№ 41734
гр. София, 15.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110121207 по описа за 2024 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от „...............“ ЕАД срещу „..............“ ЕООД установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични вземания, с които ответникът
се е обогатил без основание за сметка на ищцовото дружество, в размер на сумите, както
следва: сумата от 243,47 лева, представляваща цена на топлинна енергия за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ................, с
абонатен номер ..........., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 13.06.2023 г. до окончателното плащане и сумата от 33,08 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 31.03.2022 г. до 05.06.2023 г. върху
задължението за цена на топлинна енергия, за които суми по ч. гр. дело № 32732/2023 г. по
описа на СРС, 51-ви състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 25.09.2023 г.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди
по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката по отношение на топлоснабден
имот, находящ се на адрес: град София, София, район Младост, ................, с абонатен номер
............ Поддържа, че съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди се осъществява на основата на писмени договори при общи условия, които
се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия за
стопански нужди, като за процесния период са били в сила общите условия за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди, одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на КЕВР.
Посочва, че въпреки отправената покана „..............“ ЕООД не е сключил писмен договор с
ищеца за доставка на топлинна енергия и като е ползвал такава през исковия период се е
обогатил за негова сметка. Твърди, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ за процесния период
сумите са начислявани по прогнозни месечни вноски, а в края на отоплителния сезон са
изготвяни и изравнителни сметки от ФДР – в случая „.............“ ООД. Изяснява, че
начислените суми за топлинна енергия до процесния имот са по действителен разход на
уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно
клаузата на чл. 40, ал. 1 от приложимите Общи условия на ищцовото дружество за продажба
на топлинна енергия за стопански нужди купувачите на топлинна енергия за длъжни да
1
заплащат ежемесечно фактурираните суми в срок до 20-то число на следващия месец, след
изтичането на който срок изпадат в забава. Излага се, че в случая ответникът не е предявил
възражение в срок относно стойността на начислената топлинна енергия, като въпреки
отправеното към него писмо – покана „..............“ ЕООД не заплатило задълженията си в
предоставения 7-дневен срок. С тези съображения ищецът отправя искане за уважаване на
исковите претенции и за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е подаден писмен отговор от ответника
„..............“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. В.П., с който исковите претенции се оспорват
като неоснователни поради недължимост на вземанията – главницата поради пълното й
погасяване чрез плащане, а лихвата за забава – поради липсата на отправена покана до
ответника. Конкретно се посочва, че задълженията за топлоенергия по всички фактури,
касаещи потреблението и за процесния абонатен номер, са заплатени чрез три отделни
плащания, осъществени на 20.07.2023 г. в общ размер от 3340,45 лева, от които цялата
главница в размер на 3339,37 лева. Поддържа, че останалата непогасена главница възлиза на
сумата от 168,25 лева и касае дяловото разпределение на топлинна енергия – по 24,05 лева
за всеки от общо 7-те имота. Излага се, че във всяко от платежните нареждания изрично е
посочено какви конкретно вземания се погасяват. С отговора ответникът оспорва исковете с
довод, че „...........“ ЕООД не е потребител на топлинна енергия, не е ползвател на жилището,
а единствено негов собственик, като задължението за заплащане на консумативите е за
съответния наемател на жилището. Посочва се, че ответникът е отказал подписването на
договор, тъй като от „...............“ ЕАД е предложен типов такъв, без възможност да се влияе
върху съдържанието му. Твърди се, че с изрично възражение от 10.02.2014 г. ответникът е
заявил желание за сключване на индивидуален договор, като е декларирало несъгласие с
Общите условия на ищеца. Ето защо, последните нямат действие спрямо дружеството. С
отговора се излага, че липсват ангажирани доказателства относно конкретно дължимите
суми. Посочва се, че не се оспорват начислените суми за топлинна енергия, нито размера на
лихвите, а приложимостта на използваната за това Методика. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски.
По искането с правно основание чл. 219, ал. 1 ГПК:
В исковата молба ищецът е направил искане за привличане на „.............“ ООД (с
настоящо търговско наименование „..........“, считано от24.07.2024 г.), като трето лице-
помагач на негова страна, обосновавайки правния си интерес с обстоятелството, че за това
лице съществува договорно задължение за извършване на дяловото разпределение за
процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение в полза на ищеца би
възникнало вземане за обезвреда.
Съдът намира така отправеното искане за основателно и като такова същото следва да
бъде уважено. Същото е направено в срока по чл. 219, ал. 1 ГПК, а с оглед изложените от
ищеца твърдения, то следва да се приеме, че това лице има и правен интерес да помага на
ищцовата страна за установяване основателността на исковите претенции - арг. чл. 218, ал. 1
ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените
установителни искове, както следва:
1). По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест
на ищеца е да установи наличието на обедняването си – количеството и цената на
доставената през исковия период топлинна енергия, респ. извършване на услугата дялово
разпределение на същата и нейната стойност, обогатяването на ответника – че последният е
2
консумирал тази енергия, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването
– че енергията е доставяна до имота на ответника при липса на валидно основание за това;
имуществено разместване в отношенията между двата субекта; наличието на основание за
спиране/прекъсване на давностния срок за вземанията.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
възраженията си, както и, че е погасил чрез плащане претендираните суми.
2). По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава, в
частност отправянето на покана за заплащане на дължимите суми и размера на
обезщетението за забава.
По доказателствените искания:
Представените от страните писмени материали съдът намира за относими към спора,
предмет на делото и от значение за правилното му разрешаване, поради което следва да
бъдат приети като доказателства по делото, като въпрос по същество е как същите ще бъдат
ценени от съда при постановяване на крайния съдебен акт с оглед конкретната им
доказателствена стойност и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност.
На ищеца следва да бъде дадена възможност да представи описаната като приложение
в т. 7, но непредставена покана за доброволно плащане на задълженията.
С оглед характера на конкретно проведеното оспорване с отговора на исковата молба и
предвид разпределената между страните доказателствена тежест, като относими и
необходими, следва да бъдат уважени исканията на ищеца за задължаване на подпомагащата
страна за представяне на описаните в исковата молба документи, както и за допускане на
ССчЕ по въпросите, поставени от ищеца с исковата молба и от ответника в т. 1, т. 3 и т. 4 от
отговора. Въпросът по т. 2 от отговора съдът намира за правен такъв, поради което искането
в тази част следва да се остави без уважение.
Предвид твърденията за погасяване чрез плащане на процесното вземане за главница и
липсата на яснота относно конкретното оспорване от ответната страна на начислените суми
за топлоенергия, съдът намира, че следва да отложи за открито съдебно заседание
произнасянето си по искането на ищеца за изслушване на СТЕ.
Следва да се приложи към настоящото дело ч. гр. дело № 32732/2023 г. по описа на
СРС, 51-ви състав.
Делото следва да бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „..........“ ООД, с ЕИК: ............, със
седалище и адрес на управление: ..............., като трето лице-помагач на страната на ищеца.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.12.2024 г. от
10:25 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, на ищеца - с препис от
отговора на исковата молба, а на подпомагащата страна – с препис от исковата молба и от
отговора.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание да представи описаната като приложение в т. 7, но непредставена покана за
3
доброволно плащане на задълженията.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
страните писмени материали.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице-помагач „..........“ ООД, с ЕИК:
............, в срок до първото по делото открито съдебно заседание да представи намиращите
се у него документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в
процесния имот с адрес: гр. София, район Младост, ................, с абонатен номер ........... и за
периода м. май 2021 г. – м. април 2022 г., включително изравнителните сметки и
документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение и на водомерите за топла
вода.
ДОПУСКА по искане на страните изслушване на съдебносчетоводна експертиза
вещото лице по която, въз основа на материалите по делото, в частност представените от
ответната страна платежни документи и след проверка в счетоводството на ищцовото
дружество да отговори на въпросите, формулирани от ищеца в исковата молба и от
ответника в раздел II, т. 1, т. 3 и т. 4 от отговора.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника относно въпрос № 2.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на сумата от 400 лева, от
които 250, вносими от ищеца и 150 от ответника в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М.В. специалност: „Счетоводство и контрол“, включена в
Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица за съдебния район на Софийски градски
съд за 2024 г.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се уведоми за поставените задачи и да се призове за съдебното
заседание, след представяне на доказателства за внесен депозит.
ОТЛАГА за първото по делото о.с.з. произнасянето си по доказателственото искане
на ищеца за изслушване на съдебно-техническа експертиза със задачи, поставени в исковата
молба.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч. гр. дело № 32732/2023 г. по описа на СРС, 51-ви
състав, до приключване на настоящото с окончателен съдебен акт.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
4
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето
е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5