№ 84
гр. Шумен, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XVI-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мирослав Цв. Марков
при участието на секретаря Ана В. Пушевска
като разгледа докладваното от Мирослав Цв. Марков Гражданско дело №
20233630101064 по описа за 2023 година
В производството по настоящото дело съдът е сезиран с иск с правно
основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1, от ГПК предявен от
„ЙЕТТЕЛ ***“, с предишно наименование „ТЕЛЕНОР ***“ ЕАД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк
София, Сграда 6, чрез адвокат В.П.Г. – АК София със съдебен адрес гр.
София, бул. „***“ № 81, ет.8, ап.22 против С. С. М., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес гр. Шумен, ул. „***“ № 4 .
В исковата молба се сочи, че в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК на кредитора е указано да предяви иск за установяване на
вземането си, което е направено в законния срок.
Ищецът моли съда да приеме за установено по отношение на ответника
съществуването на посочените вземания по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, постановена по ч.гр.д. № 366/2023г. по описа
на РС-Шумен.
Ответникът, чрез особен представител депозира писмен отговор в
законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК, в който иска да бъде
отхвърлена исковата претенция като недопустима, а ако се приеме, че е
допустима, да бъдат отхвърлени исковете, като неоснователни и недоказани.
В открито съдебно заседание ищецът депозира писмено становище с
което претендира заплащане на претендираните суми, както и сторените
съдебно-деловодни разноски в настоящото и заповедното производство.
Ответникът, чрез назначеният му особен представител оспорва
предявения иск, като моли да бъде отхвърлен.
1
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът намира за
установено следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.
422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1, от ГПК, предявени от „ЙЕТТЕЛ ***“, с
предишно наименование „ТЕЛЕНОР ***“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, Сграда
6, чрез адвокат В.П.Г. – АК София със съдебен адрес гр. София, бул. „***“
№ 81, ет.8, ап.22 против С. С. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес гр. Шумен, ул. „***“ № 4, с които се иска да бъде прието за
установено, че ответникът има парично задължение към ищеца в размер на
487,81 лв. (четиристотин осемдесет и седем лв. и 81 ст.) - главница, от която:
сумата 102.42 лв. (сто и два лв. и 42 ст.), представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги,
за които са издадени фактури **********/05.06.2021 г.,
**********/05.07.2021 г., **********/05.09.2021 г. за периода от 05.05.2021 г.
до 04.09.2021, сумата 385,39 лв. (триста осемдесет и пет лв. и 39 ст.) -
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от която:
39.33 лв. (тридесет и девет лв. и 33 ст.) - неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 07.05.2021 г. за мобилен номер
***; 314.85 лв. (триста и четиринадесет лв. и 85 ст.) - неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 11.05.2021 г. за
мобилен номер +359*********; 31.21 лв. (тридесет и един лв. и 21 ст.) -
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
11.05.2021 г. за мобилен номер +359*********, ведно със ЗАКОННАТА
ЛИХВА върху главницата от датата на подаване на заявлението – 15.02.2023
г. до изплащане на вземането, както и направените разноски.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, съдът намира за установено следното:
Предявената искова молба е за признаване за установено в отношенията
между страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане против
ответника в размер на сумата посочена в издадената заповед за изпълнение,
представляваща потребени незаплатени далекосъобщителни услуги,
произтичащи от договор за далекосъобщителни услуги между ищеца и
ответника, надлежно фактурирани по индивидуалния клиентски номер на
абоната, за които е издадена крайна фактура, с падеж на плащане.
Претендират се и законната лихва от датата на постъпване на заявлението до
изплащане на вземането, както и разноските по исковото и заповедното
производство.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 2 ГПК. Активно легитимиран да предяви иска е кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. За да се
уважи предявения иск дружеството – ищец следва да установи вземането си
на претендираното договорно основание и в претендирания размер –
наличието на сключен договор, като установи, че е настъпил падежа и
2
докаже конкретния размер на дълга, който се претендира.
В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват
или унищожават спорното право.
Съдът е на мнение, че във връзка с установените обстоятелства и
приети по делото доказателства, приложени и приобщени към настоящото
гражданско дело, безспорно е установено наличието на валидно
облигационно правоотношение. С оглед на представените писмени
доказателства, съдът приема, че ищецът е осъществил продажба на услуги, а
ответника останал задължен за общо за сумата в размер на 102,42 лв.,
представляваща потребени незаплатени далекосъобщителни услуги,
произтичащи от договор за далекосъобщителни услуги. Задължението на
ответника е безспорно установено и предвид сроковете на плащане е и
изискуемо. Предвид свободата на договаряне, страните са сключили договор
доброволно при ясни условия. Поради което, както и с оглед справедливостта,
искът следва да бъде уважен.
По отношение на начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите, съдът приема, че с разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗЗД е
предвидена възможността страните да обезпечат изпълнението на поетите с
договор задължения, като предвидят неустойка, която да послужи за
обезщетяване на претърпените от евентуално неизпълнение вреди, без да е
нужно същите да се доказват. Задължението за неустойка става изискуемо от
момента на осъществяване на съответния вид неизпълнение, за което е
уговорена. В случая ищецът се позовава на неустоечна клауза, съдържаща се
в Приложение към Договорите в раздел „Отговорност“ от ОУ, съгласно
която, в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от
договора, в това число ако по негово искане или вина договорът по
отношение на услугата бъде прекратен в рамките на определения срок на
ползване, операторът има право да прекрати договора по отношение на тези
или всички услуги и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване до изтичане
на определения срок за ползване. Цитираната клауза регламентира дължимост
на неустойка не само в случай на неизпълнение, но и в случай на разваляне.
Доколкото не е уговорено друго следва да се приеме, че надлежното
упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на
чл.87 ал.2 от ЗЗД.
Абонатът притежава качеството потребител по смисъла на § 13, т.1 от
ДП на ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието "потребител", според
който текст потребител е всяко физическо лице, което ползва услуги, които
не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.
На ответника в качеството на физическо лице е предоставена
далекосъобщителна услуга. Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално
определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с
потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между
правата и задълженията на доставчика и потребителя. Съобразно съдебната
3
практика, неустойката в размер на всички оставащи месечни абонаментни
такси до края на срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги, се
приема за нарушение на ЗЗП и за нелоялна търговска практика.
Съдът приема становището на ищеца, за наличие на споразумение
сключено между мобилният оператор и КЗП, за неустойка в размер на три
стандартни месечни такси. Служебно е известно на съда за наличието на
спогодба, сключена с Комисията за защита на потребителите, с която по
същество максималният размер на неустойката по договори за електронни
съобщителни услуги предлагани от ищеца, за абонат физическо лице, имащо
качество на потребител по ЗЗП не може да надвишава трикратният размер на
месечните абонаментни такси. В тази връзка, съдът намира, че искът за
неустойка следва да бъде уважен до трикратният размер на месечните
абонаментни такси.
По отношение на направените възражения от ответника, съдът намира
същите за неоснователни, предвид посоченото в настоящото изложение.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца и направените
по заповедното и настоящото дело разноски, съразмерно уважените искове.
Относно адвокатското възнаграждение и възнаграждението за особен
представител, съдът намира, че са дължими в размера посочен в списъка за
разноските. Размерът им, е съобразен с правната и фактическа сложност на
делото.
Съдът основава решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. С. М., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес гр. Шумен, ул. „***“ № 4 дължи на „ЙЕТТЕЛ
***“, с предишно наименование „ТЕЛЕНОР ***“ ЕАД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к „Младост 4“, Бизнес Парк
София, Сграда 6, чрез адвокат В.П.Г. – АК София със съдебен адрес гр.
София, бул. „***“ № 81, ет.8, ап.22, следните вземания, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№177/17.02.2023г., постановена по ч.гр.д.№366/2023г. по описа на РС-Шумен:
сумата общо от 487.81 лв. (четиристотин осемдесет и седем лв. и 81 ст.) -
главница, от която: сумата 102.42 лв. (сто и два лв. и 42 ст.), представляваща
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги, за които са издадени фактури **********/05.06.2021 г.,
**********/05.07.2021 г., **********/05.09.2021 г. за периода от 05.05.2021 г.
до 04.09.2021, сумата 385.39 лв. (триста осемдесет и пет лв. и 39 ст.) -
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от която:
39.33 лв. (тридесет и девет лв. и 33 ст.) - неустойка за предсрочно
4
прекратяване на договорен абонамент от дата 07.05.2021 г. за мобилен номер
***; 314.85 лв. (триста и четиринадесет лв. и 85 ст.) - неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 11.05.2021 г. за
мобилен номер +359*********; 31.21 лв. (тридесет и един лв. и 21 ст.) -
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
11.05.2021 г. за мобилен номер +359*********, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението – 15.02.2023 г. до
изплащане на вземането, на основание чл. 422, ал.1, във вр. чл. 415, ал.1, т. 2
ГПК.
ОСЪЖДА С. С. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.
Шумен, ул. „***“ № 4 да заплати на „ЙЕТТЕЛ ***“, с предишно
наименование „ТЕЛЕНОР ***“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, Сграда 6, чрез
адвокат В.П.Г. – АК София със съдебен адрес гр. София, бул. „***“ № 81,
ет.8, ап.22, съгласно приложен списък на разноските, на основание и чл. 78,
ал. 1 от ГПК, сума в общ размер на 1460,00 лева, (хиляда четиристотин и
шестдесет лева) - представляваща деловодни разноски в заповедното и
исковото производство, съразмерно уважената част на иска, вкл. държавни
такси, възнаграждение за особен представител и адвокатско възнаграждение
в заповедното и исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен
срок от връчването му от страните.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи
ч.гр.д.№366/23г. по описа на РС-Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5