№ 210
гр. Шумен, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й.Р.К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно
наказателно дело № 20243630201020 по описа за 2024 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 000837/26.04.2024г. на Директор на
Национално тол управление към Агенция „ Пътна инфраструктура„ гр. София, с което на М.
И. Р., ЕГН **********, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300
лева, на осн. чл. 179, ал.3 от ЗДВП за нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДВП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление. В съдебно заседание се явява лично и с процесуален представител адв. П.Н.
от ВАК, който поддържа жалбата .
Процесуалният представител на административно -наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1
от ЗАНН, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а
обжалваното наказателно постановление - да бъде изцяло потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 13.12.23 около 9,30 часа, на път I-7 при км. 10+400, в посока гр. Силистра било
спряно МПС л.а., марка Форд модел Фокус, с обща технически допустима максимална
маса до 3,5 тона, с рег. № СС 2476 АР собственост на М. И. Р., ЕГН **********, с водач
жалбоподателят.
Била извършена проверка, в хода на която било установено, че процесното МПС лек
автомобил марка Форд модел Фокус - собственост на М. И. Р., ЕГН **********, с рег. №
СС 2476 АР с ОТДМ 1865 кг на дата 03.12.2023г. в 14:31:55ч, се движело по път № I -2,
112+381км, пътен участък № 2:07/02-7003 02, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, като за посоченото ППС не била заплатена пътна такса, съобразно чл. 10, ал.1, т.1 от
ЗП. ППС било засечено с контролно устройство 40181.
ППС попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не
била заплатена такса по чл. 10, ал.1, т.2 от ЗП.
За нарушението бил генериран доказателствен запис в системата по чл. 167 а, ал.3
от ЗДВП № 000837 от 03.12.2023г.
1
Бил съставен АУАН № 000837 от 03.12.2023г. за нарушение на чл. 139 ал.6 от ЗДВП.
В АУАН актосъставителят е посочил, че на 13.12.23 около 9,30 часа на път I-7 при
км. 10+400 посока гр. Силистра, след извършена проверка, било установено, че М. И. Р.,
ЕГН ********** е управлявал МПС лек автомобил марка Форд модел Фокус - негова
собственост, с рег. № СС 2476 АР с ОТДМ 1865 кг на дата 03.12.2023г. в 14:31:55ч, по път
I -2, 112+381км, пътен участък № 2:07/02-7003 02, за което е дължима, но не е заплатена
пътна такса по чл. 10, ал.1, т.1 от ЗП. Горното е неизпълнение на задължението по чл. 139,
ал.6 от ЗДВП и подлежи на санкция по чл. 179, ал.3 от ЗДВП.
Извършеното нарушение било установено чрез справка в електронната система за
събиране на пътни такси от контролно устройство 40181.
Актосъставителят е посочил, че е извършено нарушение по чл. 139, ал.6 от
ЗДВП.Актът е подписан от нарушителя без отразени възражения.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка било издадено наказателно постановление № 000837/26.04.2024г. на
Директор на Национално тол управление към Агенция „ Пътна инфраструктура „ гр. София,
с което на М. И. Р., ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 300 лева, на осн. чл. 179, ал.3 от ЗДВП за нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДВП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства, събрани в съдебно
заседание, чрез разпита на актосъставителя и свидетел по акта.
В с.з. от страна на жалбоподателя се представиха следните писмени доказателства-
Удостоверение № 1902-УД-1253/14.12. 2023г., издадено от Дирекция „Социално
подпомагане“ - Дулово, от което е видно, че жалбоподателят е подал заявление - декларация
с вх. № 1344/08.12.2022г. за лек автомобил с рег. № СС2476АР, за който е издадена валидна
винетка от 10.12.2022г., със срок до 09.12.2023г., като датата на завеждане от АПИ е
извършено на 09.12.2022г.; Уведомление от Директора на националната тол система
Г.Темелков до жалбоподателя в което се сочи, че в хода на проверка се установило, че за
ППС с рег.№ СС2476АР, има издадени безплатни електронни винетки с валидност
10.12.2022г. до 09.12.2023г. и от 06.12.2023г. до 04.12.2024г. от АПИ . Посочва се , че за
дата 03.12.2023г. в 14,31 часа, на ППС с рег. № СС2476АР не е налице административно
нарушение и не подлежи на санкция.
За да се произнесе по съществото на правния спор, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно- наказателен характер и същественото при него е да се
установи има ли извършено административно нарушение от лицето, посочено в АУАН и
НП. В тежест на административно - наказващия орган, като субект на административно-
наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин с всички допустими
доказателства, че има административно нарушение и то е извършено именно от лицето,
посочено като нарушител.
Съобразно нормата на чл.101, ал.11, т.1 от ЗП за преминаване по платената пътна
мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства и такси на база време и на база изминато разстояние:такса за ползване на платената
пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7 и 7а; заплащането
на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок
платената пътна мрежа;
Според чл. 139, ал.6 от ЗДВП водачът на пътно превозно средство е длъжен преди
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10,
ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на
пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. А съобразно чл.
179, ал.3 от ЗДВП водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал.
1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на
определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.
Обжалваното наказателно постановление е било издадено в шестмесечния
преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт,
съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е
предявен и връчен на жалбоподателя. В НП се съдържат всички минимално изискуеми по
силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение,
според настоящата инстанция е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
2
какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Същевременно от представените по делото в с.з. от представителя на жалбоподателя
писмени доказателства - Удостоверение № 1902-УД-1253/14.12. 2023г., издадено от
Дирекция „Социално подпомагане“ - Дулово и уведомление от Директора на националната
тол система, се установява с категоричност, че за процесната дата 03.12.2023г.
жалборподателят -водач на лек автомобил с рег. № СС2476АР е имал заплатена винетка от
10.12.2022г., със срок на валидност до 09.12.2023г.
При тези обстоятелства обжалваното НП постановление се явява изцяло неправилно
и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
По възражението за прекомерност.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на жалбоподателя е
направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за вещо лице, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районен и административен съд, както и в
касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК. Според нормата на чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
При преценка на възражението за прекомерност, направено от представителя на
АНО в с.з., съдът съобрази представените от жалбоподателя писмени доказателства за
заплатено от жалбоподателя възнаграждение за един адвокат в размер на 400 лева без ДДС
/стр. 4/, което се установява от приложения договор за правна защита и съдействие от
13.05.2024г. Разпоредбата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че в случай, че заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-
нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
Имайки предвид естеството на производството, както и правилата за определяне на
съответното минимално възнаграждение, визирани в разпоредбата на чл.18, ал.2, във вр. с
чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, настоящият състав намира, че възнаграждението е определено в съответния
размер, посочен в разпоредбата на чл.7, ал.2, т. 1 от Наредба №1 от 09.07.2004 год., поради
което възражението за прекомерност направено от представителя на АНО в с.з. се явява
неоснователно.
Искането на жалбоподателя за заплащане на 400лв. за адвокатско възнаграждение е
законосъобразно и обосновано .
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 000837/26.04.2024г. на Директор на
Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура„ гр. София, с което на М.
И. Р., ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лева,
на осн. чл. 179, ал.3 от ЗДВП, за нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДВП.
ОСЪЖДА Агенция „ Пътна инфраструктура „ гр. София да заплати на М. И. Р., ЕГН
********** разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400.00лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
3