбоподателя, че актът за установяване на
административно нарушение е съставен след изтичането на срока по чл. 34 от
ЗАНН, то съдът счита, че същото е несъстоятелно. За да се приеме, че в
случая е изтекъл давностният срок за образуване на
административнонаказателно производство следва да не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от открИ.е на
нарушителя. В случая нарушителят /жалбоподателят/ е бил открит на
28.04.2021 г. – с попълването от негова страна на декларация по чл.188 от
ЗДвП, в която е посочено, че именно А. С. на 02.02.2021 г. е управлявал
процесния автомобил. АУАН е съставен на 14.05.2021 г., при което
тримесечният срок от открИ.е на нарушителя не е изтекъл, нито
едногодишният от извършване на деянието.
Въпреки това съдът намира, че както в съставения АУАН, така и в
издаденото въз основа на него НП, описанието на нарушението не е
достатъчно пълно и ясно.
В случая на А. С. е била определена глоба в размер на 1200 лева като
наказващият орган се е позовал на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП. Тази норма, предвид
посоченото превишение на скоростта с 44 км/ч., следва да се приеме, че
препраща към разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и определеният
размер на глобата от 1200 лв. всъщност е двукратният размер на глобата от
600 лв. по чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Въпросът тук е дали е налице
"системност" и дали жалбоподателят правилно е бил наказан с глоба в размер
на 1200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца. Правилно
се възразява, че в процесния АУАН и НП не са отбелязани никакви факти
около тази системност във връзка с датата на влизане в сила на въпросните
предишни Електронни фишове, обосноваващи систмеността в случая. Поради
това конкретното административно обвинение в частта относно системността
се явява неаргументирано в акта, определящ рамките на административното
обвинение срещу С..
3
Легалната дефиниция за понятието "системно" се съдържа в
разпоредбата на § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП, съгласно която "системно" е
нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от
влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия
електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид
нарушение. В конкретния казус следва да се докаже, че коментираното тук
деяние е извършено в 1-годишен срок от влизане в сила на Наказателно
постановление или Електронен фиш, с който на С. е била наложена "глоба"
отново за нарушение на чл. 21 от ЗДвП. Така в АУАН и НП са цитирани
конкретни електронни фишове за предишни нарушения по чл. 21 от ЗДвП, но
от тях не става ясно кой Електронен фиш на коя дата е влязъл в сила, поради
което и не може да се съпостави с датата на деянието - 02.02.2021 г. Едва в
хода на съдебното следствие по почин на процесуалния представител на
жалбоподателят се установи, че действително процесното нарушение е било
извършено в едногодишния срок от влизане в сила на 10.09.2020г. на фишове
с номера № 3783079 и № 3735775, които са били издадени отново за
нарушения по ал. 1, т. 4 – 6 на чл.182 от ЗДвП, но тази информация не е била
инкорпорирана нито в акта, нито в постановлението. Това означава, че
изначално наказващият орган не е
посочил съставомерни обстоятелства при описанието на нарушението.
Именно поради това нарушението не може да бъде санирано от събраните по
делото доказателства. Предвид горното, съдът намира, че АУАН и НП не
съдържат пълно описание на релевантните към фактическия състав на
нарушението обстоятелства и тези, при които е извършено, като по този
начин се е достигнало до неизпълнение за разписаните в чл.42 т.4 и чл.57
ал.1, т.5 от ЗАНН изисквания относно съдържанието на актовете. С това към
момента на издаване на НП и санкциониране на лицето е било допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което е ограничило
правата на жалбоподателя по начин, че да не може да организира адекватно
защитата си и да реализира правата си в пълен обем. Поради това не следва
да се ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподаетля
за деяние, извършено "системно", респ. не следва да се прилага чл. 182, ал. 5
от ЗДвП при определяне на наказанието.
Направеният по-горе анализ налага извод, че за да се наложи на А. С.
наказание по чл. 182, ал. 5 от ЗДвП следва да е описано и доказано, че
процесното нарушение е извършено в 1-годинеш срок от влизане в сила на
друг Електронен фиш или Наказателно постановление, издадени срещу
жалбоподателя отново за нарушение на чл. 21 от ЗДвП. От съдържанието на
АУАН и НП не става ясно кога тези предишни Електронни фишове са влезли
в сила, тъй като не е ясно дали са обжалвани или не, респ. колко време след
връчването им са влезли в сила. Поради това настоящият състав приема, че са
налице основанията за ангажиране на административната отговорност на А.
С. за нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – с налагане на административно
наказание по основния състав на санкционната норма - чл. 182 от ЗДвП (а
именно по чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП), а не по чл. 182, ал. 5 от ЗДвП.
Доколкото чл. 182, ал. 5 от ЗДвП препраща към чл. 182, ал. 1 от ЗДвП и
4
в Електронния фиш ясно се сочи, че превишението на скоростта е с 44 км/час,
този съдебен състав счита, че няма процесуална пречка спрямо
жалбоподателя да се приложи чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП като закон за по-
леко наказуемо нарушение.
Съгласно чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП водач, който превиши разрешената
скорост с над 40 км/час в населено място, се наказва с глоба в размер на 600
лева. С оглед конкретно установеното превишение на скоростта (с 44 км/ч.
над ограничението от 50 км/ч. – след приспаднатия толеранс от 3 км/ч.) и
начина, по който законодателят е определил да се санкционира
административно –наказателно отговорното лице за нарушението по чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, съдът приема, че на А. С. (като собственик на МПС, недоказал,
че автомобилът е бил управляван от друго лице, следва да се определи
"глоба" в размер на 600 лева за нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Точно
фиксираният в закона размер на административното наказание за това
нарушение (при превишение на скоростта с 44 км/час) не позволява на съда да
прави преценка на отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства. Санкцията е определена от напред в закона и е в твърд размер,
с който съдът е длъжен да се съобрази при индивидуализиране на
наказанието.
Гореизложеното означава, че на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 и т. 2, вр.
ал. 2, т. 4 и чл. 87 от ЗАНН съдът следва да измени НП като приложи чл. 182,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП и отмени наложеното наказание лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца като закон за по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението - доколкото се
доказва, че С. е нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП във фактическите рамки,
посочени в АУАН и НП. Настоящият състав намира, че в обжалваното
наказателното постановление е налице ясно описание на нарушението, като
жалбоподателят се е защитавал по отношение на констатациите изложени в
него и не е налице промяна на обстоятелствата по делото.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства страните
имат право на разноски по реда на АПК. На основание чл.63д ал.1 от ЗАНН
жалбоподателят има право на разноски в производство за представителство
от адвокат. Такава претенция е своевременно направена с подадената жалба,
като претендирания от жалбоподателя размер на адвокатско възнаграждение,
видно от представеното пълномощно, е в размер от 350 лева. Предвид
направеното възражение за прекомерност на разноските от въззиваемата
страна и като съобрази действителната фактическа и правна сложност на
делото, вида и размера на наложеното наказание , както и обема на
извършените процесуални действия, съдът намира, че така уговореният и
заплатен размер на адвокатско възнаграждение се явява прекомерен и следва
да бъде намален в рамките на минимума съгласно чл.18 вр. чл.7 ал.2 т.1 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно – 300 лв. С оглед защитената част от интереса му,
следва въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
възнаграждение в размер на 150 лв.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VII наказателен състав,
5
постанови решението си.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 21-1030-006364/07.07.2021г.
на Началник Група към ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което
на А. В. С., с ЕГН ********** е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева и лишаване от право на
управление на МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.21, ал.1, на
основание чл.182, ал.5. вр. ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА НАРУШЕНИЕТО по чл. 182, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП и ОТМЕНЯ наложеното наказание лишаване от право да управлява
МПС за 6 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Пловдив да заплати на А. В. С., с ЕГН
**********, сумата от 150 /сто и петдесет/ лв. за разноските по делото,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6