№ 1318
гр. Варна, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Калинка Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20223110201756 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
П. Ф. К. против Наказателно Постановление №21-0445-000631/ 13.11.2021г.
на Началника на група при ОД-МВР-Варна РУ Аксаково, с което на П. Ф. К.
е наложено в пункт първи административно наказание "Глоба" в размер на
200 лева на основание чл.177 ал.1 т.4 от ЗДП и в пункт втори
административно наказание "Глоба" в размер на 20 лева на основание чл.190
ал.3 от ЗДП.
В жалбата се оспорва фактическата обстановка, поради това се иска
отмяна на постановлението.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява,
изпраща становище.
Въззиваемата страна, редовно призована не се явява, но ангажира
становище по жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
За това, че на 06.08.2021 г. в 10:38 часа в община Аксаково, управлява
лек автомобил с рег. № СО 5381 ВР. Автомобилът е спрян от движение от
1
05.10.2017г. Управлявал с наложена глоба по НП№21-0353-000106, която не
бил запратил в определения срок за доброволно плащане.
Въз основа на акта за установяване на административно наказание,
било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което
административно-наказващия орган изцяло възприел фактическите
констатации в акта.
В хода на съдебното производство бе разпитан свид. Х., чиито
показания съдът кредитира като дадени обективно и безпристрастно.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните
в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен
субект,поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Началника на група при ОД-МВР –Варна, РУ Аксаково, съгласно заповед №
8121з-515/22.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи и в
шестмесечния преклузивен срок. В хода на административнонаказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във
вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща
му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
В пункт първи от НП- В обстоятелствената част на акта и
постановлението е посочено, че въззивника е управлавал МПС спряно от
движение на дата 06.08.2021г. Това е било квалифицирано като нарушение на
2
чл.5 ал.3 т.2 от ЗДП, която забранява на водача да управлява МПС, което е
спряно от движение. Съдът намира, че АНО се е произнесъл при изяснена
фактическа обстановка и правилно е съотнесъл установеното към хипотезата
на правната норма. Видно от събраните писмени доказателства описаното в
НП МПС е било спряно от движение на дата 05.10.2017г. и пуснато в
движение на дата 13.12.2021г. като основание за спиране от движение на
процесното МПС е било посочено чл.171 т.2 б.Б от ЗДП със ЗПАМ от
12.09.2017г. В този смисъл възраженията на жалбоподателя са
неоснователни. Поради изложеното до тук съдът намира, че постановлението
в пункт 1 е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
В пункт втори от НП -Съдът намира, че неправилно е било прието,
че жалбоподателя е допуснал нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДП, като АНО не
е съотнесъл фактическата обстановка към хипотезата на правната норма.
Неправилно наказващият орган е приел, че въззивникът следва да бъде
санкциониран и то на основание чл.185 от ЗДП. Тази санкционна разпоредба
е обща и бланкетна и в нея не се съдържа конкретен състав на
административно нарушение. Съгласно посочената за нарушена разпоредба
наложеното наказание "Глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в
сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното
решение или определение на съда при обжалване. В самата норма на чл.190
ал.3 от ЗДП не е установено конкретно задължение за водача на МПС,
неизпълнението на което да представлява административно нарушение. Тя
въвежда едномесечен срок, в който водачът разполага с възможност да плати
доброволно наложената му глоба с влязло в сила наказателно постановление,
но не предвижда наказание за неспазване на този срок. Това е така, тъй като
преследваната от закона цел е предоставеният срок да е именно за
доброволно плащане. Затова единствената последица от бездействието на
водача след изтичане на едномесечния срок по чл.190 ал.3 от ЗДП е
възможността за пристъпване към принудително събиране на глобата, както и
налагане на принудителни административни мерки по чл.171 т.1 б.“д“ от ЗДП
и по чл.171 т.2 б.“к“ от ЗДП. Следователно, неплащането на наложените
глоби за нарушенията на ЗДвП, не съставлява административно нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН, тъй като законодателят не е обявил това деяние за
наказуемо, а е регламентирал други последици от бездействието на водачите.
3
Това е видно и от систематическото място на разпоредбата на чл.190 ал.3 от
ЗДвП, която се намира в края на Глава седма „Административно-наказателни
разпоредби“ на ЗДП, дори след цитираната като санкционна норма на чл.185
от ЗДП. Предвид гореизложеното съдът намира, че НП следва да бъде
отменено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от
ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН
сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за
неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален
кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за
отмяна на НП в пункт втори и потвърждаване на НП в пункт първи на
наложената административна санкция. Искания за разноски са направени от
страните и са представени списъци с разноски. Според съда с оглед изхода на
делото следва да се присъдят разноски на двете страни по съразмерност.
В случая жалбоподателя е направил разходи за защитник в размер на 500
лева, което е към минимума определен в Наредбата за размера на
адвокатските възнаграждения. Тъй като санкцията наложена на
жалбоподателя се намалява от 220лева/обща сума/ на 200 лева/обща сума/и
следва частично да се уважи искането на разноски за защитник. Затова
съразмерно с размера на изменената част на НП следва да се уважи
претенцията на процесуалния представител на въззивника, като на последния
следва да бъдат присъдени съд. разноски за адв. възнаграждение, намалени
4
пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция,
а именно сумата 45,45 лева.
Същевременно въззиваемата страна ОДМВР гр.Варна също е
направила разноски –поискала е ю.к. възнаграждение. В контекста на
приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира,
че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО,
съизмеримо с размера изменената част на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не
представлява фактическа и правна сложност изискваща
специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на
АНО, но като съобрази, че по делото са проведени едно съдебно заседание, в
което не е участвал процесуален представител на ОД МВР но е изпратил
становище намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от
Наредбата, а именно сумата от 80 лева. В съответствие с правилото на чл. 78а
ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на
разноските за юрисконсултско възнаграждение, намалени пропорционално
съобразно изменения размер на административната санкция, а именно сумата
от 72,73 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление №21-0445-000631/ 13.11.2021г.
на Началника на група при ОД-МВР-Варна РУ Аксаково, с което на П. Ф. К.
е наложено в пункт втори административно наказание "Глоба" в размер на
20 лева на основание чл.190 ал.3 от ЗДП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление №21-0445-000631/
13.11.2021г. на Началника на група при ОД-МВР-Варна РУ Аксаково, с което
на П. Ф. К. е наложено в пункт първи административно наказание "Глоба" в
размер на 200 лева на основание чл.177 ал.1 т.4 от ЗДП.
5
ОСЪЖДА П. Ф. К. да заплати на ОД МВР гр.Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 72,73 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
ОСЪЖДА ОД МВР гр.Варна да заплати на П. Ф. К. сторените от него
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 45,45 лева, на осн. чл.63
ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-
Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-
наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6