№ 47
гр. гр. Добрич, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на деветнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павлина Н. Паскалева
при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Търговско дело №
20213200900091 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от „Задължителен
универсален пенсионен фонд Алианц България" с код по БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Красно село,
бул."Цар Борис III" №19Б, учреден и управляван от „Пенсионно
осигурително дружество Алианц България“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Красно село, бул."Цар
Борис III" №19Б, срещу Д. Ж. М., ЕГН ********** от гр.Д. искове, както
следва:
за осъждане на ответника да предаде на ищеца държането на недвижим
имот, представляващ апартамент №15, находящ се в гр.Д., обект с
идентификатор ***, в сграда с идентификатор ***, в поземлен имот с
идентификатор *** по КК на град Добрич, предоставен му по силата на
сключен между страните договор за покупко-продажба на изплащане от
28.05.2018г.;
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 17733,80 лв.,
представляваща сбора от неплатени месечни вноски за ползването на
горепосочения недвижим имот за периода 20.07.2019г. – 25.01.2021г., ведно
със законната лихва за забава от подаване на исковата молба до
окончателното плащане;
1
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2828,79 лв.,
представляваща обезщетение за ползването на горепосочения недвижим имот
след прекратяването на сключения между страните договор за покупко-
продажба на изплащане от 28.05.2018г. за периода 25.01.2021г. – 23.04.2021г.,
ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба до
окончателното плащане;
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 470,61 лв.,
представляваща неплатени разходи във връзка с ползването на горепосочения
недвижим имот – данък „недвижим имот“ и такса „битови отпадъци“ за
2018г., 2019г. и 2020г., ведно със законната лихва за забава от подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
Претендира се присъждане и на всички сторени в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.
Претенциите на ищеца се основават на следните, изложени в исковата
молба обстоятелства:
Съгласно постановление за възлагане на недвижим имот от 15.12.2010г.,
издадено по изп.д.№234 по описа за 2009г. на ЧСИ с рег.№810 в КЧСИ и с
район на действие ДОС, вписано с вх.рег.№ 13593 от 29.12.2010г., акт 127,
том XXXII, им.партида №7596 в Службата по вписванията - Добрич, ищецът
„Задължителен универсален пенсионен фонд Алианц България" придобил
правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент
№15, находящ се в гр.Д., с идентификатор ***, в сграда с идентификатор ***,
в поземлен имот с идентификатор ***, състоящ се от дневна с лоджа, спалня,
кухня, баня-тоалетна, две антрета, със застроена площ 77.99 кв.м., заедно с
прилежащо избено помещение с площ 7.08 кв.м., при съседни самостоятелни
обекти: на същия етаж ***.14, ***.43, под обекта ***.12, над обекта ***.18,
ведно с 98825% ид.ч. от общите части на сградата и отстъпеното право на
строеж върху мястото.
На 28.05.2018г. ищецът сключил договор с ответника Д. Ж. М. наименован
като договор за покупко-продажба на недвижим имот на изплащане. В чл. 1
от договора е определен неговия предмет - собствения на дружеството
недвижим имот. Страните се съгласили, ответникът да придобие
собствеността върху имота след окончателното плащане на цената му (всички
месечни вноски в уговорените размери и срокове), като сключат окончателен
договор във формата на нотариален акт за покупко-продажба (така и чл.8,
2
чл.9, чл.12-чл.15 и чл.54-чл.60). Уговорено било в чл.5.7, че до момента на
прехвърляне правото на собственост върху имота на ответника, ищецът да
остане изключителен собственик на имота, като той се предоставя за ползване
от ответника (така и чл.5.2 и чл.7).
Уговорени са цена и начин на плащане, съгласно чл.4, в размер на 61
200.00 лева, платима като задатък в размер на 10 000,00 лева, в срок до 2 дни
от подписване на договора (така и чл.10) и равни месечни вноски от остатъка
на цената всяка в размер на 942.93 лева, намалена с капарото, и с начислена
лихва от 4% годишно за целия срок на договора, платими в срок от 60 месеца,
до 20-то число на месеца, за който се отнася, считано от 20.06.2018г.,
съгласно погасителен план (приложение №1). Според чл.4.8, при забава на
дължимите плащания ответникът ще задължи обезщетение в размер на
законната лихва за срока на договора, върху сумата на забавата.
Страните приели в чл.11, че ако ответникът просрочи дължимото месечно
плащане с над 90 дни, ищецът има право да развали договора по реда на
чл.26.3.1 от същия, съответно да продаде имота, като задържи задатъка и
платените до този момент суми. В този смисъл се приела и клаузата на чл.16,
според която, ако ответникът се откаже от покупката на имота независимо в
кой момент след подписване на договора, ищецът има право да запази
платените до този момент суми, като наем за ползване на имота. Същото
съгласие страните изразили и в чл.28, според който, във всички случаи на
прекратяване или разваляне на договора, поради действия и/или бездействия
на ответника, ищецът запазва платените месечни вноски в своя полза, както и
правото да претендира неустойка и обезщетение за причинени вреди и
пропуснати ползи. Според същата клауза, ответникът се задължил да плати и
месечните вноски до връщане на имота. В тази връзка, страните приели в
чл.21, задължението на ответника да издаде в полза на ищеца запис на
заповед за сума, равняваща се на 5 броя месечни вноски, платим на
предявяване без разноски и протест, със срок на предявяване не по-късно от
01.07.2023г. (приложение №4 договора). Съгласно чл.26, ответникът е длъжен
да информира ищеца за всяка вероятност или предпоставка, които биха
довели до невъзможност за изпълнение на задълженията му по договора.
Според чл.17 от договора ответникът, като ползвател се съгласил да
заплаща за своя сметка всички данъци и такси за имота, ведно със санкции на
контролни органи и консумативни разходи, както и застрахователната премия
3
за застраховка на имота по реда на чл.19 - чл.20 и чл.30 - чл.39 от договора. В
същия смисъл се приела и клаузата на чл.58, според която от датата на
предаване на владението, ответникът дължи данък сгради и такса битови
отпадъци, които ищецът му фактурира.
Страните приели последиците при неизпълнение на договорните
задължения. Така, според чл.26.3.1, ако ответникът е в забава на плащането на
три месечни вноски или в забава с повече от един месец на плащането за
данъци, такси, застрахователни премии за имота, включително такива,
платени от ищеца, или съгласно чл.26.3.2., ако не изпълнява системно (повече
от три пъти) свои задължения, установени в договора, ищецът има право: 1)
едностранно, без предизвестие да прекрати договора, като може да отправи
известие до ответникът с даване на подходящ срок на изпълнение, по реда на
връчване на съобщения по чл.50 - чл.53 (чл.27 от договора); 2) да предприеме
законните мерки за възстановяване държането си върху имота, ако
ответникът не изпълни задължението да освободи имота в срок до 10 дни от
прекратяване на договора или на неговото разваляне, освен в случаите, когато
му бъде прехвърлена собствеността, като разходите за връщането са за негова
сметка (чл.22 от договора). В същия смисъл е и чл.27, според който, при
настъпване на всяко от предвидените в раздел IV, т.26.3 основания, ищецът
има право по свое усмотрение да развали едностранно договора и да си върне
държането върху имота. В тази връзка се приел и чл.29, съгласно който, при
прекратяване на договора без прехвърляне правото на собственост върху
имота, ако ответникът откаже да предаде имота на ищеца, последният има
право да си възстанови държането на имота принудително, със съдействието
на компетентните органи в страната, като предприеме предписаните от закона
мерки в защита на правата си; и 3) да иска плащане на месечните вноски до
връщане на имота, като наем за ползване на имота, на основание чл.28 и чл.16
от договора.
С оглед чл.9 от договора, ищецът предоставил за ползване от ответника
собствения си недвижим имот. В изпълнение на чл.4 от договора и видно от
извлечение от сметка с част от платени суми от ответника, последният по
банков път изплатил от цената на имота задатъка в размер на 10 000,00 лева
(на 29.05.2018г. - 9 500.00 лева и на 04.06.2018г. - 500.00 лева) и 13 месечни
вноски от остатъка, с различен размер суми и на различни дати от посочените
в погасителния план по приложение №1. Четиринадесетата вноска от цената
4
на имота с дата на плащане 20.07.2019г., ответникът погасил частично със
сумата от 300 лева, на 11.02.2020г. С последно внесената сума е покрит
остатъка от вноската за м.юни 2019г. в размер на 118.14 лева и част от
вноската за м.юли 2019г. в размер на 45.34 лева за главница и 136.52 лева за
лихва, като последната останала дължима в размер на 761.06 лева.
Поради неизпълнение и на задължението на ответника за заплащане на
данък недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за 2018г.,
2019г. и 2020г., определено в чл.17 и чл.58 от договора, ищецът заплатил
същите, съгласно извлечение от сметка - транзакции, както следва: №77 от
23.04.2018г. относно ДНИ за 2018г. в размер на 43.68 лева и №77 от
23.04.2018г. за ТБО за 2018г. в размер на 117.61 лева; №67 от 09.04.2019г.
относно ДНИ за 2019г. в размер на 41.89 лева и №67 от 09.04.2019г. за ТБО за
2019г. в размер на 112.76 лева; №69 от 09.04.2020г. относно ДНИ за 2020г. в
размер на 41.90 лева и №69 от 09.04.2020г. за ТБО за 2020г. в размер на
112.77 лева. От всички суми е приспадната нормативно определената
отстъпка от 5%, при плащане до 30 април на съответната година.
Въпреки, че ответникът не изпълнил и задължението си да информира
ищеца за всяка вероятност или предпоставка, които биха довели до
невъзможност за изпълнение на задълженията му по договора (чл.26 от
договора), последният предоставил време за изпълнение, като направил и
неуспешни опити да получи доброволно изпълнение. След изтичане на повече
от година и два месеца, ищецът изпратил на ответника уведомление - покана с
изх.№2-101-6104-4254 от 28.10.2020г., чрез куриер за прекратяване на
договора със следващите от това последици. Последното не е получено,
поради заявление на ответника, че „е в 14 - дневна карантина".
Идентично по съдържание уведомление - покана с изх.№2-101-1204-5870
от 10.12.2020г. ищецът изпратил на ответника чрез ЧСИ с рег.№901 на КЧСИ
и район на действие ДОС. Видно от протокол за извършено уведомление с
изх.№768 от 01.02.2021 г. по описа на същия съдебен изпълнител, след
неуспешен опит за връчване на уведомлението - покана на 18.01.2021 г.,
поради изявление на ответника, че „е в 14-дневна карантина", на 25.01.2021г.,
същото е връчено лично, за което е съставена и разписка за връчване от
25.01.2021г. Съгласно уведомлението - покана, ответникът е уведомен за
прекратяване на договора, едностранно, без предизвестие, на основание
чл.26.3.1. и чл.26.3.2. от договора, поради забава на плащания на месечни
5
вноски, данъци и такси и системно неизпълнение на задължения, установени
в договора, описани по-горе. Като договорна последица от разваляне на
договора, и на основание чл.28, във вр. с чл. във вр. с чл.26.3.1. и чл.26.3.2.,
във вр. с чл.11, във вр. с чл.17 и чл.4 от договора, ответникът е уведомен за
размера на дължимите суми за: месечни вноски от месец юли 2019г. до датата
на поканата 10.12.2020г., лихвата за забава на месечните вноски и
неплатените ДНИ и ТБО за 2020г., както и за срока за доброволно изпълнение
от 20 работни дни от получаването и (т.е. до 22.02.2021г.). С оглед
развалянето на договора и на основание чл.27, във вр. с чл.22, във вр. с
чл.26.3.1. и чл.26.3.2., ищецът поискал от ответника в срок от 10 дни от
прекратяване на договора (т.е. от получаване на уведомлението - покана на
25.01.2021г. до 04.02.2021г.), да освободи имота, като върне неговото
държане на ищеца.
Към датата на депозиране на исковата молба ответникът продължава да
ползва собствения на ищеца апартамент, като не е изплатил и дължимите
суми по прекратения договор на страните.
Водим от изложените фактически данни, ищецът намира, че за него
възникна правото да предяви искове по породеното между страните валидно
търговско отношение по договор за лизинг на недвижим имот, наименован от
страните като договор за покупко-продажба на недвижим имот на изплащане,
както следва:
Иск по чл.345, ал.1, пр.трето ТЗ в.вр.чл.233, ал.1 ЗЗД за връщане на
лизинговия имот. Според чл.345, ал.1 ТЗ лизингополучателят има
задълженията на наемател съгласно чл.232 и чл.233, ал.2 ЗЗД, както и
задължението да върне вещта след изтичане на срока на договора. Договорът
за лизинг е типичен договор с периодично изпълнение. Поради това и на
основание чл.88, ал.1, изр.първо ЗЗД развалянето няма обратно действие и
разменените до развалянето престации не се явяват платени без основание.
Правното основание за плащането им е валидният към този момент договор, а
фактическото обяснение за този законодателен подход е обстоятелството, че в
периода, в който лизингополучателят е плащал вноските по договора, нему е
била предоставяна уговорената в договора престация от страна на
лизингодателя да ползва безпрепятствено актива. Основното задължение на
лизингодателя е да предаде лизинговата вещ на лизингополучателя, да му
предостави свободното ползване на обекта на лизинга в рамките на
6
уговорения срок, с опция да прехвърли правото на собственост върху вещта -
предмет на договора. За лизингополучателя се пораждат задължения да
заплаща уговореното възнаграждение, да пази вещта, като я използва по
обичайното/уговореното предназначение, да заплаща всички разходи,
свързани с ползването и поддържането на вещта, и да я върне след изтичане
на уговорения срок на ползване, освен ако не упражни правото да придобие
собственост върху вещта, заплащайки остатъчната й стойност, или да я върне
преди изтичане на уговорения срок за ползването й, ако договорът бъде
развален.
В случая се установява от договора и извлечението от счетоводната сметка
на ищеца, че процесният апартамент е предаден съгласно договора от
лизингодателя ищец на лизингополучателя ответник. Това поражда
насрещното задължение на ответника да заплаща на падежните дати
уговорените лизингови вноски, както и останалите разноски, според
договорено между страните. Същите не са в размер, който да породи правото
на ищеца да придобие собствеността върху имота.
Съгласно уведомлението - покана изпратена от ищеца и получена от
ответника на 25.01.2021г., ищецът е направил волеизявление за разваляне на
договора, поради неизпълнение на договорни задължения - забава на месечни
вноски, данъци и такси и на ответника е даден допълнителен срок до
22.02.2021г. да ги заплати и до 04.02.2021г. да върне процесния имот. С оглед
развалянето на договора, и на основание чл.22, чл.27 и чл.29 от договора, за
ответника се поражда задължението да върне лизинговия имот, а за ищеца
възниква правото да иска връщането му, за което е приканил ответника и му е
дал срок. Ответникът не е върнал имота на ищеца до датата на депозиране на
исковата молба - 23.04.2021г. или повече от два месеца след получаване на
поканата.
Иск по чл.345, ал.1 ТЗ в.вр. чл.232, ал.2, пр.1 ЗЗД за неплатени лизингови
вноски - наемна цена за имота, за периода от 20.07.2019г. до разваляне на
договора на 25.01.2021г.
Според чл.345, ал.1 ТЗ лизингополучателят има задълженията на наемател
съгласно чл.232 и чл.233, ал.2 ЗЗД, а съгласно чл.232, ал.2, пр.1 ЗЗД, той е
длъжен да плаща наемната цена, свързана с ползуването на вещта.
За процесния период от последната неплатена в пълен размер 14-та вноска
за 20.07.2019г. до връчване на уведомлението - покана за разваляне на
7
договора на 25.01.2021г., всяка лизингова вноска е в размер на 942.93 лева.
Следователно, и на основание чл.16 и чл.28 от договора, като наем за
безпрепятствено ползване имота на ищеца, претендираните 18 лизингови
вноски в общ размер на 16 972.74 лева и частично платената 14-та вноска за
м.юни 2019г. в размер на 761.06 лева (с част от превода от 300 лева на
11.02.2020г.: 45.34 лева за главница и 136.52 за лихва), възлизат общо на 17
733.80 лева.
Иск по чл.342, ал.1 ТЗ в.вр. чл.236, ал.2 ЗЗД за обезщетение за ползване на
имота след прекратяване на договора на 25.01.2021г. до депозиране на
исковата молба на 23.04.2021г.
В нормата на чл.236, ал.2 ЗЗД, приложима в случая предвид разпоредбата
на чл.347 ТЗ, е предвидено, че ако държането на вещта продължи въпреки
противопоставянето на наемодателя след преустановяване действието на
договора, включително при разваляне, се дължи обезщетение, съразмерно с
наемната цена, която би могла да се получи за периода на продължилото
държане (средния пазарен наем).
Както е прието в Решение №46 от 01.12.2010г. по т.д. №934/2009г. на ВКС,
ТК., II ТО; Решение №173 от 22.03.2013г. по т.д. №939/2011г. на ВКС, ТК., I
ТО; Решение №220 от 15.02.2016г. по т.д.№2334/2014г. на ВКС, ТК, I ТО;
Решение №73 от 08.04.2016г. по гр.д.№5376/2015г. на ВКС, ГК, IV ГО, при
неизпълнение на задължението на наемателя да върне вещта след
прекратяване на договора, наемодателят задължително търпи вреди поради
лишаване от правото му да я ползва и между страните възниква
"квазинаемно" правоотношение. Доколкото по силата на закона
обезщетението не може да бъде по-ниско от уговорения наем, то размерът на
обезщетението по чл.236, ал.2 ЗЗД е "съизмерим със средния пазарен наем за
подобни обекти за процесния период, но не може да е по-малко от
уговорената наемна цена". Предвид характера на договора за лизинг и
препращането на закона при неуредени случаи към разпоредбите за наема,
горното е приложимо и в разглеждания случай при прекратяване/разваляне на
договор за лизинг.
Като се вземе предвид договорената лизингова вноска от 942.93 лева и
процесния период от разваляне на договора на 25.01.2021г. до подаване на
исковата молба на 23.04.2021г., т.е. за 3 месеца, и на основание чл.28 от
договора, за безпрепятствено ползване имота на ищеца, претендираното
8
обезщетение възлиза общо на 2 828.79 лв.
Иск по чл.345, ал.1 ТЗ в.вр. чл.232, ал.2. пр.2 ЗЗД за ДНИ и ТБО за 2018г.,
2019г. и 2020г.
Според чл.345, ал.1 ТЗ, лизингополучателят има задълженията на наемател
съгласно чл.232 ЗЗД, а съгласно ал.2, пр.2 на последната норма, той е длъжен
да плаща разходите, свързани с ползуването на вещта.
В случая, с оглед неизпълнение и на задължението за заплащане на ДНИ и
ТБО за 2018г., 2019г. и 2020г., по чл.17 и чл.58 от договора, и заплащане на
същите от ищеца, претендираните разходи, свързани с ползването на имота на
ищеца възлизат общо на 470.61 лв.
В случай на уважаването на главните искове се претендира и законна лихва
върху главниците от датата на исковата молба - 23.04.2021г. до
окончателното им плащане.
В депозиран в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор на исковата
молба с вх.рег.№2054/23.08.2021г. ответникът, чрез пълномощника си
адв.П.В. заявява признаване допустимостта и основателността на исковата
претенция.
В отговора на ответната страна се излага, че същата е била в невъзможност
да изпълнява процесния договор поради следните обстоятелства: Съпругата
на ответника А.С.М. през посочения в ИМ период е с влошено здравословно
състояние - с диагноза: **** с 95% нетрудоспособност с чужда помощ, видно
от приложеното Експертно решение. В тази връзка ответникът се е грижил за
болната си съпруга денонощно и е в невъзможност да реализира доходи.
Ответникът и болната му съпруга живеят в процесното жилище. Същите не
притежават друг жилищен имот. През последните 18 месеца ответникът е в
допълнително затруднение, свързано с настъпилата епидемична обстановка с
Ковид 19. Ответникът заявява, че в срок от 12 месеца ще е в състояние да
погаси задълженията си към ищеца в това число с лихвите и разноските по
настоящото дело. Заявено е искане за сключване на спогодба.
Ищцовата страна моли съдът да се произнесе с решение по реда на чл.237,
ал.1 ГПК.
В проведеното открито съдебно заседание ответникът, чрез
упълномощения адв.В. първоначално поддържа заявеното признание на
исковете, а впоследствие го оттегля.
Въз основа на твърденията, възраженията и признанията на страните,
9
събраните доказателства и съобразно приложимата разпоредба на чл.237
ГПК, съдът прави следните правни изводи по спора:
Предявените искове черпят правното си основание от разпоредбите на
чл.345, ал.1 пр.3 от ТЗ в.вр.чл.233, ал.1 от ЗЗД; чл.345, ал.1 пр.1 от ТЗ; чл.342,
ал.1 от ТЗ в.вр.чл.236, ал.2 от ЗЗД; чл.345, ал.1, пр.1 от ТЗ в.вр.чл.232, ал.2 от
ЗЗД.
Признанието на иска от ответника е направено в срока за отговор по
исковата молба, чрез процесуален представител с изрично пълномощно,
включващо права по чл.34, ал.3 от ГПК.
С оглед направеното признание на исковете и реципрочното искане на
ищеца, съдът не обсъжда приложените доказателства поотделно. Направеното
признание е неоттегляемо по арг. от чл.237, ал.4 ГПК. Съоответно съдът
намира, че признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави и
не е такова, с което страната не може да се разпорежда, поради което
отсъстват пречки по чл.237, ал.3 от ГПК, поради което и следва да се
постанови решение при признание на иска.
По разноските: Чл.78, ал.2 от ГПК визира две кумулативно изискуеми
основания за възлагане в тежест на ищеца на разноските по делото, първото
от които ответникът да не е дал повод с поведението си за завеждане на
делото и второто – да признае иска. В настоящия казус отсъства първата
предпоставка с оглед извън процесуалното поведение на ответника. Предвид
това разноските следва да се понесат от ответника. В полза на ищеца съгласно
заявеното искане и представените доказателства следва да се присъдят
сторените по делото разноски в общ размер от 4581,63 лв. (1211,63 лв. –
заплатена държавна такса и 3370 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение).
Водим от изложеното Окръжният съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Ж. М., ЕГН ********** от гр.Д. ДА ПРЕДАДЕ на
„Задължителен универсален пенсионен фонд Алианц България" с код по
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
Красно село, бул."Цар Борис III" №19Б, учреден и управляван от „Пенсионно
осигурително дружество Алианц България“ АД, ЕИК *********, със
10
седалище и адрес на управление гр.София, район Красно село, бул."Цар
Борис III" №19Б, на основание чл.345, ал.1 пр.3 от ТЗ в.вр.чл.233, ал.1 от ЗЗД
държането на недвижим имот, представляващ апартамент №15, находящ се в
гр.Д., обект с идентификатор ***, в сграда с идентификатор ***, в поземлен
имот с идентификатор *** по КК на град Добрич, предоставен му по силата
на сключен между страните договор за покупко-продажба на изплащане от
28.05.2018г.
ОСЪЖДА Д. Ж. М., ЕГН ********** от гр.Д. ДА ЗАПЛАТИ на
„Задължителен универсален пенсионен фонд Алианц България" с код по
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
Красно село, бул."Цар Борис III" №19Б, учреден и управляван от „Пенсионно
осигурително дружество Алианц България“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Красно село, бул."Цар
Борис III" №19Б, на основание чл.345, ал.1 пр.1 от ТЗ; чл.342, ал.1 от ТЗ
в.вр.чл.236, ал.2 от ЗЗД; чл.345, ал.1, пр.1 от ТЗ в.вр.чл.232, ал.2 от ЗЗД,
следните суми:
17733,80 лв., представляваща сбора от неплатени месечни вноски за
ползването на горепосочения недвижим имот за периода 20.07.2019г. –
25.01.2021г., ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата
молба – 23.04.2021г. до окончателното плащане;
2828,79 лв., представляваща обезщетение за ползването на горепосочения
недвижим имот след прекратяването на сключения между страните договор
за покупко-продажба на изплащане от 28.05.2018г. за периода 25.01.2021г. –
23.04.2021г., ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата
молба – 23.04.2021г. до окончателното плащане;
470,61 лв., представляваща неплатени разходи във връзка с ползването на
горепосочения недвижим имот – данък „недвижим имот“ и такса „битови
отпадъци“ за 2018г., 2019г. и 2020г., ведно със законната лихва за забава от
подаване на исковата молба – 23.04.2021г. до окончателното плащане;
4581,63 лв., представляваща сторените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Варненския апелативен съд в
двуседмичен срок, считано от деня, в който решението е обявено.
Решението да се връчи на страните.
11
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
12