Решение по дело №1075/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1165
Дата: 21 юни 2022 г. (в сила от 21 юни 2022 г.)
Съдия: Янко Ангелов Ангелов
Дело: 20227180701075
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1165

град Пловдив, 21.06.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година,  в състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ            

ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ПАСКОВ

ПЕТЪР КАСАБОВ

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа докладваното от Председателя  Ангелов касационно АНД № 1075 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63“в“ от ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба от „ОМНИКАР АУТО“ ООД, със седалище и адрес на управление в село Труд, ул.„Карловско шосе“, чрез адв.Т.К.,  срещу постановеното по АНД №6405/ 2021г. по описа на Районен съд – Пловдив /ПРС/, VII н. състав съдебно решение № 405/24.02.2022г., с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ №594590-F600668/19.08.2021г., издадено от Заместник директор на ТД на НАП - Пловдив, с което на дру­жеството, е наложена имуществена санкция в размер на 6251,03 лева за нарушение на чл.78, ал.2 ЗДДС и чл.78, ал.3 ЗДДС, на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС. Със същото решение жалбо­подателят е осъден и да заплати на НАП сумата в размер на 80 лева разноски.

В жалбата се сочи, че решението на ПРС е незаконосъобразно, като са изложени доводи за наличие на касационни основания – съществено нарушени процесуални правила, нарушение на материалния закон и неправилно определено наказание. Претендира се приложение на разпоредбата на чл.28 ЗАНН, алтернативно намаляване размера на санкцията до минимума. Моли решението да бъде отменено, като вместо това се постанови отмяна, алтер­нативно изменение на издаденото НП. Претендират се сторените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуален представител юрисконсулт Колева оспорва жалбата и моли решението на ПРС като правилно и законосъобразно да се потвърди. Подробни съображения излага в депозиран по делото писмен отговор. Претендира юрисконсултско въз­награждение и прави възражение за прекомерност на евентуално претенди­рано адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд – Двадесет и първи състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания, намира за установено следното.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и производството е процесуално ДОПУСТИМО. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Настоящият съдебен състав установи, че с оспореното НП №594590-F600668/19.08.2021г. на заместник директор на ТД на НАП – Пловдив, на „ОМНИКАР АУТО“ООД е наложена имуществена санкция в размер на 6251,03 лева за нарушение на чл.78 ал.2 ЗДДС и чл.78 ал.3 ЗДДС, за това, че като регистрирано по ЗДДС лице и в качеството си на получател по доставка на стока–лек автомобил марка „Рено“, шаси № VF1RFE00961918124 при условията на финансов лизинг по чл.6 ал.2, т.3 ЗДДС, не е извършило корекция на ползван данъчен кредит в размер на 6251,03 лева по фактура №**********/30.05.2019г., издадена от „ОББ Интерлийз“ ЕАД в законоустановения срок – от 01.11.2020г. до 14.11.2020г. вкл. за данъчен период м.10.2020г., което е довело до определяне на декларирания от лицето резултат по ЗДДС за м.10.2020г. в по-малък размер със сумата от 6251,03 лева. Установено е, че съгласно договор за финансов лизинг №0021142/F/10.05.2019г., сключен между „ОББ Интерлийз“ЕАД в качеството на лизингодател и „ОМНИКАР АУТО“ООД в качеството на лизингополучател, лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване при условията на финансов лизинг с възможност за закупуване следните лизингови вещи, сред които: лек автомобил марка марка „Рено“, шаси №VF1RFE00961918124.

Автомобилът е предаден на лизингополучателя на 10.05.2019г., видно от удостоверение за приемане – Приложение –А6 от същата дата. За извършената доставка „ОББ Интерлийз“ЕАД е издало фактура №**********/30.05.2019г. с данъчна основа 42 973,34 лева и ДДС 8594,67 лева, по която ДДС е начислен от лизинговото дружество в данъчен период м.05.2019г. През м.05.2019г. по фактурата е ползвано право на данъчен кредит по смисъла на чл.72, ал.2 ЗДДС и от „ОМНИКАР АУТО“ООД. С Допълнително споразумение №2 от 13.10.2020г. към Договор за финансов лизинг №0021142/F/10.05.2019г., същият е частично прекратен по отношение на гореописания лек автомобил.

Във връзка с развалянето на доставката, от страна на доставчика е издадено кредитно известие №**********/14.10.2020г. с данъчна основа „минус“ 31255,14 лева и ДДС „минус“ 6251,03 лева, което е трябвало да бъде отразено в резултата по ДДС на „ОМНИКАР АУТО“ООД за данъчен период м.10.2020г. В данъчния период, през който е извършено намалението на данъчната основа по доставката – м.10.2020г., „ОМНИКАР АУТО“ООД е следвало да направи корекция на ползван данъчен кредит в размер на 6251,03 лева по фактура №**********/30.05.2019г., като отрази издаденото от доставчика кредитно известие №**********/14.10.2020г. в дневника си за покупки и в СД, подадени в ТД на НАП – Пловдив, СД вх.№16004486256/13.11.2020г. за данъчен период м.10.2020г.

„ОМНИКАР АУТО“ООД е извършило следващата се корекция на ползван данъчен кредит в размер на 6251,03 лева със закъснение, като е отразило издаденото кредитно известие в дневника си за покупки и в СД с вх.№16004574878/12.02.2021г. Кредитното известие е отразено в ДП за данъчен период м.12.2020г., като е допусната техническа грешка от ЗЛ и е вписана дата на КИ 01.12.2020г., която техническа грешка е коригирана и издаденото КИ №**********/14.10.2020г. е отразено с вярната дата в м.01.2021г. в подадената СД по ДДС в ТД на НАП – Пловдив с вх. №16004574878/12.02.2021г.

Неизвършването на корекцията е прието, че е довело до определяне на резултат за данъчен период м.10.2020г. в по-малък размер, вместо следващия се резултат – „ДДС за внасяне“ с включено ДДС при коректно отразяване на кредитното известие. Нарушението е прието, че е извършено на 17.11.2020г. в град Пловдив и установено при проверка на „ОМНИКАР АУТО“ ООД с предоставени документи и писмени обяснения от задълженото лице в ТД на НАП – Пловдив с Придружително писмо вх.№70-00-819/26.01.2021г. по връчено ИПДПОЗЛ №П-16001620213431-040-001/15.01.2021г.

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакуваното НП, състав на Районния съд е приел, че от една страна, по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна на дружеството на вмененото му нарушение на ЗДДС, а от друга, че наложеното му наказание съответства на осъществената от него противоправна дейност, както и че не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от административнонаказващия орган. Прието е също така и че извършеното нарушение не е маловажен случай по чл.28 ЗАНН.

Така постановеното решение е неправилно.

Настоящият съдебен състав споделя установената от ПРС фактическа обстановка и преценката, че нарушението се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Фактите по делото не са спорни, както и не е спорно извършеното нарушение, изразяващо се в неотразяване на получен данъчен документ – кредитно известие в отчетните регистри за съответния данъчен период – м.10.2020г., което е довело до определяне на данъка в по-малък размер. Не е спорно също така, че корекцията е извършена като кредитното известие е отразено в дневника за покупки за м.12.2020г. с допусната грешка, която е отстранена в подадената за м.01.2021г. справка-декларация, т.е. преди съставяне на АУАН, по инициатива на наказаното лице.

В случаи от вида на разглеждания обаче, националната юрисдикция следва да съобразява обстоятелства като срока, в който нарушението е отстранено, неговата тежест, както и дали размерът на наложената санкция не надхвърля необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане, което се констатира, че не е било направено/в този смисъл Решение на СЕС по дело С-259/12 на СЕС/.

Това е така, защото в случая е налице национална правна уредба, съгласно която за несвоевременното неизпълнение на задължението за деклариране се налага санкция, чийто размер съответства на 100% от недекларираната сума, и то при положение, че към момента на установяване на нарушението, същата вече е била декларирана, макар и с известно закъснение. При това положение и като се вземат предвид видът и тежестта на нарушението, което се наказва с посочената санкция, както и начинът за определянето на нейния размер, настоящият съдебен състав приема, че наложената санкция е в несъответствие с принципа на пропорционалност.

Все в тази насока следва да бъде съобразено, че преценката дали така наложената санкция е пропорционална на допуснатото нарушение, следва да бъде основана и на практиката на СЕС по дело С-259/12, което е с предмет: Данъчни въпроси - ДДС - Директива 2006/112/ЕО - Принципи на данъчен неутралитет и на пропорционалност - Несвоевременно счетоводно отразяване и деклариране на анулирана фактура - Отстраняване на нарушението - Внасяне на данъка - Държавен бюджет - Липса на вреда - Административна санкция. Делото е образувано по преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Пловдивски административен съд (България) с акт от 15 май 2012г., постъпил в Съда на 24 май 2012г. Запитването е отправено в рамките на спор между Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - Пловдив и „Родопи-M 91“ООД по повод наложена на последното административна санкция заради несвоевременно счетоводно отразяване и деклариране на анулирана фактура.

В разгледания от Пловдивския административен съд казус се касае до неотразяване анулирането на фактура, но съдът счита, че с оглед факта, че се отнася до неотразяване на данъчен документ, което задължение е вменено със ЗДДС и наказуемо по чл.182 ал.1 ЗДДС, както е и в процесния казус, няма пречка и следва да бъде съобразена практиката на СЕС. Това е така, защото Директивата за ДДС не предвижда изрично система от санкции в случай на неспазване на предвидените в нея задължения, които данъчнозадължените лица следва да изпълняват. Съгласно постоянната съдебна практика при липсата на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите членки са компетентни да изберат санкциите, които според тях са подходящи. Те обаче са длъжни да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи /в този смисъл Решение от 19 юли 2012г. по дело Redlihs, C-263/11/.

При това положение, санкциите, които държавите членки могат да приемат, за да осигурят точното налагане и събиране на данъка и да предотвратят избягването на данъчно облагане и по-специално, за да гарантират спазването на задълженията на данъчнозадължените лица за коригиране на отчетността им след анулирането на фактура, по която са извършили приспадане, в т.ч. и какво в случая се касае за коригиране отчетността след издаване на ДКИ, не биха могли на първо място да поставят под въпрос неутралитета на ДДС, който е основен принцип на общата система на ДДС и не допуска икономическите оператори, които осъществяват едни и същи сделки, да бъдат третирани по различен начин при събиране на ДДС/в този смисъл Решение от 29 юли 2010г. по дело Profaktor Kulesza, Frankowski, Jozwiak, Orlowski, C-188/09 и Решение от 29 март 2012г. по дело Belvedere Costruzioni, C-500/10/. СЕС сочи в решението си, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид видът и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начинът за определянето на нейния размер/Решение по дело Redlihs, посочено по-горе, точки 46 и 47, както и цитираната съдебна практика/.

В заключение СЕС указва, че Националната юрисдикция следва да прецени - предвид членове 242 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, с оглед на обстоятелствата по спора в главното производство и по-специално на срока, в който нарушението е отстранено, на неговата тежест, както и на евентуалното наличие на избягване на данъчно облагане или заобикаляне на приложимия закон, за които отговаря данъчнозадълженото лице - дали размерът на наложената санкция не надхвърля необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане. По дело С-263/11 СЕС в решението си, т.55, сочи, че правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не е изключено да е в противоречие с принципа на пропорционалност национална правна норма, която допуска на лице да се наложи глоба, чийто размер се определя чрез прилагането на обичайната ставка на ДДС към стойността на доставените стоки.

Директивите като акт на ЕС, съдържащи правни норми, следва да бъдат транспонирани в националното законодателство на държавите-членки. Въпреки това обаче дадени разпоредби от директивите могат да имат директен ефект, както е постановено за първи път в дело 41/74 Van Duyn ECLI:EU:C:1974:133 и дело 148/78 Ratti ECLI:EU:C:1979:110. Когато разпоредбите на една директива са безусловни и достатъчно прецизни, тези разпоредби могат да се използват от лице срещу държавата. Една разпоредба на законодателството на ЕС е безусловна тогава, когато не подлежи – като прилагане и ефект - на предприемане на каквито и да било мерки - нито от страна на институциите на ЕС, нито от държавите-членки. Освен това дадена разпоредба е достатъчно прецизна, за да бъде използвана от лице и приложена от съда тогава, когато задължението, което тя вменява, е формулирано по недвусмислен начин. Независимо дали дадена разпоредба има директен ефект, националното законодателство следва да се тълкува в светлината на езика и целта на дадена директива, за да бъдат постигнати нейните намерения, съобразно концепцията за националните съдилища като част от държавата-членка, субект на задълженията по тази директива. Макар това задължение за „конформно тълкуване“ да се прилага първоначално спрямо вътрешното законодателство, конкретно изпълняващо директивата, задължението е по-широкообхватно. СЕС пояснява, че: „Принципът националното законодателство да се тълкува конформно със законодателството на ЕС изисква националните съдилища да направят всичко в рамките на правомощията си, като вземат предвид националното законодателство в неговата цялост, с оглед гарантиране директивата да се прилага изцяло и постигане на резултат, съответстващ на преследваната от нея цел/Дело C-69/10 Samba Diouf ECLI:EU:C:2011:54, параграф 60/.

Описаната и неспорна между страните фактическа обстановка дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че в конкретния случай предвидената в разпоредбата на чл.182 ал.1 ЗДДС имуществена санкция се явява непропорционално висока спрямо тежестта на санкционираното от националната норма нарушение. Това е така, защото, както вече се посочи и по-горе, закъснението е в рамките на два месеца, а самото нарушение е отстранено преди образуване на административнонаказателното производство. Поради което налагането на санкция в размер на 100% от недекларираната в срок сума е в несъответствие с принципа на пропорционалност. Казано по друг начин, санкционната норма на чл.182 ал.1 ЗДДС надхвърля необходимото за постигане на целите на Директива 2006/126/ЕО, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане.

Спазването на принципа за примата на европейското право над националното законодателство налага националните правоприлагащи органи да откажат прилагане на противоречащата национална правна норма. Налице е самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление поради незаконосъобразност, произтичаща от наличието на противоречие на чл.182 ал.1 ЗДДС с принципа на пропорционалност, регламентиран в чл.5 §4 от Договора за Европейски съюз.

От изложеното следва, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил валидно и допустимо, но неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което се отмени наказателното постановление.

По разноските.

С оглед изхода от спора, следва да се отмени и решението в частта на присъдените разноски.  На касатора се дължат направените такива, които се констатираха общо в размер на 600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ПРС и ПАС. За неоснователно съдът намира възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като същото е определено съобразно правилата на Наредба №1 от 09.07. 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав

 

                                         Р Е Ш И:

                  

ОТМЕНЯ Решение №405/24.02.2022г. по АНД №6405/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, VII н.с., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №594590-F600668/19.08. 2021г., издадено от заместник директор на ТД на НАП - Пловдив, с което на „ОМНИКАР АУТО“ООД на основание чл.182 ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 6251,03 лева за нарушение на чл.78 ал.2 ЗДДС и чл.78 ал.3 ЗДДС.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите с адрес на призоваване гр.София, бул.“Дондуков”№52 да заплати на „ОМНИКАР АУТО“ООД, със седалище и адрес на управление с.Труд, община “Марица“, ул.„Карловско шосе“, сумата от общо 600/шестстотин/ лева, разноски за двете съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                        ЧЛЕНОВЕ :