Р Е Ш Е Н И Е
№261466/26.4.2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесети април, две
хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга
Желязкова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №
13981 по
описа на Варненски районен съд за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано, въз основа на искова молба с вх. № 278193/ 03.11.2020 г. от
„Е. - П. П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от П. С., Я. Д. и Д. Д., чрез
процесуален представител срещу П.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, с искане до съда
да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумите от: 4162.76 лева, представляваща главница за незаплатена
ел. енергия по фактура № */*
г., с падеж 10.06.2019 г., на стойност 4162.76 лв.,
издадена за периода от 19.05.2017 г. до 18.05.2018 г., за обект с абонатен № *, с адрес: * и клиентски № * и 270.58 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 10.06.2019
г. до
30.01.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда - 25.2.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане ч. гр. дело № 2617 по описа на
Варненски районен съд за 2020 год. е издадена Заповед № 1107/26.2.2020 г. за изпълнение на
парично задължение. Претендират се и извършените разноски в
заповедното и в настоящото производство.
В исковата молба се излага, че страните са съконтрагенти по договор за доставка на ел. енергия,
по който ищецът е изправна страна. Отношенията
между страните се регламентират от ОУ на ДПЕЕ
на „Е. - П. П.” АД, приети на
основание чл. 98а ЗЕ. Твърди се, че ответникът не е заплатил
стойността на потребената ел. енергия по фактура № */* г., издадена за периода от 31.05.2019 г. до 31.05.2019
г., за обект с абонатен № *, с адрес: * и клиентски № *.
Ответникът – П.К.К., чрез пълномощник, депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който излага
доводи за допустимост и неоснователност на предявения иск. Оспорва
облигационна си обвързаност с ищеца, както и наличието на възможност за
доставчика за служебно начисляване на ел. енергия, към датата на проверката.
Отправя искане за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
Вземането е основано на разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са предявени врамките на предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на
останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч. гр. д. № 2617/ 2020
г. на ВРС.
Видно от приобщената на л. 25 – 27 справка, считано от 29.05.2018 г. П.К.К. е собственик
на недвижим имот, находящ се в *.
От
представения по делото констативен протокол № */ * г. се установява, че на същата
дата служители на „Е. С.“ АД са извършили техническа проверка в обект с
клиентски № * и
абонатен № *, с адрес на потребление: *, при
която са установени натрупани количества ел. енергия в регистър
1.8.3. Електромерът е демонтиран, и е подменен с
нов.
Протоколът е подписан от служителите на оператора, извършили проверката и
лично от абоната.
Въз основа на констатациите от
проверката е изготвено становище (л. 14) за
начисляване на допълнително количество ел. енергия за обект с аб. № * и
кл. № *, в размер на 22893
кВТч., за периода от 19.05.2017 г. до 18.05.2018
г., въз основа на осъществен прочит на паметта на СТИ, при който е установено
неотчетено количество ел. енергия.
Въз основа на становището е издадена
фактура № ФП0280912733/ 31.05.2019 г., с издател „Е.
- П. П.” АД и получател – П.К.К., на
стойност 4162.76 лв. с ДДС, представляващи
стойността на служ. начислено количество ел. енергия за обект № * и кл. № *, в
размер на 22893 кВТч., за периода от 19.05.2017 г. до 18.05.2018 г.
Съгласно приобщената на л. 22 – 26
справка, задължението по фактура № */* г. не е заплатено
на ищцовото дружество.
Приложен
е и констативен протокол от метрологична
експертиза на електромер № */ * г. на
БИМ, ГД „МИУ“, РО – Р., в който е
отразено, че при извършена експертиза на електромер с фабричен № *, е
установена намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала
енергия на Тарифа 1.8.3 – 013263,2 кВТч.,
която не е визуализирана на дисплея; електромерът
съответства на метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за
точност при измерването
на електрическата енергия; електромерът не съответства на
технически характеристики.
От заключението на вещото лице по изготвената в хода на производство
съдебно - техническа експертиза, се установява следното: СТИ е от одобрен тип,
преминал е метрологична проверка преди да бъде монтиран – 2015 г., срокът
на метрологична годност е 6 години – монофазен, тип – Carat М02; процесната
корекция е извършена след прочит на регистър 1.8.3, който не е изведен на
дисплея на СТИ; налице е т. нар. софтуерно вмешателство, констатирано от БИМ –
софтуерно препрограмиране (претарифиране) на СТИ със специализирана техника и
известна парола за достъп, с което в т. нар. „невидим регистър“ се пренасочва
записване на част от потребената ел. енергия;
изчисленията са математически точни, с оглед ценообразуването през отделните
периоди; последното не означава, че това количество ел. енергия е реално
потребено през отделните периоди.
Гореустановената фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
Вземането е основано на разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са предявени врамките на предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на
останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч. гр. д. № 2617/ 2020
г. на ВРС.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, ищецът следва да установи, в условията на пълно и главно доказване съществуване на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение и неговият
размер, а именно: наличие на валидна облигационна връзка между страните с
твърдяния предмет, по който е изправна страна и от което е възникнало вземането
му, в посочения размер (т. е. възникване
на основание на извършване на служебно начисляване на ел. енергия ).
В тежест на ответника е да установи положителните
факти, на които основава възраженията си.
Предмет на
спорните договорни отношения е доставката на ел. енергия до потребителя срещу
възнаграждение.
Между страните липсва спор, а и се
установява от представените по делото писмени доказателства, че ищецът е
потребител на ел. енергия за стопански нужди, както и че имотът, в който е
монтиран процесния електромер, е присъединен към електропреносната мрежа,
поради което ищецът има задължение да заплаща използваната ел. енергия.
Предмет на спора е наличие на предпоставките за възникване на
договорно право на ответника служебно да начислява допълнителни количества за
ел. енергия.
Съгласно
разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми,
предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начина и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата
за търговско измерване. В ал. 2 на чл. 83 ЗЕ е предвидено посочените в чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ правила да се приемат от комисията, т.е. от ДКЕВР, понастоящем
Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, и да се публикуват от комисията
и енергийните предприятия на интернет страниците им. С приетата с §83, т. 1, б.
„г” от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, обнародван в
ДВ бр. 54/ 2012 год., в сила от 17.07.2012 год., норма на чл.
98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено изискване в Общите условия, при които крайният
снабдител продава електрическа енергия, да се съдържа ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ.
Въведено е
нормативно основание крайният снабдител да коригира сметката на клиента при
доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, при изпълнение
задължението по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ - за предвиждане
в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите на установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на
корекция на сметките за предоставената електрическа енергия.
Предвидените в
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правила за измерване на количеството електрическа
енергия са приети от ДКЕВР с Протокол № 147/ 14.10.2013 год. /ДВ, бр. 98/
12.11.2013 год.. Същевременно с Решение № 1500/06.02.2017 год. на ВАС по адм.
д. № 2385/2016 год., нормите на ПИКЕЕ, с изключение на чл. 48-51, са отменени.
На основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се
смята за отменен от деня на обнародване на съдебното решение, което в случая е
сторено в ДВ, бр. 15/14.02.2017 г. Следователно разпоредбите на чл. 1 – 47 и
чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са неприложими към настоящия случай, доколкото техническата
проверка в обекта на потребление е извършена на 18.05.2018 г.
За да възникне
правото на ответното дружество едностранно да коригира сметката на потребителя
на първо място следва да се установи неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. След отмяната на чл. 41 - 44 и чл. 47 ПИКЕЕ,
липсва ред и предпоставки за извършване на проверка за метрологичната,
функционална и техническа изправност на СТИ, както специални изисквания за
установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. Следователно и правото на ответника да преизчислява
сметка на потребителя въз основа на констатациите от извършената на 18.05.2018 год.
проверка следва да се отрече изцяло.
При
това положение и доставчикът би могъл да коригира сметката на крайния
потребител при установеност по делото, че отклонението в показателите на
консумираната енергия се дължи на неправомерно действие от страна на
потребителя, периода на грешното измерване и отчетената реално консумирана електрическа
енергия за миналия период. Ответникът не е ангажирал доказателства в тази
насока, поради което и следва да се приеме, че вземането му е изцяло недължимо,
при липса на наведени твърдения за наличие на друго
основание, породило твърдяното право в полза на страната.
Изложеното обуславя извод за недължимост на
процесната сума, като цена за реално доставена до обекта на ищеца ел. енергия в
рамките на исковия период.
По изложените
съображения се налага извода, че ищецът не
установи наличие на основание и законосъобразност на извършеното „начисляване”
на сметката на абоната, с оглед на което и се налага извода за неоснователност
на претенцията, като същата следва да бъде отхвърлена, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Предвид
релевираното възражение за прекомерност, след съобразяване на цената на иска,
минималните размери, визирани в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 год. на Висшия
адвокатски съвет, извършените от пълномощника процесуални действия,
фактическата и правна сложност на спора, броят на проведените съдебни
заседания, се налага извода, че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК
за редуциране на претендираното адвокатско възнаграждение. В случая, след
преценка на горните предпоставки, в полза на ответника следва да бъде присъден
адвокатски хонорар, в размер на 550.00 лева.
В полза на ответника следва да се
присъдят извършените в настоящото производство разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, в размер на 550.00 лева, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е. - П. П.” АД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от П. С., Я. Д.
и Д. Д.
срещу П.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите от 4162.76 (четири хиляди сто шестдесет и
два лева и седемдесет и шест стотинки) лева,
представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактура № */* г., с падеж 10.06.2019 г., на стойност 4162.76 лв.,
издадена за периода от 19.05.2017 г. до 18.05.2018 г., за обект с абонатен № *, с адрес: * и клиентски № * и 270.58 (двеста и седемдесет лева и петдесет и осем стотинки) лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 10.06.2019
г. до
30.01.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда - 25.2.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане ч. гр. дело № 2617 по описа на
Варненски районен съд за 2020 год. е издадена Заповед № 1107/26.2.2020 г. за изпълнение на
парично задължение, на основание чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е. -
П. П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от П. С., Я. Д. и Д. Д.
да заплати на П.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 550.00 (петстотин и петдесет) лева,
представляваща разноски в настоящото производство, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: