О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
гр.Кюстендил, 06.03.2020 г.
КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, ІІ въззивен състав, в закритото заседание на шести март две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА
мл.с.: КАЛИН ВАСИЛЕВ
при
секретаря като
разгледа докладваното от съдия Георгиева
ВНЧД
№ 43 по описа на съда за
Производството е по реда на
чл. 243, ал.7 и ал. 8 от НПК.
Образувано е в Кюстендилски
окръжен съд (КнОС) въз основа на частна жалба от Й.С.Б. *** срещу определение №591/23.12.2019 г., постановено
по ч.н.д. (неправилно
посочено ЧГр.Д) № 1367/2019
г. по описа на Дупнишки районен съд (ДнРС), с което е потвърдено постановление за
прекратяване на наказателно производство
вх.№ 1276/2019 г. по описа на
ДнРП. Развити са пространни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение. Иска се неговата отмяна и
уважаване на жалбата.
Кюстендилският окръжен съд констатира,
че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в
предвидения в чл.243, ал.4 от НПК 7-дн.срок и има за предмет подлежащ на
въззивен контрол съдебен акт. Жалбата е и основателна, по следните съображения:
Дупнишка районна прокуратура
(ДнРП), с постановление от 09.09.2019 г. по прокурорска преписка (пр.пр.) с вх. №
1276/2019 г. по описа на ДнРП, е образувала досъдебно производство №
693/2019 г. по описа на ДнРП, за това, че под формата на продължавано
престъпление, в периода от 28.05.2019 г. до 14.06.2019 г., пред надлежен орган
на власт (РП-Дупница) набедил Й.С.Б. ***
в престъпление.
С постановлението, на осн.
чл.194, ал.3 НПК (неправилно е посочено чл.194, ал.1, т.3) е разпоредено
разследването да се извърши от разследващ полицай при РУ на МВР-гр.Дупница.
Въз основа на постановлението, в РУ на МВР, е образувано ДП № 532/2019 г. По
него са събрани гласни
доказателствени средства- показанията на св.Б., св. В.Й.Г., св.С. и М.Г., и писмени
доказателства- 5 бр.жалби от В.Й.Г. до Районна прокуратура-Дупница, подадени
на 28.
С постановление от 22.11.2019
г. на Дупнишка районна прокуратура (ДнРП) е прекратено наказателното производство
по досъдебно производство (ДП) №
693/2019 г. (
прокурорска преписка с вх.№ 1276/2019 г.) по описа на Дупнишка районна прокуратура,
същото с № 532/2019 г. по описа на РУ на МВР-Дупница, водено за престъпление по
чл.286, ал.1 от НК. Това постановление, по жалба на св.Б., е потвърдено от ДнРС, с
определението-предмет на проверка по настоящето дело.
КнОС намира прекратителното
постановлението на прокурора за постановено при съществено процесуално
нарушение, тъй като не отговаря на изискванията на чл.199, ал.2 от НПК,
съгласно който всяко постановление следва да съдържа мотиви. Последните включват
фактически обстоятелства, приети за установени въз основа на доказателствата, анализ на доказателствения материал (което означава
да се изложат съображения относно това,
кои от доказателствата приема и защо, както и кои изключва и защо) и правни съображения за прекратяване на наказателното производство.
Постановлението на прокурора
не съдържа фактически обстоятелства,
поради което КнОС не може да направи проверка за неговата обоснованост. Вместо
да изложи приетите за установени, въз основа на доказателствата, фактически
обстоятелства, прокурорът е цитирал
показанията на разпитаните по делото свидетели. Въз основа
на същите не става ясно, какви фактически обстоятелства приема прокурорът за
установени, а само, какво са посочили
свидетелите по време на разпита им.
Липсата на фактически обстоятелства в постановлението винаги представлява
съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяната му.
В постановлението липсва и анализ
на противоречивите доказателства по делото, поради което не е ясно, на кои
прокурорът дава вяра и защо, на кои не дава вяра и защо. Диаметрално противоположни са показанията на
св.Г. и тези на св.Б., подкрепени почти изцяло от показанията на свидетелките Г.. Съществено
противоречие между показанията на
свидетелите е налице относно
всички описани в 5-те жалби обстоятелства, съдържащи твърдение за извършени престъпления
от св.Б.. При това положение прокурорът
и съдът са били длъжни да анализират доказателствата, което не е сторено в
постановлението, а също и в обжалваното определение.
Относно първата жалба от св.Г. до ДнРП ( с
вх.№ 1136/2019 г. от 28.05.2019 г., на
л. 40 от ДП), не е ясно, какво приема за установено от фактическа страна
прокурорът, въз основа на кои доказателства и защо. При това положение
необоснован е изводът му за субективна
несъставомерност на деянието по чл.286,
ал.1 от НК. Принципно в постановлението, респ. и мотивите на присъдата, задължително се излагат първо съображения за
обективната съставомерност на деянието, след което се взема становище относно
наличието или липсата на субективна съставомерност на деянието. Липсата на престъпление поради обстоятелства,
изключващи вината на подсъдимия, също не освобождава прокурорът, респ.съдът да
изложат приетите за установени фактически обстоятелства и правни
съображения по въпросите, дали е
извършено деяние, съставлява ли то престъпление, извършено ли е виновно и
следва ли да се носи наказателна отговорност за него.
Относно твърдението на Г. в жалбата му до ДнРП от 28.05.2019 г. (л.40
от ДП), според което на 27.05.2019 г., около
08.30, вечерта, в гр.Дупница, на ул.”Венелин” в лек автомобил Б.
„праснала през лицето дъщеря му Никол”, е
налице съществено противоречие между показанията на св.Г., от една страна и от
друга страна, показанията на св.Б. и св.Гогова. Последните две категорично са
отричали действителността на твърдението на св.Г.. При това положение е следвало прокурорът да обсъди показанията и изложи съображения, на кои и
защо дава вяра, кои и защо счита, че са недостоверни. Очевидно прокурорът е приел, че св.Г. е
възприел лично твърдяното в жалбата за нанесен шамар на дъщеря му от св.Б.. Така предполага КнОС предвид
правните съображения на постановлението, без да може да формира категоричен извод, тъй като
липсват фактически изводи и ясни, пълни
и конкретни правни съображения.
Идентична е констатацията на КнОС и относно
описаните престъпления в останалите 4 жалби от св.Г.. Липсва фактическа
обстановка за всяко деяние, анализ на противоречивите доказателства, правни
съображения за обективна съставомерност на деянието и задълбочени съображения
за субективна несъставомерност на деянията.
Неясни, несистематизирани и
неконкретни са правните съображения на постановянето, изложени в абзац 3 , на
последната страница. В цитираната
част от постановлението прокурорът е
посочено, че „ Относно деянието,
което св.Б. счита за осъществено от св.Г.,
счита същото за несъставомерно като
престъпление по чл.286, ал.1 от НК. Посочил е още, че св.Г. е описал факти и обстоятелства, които са му станали
известни (според неговите възприятия) като ги е конкретизирал, макар и по-
общо, като периоди. В следващите 3
изречения е отбелязал, че „ По отношение на жалбите на св.Г., действително са постановени откази
за образуване на наказателно производство. Заявил е, че това не е достатъчно
основание да се счита, че св.Б. е била
набедена пред надлежен орган и че по друг начин
би стоял въпросът, ако след постановените откази св.Г. е продължавал да
твърди факти и обстоятелства, по които вече
компетентните органи- в случая прокуратурата- се е произнесла. Отбелязал е, че за да е налице състава на
престъплението по чл.286, ал.1 от НК,
деецът следва да набеди някого в престъпление, като знае, че е невинен или
представи неистински доказателства срещу него.
Приел е, че в случая св.Г. не е
имал умисъл да набеди св.Б. в престъпление,
а е изложил факти и твърдения, възприети лично от него или предадени му от
децата и бившата му съпруга. Заявил е,
че св.Г. не е представил неистински доказателства, доколкото такива в хода на
предварителната проверка (неясно защо се цитира същата, а не досъдебното
производство), не се събират” . Поради изложеното прокурорът счел, че
досъд.п-во следва да се прекрати, поради липса на престъпление.
Според КнОС, гореизложеното
не съдържа правни съображения за несъставомерност на деянието/деянията на св.Г.
като престъпление по чл.286, ал.1 НК, а само декларация за субективна несъставомерност. Защо не е налице умисъл не
става ясно. Не става ясно субективната
несъставомерност на деянията за кои
от описаните от св.Г. факти и обстоятелства
(конкретизирани, макар и по-общо като периоди) е налице и кои са те. Не се сочат
фактите и обстоятелства, с които
е набедена св.Б., които според
прокурора „св.Г. е възприел лично или са му били предадени от децата и бившата му съпруга”. Затова не е
ясно, кои са те и не може да се прецени, дали
са лъжли, неверни факти и
обстоятелства , отговарящи на признаци на престъпление.
Следвало е ясно да се посочи
дата на деянието, твърденията, описващи
признаци на престъпление и защо те не представляват престъпление по чл.286,
ал.1 от НК. Не е ясно и колко на брой са
деянията, обсъждани от прокурора, тъй като не са посочени. Било е задължително да се посочи датата на
деянията и твърденията, описващи признаци на престъпен състав, тъй като ДП е образувано и водено за продължавано престъпление по чл.286, ал.1 от НК и цитираните свидетелските
показания са за жалби, подадени на 21.06.2019 г., 27.05.2019 г., 14.06.2019 г.
и „друг случая, който
св.М.Гогова идентифицира като случило се на 30.04.2019 г.
(срвн.показанията в абзац 3, на стр.2 от постановлението).
При констатация за неистинност на твърденията в жалбите, е
добре да се изследва причината за това, с цел предприемане на
необходимите и адекватни мерки за преустановяване на противоправно поведение у св.Г.
.
Определението на ДнРС също е незаконосъобразно
и необосновано. Според разбирането на КнОС, при липса на мотиви на
постановлението на прокурора, то подлежи на отмяна, тъй като е невъзможен
контрола му за законосъобразност и
обоснованост, който съдът следва да осъществи в производството по реда на
чл.243, ал.5 от НПК. Като не
е констатирал горното, а е потвърдил
постановлението на прокурора, съдът е постановил незаконосъобразно
определение. Последното е такова и защото мотивите му са оскъдни и следва да
бъдат приравнени на липса на такива.
Така приема КнОС, защото изложените от съда фактически обстоятелства относно
предмета на делото са общи, доколкото не съдържат конкретни
факти и обстоятелства относно време, мястото, начина на извършване на
деянията от подсъдимия.
Във фактическите
обстоятелства, относно предмета на делото, съдът е приел, че св.Б. е процесуален представител на св.С.
Гогова, между която и бившият й съпруг Г.
са налице влошени отношения; че те
станали причина за множество взаимни жалби-
от страна на Г. 13 броя до ДнРП срещу св.Б. с твърдения за извършени от нея различни обстоятелства, насочени срещу децата му, неговата личност и т.н. и че по образуваните преписки са постановени откази за образуване на наказателно производство. Останалите
установени от съда факти касаят отношенията между св. Г. и св.Гогова.
От изложените от ДнРС
фактически обстоятелства не става ясно, кога и как св.Г. е извършил
престъпление набедяване. Не се сочат жалбите ( не се цитира дата на подаването им)
и описаните в тях престъпления, в
извършване на които е набедена св.Б..
Липсват фактически обстоятелства за съставомерните обективни признаци.
Необоснован е
изводът на прокурора и съда за субективна несъставомерност на деянието
на св.Г.. Не става ясно, въз основа на кои
доказателства е формиран същия и защо. Лошите отношения между Г. и бившата му
съпруга не са достатъчни за формиране на такъв извод. Съображенията на съда за
субективна несъставомерност на деянията
от продължаваното престъпление на св.Г.
са изключително общи, бланкетни и съдържат предположение относно възприетото от св.Г. и отразено в една от
жалбите му .
КнОС счита, че разследването
е незадълбочено в резултат на което
обстоятелствата по делото не са изяснени по категоричен начин. Не е
направен опит за отстраняване на
противоречието между свидетелските показания чрез предвидените в
НПК способи. Следвало е да се назначат
и проведат очни ставки и при неотстраняване на противоречията да се
съберат допълнително доказателства, чрез по- задълбочени разпити на разпитаните свидетели, чрез разпит на др.свидетели и събиране на писмени
доказателства, с цел проверка достоверността на депозираните показания от
свидетелите и установяване на действителните събития.
По
горните съображения КнОС счита, че обжалваното определение и потвърдено с него
постановление на ДнРП са незаконосъобразни и необосновани, поради което следва
да се отменят и делото се върне на прокурора за
отстраняване на констатираните по-горе пороци в постановлението и
разследването.
Водим
от горното и на основание чл. 243, ал. 8 вр. с ал.5, т.3 от НПК, съдът
О П Р
Е Д Е
Л И :
ОТМЕНЯ
определение №591/23.12.2019 г., постановено по ч.н.д. № 1367/2019
г. по описа на Дупнишки районен съд и потвърденото с него постановление за прекратяване на наказателно производство по ДП №
693/2019 г. по описа на Дупнишка районна прокуратура (същото с №
532/2019 г. по описа на РУ на МВР-Дупница), водено за престъпление по чл.286,
ал.1 от НК и ВРЪЩА
делото на Дупнишка районна прокуратура за изпълнение на дадените указания в мотивите на настоящето
определение..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/