Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.10.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР
ВЪЛКОВ
РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия Костадинова ч.гр.д. № 10368/2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 435,
ал. 2 ГПК.
Образувано
е по жалба на „ДЗИ-О.З.“ АД – длъжник
по изп.д. № 20198600400841 - срещу определените в поканата за доброволно
изпълнение разноски, дължими на взискателя Ф.Х.Р.Жалбоподателят поддържа, че не
следва да отговаря за разноските, тъй като преди образуване на изпълнителното
дело се опитал да преведе дължимата сума, но сметката на взискателя била
закрита. Адвокатското възнаграждение било прекомерно с оглед фактическата и
правна сложност на делото и извършените от процесуалния представител
изпълнителни действия, като липсвали и доказателства за плащане на възнаграждението. Изложеното водело и до недължимост на
пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Взискателят
не е подал възражение.
В мотивите
си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е
неоснователна, тъй като адвокатското възнаграждение било под минималния размер
и било заплатено, а процесуалният представител на взискателите поискал
извършването на конкретни изпълнителни действия, насочени към удовлетворяване
на вземането. Таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ била за сметка на длъжника, платил
след започване на изпълнението.
Съдът намира следното:
Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист от 03.04.2019 г., издаден в
полза на Ф.Х.Р.и М.Ш.Б.. С молбата за образуване на изпълнителното производство
процесуалният представител на взискателите е поискал в полза на Ф.Р.да бъде събрана
дължимата законна лихва върху обезщетение за неимуществени вреди в размер от
140 000 лв. за периода от 13.05.2017 г. до 30.05.2018 г., която към момента на
изпращане на поканата за доброволно изпълнение възлизала на 14 855,56 лв.
От
представените писмени доказателства е видно, че преди образуване на
изпълнителното производство, а именно на 10.04.2019 г., длъжникът е наредил
плащане в полза на взискателя Риза на сумата от 14 894,45 лв. с посочено
основание „лихви по гр.д. 4167/18 САС“, т.е. наредено е плащане на вземането,
за което е образувано и изпълнителното производство. Длъжникът е наредил сумата
да бъде преведена по посочената от самия кредитор банкова сметка ***.05.2019
г., представена в исковото производство. В деня, следващ нареждането за
плащане, банката е върнала наредената сума по сметка на наредителя поради „закриване
на сметката“ на получателя на превода.
При тези
факти е видно, че длъжникът не е станал повод за образуване на изпълнителното
производство по отношение на взискателя Риза – същият е направил необходимото
да погаси дълга, като невъзможността това да бъде сторено не може да му се
вмени във вина. Ето защо в тежест на длъжника не следва да се възлагат
разноските, направени от Риза за адвокатска защита в изпълнителното
производство.
Длъжникът
не следва да заплаща и такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, тъй като видно от
доказателствата, в срока за доброволно изпълнение е извършено повторно плащане
на дължимата към Риза сума. Следователно съдебният изпълнител не е извършвал
действия по събирането й и това обуславя недължимост на таксата от страна на
длъжника.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление от 17.04.2019 г. по
изп. д. № 20198600400841, обективирано в покана за доброволно изпълнение, с
което в тежест на ДЗИ-О.З.ЕАД са възложени разноски за адвокатско
възнаграждение за взискателя Ф.Х.Р., и пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ,
определена въз основа на вземането за този взискател.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/