РЕШЕНИЕ
№ 304
гр. Ямбол, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Й. Г. П.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20242330104045 по описа за 2024 година
Подадена е искова молба от Г. Д. Д. и И. А. А., двамата от гр. Я., срещу К. И.
С. от гр. Я., в която се твърди, че ищците са собственици на жилищна сграда с
идентификатор №87374.555.117.5, построена в недвижим имот с
идентификатор №87374. 555.117 в гр.Я., ул.“***, заедно с ¼ от дворното
място, а ответникът ползва самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№87374.555.117.1.1., находящ се на първия етаж в сграда с идентификатор
№87374.555.117.1, намираща се в същото дворно място. Ползва и част от
последното, в която е разположил метална клетка с голямо куче, порода „***“.
Ищците не могат да ползват спокойно имота си, тъй като минавайки покрай
клетката, търпят агресията на кучето, което лае, а с продължителния си лай
нарушава почивката им и през нощта. Освен това зловонието от клетката,
която не се почиства, се усеща и вътре в дома им. Ответникът извършва и
други действия, източник на наднормен шум, като форсира продължително
вътре в двора мощния си мотоциклет, системно, в произволни части от деня. С
това създава нетърпим дискомфорт и пречи на спокойното ползване на
жилището от ищците. Причинява на ищцата неимуществени вреди,
изразяващи се в психични болки-дискомфорт, стрес, безпокойство, както и
притеснения за здравето на децата й, страдащи от описаните обстоятелства. В
1
резултат от тях е нарушен сънят им и имат съществено променено поведение,
различаващо се от нормалното. Ищцата оценява вредите на стойност 1500 лв.,
на която сума се равнява претендираното обезщетение. Затова ищците искат
да бъде осъден ответникът да преустанови неправомерните си действия, с
които им пречи да упражняват правото си на собственост върху своя имот,
като прекрати държането на кучето в имота, премахне поставената в него
клетка и прекрати вдигането на шум с мотоциклет, както и да заплати на И. А.
А. обезщетение в размер на 1500 лв., ведно със законната лихва от 30.12.2024
г. до окончателното плащане и да заплати на ищците разноските по делото.
В с.з. исковете се поддържат.
Ответникът оспорва претенциите като неоснователни. Не оспорва, че
живее в описания в исковата молба недвижими имот, за което има съгласието
на ***, негов собственик, изразено в договор за послужване от 16.04.2024 г.. С
нейно съгласие отглежда домашен любимец в съответните идеални части от
двора и е поставил временна постройка там за него. Не е нарушил закона, не
се изисква специално разрешение за отглеждане в общ двор. Твърди, че
почиства клетката, както и че кучето не е агресивно, а е любвеобилно, с добър
нрав, не лае без реална причина. Преминаването покрай него през двора към
имота на ищците е на разстояние 2,5-3 метра, а не сантиметрите, посочени в
исковата молба, и е безопасно. Освен това поведението на ищците е причина
да ги лае, защото го дразнят и заплашват, а ищецът дори го е ударил с крак,
когато е било малко. Според ответника, животното се извежда по два пъти на
ден, за да извършва физиологичните си нужди, а клетката му се почиства
винаги при необходимост. Оспорва твърденията за зловонна миризма поради
липса на хигиена. Също така е невярно според него твърдението, че притежава
мотоциклет, а дори и да се е качвал на такъв, не го е форсирал и не е вдигал
шум с него извън нормативните изисквания. Оспорва, че е налице
противоправно поведение на ответника, че твърдените вреди са в причинна
връзка с поведението на кучето и неговия стопанин. В с.з. пледира за
отхвърляне на исковете.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че ищците са собственици на двуетажна еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор №87374.555.117.5, построена в недвижим
2
имот с идентификатор №87374. 555.117 в гр.Я., ул.***, заедно с ¼ от дворното
място с площ от 458 кв.м., видно и от представения нотариален акт за
продажба № ***, том ***, рег.№ *** дело № *** г.. Не се спори, че ответникът
ползва жилище-апартамент, представляващо самостоятелен обект с
идентификатор №87374.555.117.1.1., находящ се на *** етаж в другата
намираща се в същото дворно място жилищна сграда – многофамилна- с
идентификатор №87374.555.117.1. С отговора е представен Договор за заем за
послужване на недвижими имот от 16.04.2024 г., сключен между него и Ж. Ж.
П., за която сочи, че е негова ***. Същата е съсобственик с още две лица на
жилището и на гараж, намиращ се под него, както и на 36/48 ид.ч. от 229/458
ид.ч. от дворното място съгласно нотариален акт за право на собственост
върху недвижим имот № ***, том ***, рег.№ *** дело № *** г...
В заключението си вещото лице по ветеринарномедицинската експертиза,
заявява, че кучето е от породата „***“ (кръстоска с ***), от мъжки пол, на
възраст година и шест месеца. Издаден му е паспорт на име „***“. Чипирано е
с транспондер с № ***. Ваксинирано е с петвалентна комбинирана ваксина,
включваща и заболяването „***“. Ваксинацията не е направена своевременно.
Не е изпълнена цялата ваксинационна програма. Няма отбелязани
обезпаразитявания на животното, а те трябва да се правят преди всяка
ваксинация и на всеки 6 месеца. Животното е младо, завършило растежа си, с
типичния за годините си игрив нрав, куче изпълнено с ентусиазъм и енергия.
Тези кучета са схватливи, смели и послушни като порода. Ако бъдат
отглеждани единствено като дворни кучета, могат да станат недоверчиви и
дори агресивни. Интуитивно разбират реакцията на собственика към чужди
хора. Тази порода по принцип не са приятелски настроени към непознати и им
трябва време, докато свикнат с нов човек. Не проявяват агресия към чужди
хора, в случая- към вещото лице. Затова, ако реагират по-агресивно, вероятно
има причина. В деня на проверката кучето е посрещнало вещото лице с лай,
което е нормално за тази порода кучета. Този лай не е бил признак на
агресивност, а по-скоро да информира, че е влязъл непознат човек на
територията му. Кучето се отглежда във волиера, с монтирана в нея къщичка.
Оградата е от метална мрежа (метално пано), с дебелина на металните пръчки
0,5 см. и метални колчета с височина от 1,80 м. В деня на проверката, във
волиерата не са наблюдавани екскременти, както и някаква специфична
неприятна, „непоносима“ миризма. Пред самия вход на ограденото
3
пространство е направена отводнителна шахта, в която се извършва
отводняването при хигиенизиране. Условията, при което се отглежда, напълно
отговарят на всички изисквания на отглеждане във волиери на животни от
породата Източноевропейска овчарка (Наредба № *** от 1.12.2008 г. за
условията за отглеждане на животни компаньони), а именно да се осигури
2
поне 9м площ за разходка в откритата част, както и къщичката да бъде
съобразена с неговата височина. В заключението е направен извод, че към
момента на огледа хигиената е на отлично ниво. Създадени са условия за
бързо и лесно почистване. В.л. не вижда опасност животното само да напусне
заграждението. Препоръчва в края на заключението по възможност
собственикът да продължи със социализацията на кучето и да „запознае“
животното със своите съседи.
Предвид изводите на вещото лице относно обезпаразитяването, в с.з. е
представено копие на страници от здравната книжка на кучето, в които има
записи, датирани на 12.02, 17.03., 14.04., 10.05.2025 г. Вещото лице заявява, че
е налице пропуск, на всяко вписано в тях обезпаразитяване да се слага печат
на лекаря. Допълва в с.з., че силата на звука на лая на това куче е нормална за
породата, като е по-висока от тази на другите породи кучета. Ако човек
изпитва ужас от кучета по принцип, няма как животното да се социализира с
него. Кучето усеща веднага този страх. Ако мине чужд човек, не може да бъде
спряно да не лае. Дворът е тесен, дълъг. От оградата на кучето до самата
къща в дъното на двора, разстоянието е повече от два метра. Пътеката през
двора, през която минават, за да стигнат до къщата е повече от два метра. В
продължението на гаража отзад е разположена клетката, след входната врата
на двора. Хората могат да минават по пътеката на по-голямо разстояние от
клетката, но няма как да минат, без да ги забележи кучето. В двора има второ
разширение, което се използва за градина, за засаждане на растения, където,
ако се премести клетката, ще е по-лошо за съседите, защото кучето е в
постоянен контакт и ще се чува повече. Сега също се чува. То е чуло и самия
експерт, още докато е бил на улицата, и е започнало да лае, тъй като клетката
е близо до улицата. Ако се затвори в гараж, животното ще се озлоби.
В показанията на св. А. - *** на ищцата–се сочи, че в имота на ул. „***
живеят ***, *** и двете им деца. Големият й *** е на 9 г., а малкият е на 4 г.
Свидетелката често ги посещава, тъй като се налага да взима децата от
4
училище, да ги води на тренировки. Описва местоположението на кучето до
пътната врата, в голяма клетка, с достатъчно пространство да се движи
свободно в нея. Отглежда го ответникът. Според свидетелката кучето е
агресивно, при всяко влизане на хора, даже докато са отвън, то започва да лае.
Когато влязат в двора, започва да скача вътре в клетката, да се нахвърля, което
поведение въздейства много стресиращо. Децата на ищците се стряскат,
големият им син, който е 8-9 годишен, вечер бълнува. Събужда се и след като
се успокои, казва, че страхува от кучето. Водят го на *** Е. В. Ищцата
получава ***, ***, повишава й се кръвното налягане. Много се тревожи за
децата. Свидетелката е била у тях във времето, когато *** се е прибирала с
децата и е вземала *** или капки с ***. Получава ***от самия стрес, страх.
Свидетелката е виждала на клипчета, как кучето се извежда на двора без
каишка, без намордник, без да се вземат някакви предпазни мерки. В
заграждението, където пребИ.ва, винаги има фекалии, урина, която не се
почиства. Свидетелката не е виждала мястото да се мие с вода. Миризмите са
неприятни, както и лаят на кучето. Сочи че наблизо има казино, заради което
постоянно минават много хора и кучето ги лае, денем и вечер. Смущава
живеещите в имота. Ответникът има мотор, свидетелката е чувала да го
форсира на двора. Вдига се голям шум.
Свидетелят Г., чиито децата живеят с *** на третия етаж на
многофамилната жилищна сграда в процесния имот, дава показание, че ги
взима при себе си в рамките на режима на лични контакти. *** е на 14 години,
а *** е на 10 години. Кучето на ответника, чиято порода е „***“ или „***“, е
средно голямо. Според свидетеля е асоциално. Наблюдавал е от самото
начало, когато са го взели и е било малко, че са го отглеждали в един от
гаражите на ответника не малко време. Когато свидетелят е взимал децата си,
винаги от отварянето на входната врата до качването им в автомобила му,
кучето е лаело постоянно. В нередки случаи е скачало на оградата на
клетката. Агресивно е. Даже свидетелят е влизал до вратата да изпрати децата
си, тъй като кучето е на 1,5 м от входната врата. Разстоянието между сградите
е 3 метра, това място е заето от клетката на кучето. Пътеката до нея е широка
е около 1 м. От клетката на кучето до имота на ищците разстоянието е около
10 м, но до самия имот на ищците се минава по тази пътека, за да се стигне до
жилището им. Пряко от техния имот не се вижда клетката на кучето, но няма
как да се стигне до къщата, ако не се мине покрай него. Ищците са се
5
оплаквали на свидетеля от миризмите, от шума. Когато е ходел да взема
децата си, е усещал тези миризми от изхожданията му в клетката. Свидетелят
не е видял сифон за измИ.не на изпражненията, които е забелязал. Видял е в
седмицата преди заседанието ответникът да боядисва къщичката. Децата на
свидетеля са му се оплаквали, че кучето лае постоянно, и през нощта
включително. Също и че приятелки на *** не ходят там, защото ги е страх от
кучето. През пътеката на двора, широка не повече от метър, която е като тунел
между сградите, първата от които се състои от два -три етажа, преминават
всички, за да влязат в имота. Децата на свидетеля живеят най-близо до
клетката на кучето. Ответникът живее на първия етаж. Свидетелят е виждал
ответника с мотор- да го вкарва вътре в двора, но дали е с цел ремонт, не
може да каже. Сочи, че се чува, докато работи двигателят, понеже
пространството е затворено и ограничено от сгради. Веднъж е чувал моторът
да се форсира в двора, миналото лято. Моторът е пистов, средно голям, не
знае марката му, цветът му е шарен.
Свидетелката В. М. –*** на ответника, с когото живее в имота в дните
извън обучението в университета - заявява, че двамата заедно са взели кучето,
за да го отглеждат. Кетката се мие всеки ден, ако то се изходи в нея, се
изчиства. Почистват с препарат по-рядко, защото определени препарати са
опасни за животните. Ответникът е изкопал наскоро дълбока дупка, в която
има тръби, вкопани в земята. Целта е, като се мие клетката, водата да отИ.
направо в земята. Главно той чисти мястото на кучето. Понякога –и
свидетелката. Когато не е в гр.Я., тя вижда, че чисти клетката, посредством
монтирата в клетката камера. Главно я почиства след работа. Извежда кучето
на разходка, храни го сутрин и вечер, по два пъти на ден, а понякога по три.
Разхожда кучето минимум три пъти на ден - сутрин преди да отиде на работа,
вечер- след като се прибере, понякога се връща наобед и пак го разхожда.
Никога не е било агресивно по време на тези разходки. Свидетелката е
виждала ищците как преминават покрай заграждението на кучето. То ги лае,
те го дразнят, подвикват му, подшушват му. Разстоянието от клетката до
имота на ищците, измерено с ролетка, е около 25 м. Измерили са го
свидетелката и ответникът, за да преценият на какво разстояние да сложат
клетката, възможно най-далече от ищцовия имот. Разбрали са от тяхна жалба,
че им пречи. Според свидетелката ответникът няма мотор, но се е качвал два -
три пъти на такъв. Не е карал в двора.
6
Свидетелката Х. сочи, че ответникът и приятелката му са взели кучето в
бебешка възраст. Заедно с тях разхожда своето куче, което е „малка“ порода.
Тяхното куче не лае свидетелката. Понякога се случва, когато св.М. го
извежда извън двора, когато види св.Х. и нейното куче, ги разпознава, радва
им се и лае. За хигиената се грижи К., почиства доста време. Свидетелката
сочи, че слага веро, препарати, но не го е виждала никога. Виждала е клетката
на кучето винаги чиста, не е имало миризми, изпражнения. Докато К. е
боядисвал нещо по нея, двете с В. са били на двора заедно с кучето, което са
държали с каишка. Не му слагат намордник. Относно мотоциклета
свидетелката сочи, че е виждала ответника на снимка в социалните мрежи с
такъв.
По делото са приети издадени от ОД на МВР, сектор „ПП“ Справка в
централна база данни за превозни средства, настояща собственост, на К. И. С.
от 28.02.2025 г., Справка в централна база данни за превозни средства, бивша
собственост, на К. И. С. от 28.02.2025 г., както и Справка в централна база
данни за превозни средства, предстояща собственост, на К. И. С. от 28.02.2025
г., в които се съдържат данни само относно множество леки автомобили.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 109 от ЗС и чл. 45 ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 109 от ЗС, собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.
Основните правомощия, които включва то, са владението, ползването и
разпореждането.
В Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г.,
ОСГК на ВКС е прието, че за уважаването на негаторния иск във всички
случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че
върху този имот ответникът е осъществил неоснователно
въздействие/действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие
на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот
по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/.
Според Тълкувателно решение № 31/84 г. от 06.02.1985 Г., ОСГК на ВС,
искът предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко
и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно
7
отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не
накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото
пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение,
отдадено от собственика й. Основание за защита чрез иска се поражда и само
при състояние, от което възникват заплашване и опасност от вредно и
смущаващо въздействие, които произтичат от упражняване на правомощия, но
които обективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия правна защита.
Функцията на иска е да отрече във всички тези и други аналогични случаи
неправомерността и да предотврати неоснователните действия, поведение и
състояние, както и премахване на последиците от тях. Т.е. ищецът постига не
само отричане на основанието за въздействие над неговия имот, но може да
постигне и премахване на източника на въздействието, за да възстанови
състоянието на имота такова, каквото то е било преди нарушението. Искът
може да се упражни срещу всяко лице, което може да е странично, но може да
е и съсобственик, или титуляр на друго вещно право, ако при упражняването
на своите права създава ограничения, смущения или заплашване на правото
на ищеца.
По делото е безспорно, че ищците са собственици на еднофамилната
жилищна сграда в дворното място, а ответникът обитава апартамента на *** и
е разположил в общото дворно място клетката с кучето. Установи се, че за да
стигнат до жилището си, ищците трябва да преминат покрай тази клетка и
кучето винаги ги лае, както сочат и свидетелите на ищците и св. М. Според
вещото лице силата на звука на лая на тази порода- в случая с белезите на
„***“- е по-силен от лая на кучета от други породи. Кучето се движи свободно
в заграждението и се изправя, както сочат св. А. и Г., а според заключението
на вещото лице то е с игрив нрав, куче изпълнено с ентусиазъм и енергия, по
порода по принцип не е приятелски настроено към непознати. Т.е.
поведението на животното е в състояние да предизвика стрес, уплаха и
смущение у минаващите покрай него, независимо от наличието на ограда
(невъзможността да я прескочи не е извод, който може да направи лице,
неразполагащо със специални знания като вещото лице по назначената
експертиза). Според вещото лице, ако бъдат отглеждани единствено като
дворни кучета, този тип могат да станат недоверчиви и дори агресивни.
Интуитивно разбират реакцията на собственика към чужди хора. Тази порода
са много интелигентни. В случая са налице предпоставки за тези негативни
8
прояви на кучето, доколкото ответникът го отглежда само на двора, не го
прибира в жилището си, а отношенията му с ищците не са положителни.
Освен това св. Г. сочи, че кучето дълго време е отглеждано в гаража на
ответника, което също според вещото лице се отразява неблагоприятно-
животното може да се озлоби. Поради това показанията на св. А. относно
отражението върху психиката на *** на поведението на кучето следва да се
кредитират при условията на чл. 172 от ГПК, доколкото са в съответствие с
останалите данни по делото. Св.Г. сочи, че му се е налагало да изпраща децата
си до входната врата, тъй като къщата им е в непосредствена близост с
клетката, както и че страх от животното са споделили и приятелки на ***.
Според вещото лице, кучето усеща страха на човека и ако той изпитва ужас от
животното, то не може да се социализира с него. Свидетелката сочи, че
психически страдания преживява не само ищцата, но и едното от децата й,
което е по-чувствително, при което се наблюдава и смущение на съня, като
родителите са поели заради това допълнителен ангажимент да търсят
психологическа помощ от специалист. При тези обстоятелства е налице
създаване и поддържане от ответника на състояние, което ограничава,
смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на имота от ищците по
смисъла на горецитираната съдебна практика. Те не могат да преминават
спокойно през дворното място, за да се приберат в жилището си или да
излязат извън имота. Отделен е въпросът за шума от лая, който се чува
денонощно в жилището, т.е. и в нощните часове, когато кучето лае
минувачите по улицата или посетителите на казиното в съседство. Отделен
факт са и миризмите от изхожданията на животното, за чието елиминиране
ответникът е започнал да полага по-специални грижи след завеждане на
делото, като е изкопал дупка и поставил тръба в почвата по думите на св.М.,
извежда ежедневно кучето и почиства клетката. Миризмите са възприети от
св. А. и Г. в един по-продължителен период, в сравнение с вещото лице,
посетило еднократно имота. Ищците се позовават на Решение № *** от
09.05.2016 г. по гр. д. № *** г., г. к., І г. о. на ВКС, според което искът по чл.
109 ЗС може да бъде уважен и в случаите, при които законно регламентирана
дейност се осъществява по начин, който създава пречки на собственика на
съседен имот да упражнява спокойно правото си на собственост. Източник на
неоснователното въздействие може да е дейност, създаваща наднормен шум,
замърсяване и миризми, но дори когато източник на тези въздействия е
9
законно регламентирана дейност, искът може да бъде уважен, ако дейността и
начинът, по който тя се осъществява, създават пречки на собственика на
съседен имот да го използва по предназначението му. ВКС е изтъкнал, че
целта на Закона за защита на животните е да създаде условия и механизми за
опазване здравето и живота на животните, да им осигури подходящи грижи и
условия и да ги предпази от нехуманно и жестоко отношение към тях, но
спазването на тези изисквания не означава, че отглеждането на домашните
животни не може да доведе до смущаване на спокойствието на съседите и
други лица. Дори да са спазени всички специални изисквания,
регламентиращи дадена дейност, ако нейното упражняване в конкретния
случай води до нарушаване на чл. 50 ЗС, искът за преустановяването или
ограничаването и по реда на чл. 109 ЗС може да бъде основателен.
Действително, в случая ответникът в съответствие с изискванията за чл. 37 от
ЗЗЖ и Закон за ветеринарномедицинската дейност е регистрирал надлежно и
полага грижи за кучето (доколкото липсата на печат от лекаря за
обезпаразитяването не препятства доказването му), но отглеждането му в
общия двор нарушава правото на съседите за спокойното му ползване и
създава постоянен дискомфорт. Поради това е ирелевантно, дали е налице
спразване на законите и Наредба № *** г. за условията за отглеждане на
животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески
особености (на министъра на земеделието и храните).
Касае се за неоснователно действие по смисъла на закона, доколкото
ползването на дворното място за отглеждане на куче се осъществява от трето
за съсобствеността лице, дори и да произтича от облигационно основание-
договор със съсобственик, но без да е взето решение от мнозинството на
съсобствениците по см. на чл. 32 ал.1 от ЗС, притежаващи повече от
половината от общата вещ. Ответникът се позовава на Решение № 201 от
20.01.2020 г. по гр. д. № 2616/2018 г., г. к., І г. о. на ВКС, в мотивите на което е
посочено, че дворното място е обща част на сградата, само доколкото
принадлежи на всички етажни собственици, при което, ако в него има сграда-
индивидуална собственост, теренът не е изгубил самостоятелния си характер
и няма обслужващо сградата значение, т.е. не представлява обща част.
Дворното място е обща част по естеството си по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС
само в случай, че е налице пълна идентичност между етажните собственици и
собствениците на земята. Когато в дворното място съществува и сграда в
10
режим на индивидуална собственост, независимо дали нейният притежател е
етажен собственик или не, специалните правила по управлението, ползването
и разпореждането със земята като обща част не могат да намерят приложение,
тъй като мястото обслужва не само сградата в режим на етажна собственост,
но и друг обект, чийто собственик не може да бъде подчинен на този режим
при незачитане на правата му. В този смисъл е Решение № 124 от 20.10.2014 г.
по гр. д. № 2054/2014 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС. Цитираната съдебна практика не
обосновава право на ответника да ползва дворното място в режим на
обикновена съсобственост, а не етажна собственост, единствено по решение
на съсобственик, притежаващ по-малко от ½ ид.ч. от него (4/6 от 36/48 ид.ч. от
229/458 ид.ч. съгласно нотариалния акт), нито да го ползва във вреда на
останалите съсобственици по см. на ал.2 на чл. 32 ЗС. Решението на
съсобственика в случая е непротивопоставимо на ищците и останалите
съсобственици на двора. Законът за защита на животните в чл. 35 ал.3
забранява собствениците на кучета да нарушават спокойствието на останалите
собственици на имоти в сграда етажна собственост, но такава забрана важи и
за хоризонтална етажна собственост. Поради това съдът намира, че е налице
фактическият състав на горецитираната разпоредба на чл. 109 от ЗС относно
създадените пречки за ползване на имота от отглеждането на куче в двора и
искът следва да бъде уважен.
Относно ползването на мотоциклета съдът приема следното:
По делото се установи, че макар ответникът да не притежава таква вещ,
(видно от справките от ОД на МВР, изброявящи множество автомобили), е
управлявал такова МПС. Свидетелите А. и Г. са очевидци на влизането с него
в дворното място, с работещ двигател, като ответникът го е форсирал и
шумът е бил голям, понеже пространството е затворено и ограничено от
сгради. Според св. Г. това естанало миналото лято. Св. М. потвърждава факта
на управление на мотоциклет, а св. Х. сочи, че е виждала ответника на снимка
в социалните мрежи с такъв. При тези факти и с оглед горецитираното
Решение № 14 от 09.05.2016 г. по гр. д. № 4658/2015 г., г. к., І г. о. на ВКС,
според което искът по чл. 109 ЗС може да бъде уважен и в случаите, при които
законно регламентирана дейност се осъществява по начин, който създава
пречки на собственика на съседен имот да упражнява спокойно правото си на
собственост, то съдът намира за осъществен и фактическия състав на правната
норма и досежно това действие на ответника.
11
Съдът намира иска с правно основание чл. 45 ал.1 от ЗЗД за частично
основателен.
По делото се установи настъпването на описаните в исковата молба вреди,
както и причиняването им от действията на ответника, също и наличието на
противоправно поведение - елемент от фактическия състав на разпоредбата на
чл. 45 от ЗЗД –нарушаващо, както общия принцип да не се вреди другиму,
така и правилата относно отглеждането на животни-компаньони. Ответникът
е нарушил задължението си по чл. 35 ал.3 на ЗЗЖ като собственик на куче да
не нарушава спокойствието на останалите собственици.
Дори и да се приеме, че не е налице противоправно поведение на
ответника, отговорността за вреди произтича от уредената в чл. 50 от ЗЗД
хипотеза -отговорността на собственика на дадена вещ за произлезлите от нея
вреди, съотв. на лицето, под чийто надзор тя се намира.
Неоснователни са доводите на ответника за недоказаност на вредите. Както
бе изложено по-горе, показанията на св. А. в съответствие с критериите за
преценката им по реда чл. 172 от ГПК следва да се кредитират, доколкото се
подкрепят от останалите данни по делото- показанията на св. Г., изводите на
вещото лице, че има причина за агресивно поведение на кучето към тези
съседи, свързана с израза на субективните им преживявания, вкл. страх.
Свидетелката като близък роднина на ищцата е възприела лично отражението
на стреса върху организма й и предприетите мерки за успокояване на
психиката. Ищцата не е задължена да посещава психиатър или психолог и да
изисква издаване на документи за състоянието си, за да бъде доказано същото.
Показанията на свидетелката са логични и последователни и не влизат в
противоречие с другите доказателства. Същевременно те не подкрепят част от
твърденията в исковата молба –че притеснения у ищцата има и за двете й
деца, доколкото свидетелката сочи само негативни преживявания на по-
голямото дете, които рефлектират върху психиката на майката. Няма
доказателства за продължителността на периода, в който са търпени вредите-
от кой момент е поставена клетката и са започнали душевните страдания на
ищцата. С оглед липсата на тежко засягане на психиката и справянето с
помощта на по-леки средства с последиците от стреса, следва обезщетението
на осн. чл. 52 от ЗЗД да се определи на сумата от 800 лв. предвид интензитета
и продължителността на претърпените вреди.
12
Искът за обезщетение в останалата част се явява недоказан по размер.
Поради това в тази му част следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода от спора искането на ищците за присъждане на разноските е
основателно и следва да се уважи, съгл. чл. 78 ал.1 от ГПК-съразмерно на
уважената част исковете. Направените от ищците разноски за адвокатска
защита по първия иск са 1000 лв., заплатена е ДТ от 60 лв., които следва да им
се присъдят, а по втория иск са дъжими на ищцата от направените разноски-
от заплатеното адв. възнаграждение в размер на 300 лв. и от ДТ от 50 лв.
разноски в размер общо на 187 лв. На ответника са дължими съобразно ал.3
разноски съразмерно на отхвърлената част от иска по чл. 45 от ЗЗД, но не са
представени доказателства своевременно- до приключване на съдебното
дирене- че договореното възнаграждение на адвоката е заплатено. Разноските
във връзка със защитата по първия иск за вещо лице и адвокат са недължими.
Ето защо ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. И. С., ЕГН ********** от гр. Я., ул.*** на основание чл. 109
от ЗС да преустанови неправомерните си действия, с които пречи на Г. Д. Д. и
И. А. А., двамата от гр. Я., ул.***, да упражняват правото си на собственост
върху жилищна сграда с идентификатор №87374.555.117.5, построена в
недвижим имот с идентификатор №87374. 555.117 в гр.Я., ул.*** заедно с ¼ от
дворното място с площ от 458 кв.м, като прекрати държането на куче в
дворното място, премахне поставената в него клетка и прекрати вдигането на
шум с мотоциклет в дворното място.
ОСЪЖДА К. И. С., ЕГН ********** от гр. Я., ул.“*** да заплати на И. А.
А. от гр. Я., ул.***, ЕГН ********** обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 800 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 30.12.2024 г. до
окончателното плащане, а искът за разликата над 800 лв. до 1500 лв. като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА К. И. С., ЕГН ********** от гр. Я., ул.***, ет.1 да заплати на Г.
Д. Д., ЕГН ********** и И. А. А., двамата от гр. Я., ул.***, разноски по
делото в размер на 1060 лв., а на И. А. А. - и разноски в размер на 187 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
13
страните пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
14