/НОХД № 398/2017 година по описа на ЕРС/
М
ОТ И В И :
Наказателното от
общ характер производство е образувано против Б.К.В. с ЕГН ********** и П.А.Д. с ЕГН **********,***, по обвинение в
извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7, вр. чл.194, ал.1,
вр.чл.20, ал.2, вр. чл.28, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК – за В. и по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1,
вр.чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК – за подсъдимия Д. за това, че в
неустановен ден през месец март 2016г., от частен имот - къща, находяща
се в гр.Елхово, обл. Ямболска, ул. „***“, № ***, действайки в съучастие помежду
си като съизвършители, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита
на имот – счупване на стъкло на прозорец, отнели чужди движими вещи - 1 бр.
декодер марка „NEO“, модел „DVBT-2100+“ с 2 бр. кабели и 1 бр. дистанционно управление към
него, 1 бр.електрическа печка марка „EWT“ с вентилатор, 1 бр. апарат за
измерване на кръвно налягане марка „Бауер“ и пари в банкноти на стойност 450.00
лв., всичко на обща стойност 631.50 лева, от владението на собственика им П.И.М.,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като макар и
непълнолетни са могли да разбират свойството и значението на деянието си и да
ръководят постъпките си и само по отношение на подс. В. - кражбата е извършена
повторно и не съставлява маловажен случай.
По искане на подсъдимите, заявено и от
защитниците им, производството по настоящото НОХД е разгледано по реда на глава 27 от НПК,
като подсъдимите в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК признават изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрично всеки от тях заявява, че е съгласен да не се
събират доказателства за тези факти.
В съдебно
заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото обвинение спрямо всеки от
подсъдимите Б.К.В. и П.А.Д.
и
предлага при условията на чл. 373, ал.2, вр. с чл.58а, ал.1, вр. с чл. 54 от НК
на Б.К.В. за извършеното престъпление по чл. 195,
ал.1, т.3 и 7, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2, вр. с чл. 28, ал.1, вр.
с чл. 63, ал.1, т.3 от НК да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от
шест месеца, което да се отложи от изтърпяване на основание чл. 69, вр. с чл.66
от НК за изпитателен срок от две години, а на П.А.Д.
при
условията на чл. 373, ал.2, вр. с чл.58а, ал.1, вр. с чл. 54 от НК за
извършеното от него престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, вр. с чл. 194, ал.1,
вр. с чл. 20, ал.2, вр. с чл. 63, ал.1, т.3 от НК, да се наложи наказание лишаване
от свобода за срок от четири месеца, което също да се отложи от изтърпяване на
основание чл. 69, вр. с чл.66 от НК за изпитателен срок от две години.
Всеки от
подсъдимите Б.К.В. и П.А.Д. се признава за виновен по повдигнатото
спрямо него обвинение, съжалява за извършеното и заявява, че признава
изцяло фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като желае
производството да бъде разгледано по реда на глава 27 от НПК - съкратено
съдебно следствие.
Служебният
защитник на подсъдимия Б.В. - адв.В.Д. заявява, че с оглед на събраните по
делото доказателства и изявлението и на двамата подсъдими, че признават изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и тъй като производството
се разглежда по реда на чл. 371 и сл. от НПК, желае Б.В. да бъде признат за
виновен и да му бъде наложено наказание „пробация“ при минималните, предвидени
в Закона, срокове, което ще доведе до изпълнение целите на наказанието.
Защитникът на
подсъдимия П.Д. - адв. И.С. заявява, че с оглед на събраните по делото
доказателства и изявлението на подсъдимите, че признават изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и тъй като производството
се разглежда по реда на чл. 371 и сл. от НПК, желае Д. да бъде признат за
виновен и да му бъде наложено наказание „пробация“ при условията на чл.58а,
ал.4, вр. с чл. 55 от НК предвид наличието на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства – самопризнанието му, изразеното съжаление за извършеното деяние, младата
възраст на дееца към момента на извършване на деянието, чистото му съдебно
минало, добросъвестното му процесуално поведение, невисоката стойност на
откраднатите вещи, тежкото му материално състояние и възстановяването на част
от щетите на собственика.
От събраните по
делото писмени и гласни доказателства съдът установи следното:
Подсъдимите Б.К.В. и П.А.Д. са родени пред 1998година и живеят в град Елхово. Двамата се
познават и са приятели.
В неустановен ден през месец март 2016 година Б.В. и П.Д. ***, в
непосредствена близост до частен имот, находящ се на същата улица, с административен номер 34а, представляващ къща с двор, собственост на св.П.И.М.. По същото време подсъдимите
решили да проникнат в къщата на св. М. и да извършат кражба на вещи от имота, които след това да продадат и да реализират
неправомерна печалба. По същото време св. М. отсъствала от дома си.
За
осъществяване на взетото решение подсъдимите влезли в двора на имота и се насочили към
източната страна на къщата, на стената на която имало прозорец
с две крила. След това двамата, използвайки неустановен по делото твърд
предмет, счупили стъклото на едното крило на прозореца, като по този начин си
осигурили достъп до механизма от вътрешната му страна за неговото отваряне. Веднага след като
отворили прозореца двамата подсъдими влезли вътре в къщата. Там подсъдимите В. и Д. открили
и взели - 1 бр. декодер Mapкa „NEO“, модел „DVBT-2100+“ с 2 бр. кабели и 1 бр. дистанционно управление към него, 1 бр.електрическа печка марка
„EWT“ с вентилатор, 1 бр.
апарат за мерене на кръвно налягане марка „Бауер“ и пари в
банкноти на стойност 450.00 лева.
След това двамата подсъдими
напуснали по обратният път къщата, ведно с горепосочените вещи, установявайки
трайна фактическа власт върху тях.
След извършване на кражбата
подсъдимите се срещнали със свид. Д.А. *** и предложили да му продадат част от
откраднатите вещи - 1 бр. декодер Mapкa „NEO“, модел
„DVBT-2100+“ с 2 бр.
кабели и 1 бр. дистанционно управление към него. Св.А. се съгласил, тъй като не
знаел, че вещите са крадени. Впоследствие подсъдимите продали и електрическата печка марка „EWT“ с
вентилатор на друго лице - св.Х.Х.. С останалите вещи, собственост на св. М. - 1 бр. апарат за мерене на кръвно
налягане марка „Бауер“ и паричната сума в размер на 450.00 лева - предмет на извършената кражба,
подсъдимите се разпоредили по неустановен по делото начин.
В края на м.март 2016г. св.П.М. била
уведомена от съседката си Ивана
Христова, че прозорецът на къщата й е
счупен и отворен. След като се прибрала в дома си, св.М. установила липсата на
инкриминираните вещи и подала сигнал до полицейските органи за извършената
кражба. След това
служителите на МВР провели съответни издирвателни мероприятия и открили
извършителите - двамата подсъдими, които още в хода на ДП се признали за
виновни и са дали подробни обяснения за начина на осъществяване на престъпното
деяние.
С протокол от 08.04.2016 г. св.А.
доброволно предал на служител на
РУ-Елхово 1 бр. декодер марка „NEO“, модел „DVBT-2100+” с 2 бр. кабели и 1 бр. дистанционно
управление към него, като във връзка с предадените вещи св.А. посочил в протокола, че
декодера му е бил продаден от подсъдимия
В. за
5.00 лв.
С Протокол от 20.04.2016
г. св.Х. *** електрическа печка марка „EWT“, като посочил, че тя му е била продадена
от подсъдимите за четири лева.
Доброволно предадените вещи били
върнати на 21.04.2016 г. на собственика им - св.П.М. срещу разписка /приложена на л.9 от ДП/.
От заключенията
по назначените в хода на ДП първоначална и допълнителна съдебно-стоково оценъчни експертизи, изготвени от
в.л. М.Г.Д., които не са оспорени от страните и съдът възприема изцяло, е
видно, че общата стойност на откраднатите вещи към момента на деянието,
осъществено от подсъдимите В. и Догрламаджиев, е 631.50 лева като стойността на
отделните вещи е както следва: 1 бр. декодер Mapкa „NEO“, модел „DVBT-2100+“ с 2 бр. кабели и 1 бр. дистанционно управление към него – 39.50 лева, 1 бр.електрическа печка марка
„EWT“ с вентилатор – 112.00 лева, 1 бр. апарат за мерене на кръвно налягане марка „Бауер“ - 30.00 лева и пари в банкноти на стойност
450.00 лева.
От приложените по делото справки за съдимост на
подсъдимите е видно че към момента на деянието е бил осъждан само
подс. В., а след това - и двамата
са осъждани.
Подсъдимият Б.В. е
осъждан към момента на деянието с Определение за одобряване на
споразумение, влязло в сила на 15.11.2012 година, постановено по НОХД
№ 608/2012 година на РС –
Асеновград, за престъпление по чл.195, ал.1
т.5, във вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, като му е наложено наказание „обществено порицание“, а
след деянието е осъден през 2017година три пъти – 1. с Определение № 1 за одобряване на споразумение, влязло в сила на
04.01.2017 година, постановено по НОХД
№ 615/2016 година на РС – Елхово, за
престъпление по чл.195, ал.1, т.7, във
вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, като му е наложено наказание пробация с пробаионни мерки по чл.42а, ал.2, т.1
т.2 и т.3 от НК
всички с продължителност шест месеца; 2. с Определение № 206 за
одобряване на споразумение, влязло в сила на 04.07.2017 година, постановено по НОХД № 165/2017
година на РС – Елхово, за престъпление по чл.195, ал.1, т.7 от НК му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от осем месеца, което на основание чл. 66 от НК е отложено от
ефективно изтърпяване за изпитателен срок от три години и 3. с Присъда № 37 от
21.06.2017г., влязла в сила на 08.07.2017 година, постановена по НОХД № 168/2017
година на РС – Елхово, за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и 7, вр. с чл. 63, ал.1, т.3 от НК му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, което на основание чл. 69,
вр. с чл.66 от НК е отложено от ефективно изтърпяване за изпитателен срок от
една година.
Подсъдимия П.Д. е осъждан след деянието както следва: 1. с Определение № 1 за
одобряване на споразумение, в сила от 04.01.2017 година, постановено по НОХД № 615/2016
година на РС – Елхово, за престъпление
по чл. 194, ал.1 от НК, като му е наложено
наказание пробация с пробаионни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 т.2 и т.6 от
НК, първите две с продължителност
шест месеца, а последната безвъзмезден труд
от 200 часа годишно за срок от една година; 2. с Определение № 206 за
одобряване на споразумение, в сила от 04.07.2017 година, постановено по НОХД № 165/2017
година на РС – Елхово, за престъпление по чл. 194, ал.1, във вр. чл.20, ал.2, вр. с чл. 18, ал.1 от НК, като му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което на
основание чл. 66 от НК е отложено от ефективно изтърпяване за изпитателен срок
от три години и 3. с Присъда № 37 ог 21.06.2017г., влязла в сила на 08.07.2017
година, постановена по НОХД
№ 168/2017 година на РС – Елхово, за
престъпление по чл.195, ал.1, т.3, вр. с чл. 63, ал.1, т.3 от НК му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, което на основание чл. 69, вр. с
чл.66 от НК е отложено от ефективно изтърпяване за изпитателен срок от една година.
От приложените
по делото писмени доказателства е видно, че подсъдимият Б.К.В. е роден на *** година, а П.А.Д. е роден на ***г., т.е.
към момента на деянието – м. март 2016г. и двамата подсъдими са били
непълнолетни, но към момента на проведеното съкратено съдебно следствие и
произнасянето на съдебния акт те са навършили пълнолетие.
От
приложените по делото две справки – характеристики за всеки от подсъдимите Б.К.В. и П.А.Д.,
изготвени от инспектор ДПС при РУ Елхово, е видно, че всеки от подсъдимите има
антисоциално поведение, като липсата на здрав родителски контрол е довела до
поведенчески проблеми и у двамата. И двамата подсъдими са се водели на отчет в Детска
педагогическа стая – Елхово от 20.11.2006 година до навършване на
пълнолетие като извършители на множество противоправни деяния, извършени
пооделно или в
съучастие с други малолетни и/или непълнолетни лица като основно са извършвали кражби. Срещу двамата
има образувани множество полицейски проверки и досъдебни производства. Налагани са им различни възпитателни
мерки по ЗБППМН.
От така
изложената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: От
обективна и субективна страна подсъдимият Б.К.В. е осъществил с деянието си престъпния състав на чл.195, ал.1, т.3 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. чл.28,
ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК като в неустановен ден през месец март 2016г.,
от частен имот - къща, находяща се в гр.Елхово, обл. Ямболска, ул. „***“, № ***,
действайки в съучастие като съизвършител с П.А.Д., чрез разрушаване на
преграда, здраво направена за защита на имот – счупване на стъкло на прозорец,
отнел чужди движими вещи - 1 бр. декодер марка „NEO“, модел
„DVBT-2100+“ с 2 бр. кабели и 1 бр. дистанционно управление към него, 1
бр.електрическа печка марка „EWT“ с вентилатор, 1 бр. апарат за измерване на
кръвно налягане марка „Бауер“ и пари в банкноти на стойност 450.00 лв., всичко
на обща стойност 631.50 лева, от владението на собственика им П.И.М., без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е
могъл да разбира свойството и значението на деянието си и да ръководи
постъпките си, като кражбата е извършена повторно и не съставлява маловажен
случай, а подс.
П.А.Д., е
осъщствил от обективна и субективна страна
престъпление по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. с чл.20,
ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, като в неустановен
ден през месец март 2016г., от частен имот - къща, находяща се в гр.Елхово, обл. Ямболска, ул. „***“,
№ ***, действайки в съучастие като съизвършител с Б.К.В., чрез разрушаване на
преграда, здраво направена за защита на имот – счупване на стъкло на прозорец,
отнел чужди движими вещи - 1 бр. декодер марка „NEO“, модел
„DVBT-2100+“ с 2 бр. кабели и 1 бр. дистанционно управление към него, 1
бр.електрическа печка марка „EWT“ с вентилатор, 1 бр. апарат за измерване на
кръвно налягане марка „Бауер“ и пари в банкноти на стойност 450.00 лв., всичко
на обща стойност 631.50 лева, от владението на собственика им П.И.М., без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е
могъл да разбира свойството и значението на деянието си и да ръководи
постъпките си
Обвинението спрямо всеки от двамата
подсъдими се доказва напълно от обясненията на самите подсъдими, дадени в хода
на ДП и от изявленията им в съдебно заседание, от показанията на свидетелите П.М., Д. А. и Х.Х.,
депозирани в хода на досъдебното производство, надлежно приобщени към
доказателствата по делото. Описаната по-горе фактическа обстановка се
установява по несъмнен и категоричен начин и от приложените по делото писмени доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство – протокол за доброволно предаване от 08.04.2016 г.,
протокол за доброволно предаване от 20.04.2016 г., разписка за предадени вещи
от 21.04.2016 г., справка за съдимост на всеки от подсъдимите, удостоверения за
раждане на Б.К.В. и на П.А.Д., характеристични справка от инспектора при ДПС –
Елхово за двамата подсъдими.
Събраните доказателства
подкрепят изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка и направените от
подсъдимите самопризнания.
Съдът кредитира
показанията на разпитаните по делото свидетели, като същите са безпротиворечиви
и в съответствие с останалите събрани по делото доказателства. Както се посочи
по-горе, всеки от подс. Б.К.В. и П.А.Д., заяви в с.з., че се признава за виновен и че не оспорва
фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт и не желае да се събират
доказателства за тях в съдебно заседание. Безспорно се установи, че подсъдимите
В. и Д., действайки при пряк умисъл, съзнавайки
всички елементи на престъпния състав, като са целели пряко настъпването на
вредоносния резултат и при съучастие помежду си като съизвършители, са отнели
от владението на собственика им –св. П.М. инкриминираните вещи - декодер марка „NEO“, модел „DVBT-2100+“ с 2 бр. кабели и дистанционно управление към него,
електрическа печка марка „EWT“ с вентилатор, апарат за измерване на кръвно
налягане марка „Бауер“ и пари в банкноти на стойност 450.00 лв., и част от тях -
пръвите две вещи са продали на различни лица, а с останалите се разпоредили
както намерили за добре. Ето
защо съдът счита, че всеки от тези двама подсъдими следва да отговаря по
повдигнатото спрямо него обвинение, като В. и Д.
макар и непълнолетни към м. март 2016г., преди и по време на извършване на деянието са разбирали
свойството и значението на същото и са могли да ръководят
постъпките си, което се установява от техните
обяснения в хода на досъдебното и съдебното производство, данните за личността им, изложени в справките – характеристики за тях, изготвени от инспектор ДПС при РУ Елхово и от събраните доказателства за тяхното целенасочено и последователно поведение преди, по
време и след деянието.
Авторството на деянието се установява по безспорен начин
от обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелите А. и Х.,
както и от писмените доказателства - два
протокола за доброволно предаване.
Деянието е извършено от подсъдимите при квалифициращото обстоятелство на
чл.195, ал.1, т.3 от НК – чрез разрушаване на преграда здраво направена за
защита на имот, тъй като във връзка с отнемане на процесните вещи, подсъдимите
с цел проникване в имота, където са се намирали вещите, са счупили стъклото на
прозорец на къщата, с предназначение да изключи достъпа до къщата и находящите
се в имота вещи на трети лица и да служи за защита на същите.
Подсъдимите са действали при условията на съучастие като извършители, т. к.
всеки един от тях е взел участие в
самото изпълнително деяние - отнемане на вещите предмет на престъплението
от владението на собственика им без разрешение на последния, и в този смисъл всеки един от тях се явява
съизвършител по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК. Същевременно, при осъществено
общо изпълнително деяние, всеки от подсъдимите, е бил напълно наясно с
обстоятелството, че действа съвместно с другия подсъдим за постигане на общия
престъпен резултат, осъзнавайки участието му при осъществяване на деянието.
Извършеното от подсъдимия В. деяние е осъществено повторно по см. на
чл.28, ал.1 от НК, тъй като той е извършил престъплението,
след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление -
осъден за престъпление по чл.195, ал.1, т.5,
във вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК с влязло в сила на 15.11.2012
година Определение за одобряване на споразумение по НОХД
№ 608/2012 година на РС – Асеновград, като
до датата на извършване на настоящото деяние -
неустановен ден от м.март 2016
година, с оглед датата на влизане в сила на горното Определение -
15.11.2012 година, не е изминал петгодишния срок по чл.30, ал.1 от НК.
Същевременно конкретното деяние не представлява маловажен случай по смисъла на
чл.93, т.9 от НК, доколкото от деянието
са настъпили вредни последици, част от които са невъзстановени и не се
установиха обстоятелства, въз основа на
които да се направи извод, че извършеното е с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Причините и мотивите за извършването на деянието от всеки
от двамата подсъдими съдът намира в желанието им да се облагодетелстват по
непозволен от закона начин, както и ниската им правна култура, незачитането на
установения в страната правов ред, младата им възраст и липсата на достатъчен родителски
контрол.
Според
разпоредбата на чл.373, ал.2 НПК, в случаите по чл.372, ал.4 от същия кодекс
при провеждане на съкратено съдебно следствие не се извършва разпит на
подсъдимите, свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителният акт, като съдът при постановяване на осъдителна присъда
определя наказанието при условията на чл.58а НК. Разпоредбата на
чл.58 А от НК предвижда, че при постановяване на осъдителна присъда в случаите
на чл.373, ал.2 от НПК, съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се
ръководи от разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс и намалява
определеното наказание с една трета. Същата предвижда възможност съда да
определи наказанието при условията на чл.55 от НК, ако са налице условията за
това, като при едновременно наличие на предпоставките на разпоредбата на
чл.58А, ал.1-3 от НК и чл.55 от НК, съдът следва да приложи тази на чл.55 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, следващо се
на подсъдимия П.Д. за извършеното от него престъпление, съдът взе предвид
както високата степен на обществена опасност на деянието, обусловена от
изключителната динамика на този вид престъпления към момента в страната, така и
степента на обществена опасност на подсъдимия, която не е значителна, предвид
неговата млада възраст – ненавършил пълнолетие към момента на деянието, чистото
му съдебно минало към момента на деянието, стойността на откраднатите вещи, възстановяването на част от причинените
щети, самопризнанията му, направени в хода на ДП и съдебното следствие и съдействието му за
разкриване на обективната истина по делото, причините и мотивите за извършване
на деянието. Тези последни обстоятелства съдът намери като многобройни такива,
смекчаващи отговорността на подсъдимия Догламаджиев, които обосновават
несъразмерност между извършеното от него престъпление и най-лекото предвидено в
Закона за извършеното деяние, наказание, поради което в случая са налице
предпоставките за индивидуализиране на наказанието спрямо този от двамата
подсъдими при условията на чл. 58а, ал. 4, вр. с чл. 55 от НК, тъй като е
по-благоприятно за Д..
При тези данни съдът прие, че наказанието по отношение на
П.Д. за извършеното от него престъпление по чл.195, ал.1, т.3, вр. с чл. 194,
ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. с чл. 63,
ал.1, т.3 от НК следва да се определи при условията на чл. 58а, ал.4, вр.
с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и наложи на този подсъдим наказание „Пробация“ като определи следните пробационни мерки - задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност на явяване и подписване пред съответния пробационен
служител или определено от него длъжностно лице – ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО и задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА.
При определяне вида и размера на наказанието, следващо се
на втория подсъдим – Б.К.В. за
извършеното от него престъпление, съдът взе предвид както степента на
обществена опасност на деянието, обусловена от изключителната динамика на този
вид престъпления към момента в страната, така и степента на обществена опасност
на подсъдимия, която не е особено значителна, предвид неговата млада възраст –
ненавършил 18-годишна възраст към момента на деянието, направените от него
самопризнания и съдействието му за разкриване на обективната истина по делото,
стойността на откраднатите вещи, възстановяването на част от причинените
щети, причините и мотивите за извършване на деянието, но от
друга страна и осъждането му преди деянието, което не е изиграло възпираща роля.
Тези последни обстоятелства съдът намери като смекчаващи такива, но не и като
толкова многоброини или изключителни, които да водят до несъразмерност между
извършеното от В. престъпление и най-лекото предвидено в Закона за това деяние,
наказание, поради което в случая не са налице предпоставките за
индивидуализиране на наказанието спрямо този подсъдим при условията на чл. 58а,
ал. 4, вр. с чл. 55 от НК, а следва да се определи при условията на чл. 58а,
ал.1, вр. с чл. 54 от НК.
При тези данни съдът наложи на този подсъдим наказание в рамките на наказанието по 195, ал.1, т.3 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр. чл.28,
ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК – а именно лишаване от свобода за срок от четири месеца, което наказание на основание чл.58а от НК намали
с една трета и го осъди на лишаване от
свобода за срок от ТРИ МЕСЕЦА – минимално предвиденият срок на това наказание. Съдът прие, че за постигане целите на наказанието,
визирани в чл. 36 НК, за генералната и индивидуалната превеция и преди всичко
за поправянето на подсъдимия Б.В., не е нужно той да изтърпи ефективно така
наложеното му наказание, поради което и на основание чл. 69, вр. с чл. 66,
ал.1 от НК отложи от изтърпяване това наказание за изпитателен срок от ДВЕ
ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.
Съдът прие, че с така наложеното наказание спрямо всеки
от подсъдимите
Б.В.
и П.Д. биха се постигнали целите на наказанието, визирани в чл.
36 НК.
На основание
чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди всеки от подсъдимите Б.В. и П.Д. да
заплати поотделно направените по делото разноски в приход на Републиканския бюджет
по сметка на ОД на МВР Ямбол - в размер на по 28.98 лева и по 29.21 лева в
приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Елхово,
както и поотделно да заплатят по 5.00 лева държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист, вносима в приход на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд – гр.Елхово.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ........................
/В. Апостолова/