№ 9663
гр. София, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20231110137740 по описа за 2023 година
Образувано е по активно субективно съединени искове, предявени от А.
Г. П., действащ чрез своята майка и законен представител П. П. Д. против Г.
И. П. с искане на основание чл. 150 СК присъдената с присъдената с Решение
№ 498 от 14.10.2015 г. по гр. дело № 2345/2015 г. на РС – Казанлък, изменена
с Определение № 49326/25.09.2019 г. по гр.д. № 78907/2018 г. на СРС,
месечна издръжка в размер на 180 лв., която ответникът е осъден да заплаща,
да бъде изменена на 600 лв. месечно, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, считано от 06.07.2023 г.
Предявен е иск от Б. Г. П., действащ чрез своята майка и законен
представител П. П. Д. против Г. И. П. с искане на основание чл. 150 СК
присъдената с присъдената с Решение № 498 от 14.10.2015 г. по гр. дело №
2345/2015 г. на РС – Казанлък, изменена с Определение № 49326/25.09.2019 г.
по гр.д. № 78907/2018 г. на СРС, месечна издръжка в размер на 260 лв., която
ответникът е осъден да заплаща, да бъде изменена на 800 лв. месечно, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от 06.07.2023 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, с който оспорва основателността й.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът намира за
1
установено следното:
Предявени са субективно активно съединени искове с правно основание
чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК.
Уважаването на иска по чл. 150 СК е предпоставено от доказване от
ищеца на настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение на размера на
присъдената със съдебен акт издръжка (изминал значителен период от време,
в рамките на който нуждите му са трайно нараснали).
Относими към предявения иск обстоятелства са тези за изменението на
факторите, от които зависи размерът на издръжката - нуждите на лицето,
което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.
Изменението в тези обстоятелства обаче при всички случаи следва да е
настъпило след определянето на предходния размер на издръжката /в случая -
25.02.2019 г./, защото в противен случай те са били съобразени при
определянето й в предходен момент.
По делото са събрани в достатъчен обем писмени доказателства, при
анализа на които съдът намира за установено по безспорен и несъмнен начин,
че след определяне на издръжката от 180 лева за ищеца А. П. и 260 лв. за
ищеца Б. П. са настъпили трайни съществени промени в нуждите на ищците.
След влизане в сила на 25.02.2019 г. на Определение № 49326/25.09.2019 г.
по гр.д. № 78907/2018 г. на СРС до приключване на устните състезания по
настоящото дело, е изминал период от около 5 години. Налице е значителна
промяна на икономическите условия в страната, тъй като инфлацията за
периода е в размер на 36.5%, а индексът на потребителските цени за месец
април 2024 г. спрямо месец февруари 2019 г. e повишен със 136.5%, видно от
публичнодостъпния инфлационен калкулатор на НСИ
(https://www.nsi.bg/bg/content/2539/калкулатор-на-инфлацията).
Понастоящем непълнолетните са на 13 години (А. П.) и 11 години (Б.
П.), като нуждите им от образование, транспорт, социално общуване,
медицинско обслужване, културни занимания, подходящи за сезона и
възрастта дрехи и обувки, и прочее, са трайно увеличени. Нуждите от
подходящи за сезона и възрастта дрехи и обувки, първоинстанционният съд
приема за ноторно известни и поради това не подлежащи на отделно
доказване, определени съобразно обикновените условия на живот за всяко от
децата. Същевременно приема, че не се доказва по несъмнен начин от
2
представените множество фискални бонове за пазаруване на хранителни
продукти и облекла от различни магазини и документи за заплатени сметки за
отопление, средният им месечен размер, тъй като не може без предположения
да се определи какъв е точният размер парични средства, нужен за съответния
ищец.
Предвид изминалия значителен период от време след влизане в сила на
предходното определение трайно са се повишили нуждите на двамата
подрастващи от медицинско обслужване и образование. Това в основна
степен е така доколкото на 23.10.2020 г. с Експертно решение № 2302 172 на
ТЕЛК за втори МБАЛ ищецът А. П. е освидетелстван с 50% степен на
увреждане с водеща диагноза хиперкинетично разстройство на поведението.
От етапна епикриза (л. 19) се установява, че детето е със специални
образователни потребности, нуждае се от допълнителна психотерапия, нужда
от педагогическа подкрепа и психолог, препоръчана е терапия.
Посещава извънкласно обучение по английски език, текуондо,
обучение по програмиране. Стойността на тези спортни и образователни
дейности варира, като видно от приложените разходно-оправдателни
документи месечната такса за таекуондо варира между 60-70 лв. Необходимо
е закупуване на екипировка (225 лв. през 2023 г. – включваща каска, кори за
крака, двоен педел, кори за ръце), участие в лагери, състезания, изпити,
годишен членски внос (120 лв. такса за жълт колан /л. 27,40 лв./, годишен
членски внос през 2023 г., /л. 27/), 240 лв. капаро за летен турнир през 2024
г.). Стойността на обучението на ищеца по програмиране през януари 2023 г.
е 480 лв. (л. 22). Таксите индивидуално обучение английски на ищеца А. П.
през 2023 г. са 892 лв. и 900 лв. (л. 23, л. 24, л. 29, л. 30). Таксата за изпит по
английски език е 175 лв., а за учебници по английски език 80 лв.
Видно от Социален доклад на ДСП „Слатина“ (л. 355) майката и
законен представител на ищеца А. П. получава месечна помощ за
отглеждането на ищеца А. П. от държавното обществено осигуряване в
размер на 450 лв.
На 26.10.2020 г. с Експертно решение № 2371 168 на ТЕЛК за втори
МБАЛ Б. П. е преосвидетелстван с 80% степен на увреждане с водеща детски
аутизъм. Дата на инвалидизацията е 31.08.2017 г.- л. 18
На 20.12.2023 г. с Експертно решение № 92753 192 на специализиран
3
състав към НЕЛК Б. П. е преосвидетелстван със 100% степен на увреждане с
чужда помощ, водеща диагноза детски аутизъм. Дата на инвалидизацията е
31.08.2017 г.
От експертните решения следва, че Б. П. е със специални образователни
потребности. Има нужда от посещение на психолог, логопед, ерготерапия. От
приложените разходно-оправдателни документи се установява, че таксата за
логопед на ищеца Б. П. варира между 100 и 125 лв. (л. 5, 228, л. 306, л. 307, л.
308, л. 361) месечно. Таксата за психологическо консултиране е между 100
лв. и 160 лв. месечно (л. 228, л. 243, л. 287, л. 288, л. 289, л. 360).Таксата за
ерготерапия е в размер на 120 лв. (л. 53).
От показанията на свид. Дерменджива, които следва да се кредитират в
цялост, като необорени от други доказателства и хармониращи с останалите,
се установява, че ищецът Б. П. посещава специализирано училище (СУУС
„Проф. д-р Дечо Денев – видно от удостоверение на л. 155), находящо се в
ж.к. „Манастирски ливади“. Детето има страх от пътуване с градски
транспорт, бяга от училище, което налага да бъде транспортирано с личен
автомобил. Изложеното от свидетелката във връзка с девиантното поведение
на ищеца, вследствие на заболяването му, косвено се подкрепя и от протокол
от наблюдение в образователен център "Лекси" (л. 61), съгласно който не се
препоръчва участие в лятна занималня поради когнитивните деифицити на
детето
Видно от Социален доклад на ДСП „Слатина“ (л. 355) майката и
законен представител на ищеца Б. П. получава месечна помощ за
отглеждането от държавното обществено осигуряване в размер на 1180 лв.
От писмо с вх. № 137119/24.04.2024 г. на ДСП-„Слатина“ (л. 384) се
установява, че майката на ищеца Б. П. - П. Д. е негов личен асистент и въз
основа на сключен договор получава възнаграждение в размер на 3.50 лв. на
час при определени 137 часа.
Установеното дава основание на настоящия състав да счита, че
необходимата месечна издръжка за ищеца А. П. е в размер на 1200 лв., а на
ищеца Б. П. в размер на 2000 лв. От тях следва да бъдат приспаднати сумите,
които те получават от държавното обществено осигуряване (450 лв. и 1180
лв.). При това положение родителите им следва да осигурят разликата от 750
лв. за ищеца А. П. и 820 лв. за ищеца Б. П..
4
Не следва да бъдат приспадани средствата, които майката П. Д., е
получила в качеството на личен асистент на Б. П., тъй като се касае до
възмездно правоотношение, по което е получила приход въз основа на
насрещна престация, а не до осигурително плащане.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, конкретният размер на издръжката във
всеки отделен случай следва да се определя не само въз основа на нуждите на
лицето, което има право на такава, но и съобразно възможностите на лицето,
което я дължи. Това означава, че следва да се търси разумният и обективно
възможен баланс между нужди и възможности, като се отчитат характерните
за всеки конкретен случай релевантни обстоятелства. Насоки за преценка на
последните са дадени в т. 4 и 5 от ППВС № 5 от 16. XI. 1970 г. Нуждите на
детето от издръжка се установяват от самия факт на биологичното му
съществуване и не е необходимо да се обосновават специално. Издръжката се
дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
отглеждащият родителят следва да поеме по принцип по-малък дял от
издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при
съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството,
част от които са и в негова полза.
При преглед на осигурителния доход на родителите, видно от приетите
справки от НАП и материалите по делото, може да се направи извод, че са
трудово ангажирани, като всеки от тях полага труд.
Спорното обстоятелство са размера на доходите на ответника и какъв е
максималният размер на издръжка, която възможностите му позволяват да
заплаща. Съдът не кредитира показанията на свид. Елисавета Вълова (сестра
на ответника) за влошеното му финансово състояние, изложеното от
ответника при социалното проучване за нетен доход от 1000-1200 лв., както и
справката от НАП за осигурителния му доход вариращ съобразно законовия
минимум между 650 лв. и 780 лв. (л. 142). Всички тези доказателствени
източници са опровергани от извънпроцесуалното и в рамките на процеса,
признание на неизгодни за него факти, които прави в хода на социалното
проучване и при изразяване на становище по основателността на молбата.
Ответникът признава, че месечно изминава 20 000 км. с автомобил, заплаща
издръжка на синовете си над определената, заплаща издръжка на родителите
си (месечно от 200 до 300 лв., съгласно показанията на свид. Вълова). Това
5
дава основание за извод, че ответникът реализира доходи в значително по-
висок размер от осигурителния си доход месечно и декларараният пред
социалните служители нетен доход. Сумирането на месечна издръжка за
децата над дължимата преди постановяване на настоящото решение, т.е.
повече от 440 лв. за двете деца, 200-300 лв. месечно за издръжка на
родителите му, заплащане на стойността на гориво за изминаване на 20 000
км. месечно, както и годишните разходи по поддръжка на един автомобил
(застраховка, данък, технически преглед, поддръжка и пр.) сочат на стойност
близка до твърдения нетен доход. Доколкото заедно с тези разходи
ответникът успява да задоволи и другите си естествените си икономически
потребности от закупуване на храна, дрехи, заплащане на битови сметки,
включително за 3 масивни жилищни сгради с големина 184 кв.м. и 82 кв.м.
на две от тях, дават на съда да направи сигурен извод, че месечният му доход
надвишава твърдения нетен доход от 1000-1200 лв. Не може да бъде
подминато и обстоятелството, че ответникът е в работоспособна възраст,
квалифициран е на пазара на труда, няма данни за хронично заболявания и
други алиментни задължения към непълнолетни, поради което за него
липсват каквито и да е обективни пречки да реализира месечен доход над
средния за страната. Трябва да се вземе предвид и че след като отглеждащият
родител успява да да релизира месечен доход над средния за страната,
полагайки труд по различни правоотношения и едновремнно с това
отглеждайки сама две деца със специални образователни потребности и
здравен статус, то липсват причина това да не бъде направено и от ответника,
който не полага грижи за децата.
При това положение и доколкото ответникът живее в гр. Казанлък,
поради която причина не е в състояние да оказва никаква ежедневна подкрепа
при грижите за синовете си. Те, предвид специалните си образователни
потребности, имат значително по-големи нужди спрямо обичайното за деца
на тази възраст, той трябва да заплаща по-висок размер от месечната им
издръжка.
Горното дава основание на настоящия състав да приеме, че искът
предявен от А. Г. П., действащ чрез своята майка и законен представител П.
П. Д. против Г. И. П. е основателен и на основание чл. 150 СК присъдената с
Определение № 49326/25.09.2019 г. по гр.д. № 78907/2018 г. на СРС месечна
издръжка в размер на 180 лв., която ответникът е осъден да заплаща, да бъде
6
изменена на 500 лв. месечно, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска, считано от 06.07.2023 г., като за разликата до пълния претендират
размер от 600 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предявеният от Б. Г. П., действащ чрез своята майка и законен
представител П. П. Д. против Г. И. П. е основателен и на основание чл. 150 СК
присъдената с Определение № 49326/25.09.2019 г. по гр.д. № 78907/2018 г. на
СРС месечна издръжка в размер на 260 лв., която ответникът е осъден да
заплаща, да бъде изменена на 650 лв. месечно, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска, считано от 06.07.2023 г., като за разликата до
пълния претендиран размер от 800 лв. месечно бъде отхвърлен като
неоснователен.
По отношение на последния ищец неминуемо следва да се отчетат
огромния обем непосредствени грижи, от които се нуждае, полагани от
отглеждащия родител, неоценими в пари, но налагащи значително по-голямо
финансова репарация от неотглеждащия родител.
Исковете не могат се уважат в по-висок размер, тъй като и отглеждащия
родител има неотменимо задължение да заплаща издръжка на децата си.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението.
По разноските:
От ищците се претендира на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът да
бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв.
Доколкото възнаграждението не е диференцирано, съдът приема, че всеки
всеки от ищците е заплатил сумата от 1000 лв.
Възражението на процесуалния представител на ответника по чл. 78, ал.
5 ГПК е основателно. Заплатеното възнаграждение е несъответно на
фактическата и правна сложност на делото. Действително, най-вече
фактическата, е по-висока от средното за този вид дела, поради огромния
обем писмени доказателства, ангажирани в хода на производството. Ето защо
съдът приема за справедлив размер 800 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 333,33 лв. на ищеца А. П. и сумата от 325 лв. на
ищеца Б. П., действащи чрез техния законен представител, адвокатски
7
разноски в производството съразмерно с уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът иск следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СРС разноски в размер на 1 022,40 лв. държавна такса
(460,80 лв. държавна такса върху увеличения размер на издръжка на ищеца А.
П. и 561,60 лв. по отношение на ищеца Б. П.).
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК присъдената с
Решение № 498 от 14.10.2015 г. по гр. дело № 2345/2015 г. на РС – Казанлък,
изменена с Определение № 49326/25.09.2019 г. по гр.д. № 78907/2018 г. на
СРС, която Г. И. П. , ЕГН **********, е осъден да заплаща на сина си А. Г.
П., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител П.
П. Д., ЕГН ********** като УВЕЛИЧАВА размера от 180 лв. на 500 лв.,
която да заплаща до 5-то число на месеца, за който е дължима, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от 06.07.2023 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
претендират размер от 600 лв.
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК присъдената с
Решение № 498 от 14.10.2015 г. по гр. дело № 2345/2015 г. на РС – Казанлък,
изменена с Определение № 49326/25.09.2019 г. по гр.д. № 78907/2018 г. на
СРС, която Г. И. П., ЕГН ********** е осъден да заплаща на сина си Б. Г. П.,
ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител П. П.
Д., ЕГН ********** като УВЕЛИЧАВА размера от 260 лв. на 650 лв., която
да заплаща до 5-то число на месеца, за който е дължима, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска, считано от 06.07.2023 г. до окончателното
й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендират
размер от 800 лв.
ОСЪЖДА Г. И. П. , ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на А. Г. П. , ЕГН
**********, действащ чрез своята майка и законен представител П. П. Д.,
ЕГН ********** сумата от 333,33 лв. разноски в производството на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г. И. П. , ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Б. Г. П. , ЕГН
8
**********, действащ чрез своята майка и законен представител П. П. Д.,
ЕГН ********** сумата от 325 лв. разноски в производството на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г. И. П. , ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Софийския
районен съд сумата 1 022,40 лв. разноски в производството на основание чл.
78, ал. 6 ГПК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението относно
присъдената издръжка на основание чл. 242, ал. 1, пр. 1-во ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от 22.05.2024 г.
на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9