№ 407
гр. гр.Н., 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20212150100943 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба от „БНП П.П.Ф.“
С.А., чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон България, ЕИК ..................., представлявано от законния
представител Д.Д., против С. Я. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Н.,
обл. Бургас, ул. „С.“, № 6, вх. 1, ет. 2, ап. 4. В исковата молба се сочи, че по заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „БНП П.П.Ф.“ С.А., чрез
„БНП П.П.Ф.“ С.А., клон България с ЕИК ..................., Районен съд- Н. издал заповед за
изпълнение срещу ответницата по ч.гр.д. № 140/2021г., която била връчена по реда на чл. 47
от ГПК, поради което на ищеца е указано да предяви иск за установяване на вземането си.
Твърди се, че на 09.05.2017г. между страните бил сключен договор за потребителски
паричен кредит № PLUS-14839942, посредством който страните са постигнали съгласие
кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 10 000 лева за срок от 84
месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 05.06.2024г., съгласно погасителен
план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, техния размер и размер
на оставащата главница. Договорено било паричния кредит да бъде изплатен на 84 броя
равни месечни вноски, всяка в размер на 216.38 лева, като в договора била посочена и
общата стойност на плащанията по кредита. Въз основа на индивидуалния кредитен профил
на ответника бил определен годишен процент на разходите. Кредитополучателят заплащал
и такса ангажимент, срещу което Кредиторът сключил договора при фиксиран лихвен
процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и
срокове. Таксата се заплащала от кредитополучателя при усвояване на кредита, като
кредиторът удържал сумата, посочена в поле „Такса ангажимент“, от общия размер на
кредита. Лихвеният процент по кредита бил фиксиран за срока на договора, като началната
дата за изчисляване на ГПР била датата на подписване на договора при допускането, че
годината има 365 дни, независимо дали е високосна, и договорът е валиден за целия срок,
като страните изпълняват точно задълженията си по него. Сумата, предмет на договора,
била преведена по личната банкова сметка на ответника, декларирана от същия и посочена в
договора за кредит.
Сочи се, че на основание на чл.3 във връзка с чл.4 от договора за ответника
възникнало задължението да погаси заема на 84 месечни вноски, всяка по 216.38 лева, като
в чл. 5 от договора било предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни
вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата.
1
На следващо място се твърди, че длъжникът преустановил плащането на вноските по
кредита на 05.01.2018г., като към тази дата били погасени шест месечни вноски. Заявява се,
че на основание чл. 5 от договора, вземането на „БНП П.П.Ф.“ става изискуемо в пълен
размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която е 05.02.2018г., от която дата
вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на
кредитора било изпратено изрично уведомление до длъжника. Твърди се, че от страна на
длъжника не били извършвани погашения на дълга, поради което кредиторът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в
Районен съд - Н. за сумите по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-14839942,
както следва: 9798.66 лева- главница, 2252.25 лева- възнаградителна лихва за периода от
05.01.2018г. до 05.06.2024г., 1560.39 лева- мораторна лихва за периода от 05.02.2018г. до
15.01.2021г., законната лихва за забава, считано от датата на завеждане на заявлението за
издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане
на вземането. Предвид гореизложеното се моли съда да постанови решение, с което да се
признае за установено, че в полза на „БНП П.П.Ф.“ С.А., чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон
България, съществува вземане по Договор № PLUS-14839942, обективирано в Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 140/2021г. по
описа на Районен съд - Н., а именно: 9798.66 лева - главница по договора за кредит, 2252.25
лева - възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 05.01.2018г. до
05.06.2024г., 1560.39 лева- мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от
05.02.2018г. до 15.01.2021г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на вземането. При условията на евентуалност, в случай, че бъдат
отхвърлени установителните им претенции, се моли съда да приеме, че са предявени
осъдителни искове, както и че същите имат характер на волеизявление за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване препис от същия на ответната страна.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор на исковата
молба от назначения на ответника С. особен представител- адв. С. Я. от АК-Бургас, с който
се излага становище за допустимост на исковата молба. Твърди се, че исковата претенция
(по установителния иск и по евентуално предявения осъдителен такъв) се основава на
обстоятелството, че ответницата не е изпълнила задължението си за извършване на
плащания по договора, поради което същият е предсрочно прекратен от страна на ищеца и
са начислени съответните лихви. Сочи се, че според представените към исковата молба
писмени доказателства, тези обстоятелства не са безспорно установени. Навежда се, че са
налице твърдения за преустановяване на плащанията от страна на ответницата, но
представените доказателства кореспондират единствено с фактите, че е налице сключен
договор, както и че договорната сума е постъпила по банковата й сметка. Сочи се, че
спирането на плащанията не е категорично установено, както и момента на спирането.
Навежда се, че не може да се установи безспорно размерът и основанието на иска.
На следващо място се сочи, че не може да се направи извод за надлежно предсрочно
прекратяване на договора за потребителски кредит, както и дали ответникът е дал повод за
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, както и за настоящия
установителен иск, което поставя въпроса за основателността на присъждането на разноски
в двете производства. Твърди се, че не е безспорно установено дали процедурата по чл. 410
от ГПК е започнала преди да е изтекла тригодишната погасителна давност. В тази връзка се
прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на цялата претенция.
На следващо място се оспорва изцяло исковата претенция за възнаградителна лихва в
размер на 2252.25 лв. за периода от 05.01.2018г. до 05.06.2024г. Сочи се, че същата не се
дължи, тъй като лихва може да се търси само за минал период. Обръща се внимание, че са
предявени претенции и за мораторна лихва за периода от 05.02.2018 г. до 15.01.2021г. и
законна лихва от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично
задължение по чл. 410 ГПК (15.01.2021г.) до окончателното изплащане на вземането, които
като период частично припокриват претенцията за възнаградителна лихва.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.240 и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
2
договорите (ЗЗД).
По делото е представен договор за потребителски паричен кредит № PLUS-14839942
от 09.05.2017 г., сключен между страните, за сумата от 10000 лв., която е трябвало да бъде
изплатена на 84 месечни вноски, всяка от които по 216.38 лева. Твърди се, че сумата е била
преведена по банкова сметка на ответницата и усвоена от нея. Бил уговорен лихвен процент
от 8.70 % и годишен процент на разходите от 10.26 %. Видно от заключението на приетата
по делото съдебно-счетоводна експертиза (неоспорена от страните и приета от съда като
обективна, компетентна и безпристрастна) сумата от 9650 лв. (с удържане на такса
„ангажимент“ в размер на 350лв.) е била преведена по посочена от С. сметка на 10.05.2017г.,
който факт е изрично деклариран в договора. При преглед на този договор съдът не
констатира да е налице нищожност или пък в него да се съдържат неравноправни клаузи.
Годишният лихвен процент е фиксиран за целия срок на договора и не е предвидена
възможност за едностранната му промяна от страна на кредитора. Такова изменение не е и
направено с оглед установеното от съдебносчетоводната експертиза, че се претендират
вноски в размер, съответстващ на размера, посочен в погасителния план. С оглед горното
договорът не може да се приеме за нищожен, поради което се налага извода за наличие на
валидна облигационна връзка между страните.
От страна на ищеца се твърди, че поради неплащане на две вноски е обявена и
настъпила предсрочна изискуемост на вземането. В исковата молба той обосновава
настъпила предсрочна изискуемост на 05.02.2018г. по силата на чл. 5 от договора за кредит.
Съгласно т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. по т. д. № 4/2013г. на ОСГКТ на ВКС, ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства, правото на кредитора следва да е упражнено чрез уведомяване на длъжника
за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. В този смисъл предпоставка за
изискуемост на вземането е волеизявлението на кредитора за обявяване кредита за
предсрочно изискуем да е достигнало до длъжника, дори и в случаите, когато в договора е
предвидено, че настъпването на предсрочната изискуемост не е обвързана със задължение
на кредитора да уведомява длъжника. Върховната инстанция приема в практиката си, че
волеизявление до длъжника следва да е налице дори договорът за кредит да е сключен с
небанкова институция. В настоящият случай не е доказано по безспорен начин обявяването
на предсрочната изискуемост от страна на ищеца на сочената от него дата. Липсват
доказателства, навеждащи на извода, че волеизявлението на кредитора е достигнало до
длъжника. В тази връзка следва да се приеме, че такова за първи път е връчено на ответника
с получаване на исковата молба от страна на назначения особен представител- адв. Я., на
15.03.2022 г. Считано от тази дата следва да се приеме, че е обявена предсрочната
изискуемост на вземанията по договора за кредит. Константна е практиката на Върховната
инстанция, че исковата молба безспорно има характер на уведомление, отправено от
кредитора до длъжника, че счита кредита за предсрочно изискуем, поради което с връчване
на препис от същата, включително и на особения представител, на ответната страна,
предсрочната изискуемост е обявена на кредитополучателя. Този факт следва да се съобрази
на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Съобразно Тълкувателно решение № 7/02.04.2019г. по т.д. № 8/2017г. по описа на
ОСГТК на ВКС, допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде
уважен само за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено
нещо, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. В тази връзка
следва да се приеме, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 15.03.2022 г., т.е. в
хода на процеса. Следователно предявеният иск следва да се счита за основателен за всички
дължими, но неплатени до момента вноски по договора за кредит като главница, отчитайки
обстоятелството, че към днешна дата вече е настъпила и предсрочната изискуемост. Видно
от заключението на съдебно-счетоводната експертиза стойността на дължимата главница по
кредита от момента на спиране на плащанията до датата на последната вноска е в размер на
9798.66 лв. Ето защо претенцията за главница е доказана в пълен размер.
По отношение на претенцията за възнаградителна лихва:
Съобразно т. 2 от ТР № 3/27.03.2019г. по т.д. № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС,
упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения
срок поради съществуващия за него риск, преустановява добросъвестното ползване на
паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за
3
последващ период- след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. В периода
от 05.01.2018 г. /началната дата на претенцията/ до 11.03.2022 г. /настъпването на
предсрочната изискуемост/ не е била настъпила предсрочна изискуемост на вземането,
поради което за него се дължи възнаградителна лихва. Видно от заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, за периода до 15.01.2021 г. лихвата възлиза на сумата от 1347.25
лв., която следва да бъде присъдена в цялост. По отношение на останалия период до
обявяване на предсрочната изискуемост- 15.03.2022 г., видно от приложения погасителен
план /л.35-36 от делото/, се дължи възнаградителна лихва в размер на още 323.32 лв., за
която сума също следва да бъде уважена претенцията, или общо за сумата от 1670.57 лв.,
като за останалата до претендираните 2252.25 лв., която разлика е дължима за периода след
15.01.2021 г. до 05.06.2024 г., претенцията следва да бъде отхвърлена. На основание
недължимост на тази разлика по сочените аргументи следва да бъде отхвърлена и
евентуалната осъдителна претенция в тази й част.
По иска за обезщетение за забава по претенцията по чл.422 ГПК:
С оглед направените по-горе изводи, предсрочна изискуемост на вземането е
настъпила от 15.03.2022г., поради което не се доказа такава да е настъпила на 05.02.2018 г.
(каквито са твърденията на ищеца). Ето защо лихва за забава се дължи само върху
падежиралите вноски за главница и то за търсения от ищеца период 05.02.2018г.- 15.01.2021
г. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза сумата възлиза на общо
2928.71 лв., но предвид на това, че се претендира сумата от 1560.39 лв. в този размер следва
да бъде уважена претенцията.
По отношение наведените възражения за погасяване по давност на претенциите,
съдът ги намира за неоснователни. Съгласно нормата на чл.111, б. „в“ от ЗЗД, с тригодишна
давност се погасяват вземания от наем, лихви и други периодични плащания. Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012г. по търг. дело № 3/2011г. на ОСГК на ВКС разяснява кои
плащания са периодични. Процесното обаче не е такова, тъй като при договора за кредит е
налице едно неделимо плащане, при което е договорено между страните връщането на
сумата да стане на погасителни вноски на определени дати. Това обаче не превръща тези
вноски в периодични плащания (Решение № 261/12.07.2011г. по гр.д.№ 795/2010г. на ВКС,
IV г.о.; Решение № 28/05.04.2012г. по гр.д.№ 523/2011г. на ВКС, III г.о.). В случая давностен
срок не е започнал да тече предвид на това, че ответникът е уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост на цялото вземане в хода на процеса- на 11.03.2022 г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде уважено искането на ищеца за
присъждане на сторените от него разноски, съразмерно на уважената част от исковете. По
отношение на разноските от заповедното производство- видно от издадената заповед, на
дружеството е присъдена сумата от 272.23 лв.- държавна такса, и 50 лв.- юрисконсултско
възнаграждение. Съразмерно на уважената част от установителните искове следва да му се
присъди сумата от 260.59 лв.- за заповедното производство, и 1110.97 лв.- за настоящото
производство, като в последната влиза и сумата от 100 лв.- юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че С. Я. С., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: гр. Н., обл. Бургас, ул. „С.“, № 6, вх. 1, ет. 2, ап. 4, дължи на „БНП П.П.Ф.”
С.А., клон България, ЕИК ..................., със седалище и адрес на управление: гр. С., район
„М.”, ж. к. „М. 4”, „.............. С.”, бл. 14, сумата от 9798.66 лева- главница по Договор №
PLUS-14839942/09.05.2017 г., сумата от 1670.57 лв., представляваща възнаградителна лихва,
начислена върху главницата за периода от 05.01.2018г. до 15.03.2022г., сумата от 1560.39
лева- мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 05.02.2018г. до
15.01.2021г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 140/2021г. по описа на Районен съд- Н.
ОТХВЪРЛЯ исковете за приемане за установено, че С. Я. С., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр. Н., обл. Бургас, ул. „С.“, № 6, вх. 1, ет. 2, ап. 4, дължи на
4
„БНП П.П.Ф.” С.А., клон България, ЕИК ..................., със седалище и адрес на управление:
гр. С., район „М.”, ж. к. „М. 4”, „.............. С.”, бл. 14, разликата над присъдената 1670.57 лв.,
представляваща възнаградителна лихва, до претендираните 2252.25 лв., дължима за периода
след 15.03.2022 г. до 05.06.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ и предявения при условията на
евентуалност осъдителен иск за сочената разлика.
ОСЪЖДА С. Я. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Н., обл.
Бургас, ул. „С.“, № 6, вх. 1, ет. 2, ап. 4, да заплати на „БНП П.П.Ф.” С.А., клон България,
ЕИК ..................., със седалище и адрес на управление: гр. С., район „М.”, ж. к. „М. 4”,
„.............. С.”, бл. 14, сумата от 260.59 лв.- разноски по заповедното производство, и сумата
от 1110.97 лв.- разноски по исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
5