Разпореждане по дело №42/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и,за да се произнесе ,взе предвид следното :

Производството по делото е по реда на чл.341,ал.2 НПК във връзка с чл.306,ал.3,предл.2 във връзка с ал.1,т.4,предл.2 НПК и е образувано въз основа на частна жалба на С. В. С., от гр.С. (понастоящем в З. -Б. Д.) срещу ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1307.2010г по НОХД № 77/2006г по описа на РСС..

С атакуваното определение постановено по реда на чл.306,ал.1,т.4,предл.2 НПК във връзка с чл.189 НПк първоинстанционния съд е осъдил подсъдимия (жалбодател в настоящото производство) да заплати по сметка на НБПП -С.сумата от 280лв (двеста и осемдесет лв) представляваща възнаграждение за служебния защитник, който е защитавал подсъдимия по същото дело.

В жалбата се сочи, чеподсъдимия не е искал защитник, а такъв му е бил назначен от съда. Сочи и че не разполага с парични средства. Поради това иска определението да бъде отменено.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в установения законов срок и до компетентния съд, поради което е допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Въззивният съд установи следното :

НОХД № 77/2006г по описа на РСС е било образувано въз основа на обвинителен акт,внесен от РП -С., с който срещу подсъдимия и лицето Н. В. Б. е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.209,ал.1 НК във връзка с чл.20,ал.2 НК. В първото съдебно заседание (на 17.03.2006г) ,след прочитането на обвинителния акт, подсъдимия С. е поискал да му бъде назначен служебен защитник, като е посочил ,че не разполага с финансови средства за ангажиране на доброволен защитник. Първоинстанционният съд е уважил това искане и е предоставил правна помощ на подсъдимия (сега жалбодател), като му е назначил служебен защитник и е изискал посочването на А., който да осъществи защитата. Съгласно уведомително писмо № СЗ-С-49/10.04.2006г на Съвета на АК -Б. за защитник на подсъдимия СТИВАСАРОВ е била определена А. С.. Същата се е явила в съдебно заседание и се нейно участие е протекло цялото наказателно съдебно производство, като същата е участвала в общо три съдебни заседания. По делото е била постановена присъда № 302/15.06.2006г ,която не е била обжалвана и е влязла в сила на 01.07.2006г. В същата не са били присъдени възнаграждения за служебния защитник.

На 27.04.2010г в РС -С. е получено Решение № БГ-951/28.07.2009г на НБПП , съгласно което, за осъществената защита на подсъдимия по посоченото НОХД , на А. С. е определено възнаграждение в размер на 280лв (двеста и осемдесет лв) и същото е било изплатено писмо. Въз основа на това първоинстанционния съд е постановил атакуваното определение, с което е осъдил подсъдимия да заплати по сметка на НБПП посоченото възнаграждение.

Атакуваното определение е правилно и законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл.189,ал.3 НПК , когато подсъдимия бъде признат за виновен, същият следва да заплати разноските по делото, включително и възнаграждението на служебния защитник. Съгласно възприетото в ТР № 4/2010г на ОСНК, което е задължително за съдилищата, признатия за виновен подсъдим следва да заплати по сметка на НБПП възнаграждението за служебен защитник във всички случаи на задължителна защита. настоящият казус е именно такъв - подсъдимия е поискал правна помощ, такава му е била предоставена от първоинстанциониня съд му и му е бил назначен служебен защитник в хипотезата на чл.94,ал.1т.9 НПК; последният се е явил и е изпълнил задълженията си; постановена е присъда, с която подсъдимия е признат за виновен и в която възнаграждение не е било присъдено. Впоследствие, по предвидения в ЗПП ред, НБПП е определило размера на дължимото възнаграждение на служебния защитник и е изплатило същото. Поради това правилно и законосъобразно, с атакуваното определение първоинстанциониня съд, на основание чл.306,ал.1,т.4,предл.2 НПК е осъдил подсъдимия да заплати направените разноски за служебния защитник.

Ето защо атакуваното определение следва да бъде потвърдено изцяло.

(Първоинстанционният съд следва да има предвид и следното - в жалбата на подсъдимия се атакува и друго определение , по друго НОХД , с което подсъдимия отново е осъден да заплати възнаграждение на служебния защитник. Навярно първоинстанционния съд е приел, че жалбата е само срещу настоящото определение, п¯ради което другото дело не е администрирано. Следва да бъдат взети мерки за администриране на жалбата и срещу другото определение.)

Водим от горното и на основание чл.345 НПК във връзка с чл.32,ал.1,т.2 НПК въззивния съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1307/20.05.2010г постановено по НОХД № 77/2006г по описа на РСС..

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.