Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ …

гр. София, 29.03.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

 

при секретаря С. Калоферова, като разгледа т.д. № 1031/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 25, ал. 1 ЗЧСИ вр. чл. 249, т. 3 вр. чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. § 22 КЗ вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът Б. ООД твърди, че ответникът З.к.Л.И. АД е застраховател по задължителна застраховка Гражданска отговорност, сключена с помагача С.А.Г. в качеството му на частен съдебен изпълнител. Поддържа, че в срока на застрахователно покритие по полица № 25028058/Q2/06-00944, а именно на 22.02.2013 г. Г. присвоил парични средства в размер на 31 664,59 лв., постъпили по сметката му за удовлетворение на взискателите, и с това причинил имуществена вреда на длъжника А. ООД. Деянието било признато за престъпление с влязла в сила присъда. Ищецът придобил чрез цесия вземането на увреденото лице срещу застрахователя на делинквента и поради това моли съда да осъди ответника да заплати застрахователно обезщетение в размер на 31 664,59 лв. главница, както и лихва в размер на 9668,23 лв., дължима за периода 17.03.2014 г. – 17.03.2017 г. Претендира законна лихва от предявяване на иска до погасяването и разноски.

Ответникът З.к.Л.И. АД оспорва оспорва иска за главница, като твърди, че вземането за застрахователно обезщетение не е възникнало, тъй като е налице изключен риск (вредите произтичат от наказателната отговорност на делинквента), част от присвоените суми са внесени от друго лице, а не от цедента, поради което последният не се явява увреден; налице е осъждане на делинквента, с което се репарират вредите. Наред с това твърди, че цесията е нищожна, тъй като прехвърля несъществуващо вземане, а дори да съществува – то е непрехвърлимо, тъй като има строго личен характер. Прави възражение за погасяване на вземането за главница и лихва по давност. Претендира разноски и възразява за прекомерност на уговореното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Помагачът на ищеца А. ООД не взема становище по исковете.

Помагачът на ответника С.А.Г. моли съда да отхвърли исковете по съображенията, изложени от подпомаганата от него страна.

 

Съдът, като съобрази становищата на страните и доказателствата по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание чл. 25, ал. 1 ЗЧСИ вр. чл. 249, т. 3 вр. чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. § 22 КЗ вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД:

 

Безспорно между страните, както и установено по реда на чл. 300 ГПК е, че: 1/. ответникът е застраховател по задължителна застраховка Гражданска отговорност на частен съдебен изпълнител, сключена със С.Г. с полица № 25028058/Q2/06-00944 със срок на застрахователно покритие от 16.01.2013 г. до 15.01.2014 г. и застрахователна сума от 90 000 лв.; 2/. помагачът А. ООД е бил длъжник по изпълнителни дела, образувани при Г., 3/. в периода 06.12.2011 г. – 22.02.2013 г. в качеството си на длъжностно лице - частен съдебен изпълнител Г. присвоил сумата от 294 584,59 лв., включваща и процесната сума от 31 664,59 лв., постъпила по сметката на съдебния изпълнител на 22.02.2013 г. чрез плащане по наложен запор върху вземане на длъжника от трето лице (Я. ООД); 4/. на 09.01.2017 г. е подписан договор за цесия между ищеца и А. ООД за прехвърляне на вземането на А. ООД в качеството му на увреден от Г. срещу застрахователя-ответник и последният е уведомен за цесията от цедента.

 

При тези факти спорни са следните въпроси: 1/. налице ли е основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение с оглед наличието на уговорка за изключен риск, ако не - 2/. проявил ли е прехвърлителен ефект договорът за цесия, вкл. цедентът ли е увреденият от действията на съдебния изпълнител, и 3/. погасено ли е вземането по давност. В тази хронология съдът ще даде отговор на спорните въпроси.

 

Процесният договор за застраховка е сключен при условията на чл. 249, т. 3 КЗ (отм.) вр. чл. 25, ал. 1 ЗЧСИ – за задължително застраховане на отговорността на частния съдебен изпълнител. Законът дефинира обема на отговорността чрез посочване на източника на вредите – „виновно неизпълнение на задълженията на частния съдебен изпълнител“. В рамките на законовата делегация по чл. 25, ал. 2 ЗЧСИ е издадена и Наредба 2/2006 г., съгласно която „ограниченията на отговорността на застрахователя по задължителната застраховка не могат да надхвърлят ограниченията на отговорността на частния съдебен изпълнител.“ (чл. 4, ал. 1 от Наредбата). Доколкото нормите, уреждащи задължителните застраховки, са императивни (освен ако изрично в тях не е указано друго), то страните нямат право да се отклонят от чл. 4, ал. 1 от Наредбата и да ограничат отговорността на застрахователя до по-малък обем от тази на съдебния изпълнител извън изключенията, уредени в чл. 5 от Наредбата (сред които не е причиняването на вреди при престъпление). Впрочем това е в духа и на общата уредба на застраховката Гражданска отговорност, намерил израз в чл. 226, ал. 3 КЗ /отм./ - застрахователят отговаря и при умишлено увреждане, каквото е налице при длъжностното присвояване.

 

Ето защо договарянето на изключен риск, свързан с причиняване на вреди в резултат от престъпление (чл. 2.3 от Специалните условия на застраховката), е нищожно поради противоречие със закона и не води до отпадане на отговорността на застрахователя. Доколкото претенцията е в рамките на застрахователната сума, застрахователят е пасивно легитимиран за цялото процесно вземане.

 

Неоснователно е възражението на ответника за липса на активна материална легитимация за ищеца, тъй като договорът за цесия е нищожен поради невъзможен предмет – предметът на договора е вземане и той не е нито правно, нито фактически невъзможен. Отделен е въпросът, дали към момента на сключване на цесията вземането е съществувало в патримониума на цедента. На този въпрос следва да се отговори утвърдително. На първо място, именно цедентът е посочен като пострадало лице за стойността на всички присвоени суми в присъдата, обвързваща гражданския съд по реда на чл. 300 ГПК. На следващо място – той е и действителният увреден, тъй като неговият патримониум е обеднял от присвояването. Процесните суми са постъпили по сметката на съдебния изпълнител в резултат от изпълнителен запор – като плащане от трето задължено лице, което именно означава, че тези суми са част от имуществото на длъжника (третото лице е платило на съдебния изпълнител поради наложения запор), а не на третото лице (Я. ООД), което се освобождава от дълга с извършеното на съдебния изпълнител плащане.

 

Неоснователно е и възражението, че вредите са обезщетени чрез успешното провеждане на иска срещу делинквента – обезщетяването настъпва не в момента на осъждането, а в момента на изпълнение на решението, което няма данни да е сторено.

 

Ето защо цесията е прехвърлила в патримониума на ищеца вземането на увредения длъжник срещу застрахователя на гражданската отговорност на съдебния изпълнител. Възражението за погасяване по давност (направено на стр. 3 от първоначалния отговор) е неоснователно, тъй като давностният срок е петгодишен и считано от момента на събитието (22.02.2013 г.) до спиране на течението му (17.03.2017 г.) не е изтекъл.

 

Поради изложеното искът следва да бъде изцяло уважен.

 

По иска по чл. 86 ЗЗД:

Пред увредения застрахователят по застраховка Гражданска отговорност отговаря и за лихвата за забава, за която би отговарял застрахованият (аргумент от чл. 227, т. 2 КЗ отм., както и от чл. 223, ал. 2 КЗ, тъй като от деня на уведомлението застрахователят отговаря само за лихвите, които следва да възстанови на делинквента, когато той е удовлетворил увреденото лице вместо застрахователя). Застрахованият отговаря от датата на деликта, следователно за процесния период застрахователят също дължи лихва. Вземането не е погасено по давност, тъй като течението на тригодишният давностен срок е спряно с предявяване на иска.

Дължимата лихва за периода 17.03.2014 г. – 17.03.2017 г. е 9668,23 лв. Искът следва да  бъде изцяло уважен.

 

По разноските:

На ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 7156,20 лв. Възражението за прекомерност е неоснователно – уговореното и платено възнаграждение е в размер от около 2, 5 пъти над минималното, но въпреки липсата на фактическа сложност по делото са релевирани множество правни твърдения и доводи, по които ищецът е бил защитаван. Освен това процесът е усложен от участие на помагачи, довело до провеждане на повече от едно заседание.

 

Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И :

ОСЪЖДА З.к.Л.И. АД, ЕИК********, да заплати на Б. ООД, ЕИК ********, на основание чл. 25, ал. 1 ЗЧСИ вр. чл. 249, т. 3 вр. чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. § 22 КЗ вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД сумата от 31 664,59 лв., представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по задължителна застраховка Гражданска отговорност на дейността на частните съдебни изпълнители, сключена с полица № 25028058/Q2/06-00944, за събитие, настъпило на 22.02.2013 г., ведно със законната лихва от 17.03.2017 г. до погасяването, на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 9668,23 лв. – лихва за забава за периода 17.03.2014 г. – 17.03.2017 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 7156,20 лв. разноски.

Решението е постановено при участието на А. ООД, ЕИК ********, като помагач на ищеца и на С.А.Г., ЕГН **********, като помагач на ответника.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: