РЕШЕНИЕ
№ 365
гр. Перник, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно
гражданско дело № 20211700500511 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.
258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена
ОТ: "ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД
ПРОТИВ: решение № 260521 от 07.05.2021г., постановено по гр.д. № 8462/2019 г.
по описа на РС-Перник
С решение № 260521 от 07.05.2021г., постановено по гр.д. № 8462/2019 г. по описа
на РС-Перник е отхвърлен предявеният иск от "ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД да
бъде осъдена Р. М. С., в качеството й на наследник на С. И. С. да заплати сумата от 3536.98
лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по автомобилна застраховка
„Гражданска отговорност“ и сумата от 1076.90 лева - лихва за забава за периода от
08.11.2016 год. до 08.11.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска до окончателното и изплащане. "ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД,
е осъдено да заплати на Р. М. С. сумата от 550.00 лева, направени разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от "ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ"
ЕАД, подадена чрез адв. Я., в която се иска неговата отмяна по изложени съображения за
неправилност. Обосновава се, че са налице всички предпоставки за уважаване на предявения
иск по чл. 274 КЗ /отм./. От събраните по делото доказателства се установило, че С. И. С., на
*** г., управлявайки МПС л.к. марка „Форд“, модел „Орион“ с ДК№ *** причинил ПТП под
въздействие на алкохол с концентрация в кръвта над допустимите норми, с което са
нанесени щети на лек автомобил марка „ Пежо“ модел „407“ с ДК № ***; че към датата на
ПТП за управлявания от С. С. автомобил е имало сключена при ищеца валидна застраховка
1
„ Гражданска отговорност на автомобилистите“ ; размерът на причинените вреди и
изплащането на застрахователно обезщетение в претендирания размер. След предявяване на
иска ответникът С. С. починал и на негово място била конституирана като наследник
неговата майка Р.С.. Представени били доказателства за вписан от нейна страна отказ от
наследството му, който е оспорен от ищеца. Съгласно представено удостоверение от БНБ
починалият ответник имал банкови сметки в три търговски банки. Ищецът направил
доказателствено искане пред РС за изискване на информация относно движението по
сметките, за да се установи дали ответницата Р.С. е извършила действия, с които
конклудентно да е приела наследството преди вписания отказ. Според жалбоподателя РС
неправилно е оставил без уважение направеното доказателствено искане. Същевременно в
постановеното решение не е изложил мотиви във връзка с направеното оспорване на отказа.
Жалбоподателят поддържа, в случай че бъде възприето неразглеждането на възражението за
недействителност на отказа, то да се приеме, че не са налице предпоставки за разглеждане на
спора по същество. Съдът е следвало да спре производството и даде указания на ищеца да
посочи следващ ред наследници на починалия. Като не го е сторил е допуснал процесуално
нарушение, довело до постановяване на недопустимо решение срещу процесуално
нелегитимирана страна. В този смисъл решението се явява недопустимо и следва да бъде
обезсилено. На осн. чл. 192 ГПК жалбоподателят моли да бъде изискано извлечение от
трети неучастващи лица „Общинска банка“ АД, „Банка ДСК“ АД и „ АЛИАНЦ БАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД от банковите сметки на С. И. С., ЕГН ********** починал на ***г., и
информация относно това дали след смъртта му от наследниците му са предприемани
действия по отношение на банковите сметки, което конкретизира в нарочни молби.
След подаване на въззивната жалба, на ***г. ответницата Р. М. С. е починала видно
от извършена на ***г. справка в НБДН. Съгласно представено удостоверение за наследници
от ***г. нейн наследник е дъщеря й М. И. Б..
При тези данни Р. М. С. е била заличена като страна и на негово място да бъде
конституирана на основание чл. 227 ГПК наследницата й по закон М. И. Б..
Същата е получила препис от въззивната жалба и в срока по чл. 263, ал.1 ГПК, чрез
адв. Р.З., изразява становище за неоснователност на жалбата по подробно изложени
съображения. Претендира присъждането на разноски. Представя удостоверение за
наследници на С. И. С. и удостоверение за наследници на Р. М. С. от ***г. и удостоверение
за отказ от наследство с изх. № ***г.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
е установил, че подадената въззивна жалба е допустима, като подадена против подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна, имаща правен
интерес от обжалването и в срока по чл. 259 ГПК и е съобразена с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК, поради което образуваното въз основа на нея дело е било
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като на страните е била дадена
възможност да изразят становище по доклада и им е указана възможността за доброволно
уреждане на спора.
Във връзка с направеното възражение за валидността на извършения от Р. М. С.
отказ от наследство съдът е уважил направеното с въззивната жалба доказателствено искане
за изискване на информация от посочените трети лица за предприемани след смъртта на С.
И. С. действия от неговите наследници във връзка с наличните му отрити при тях банкови
сметки. Искането, съдържащо се в приложените молби за изискване на извлечение от
сметки за период, предхождащ датата на откриване на наследството е било отхвърлено от
съда като неоснователно.
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща процесуален представител.
Същият е депозирал писмена молба, чрез адв. В., с която моли да се даде ход на делото в
тяхно отсъствие, поддържа въззивната жалба и няма да сочи нови доказателства. Заявява, че
е запознат с постъпилите писма от трите търговски банки, които моли да бъдат приети като
доказателства по делото. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено
2
първоинстанционното решение и да бъдат уважени предявените искове, както и да му бъдат
присъдени направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на насрещната страна. В условията на евентуалност моли обжалваното
решение да бъде обезсилено като недопустимо, поради липса на абсолютна процесуална
предпоставка - процесуална легитимация.
В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител,
оспорва подадената въззивна жалба, като моли да бъде оставена без уважение, а решението
на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено по
подробно изложените съображения изложение в писмени бележки.
Моли за присъждане направените разноски в хода на въззивното производство, за
което прилага и списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на
юрисконсултското възнаграждение на другата страна.
Съдът с нарочно определение е приел и приложил по делото трите броя писма от
„Общинска банка“ АД, „Банка ДСК“ АД и „Алианц Банк България“ АД, постъпили и
докладвани по делото.
Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
За да постанови решението си, районния съд е приел, че:
Първоначално по изложените в исковата молба обстоятелства "ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от К. Ч.-главен изпълнителен директор и Б. А. В.-изпълнителен директор,
действащи чрез пълномощника си адв. Г.С. Я., АК- Б. е поискало да бъде осъден С. И. С.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, да му заплати сумата от 3536.98 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по автомобилна застраховка
„Гражданска отговорност“, сумата от 1076.90 лева - лихва за забава за периода от
08.11.2016 год. до 08.11.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска до окончателното и изплащане, както и сторените по делото разноски,
вкл. за адвокатско възнаграждение.
В течение на производството ответникът С. И. С. на ***г. е починал, като нов
ответник по делото е конституиран единственият му наследник – неговата майка Р. М. С..
Ответникът Р. М. С., чрез процесуалния си представител адв.З. е оспорил исковете
по основание и размер и е поискал да бъдат отхвърлени като неоснователни, като са
изложени доводи, че същата се е отказала от наследството оставено от сина и С. И. С..
Районният съд преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл.12 и чл.235
от ГПК, приел за установено и доказано следното: както било посочено ответната страна е
представила удостоверение от ПРС от ***г. по ч.г.д.№2347/2020г. видно от което Р. М. С.,
се е отказала от наследството оставено от сина и С. И. С., който отказ е бил надлежно вписан
в нарочната за това книга при ПРС.
Съдът е посочил, че съгласно чл. 60. (1) от ЗН, наследниците, които са приели
наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете,
които получават. Предвид обстоятелството, че ответницата е направила отказ от
наследството, то съдът е заключил, че тя не отговаря за задължения на наследодателя,
поради което не се явява материално правно легитимира да отговаря по така предявените
искове. Предвид изложеното, така предявените искове са били отхвърлени от ПРС като
неоснователни.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269
от ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от
3
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок
за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда
на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата
компетентност и в предвидената от закона форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност
на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на въззиваемата страна, както и
събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното :
И пред настоящата съдебна инстанция страните не спорят, че първоначалният
ответник по делото в течение на производството пред ПРС- ответникът С. И. С. на ***г. е
починал, като нов ответник по делото е бил конституиран единственият му наследник –
неговата майка Р. М. С., видно от представените и пред първата инстанция писмени
доказателства- удостоверение за наследници на починалия ответник. Пред първата
инстанция не се е стигнало да обсъждане на доводи по същество на спора и изследване на
въпроса дали е бил изпълнен правопораждащият фактически състав на разпоредбата на чл.
274, ал.1, т.1 КЗ /отм/., тъй-като съдът е счел, че исковете следва да се отхвърлят поради
направен отказ от наследство на новия ответник.
Същевременно, пред въззивната инстанция вече е починал и този ответник, като на
негова място е конституиран единственият негов наследник- след подаване на въззивната
жалба, на ***г. ответницата Р. М. С. е починала видно от извършена на ***г. справка в
НБДН. Съгласно представено удостоверение за наследници от ***г. нейн наследник е
дъщеря й М. И. Б.. При тези данни Р. М. С. е била заличена като страна и на негово място
да бъде конституирана на основание чл. 227 ГПК наследницата й по закон М. И. Б..
По делото са били изискани и приобщени, както съдът посочи по-горе изисканите
от съда по искане на въззивника три броя писма от „Общинска банка“ АД, „Банка ДСК“ АД
и „Алианц Банк България“ АД, постъпили и докладвани по делото. Видно от съдържанието
на същите, то се установява следното: видно от писмото от „Общинска банка“, то в същото
е посочено, че починалият С. И. С., действително е бил титуляр на сметка в банката с
посочен IVAN в писмото за периода от 008.2018 г. до 31.05.2019 г., като сметката е била
закрита на дата *** г, тоест преди смъртта на същия, поради което и е невъзможно според
изложената банката да предостави информация за разпореждания по сметката, извършвани
от неговите наследници.
Видно от второто представено писмо от „Банка ДСК“ АД, то същата уведомява
съда, че към дата *** г., лицето не е титуляр на сметки в банката, като същият е починал на
***г, тоест преди смъртта си още не е бил клиент на банката.
Видно от третото представено писмо от „Алианц Банк България“ АД то същата
уведомява съда, че С. И. С. е бил титуляр на сметка в банката с посочен IVAN , открита на
дата *** г., като обаче наследниците на лицето не са посещавали банката и не са
предприемали каквито и да било действия по сметката.
Спорът между страните е концентриран на първо място относно процесуалната
легитимация, тъй като с подадената въззивна жалба,"ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД,
подадена чрез адв. Я., сочи, че Решението на ПРС на първо място било недопустимо поради
постановено решение срещу процесуално нелегитимирана страна, тъй като в постановеното
решение ПРС не е изложил мотиви във връзка с направеното оспорване на отказа от
наследство. Жалбоподателят поддържа, в случай че бъде възприето неразглеждането на
възражението за недействителност на отказа, то да се приеме, че не са налице предпоставки
за разглеждане на спора по същество. Съдът е следвало да спре производството и даде
указания на ищеца да посочи следващ ред наследници на починалия. Като не го е сторил е
4
допуснал процесуално нарушение, довело до постановяване на недопустимо решение срещу
процесуално нелегитимирана страна. Оспорва и решението като неправилно, като сочи, че
са налице всички предпоставки за уважаване на предявения иск по чл. 274 КЗ /отм./. От
събраните по делото доказателства се установило, че С. И. С., на *** г., управлявайки МПС
л.к. марка „Форд“, модел „Орион“ с ДК№ *** причинил ПТП под въздействие на алкохол с
концентрация в кръвта над допустимите норми, с което са нанесени щети на лек автомобил
марка „ Пежо“ модел „407“ с ДК № ***; че към датата на ПТП за управлявания от С. С.
автомобил е имало сключена при ищеца валидна застраховка „ Гражданска отговорност на
автомобилистите“ ; размерът на причинените вреди и изплащането на застрахователно
обезщетение в претендирания размер. След предявяване на иска ответникът С. С. починал и
на негово място била конституирана като наследник неговата майка Р.С.. Представени били
доказателства за вписан от нейна страна отказ от наследството му, който е оспорен от
ищеца.
Съдът, намира, че следва да се произнесе на първо място по възражението относно
валидността на постановеното решение, предвид обстоятелството, че се иска неговото
обезсилване. В този смисъл по делото не се спори, че първоначалният ответник е починал
след завеждане на делото пред първата инстанция - ответникът С. И. С. на ***г. е починал,
като нов ответник по делото е бил конституиран единственият му наследник – неговата
майка Р. М. С., видно от представените и пред първата инстанция писмени доказателства-
удостоверение за наследници на починалия ответник. Вече във въззивната инстанция се
установява, че и тази ответница е починала и на нейно място е конституирана нейната
наследница - М. И. Б. –дъщеря, съгласно представено удостоверение за наследници от ***г,
като Р. М. С. е починала на дата *** г. По делото пред ПОС е представено писмено
доказателство- удостоверение от *** г., че и тази наследница се е отказала от наследството
на ответникът С. И. С. –стр.29 от делото, като отказът е вписан в особената книга при ПРС
съгласно Определение на ПРС № 494 ОТ 06. 07.2021 Г. Пред ПРС пък е било представено
удостоверение от ПРС от ***г. по ч.г.д.№2347/2020г. видно от което Р. М. С., се е отказала
от наследството оставено от сина и С. И. С., който отказ е бил надлежно вписан в нарочната
за това книга при ПРС.
Съдът е посочил, че съгласно чл. 60. (1) от ЗН, наследниците, които са приели
наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете,
които получават. Предвид обстоятелството, че ответницата е направила отказ от
наследството, то съдът е заключил, че тя не отговаря за задължения на наследодателя,
поради което не се явява материално правно легитимира да отговаря по така предявените
искове. Предвид изложеното, така предявените искове са били отхвърлени от ПРС като
неоснователни.
В жалбата се оспорва именно това обстоятелство, - че е направено от ищеца по
делото оспорване на отказа, а съдът не го е приел и разгледал. В този смисъл ПОС намира,
че следва да посочи следното:
Следва да се подчертае, че отказът от наследство е възможен, само ако наследникът
не е приел откритото наследство. Важна правна последица на отказа е неговата
неоттегляемост. Наследникът губи правата си върху имуществото на наследодателя си, но
се и освобождава от всички пасиви на наследството. Съгласно чл. 53 от ЗН, частта на
отказалия се от наследство уголемява дяловете на останалите наследници от същия ред.
Съгласно задължителните тълкувателни постановки на ПП ВКС №4/1964г., т. 6, е разяснено,
че отказът уголемява дяловете не на всички наследници, а само на тези, които са от същия
ред: “Целесъобразно е с постановлението да се поясни, че при отказ от наследство делът на
отказалия се увеличава дяловете не на всички наследници, а само на тези от коляното на
отказалия се.“ Съответно, ако няма други наследници от същия ред или всички са се
отказали – преминава към следващия ред наследници. Ако отказалия се от наследство има
5
свои низходящи (деца, внуци), то след отказа му от наследство те не могат да придобият
никакви права върху отказаното наследство, съгласно разпоредбата на чл. 53 ЗН. То
преминава към другите наследници от същия ред, чиито дялове се уголемяват или към
следващия ред наследници. В този смисъл, следва да се подчертае, че заместване в
наследяването по закон от низходящи е допустимо при отказ само в хипотезата на чл. 10,
ал.4 ЗН, съгласно която заместване се допуска в полза на лице, което се е отказало от
наследството на възходящия, когото замества, или което е недостойно да наследи същия –
т.е. това е в хипотезата на заместване от низходящ на починал наследодател (който се
замества) и който е починал преди своя наследодател.
Когато обаче няма лица, които да могат да наследяват или всички са се отказали, то
съгласно чл. 11 ЗН наследството се получава от държавата, с изключение на движимите
вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени
предимно за жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято
територия се намират. Съгласно чл. 61, ал. 2 от ЗН държавата и обществените организации
приемат наследството само по опис, по реда на ГПК.
Както приемането, така и отказът от наследство, направени под условие, за срок или
за част от наследството са недействителни, съгласно императивната разпоредба на чл. 54, ал.
1 ЗН. Също така, приемането и отказът от наследство не могат да бъдат оспорени поради
грешка (чл. 54, ал. 2 ЗН).
Няма предвиден в закона срок за отказа от наследство, но практически следва
задължително да се подчертае и съответно съобрази, че отказ от наследство е възможен,
само ако наследникът вече не го е приел, защото отказ от наследство след като същото е
било вече прието – изрично или чрез конклудентни действия (чрез действие на наследника,
което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследствено имущество, чл. 49,
ал. 2 ЗН ) е недействителен. 8 виж Тълкувателно решение №18/01.03.1974г. по г.д.
№108/74г. на ОСГК на ВС Постановление № 4 от 30.X.1964г., Пленум на ВС; С. Тасев., Х.
2006, Българско наследствено право, стр. 129 и сл..
Настоящият състав споделя практиката , обективирана в Решение № 577 от
30.09.2010 г., постановено по гр.д.№ 732/ 2010 г., на ВКС, където съдът е допуснал
обжалването поради противоречиво разрешаване на процесуалният въпрос има ли правен
интерес кредиторът на починал длъжник да предяви установителен иск против неговите
наследници за установяване, че направеният от тях отказ от наследство е нищожен
/като в случая това искане не е направено и под формата на иск, а на възражение, според
въззиника/. В решението си ВКС е посочил, следното:“…Когато почине длъжник по едно
правоотношение, неговите кредитори могат да насочат претенциите си към неговите
наследници, ако те са приели наследството. Когато наследството не е прието,
кредиторите разполагат с възможността да принудят наследниците в определен от съда
срок да заявят дали приемат наследството или се отказват от него – чл.51 от ЗН.
Когато наследниците вече са направили своя избор и са се отказали от наследството, то
кредиторът следва да използва процедурата по чл.51 от ЗН по отношение на
призованите наследниците от следващия ред – и така до изчерпване на законните
наследници и до преминаване на наследственото имущество към държавата. Този път
за защита обаче е на разположение на кредитора само тогава, когато отказът от наследство е
валиден. Ако отказът от наследство е недействителен, включително в хипотезата, в която
преди извършването му наследството вече е било прието, кредиторът не разполага с
възможността по чл.51 от ЗН. За защита на правата си в този случай той може
единствено да предяви установителен иск, с който да претендира прогласяване на
отказа от наследство за нищожен. Този иск е допустим. За предявяването му е налице
правен интерес и кредиторът не може да бъде принуден да води други искове срещу
наследниците, ако за защита на неговите интереси ще е достатъчно да се установи
6
действителното правно положение – а именно че направеният отказ от наследство не е
произвел действие и че наследството е прието.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя цитираната съдебна практика, като
намира, че в случая първо- кредиторът не е заявил такъв иск пред първата инстанция, а е
направил просто възражения в посочения смисъл, като ПРС като се е позовал на
представените пред него доказателства- че пред ПРС е било представено удостоверение от
ПРС от ***г. по ч.г.д.№2347/2020г. видно от което Р. М. С., се е отказала от наследството
оставено от сина и С. И. С., който отказ е бил надлежно вписан в нарочната за това книга
при ПРС. Съдът е посочил, че съгласно чл. 60. (1) от ЗН, наследниците, които са приели
наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете,
които получават. Предвид обстоятелството, че ответницата е направила отказ от
наследството, то съдът е заключил, че тя не отговаря за задължения на наследодателя,
поради което не се явява материално правно легитимира да отговаря по така предявените
искове. Предвид изложеното, така предявените искове са били отхвърлени от ПРС като
неоснователни. Настоящата инстанция намира за валидно, допустимо и правилно решението
на първата инстанция. Не само че не се доказва отказът да е невалиден, но напротив тези
твърдения се опровергават и от представените пред ПОС писмени доказателства от трите
банки -три броя писма от „Общинска банка“ АД, „Банка ДСК“ АД и „Алианц Банк
България“ АД, постъпили и докладвани по делото. Видно от съдържанието на същите, то се
установява следното: видно от писмото от „Общинска банка“, то в същото е посочено, че
починалият С. И. С., действително е бил титуляр на сметка в банката с посочен IVAN в
писмото за периода от 008.2018 г. до 31.05.2019 г., като сметката е била закрита на дата ***
г, тоест преди смъртта на същия, поради което и е невъзможно според изложената банката
да предостави информация за разпореждания по сметката, извършвани от неговите
наследници.
Видно от второто представено писмо от „Банка ДСК“ АД, то същата уведомява
съда, че към дата 14.05.2020 г., лицето не е титуляр на сметки в банката, като същият е
починал на ***г, тоест преди смъртта си още не е бил клиент на банката.
Видно от третото представено писмо от „Алианц Банк България“ АД то същата
уведомява съда, че С. И. С. е бил титуляр на сметка в банката с посочен IVAN , открита на
дата *** г., като обаче наследниците на лицето не са посещавали банката и не са
предприемали каквито и да било действия по сметката.
Следователно, няма данни дори и да се приеме за допустимо оспорването на отказа
/като същото и не е такова предвид незаявяването му по надлежния ред/, то същият да не е
валиден, напротив, както отказът на първата наследница на починалия – Р.С., така и на
следващата такава, конституирана след смъртта и на тази наследница закон М. И. Б., също
се е отказала от наследството на първоначалния ответник.
Следователно, отхвърляйки исковете по изложените доводи ПРС, без да навлиза в
обсъждане по същество на спорните факти по делото, е постановил едно валидно,
допустимо и правилно решение, което следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба срещу
същото бъде отхвърлена като неоснователна.
Въззивната инстанция, след като не се установи и нарушение на императивни
материалноправните разпоредби, за които съгласно ТР № 1 от 09.12.2013 год. по тълк.д. №
1/2013 год. на ВКС, ОСГТК, следи служебно - дори ако тяхното нарушение не е въведено,
като основание за обжалване, се налага извод за правилност на обжалвания съдебен акт.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
По разноските за производството:
С оглед изхода на спора и своевременно направеното от въззиваемия искане на
7
осн.чл.273 във връз. с чл. 78, ал.2 от ГПК в тежест на въззивника следва да се присъдят
направените пред настоящата инстанция разноски, които съобразно представените
доказателства възлизат в размер на 550.00 лева – платено адвокатско възнаграждение с
оглед представения договор за правни услуги – стр.30 от делото и списък – стр.31 от делото
по чл. 80 ГПК. Предвид обаче направеното възражение от другата страна за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение, то съдът следва да се произнесе по същото.
Съгласно чл.7, ал.2 (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014
г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45
от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.) За процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са
следните: т. 2. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно
изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от
08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.)
при интерес от 1000 до 5000 лв. - 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.; в случая
интересът е за сумата от общо- 4613.88 лв/ 3536.98 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по автомобилна застраховка „Гражданска отговорност“,
сумата от 1076.90 лева - лихва за забава за периода от 08.11.2016 год. до 08.11.2019 год.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното и изплащане/, следователно минимумът на адвокатското възнаграждение в
случая би бил в размер на сумата от –552, 97 лева, тоест претендираното от адв. З.
възнаграждение е дори в по-нисък размер от минимума / с 2, 97 лева/. Следователно не са
налице основания за неговото намаляване.
С оглед цената на иска, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. първо ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Предвид изложеното, Пернишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260521 от 07.05.2021г., постановено по гр.д. №
8462/2019 г. по описа на РС-Перник, с което съдът е отхвърлил предявения иск от "ДЗИ-
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от К. Ч.-главен изпълнителен директор и Б. А. В.-изпълнителен директор,
действащи чрез пълномощника си адв. Г.С. Я., АК- Б., с който се моли да бъде осъдена Р. М.
С. ЕГН **********, от ***, в качеството и на наследник на С. И. С., ЕГН: **********, да
му заплати сумата от 3536.98 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение
по автомобилна застраховка „Гражданска отговорност“, сумата от 1076.90 лева - лихва за
забава за периода от 08.11.2016 год. до 08.11.2019 год., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от К. Ч.-главен изпълнителен директор и Б. А. В.-
изпълнителен директор, действащи чрез пълномощника си адв. Г.С. Я., АК- Б. ДА
ЗАПЛАТИ на М. И. Б., сумата в размер на 550.00 лв. /петстотин и петдесет лева/
представляваща съдебно деловодни разноските сторени във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9