Р Е Ш
Е Н И Е
№ 34/03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, І-ви състав в съдебно
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Александрина Александрова
разгледа
Адм.дело
№511/2021г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.118, ал.3 от Кодекс за социално осигуряване (КСО), във вр. с чл.145 и сл. от
Административно процесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на М.Ц.К. ***
против Решение №2153-11-41/04.11.2021г. на Директора на ТП на НОИ Монтана, с
което жалба на оспорващият срещу Разпореждане №РВ-3-11-00987034/01.09.2021г. на
Началник отдел КПК при ТП на НОИ-Монтана е приета за неоснователна. В жалбата
се поддържа, че административният акт постановен от Директора на ТП на НОИ
Монтана е незаконосъобразен и се иска неговата отмяна. В съдебно заседание,
оспорващия, чрез пълномощника си адвокат В*** , поддържа жалбата си и моли да
бъде уважена, като претендира и разноски по делото.
Ответникът по оспорването Директора на
ТП на НОИ Монтана, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Л., оспорва
жалбата, като развива доводи, че оспорения административен акт е
законосъобразен и следва да бъде потвърден, като моли за присъждане на разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият състав на Административен съд
Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните,
събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба извършвайки
служебна проверка на обжалваната заповед по реда на чл.168, ал.1 от АПК намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на спора е
законосъобразността на Решение №2153-11-41/04.11.2021г. на Директора на ТП на
НОИ Монтана, с което жалба на оспорващият срещу Разпореждане
№РВ-3-11-00987034/01.09.2021г. на Началник отдел КПК при ТП на НОИ-Монтана е
приета за неоснователна. В мотивите на оспореният административен акт е
посочено, че законосъобразно по отношение на оспорващия е приложена
разпоредбата на чл.114, ал.2, т.2 от КСО, тъй като при липса на качеството на
„осигурено лице“ по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР КСО, на оспорващия
неоснователно с били изплатени суми представляващи парично обезщетение за
временна неработоспособност по болничен лист №Е20202272880 за периода
26.01.2021 – 03.03.2021г. включително и по болничен лист №Е20203380114 за
периода 04.03.2021 – 02.04.2021г. включително.
От фактическа страна по делото не е спорно следното:
От Констативен протокол
№КП-5-11-00987010/01.09.2021г. (приет на л.19, 20 по делото) се установява, че
между оспорващия и „П*** “ ЕООД гр.Монтана е сключен трудов договор №139/15.10.2020г.
По делото е приет Констативен протокол от 25.01.2021г. (л.27 по делото)
съставен от Началник производство в „П*** “ ЕООД гр.Монтана, който установява,
че на 25.01.2021г., оспорващия не се е явил на работа през целия работен ден и
с него не е установен контакт. От болничен лист №Е20202272880 (л.40 по делото)
се установява, че в периода 26.01.2021 – 03.03.2021г. включително, оспорващия е
бил временно неработоспособен. От болничен лист №Е20203380114 (л.41 по делото)
се установява, че в периода 04.03.2021 – 02.04.2021г. включително, оспорващия е
бил временно неработоспособен. От Констативен протокол
№КП-5-11-00987010/01.09.2021г. (приет на л.19, 20 по делото) се установява, че
трудов договор №139/15.10.2020г. сключен между оспорващия и „П*** “ ЕООД
гр.Монтана е прекратен със Заповед №153/04.03.2021г.
Със
Задължителни предписания №ЗД-1-11-01034487/16.11.2021г. (л.18 по делото) на „П***
“ ЕООД гр.Монтана е разпоредено: - да се подадат данни на основание чл.5, ал.4
от КСО с код корекция за м.01.2021г. – 15 р.д. с прекъсване в осигуряването на
оспорващия и отразен последен ден в осигуряването н т.15 – 24.01.2021г.; - да
се заличат подадените данни по чл.5, ал.4 от КСО за м.02 и 03.2021г. на
оспорващия. С Разпореждане №РВ-3-11-00987034/01.09.2020г. на Началник отдел КПК
при ТП на НОИ-Монтана (л.14,15 по делото), на основание чл.114, ал.2, т.2 и
чл.114, ал.3 от КСО е разпоредено, оспорващия да възстанови добросъвестно
получените парично обезщетение поради общо заболяване за периода 01.01.2021 до
02.04.2021г. в размер на 2091,70 лева., като видно от известие за доставяне на
л.16 по делото, оспорващия е получил разпореждането на 28.09.2021г. С жалба
вх.№1012-11-72/08.10.2020г. (л.11 по делото), разпореждането е оспорено пред
Директора на ТП на НОИ Монтана, който с оспореното Решение
№2153-11-41/04.11.2021г. е приел, че жалба на оспорващият срещу Разпореждане
№РВ-3-11-00987034/01.09.2021г. на Началник отдел КПК при ТП на НОИ-Монтана е
неоснователна. Видно от известие за доставяне на л.10 по делото, оспорения
административен акт е съобщен на оспорващия на 08.11.2021г., тоест жалбата с
вх.№2103-11-11/19.11.2021г., с която е сезирана настоящата съдебна инстанция, е
подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Настоящата съдебна инстанция въз
основа на събраните доказателства, като взе предвид становищата на страните,
формира следните правни изводи по същество на спора:
Съгласно разпоредбата на чл.117,
ал.3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася
по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от
получаването им,
като с
решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен
институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща
преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не
са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането, тоест в случая оспореният
административен акт е постановен от компетентен административен орган, които се
е произнесъл по жалба срещу административен акт, който попада в описаните от
чл.117, ал.1, т.2, б.”д” от КСО.
Неоснователно в жалбата се
поддържа, че оспорения административен акт е незаконосъобразен. Това е така,
тъй като съгласно чл.40, ал.1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат
право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради
временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца
осигурителен стаж като осигурени за този риск. Понятието „осигурено лице“ е
дефинирано в §1, ал.1, т.3 от КСО, според която "осигурено лице" е
физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни
вноски, следователно за да има качеството едно лице на "осигурено" то следва да упражнява/развива
трудова дейност. В
разпоредбата на чл.10, ал.2 от КСО е посочено, че осигуряването се прекъсва през периодите, които не се
зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена. В настоящия случай
се установява, че към дата осигуряването на оспорващия е било прекратено на
25.01.2021г., тъй като той не се е явил на работа и с него не е бил осъществен
контакт с прекия му ръководител. При наличието на това установяване по делото е
законосъобразна констатацията на административния орган, че оспорващия не
отговаря на изискването на чл.40, ал.1 от КСО, тъй като на основание чл.10,
ал.2 от КСО е прекъснато осигуряване на 25.01.2021г., тоест не му се е следвало
изплащането на обезщетение по болничен лист №Е20202272880 (л.40
по делото) – за периода 26.01.2021 – 03.03.2021г. включително и по болничен
лист №Е20203380114 (л.41 по делото) за периода 04.03.2021 – 02.04.2021г.
включително, през които оспорващия е бил временно неработоспособен.
Пълнотата изисква да се отбележи,
че по делото бе разпитан свидетеля Б*** Б*** , като настоящия съдебен състав
кредитира нейните свидетелски показания като обективни и безпристрастни, която
установява, че е имала контакт с оспорващия и била предала на прекия му
ръководител, че бил болен. Тези свидетелски показания не оборват констатацията,
че на 25.01.2021г., оспорващия не се е явил на работа и не е уведомил прекия си
ръководител, че ще отсъства по обективни причини, тоест оспорващия е „самоотлъчка“
на 25.01.2021г., което обстоятелство е надлежно отразено с Констативен протокол
от 25.01.2021г. (л.27 по делото) съставен от Началник производство в „П*** “
ЕООД гр.Монтана, който установява, че на 25.01.2021г., оспорващия не се е явил
на работа през целия работен ден и с него не е установен контакт. В случая за
делото е релевантно обстоятелството, че към момента на настъпилата временна
неработоспособност по болничен лист
№Е20202272880, оспорващия не е осигурено лице, тъй като осигуряването му е
прекъснало на 25.01.2021г. поради „самоотлъчка“, а към момента на настъпилата
временна неработоспособност по болничен лист
№Е20203380114, оспорващия не е осигурено лице, тъй като осигуряването му е
прекъснало на 04.03.2021г., тъй като от тази дата е прекратено правоотношението
му с работодателя. В тази насока константна практика на ВАС по аналогични дела,
като например Решение №8732/20.07.2021г. по адм.дело №4826/2021г, Решение
№11053/02.11.2021г. по адм.дело №6218/2021г. и др. все в тази насока. Пълнотата
изисква да се отбележи, че приетите по делото епикризи, които отразяват
здравословното състояние на оспорващия към 26.01.2021г. са ирелевантни за
въпроса дали оспорващия е бил осигурено лице към момента на издаването на
болничните листове, които са дали основание да получи обезщетение за поради
общо заболяване.
При наличието на горните
констатации по делото следва да се приеме, че административния орган
законосъобразно е приложил разпоредбата на чл.114, ал.2, т.2 от КСО с
издаването на административен акт, с който е разпоредено на оспорващия да
възстанови добросъвестно получени суми за парично обезщетение поради общо
заболяване за периода 01.01.2021 – 02.04.2021г. в размер на 2091, 70 лева.
При проверка законосъобразността на
оспореният административен акт на основанията по чл. 146 от АПК, съдът констатира, че е издаден
от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила, съгласно материално правните
разпоредби и в съответствие с целта на закона.
При този изход на
делото и направеното
искане от пълномощника на ответника по жалбата, за присъждане разноски по
водене на съдебното производство, и съгласно разпоредбата на чл.24 от Наредбата за правната помощ във вр. с чл.37, ал.1 от Закон за правната помощ във вр с чл.78, ал.8
от ГПК във вр. с 143, ал.4 от АПК, оспорващият следва да бъде осъден
да заплати в полза на ТП на НОИ Монтана, разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение, който предвид характера на спора следва да бъдат определени в
размер на 100 (сто) лева.
Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспореното Решение №2153-11-41/04.11.2021г.
на Директора на ТП на НОИ Монтана, с което жалба на оспорващият срещу
Разпореждане №РВ-3-11-00987034/01.09.2021г. на Началник отдел КПК при ТП на
НОИ-Монтана е приета за неоснователна е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата да се отхвърли
като неоснователна, предвид което на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.143,
ал.4 от АПК, І-ви състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.Ц.К. *** против Решение №2153-11-41/04.11.2021г. на Директора на
ТП на НОИ Монтана, с което жалба на оспорващият срещу Разпореждане
№РВ-3-11-00987034/01.09.2021г. на Началник отдел КПК при ТП на НОИ-Монтана е
приета за неоснователна.
ОСЪЖАДА М.Ц.К. ***, ЕГН * ***
разноски по воденото съдебно производство в размер на 100 (сто) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: