Р Е Ш Е Н И Е
№ …………
гр. Кюстендил, 11.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, в открито съдебно
заседание на единадесети
май, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: Татяна Костадинова
Елисавета Деянчева
и при участието на съдебен секретар Мая
Стойнева, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева в.гр.д. № 132 по описа на ОС-Кюстендил за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета
„Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от Й.Г. и В.Г.,
чрез пълномощника им адв. П.М., против решение на Районен съд - Дупница (ДРС) по гр. дело № 3138 от описа на съда за 2010
г.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с
искова молба от К.С.Г., С.С.Е.
и Е.П.Е.. С нея е бил предявен иск с правно основание чл. 108 от Закона за
собствеността (ЗС) против В. К. Б. и Й.Г..
С протоколно определение от
14.07.2020г. съдът, на основание чл. 233 ГПК, е прекратил производството
по гр.д. № 3138/2010 г. по описа на РС-Дупница по отношение ответника В. К. Б., а с
определение, постановено на 29.07.2020 г. е конституирал като ответник в
процеса В.Л.Г..
Жалбоподателите
– ответници в първоинстанционното производство, поддържат, че решението, което
атакуват, е неправилно, незаконосъобразно, постановено без да се
вземат предвид възраженията на ответниците, както и без да се направи преценка
на всички доказателства в тяхната съвкупност.
Смятат, че искът е
недопустим, тъй като от представените писмени доказателства ищците не доказвали
правото си на собственост на избено помещение и тавански етаж.
Сочат, че не били представени доказателства от кого е
построено избеното помещение, към кой жилищен имот принадлежи, липсвал
представен и архитектурен проект, последният приложен в последствие.
Твърдят, че ответниците
са собственици, след покупко-продажба, на 1/3 ид.ч. от следния недвижим имот, а
именно: поземлен имот с идентификатор ************/дворно място/, находящ се в
град С.Б., ул.Б. № *****, при съседи на имота: ПИ с идентификатор *************;
ПИ с идентификатор *************; ПИ с идентификатор *************и ПИ с
идентификатор *************с обща площ ******* кв.м. Правото
си на собственост доказвали с нотариален акт № ****, том ***, рег.№ *****, дело
№ 81 от 2008 г.
След прехвърлянето на
собствеността върху 1/3 ид.ч. от описания по-горе недвижим имот ответницата Й.К.Г.
била собственик на 2/3 ид.ч. от прехвърления имот.
По отношение на таванския етаж на построената в
имота двуетажна сграда било водено съдебно производство по преюдициален спор, в
което било установено, че таванският етаж не е самостоятелен обект.
Според вписаното в нот.акт № ****, том ***,
рег.№ *****, дело № 81 от 2008 г. заедно с 1/3 ид.ч. от поземлен имот с
планоснимачен № *****, за който е отреден парцел VII, попадащ в кв.***** по
регулационния план на град С.Б., К. област, утвърден със Заповед №
1031/16.07.1982 г., с урегулирна площ за целия имот ******* кв.м., била
прехвърлена и 1/3 ид.ч. от приземния първи етаж
и таванския етаж /без втория жилищен етаж/ от построената в гореописания
поземлен имот двуетажна масивна жилищна сграда, търпима по смисъла на параграф
16, алинея първа от Преходните разпоредби на ЗУТ. Избеното помещение съществувало преди учредяване на
суперфицията на втория етаж и то изцяло принадлежало на Г.. То не било и
предмет на собственост за ищците и след възлагане от ЧСИ на първия етаж.
Поддържат становище, че избеното помещение е съществувало
преди учредяване на суперфицията на втория етаж и изцяло
принадлежало на Г., доколкото нямало данни по документи да е прехвърлено
на Е., като собственици след възлагане от ЧСИ на първия етаж.
Не била налице правна възможност и за формално
приложение на чл.38 ЗС. Позовават се на задължителна съдебна практика в този
смисъл – Тълкувателно решение № 34/1983 от 01.08.1983
г. по тьлк. д. № 11/1983 г.
Жалбоподателите смятат,
че владеят правомерно и с правно основание претендираните имоти. Не
отричат, че ползват имотите, които не били продадени на нито един от ищците,
поради което били собственици на същите и ги ползвали при упражняване право на задържане до
заплащането им от ищците или един от тях. Навеждат доводи, че са ги придобили
по давност, като от датата на придобиване 2008 г, и по-рано, имали претенции към
собствеността на процесиите части от имота и търсели способи на зашита на
собствеността си, макар и подобно
възражение в хода на първоинстанционното производство да не е било поддържано.
Сочат още,
че
пред ВКС е образувано Тълкувателно дело № 3/2020 г.
за приемане на тълкувателно решение от ОСГК на ВКС по въпроса: „По предявен по реда на чл.108 ЗС иск от
съсобственик на недвижим имот следва ли съдът да осъди другия съсобственик да предаде
владението върху идеална част?". В
тази връзка отправят искане за спиране на производството по делото, което
е било оставено без уважение от съда, съгл. Определение № 260211/2021 г.
При
развитите доводи искат да бъде отменено Решение № 260080/15.02.2021
г., постановено от състав на Районен съд – Кюстендил (КРС) по гр. дело № 3138
от описа на съда за 2010 г., като вместо него бъде постановено друго, с което претенцията да бъде
отхвърлена, но след обсъждане на всички доводи на
ответниците.
Не се поддържат доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 263
от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемите страни. В него се застъпва становище, че въззивната жалба
е неоснователна, а атакуваното съдебно решение – правилно.
Сочат,
че след
като по делото безспорно се установявало, че сградата е двуетажна, а
собствениците на двата жилищни етажа са ищците в производството, то правилно
районният съд приемал, че таванът не представлява самостоятелен обект на вещно
право, а акцесорно право към правото на собственост върху отделните
самостоятелни обекти в сградата.
По
делото бил представен одобрен архитектурен проект за надстрояване на
едноетажната жилищна сграда с втори жилищен етаж и тавански стаи. Проектът бил
издаден на името на С. Г. - наследодател на ищците в производството. Представен
бил и нотариален акт за суперфиция № 194, том IV, дело № 1632/1971 г., от който
било видно, че е налице отстъпено право на строеж на С. и В.Г.по одобрения
архитектурен проект.
Сочат, че между страните е
налице приключил преюдициален спор относно претенция на настоящите ответници,
че са собственици на тавански етаж от двуетажната жилищна сграда, като с влязло
в сила решение по гр.д. № 266/2011 г. по описа на ДРС била отхвърлена тази
искова претенция. В това производство било установено, че таванският етаж не е
самостоятелен обект, защото бил прилежаща част по предназначение към двата
жилищни етажа, които са собственост на ищците в настоящия процес.
Не
било вярно, че избеното помещение изцяло принадлежало на Г., тъй като при
наличие на етажна собственост не било необходимо в документите за собственост
на отделните етажи непременно да бъдат описани мазета и тавански помещения.
Не
се споделя твърдението, че ответниците имали право на задържане до заплащане на
избеното помещение и таванския етаж, независимо от несамостоятелността на тези
обекти в сградата, защото такова искане не било предявявано, а и защото правото
по чл.72, ал.З от ЗС било дадено само в полза на добросъвестния владелец,
каквото качество жалбоподателите нямали.
Изразяват
становище и за неоснователност на искането за спиране на производството до
постановяване на решение по соченото тълкувателно дело.
Не се поддържат доказателствени искания.
В съдебно
заседание
постъпилата жалба, както и отговорът на нея,
се поддържат.
Съдът като
съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните доказателства по
делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
При
извършената служебна проверка настоящият въззивен съдебен състав намира, че
първоинстанционното решение е валидно.
Постановено е от надлежен съдебен
орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт
на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от състава, който го е
постановил.
Решението, с
оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е и допустимо, тъй като първоинстанционния
съд е разгледал допустими искове,
предявени от надлежно легитимиран правен
субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна
искова молба.
При извършване на въззивния контрол за
законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките,
поставени от въззивната жалба, настоящият съдебен състав, след преценка на
събраните доказателства, намира следното:
В хода на първоинстанционното производство е
постановено съдебно решение, с което е признал за установено по отношение на ответниците,
че К.Г., С.Е. и Е.Е. са собственици на
общите части на двуетажна масивна жилищна сграда – таван и зимнични
помещения на сграда с идентификационен № *******, построена в поземлен имот с
идентификационен № ************по КККР на гр. С.Б., одобрени със Заповед №
РД - 18 - 15/19.02.2008г.
Осъдил е Й. и В. Г. да предадат владението върху
зимничните помещения и тавана в сграда с идентификационен № *******, построена
в поземлен имот с идентификационен № ************по КККР на гр. С.Б., одобрени
със Заповед № РД - 18 - 15/19.02.2008г. на К.Г., С.Е. и Е.Е..
Разпределил е и отговорността за разноски.
За да постанови акта си
сезираният съд е приел
фактическата обстановка в мотивите на решението си, която, макар и този съдебен
състав да намира за пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения
материал по делото, приема следното от фактическа страна:
Видно от приложения Нотариален
акт № *****, т. ****, дело №156/1959г. – л. 118 от първоинстанционното
производство, К.В.Б., К.С.Б., В. К. Б., В. К. Б. и Й.К. Б. са закупили от Г.К.празно
дворно място, образувано по плана на с. С.Б. парцел ХІХ-1896 с урегулирано
пространство ******* кв.м.
В
последствие К. и К.Б., В. К. Б. и Й.К. Б. отстъпили на С. К. Г. и В. К. Г. правото да
надстроят със свои средства втори етаж върху съществуваща жилищна сграда,
намираща се в съсобственото им дворно място, съставляващо парцел ХІХ, кв. 3 по
плана на с. С.Б. съгласно утвърдения архитектурен проект – спр. Нотариален акт
№ *****, т. ****, дело №1632/1971 г. – л. 120.
По делото не се спори, че това право е
реализирано своевременно.
Видно от
договор за дарение, обективиран в нотариален акт № *****, т. ІІІ, дело №
1255/1978г. К. Б. дарила на внука си К.С.Г. собствената си 1/5 ид.ч. от парцел
ХІХ-1896 в кв. ****, по плана на гр. С.Б., ведно с 1/5 ид.ч. от първия и от
таванския етаж от жилищната сграда в парцела.
През 1994
г. С. и В.Г.продали на сина си К.С.Г. и дъщеря си С.С.Е. втори жилищен етаж от
двуетажна масивна жилищна сграда, построена в парцел VІІ-*****, кв. ***** по
плана на гр. С.Б., според приложения Нотариален акт № ****, т.****, дело
№1504/1994г. на нотариус при Дупнишкия Районен съд.
С.Е. и Е.Е.
са съпрузи, сключили граждански брак на 30.04.1989г. в гр. П., за което е
съставен Акт за граждански брак № ******/30.04.1989г. на ОНС гр. П. – спр. приложеното
Удостоверение за граждански брак № ******, като понастоящем няма данни бракът да
е прекратен.
По силата
на влязло в сила решение по гр.д.№ 771/2000г. на РС-Дупница, съотв. по гр.д.
№ 957/2003 г. по описа на ОС-Кюстендил, е изнесен на публична продан допуснатия
до делба с влязло в сила решение, постановено на 07.06.2001 г. имот - първи
етаж от жилищната сграда, построена в парцел VІІ-*****, кв. ***** по плана на
гр. С.Б..
Липсва спор, че е била извършена публична
продан, като видно от Постановление от 25.01.2010 г. на ЧСИ М.Д.,
рег. № ***** и район на действие ОС-Кюстендил, имотът е бил възложен на Е.Е..
С договор, обективиран в Нотариален акт № ****, т. І, рег. № *****, дело № 81/17.03.2008г. на
нотариус С. С., В. Б. продала на Й.Г. 1/3 ид. част от поземлен имот с пл. № *****, за който е отреден парцел VІІ
в кв. ***** по РП на гр. С.Б. от 1982г., с площ от ******* кв.м., ведно с 1/3
ид. ч. от приземния, първи жилищен етаж и таванския етаж от построената в този
имот двуетажна масивна жилищна сграда, търпима по смисъла на пар. 16, ал. 1 от
ПЗР на ЗУТ. Видно е от приложената скица № *****/28.02.2011 г. поземленият имот, описан в нотариалния акт, е идентичен с ПИ с
идентификатор *************.
Според
изводите на вещото лице по приетата съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещото лице арх. К.С.- Г., както архитектурният проект от 1971 г. за надстройка на втори жилищен
етаж на съществуващата в имот с идентификатор *************, така и огледът и
измерванията на място, процесната сграда с идентификатор ******* по КККР на
гр. С.Б., представлява жилищна сграда на два етажа и тавански етаж. Сградата
има и сутерен, който е използваем само частично и се състои от едно помещение -
мазе. Съществуващото на място почти напълно отговаря на одобрения
архитектурен проект, с изключение на две отклонения: 1. на място са изградени
балкони на втори и тавански етажи и от север, а не само от юг, както е по
проект и 2. на таванския етаж вместо две помещения са изградени
четири, подробно описани в констативната част на заключението. Предвид изискванията за жилища, залегнали в нормативната уредба,
действаща сега, и по-специално в ЗУТ и Наредба №7 за правила и нормативи
УОВТУЗ, всяко жилище трябва да има поне едно жилищно помещение, кухня,
санитарен възел и поне едно складово помещение, в сградата има три жилищни
етажа - първи, втори и тавански, като първият и таванският са без
санитарен възел, а на втория жилището има санитарен възел - баня с
тоалетна.
Събрани
са гласни доказателства по делото чрез разпита на свидетелите Д. Г. Д., В. К. Б.
– сестра на ответника Г. и К. Л. М. – дъщеря на ответника Г..
Свидетелят
Д. сочи, че ищецът К.Г. преди пет години правил ремонт на вилата си в С.Б., за
който той също съдействал. Твърди, че къщата е на два етажа с таван и мазе, имала
и двор, като на тавана имало две стаи, в които не може да се влиза, защото били
заключени от негови роднини. Такова било положението и преди три месеца когато
ходил на гости, като ищецът Г. нямал достъп и до мазето - ползвал двата етажа и
една стая от тавана.
В
показанията си свидетелят В. К. Б. сочи, че цялата къща била построена от
родителите й. Тя била на два етажа, имала и мазе. На таванския етаж имало три
хубаво оформени стаи и едно холче, което било доста голямо. В момента никой не
живеел на третия етаж. Ползвал се за складово помещение. В едната стая имало неин
багаж, в другата стая – багаж на ответника Й.Г.. Те били заключени
от тях, защото съхранявали там личен багаж. Сочи, че мазето в едната му част,
която е под хола, го ползвали също те двете. То също било заключено. Другата
част от мазето, която е под терасата, се ползвало понастоящем В. – майката на
ищеца. Другата стая на таванския етаж също се ползвала от В. – майката на
ищеца. В хола на тавана си сложили със сестра й Й. малък газов котлон, защото
там нямало ток, а останалата част се ползва от В.. Вторият етаж на
къщата бил изграден от В. през 1972 г., след като направили втория
етаж баща им си изградил и останалия етаж, от тези две стаи – заключени, не са
давали ключ на В., защото багажът им бил личен.
Свидетелят К. М. сочи,
че къщата се състои от три етажа. Долу имало мазе и над третия етаж имало таван
- подпокривно пространство. На първия етаж не живеел никой. Той бил обитаван от
баба й и дядо й до смъртта им, а вторият етаж го обитавала леля й В. и
понастоящем Сочи че третият етаж никой не го обитава, но имало багаж на лелите
й. Третият етаж бил с три стаи и вестибюл – общо холче. Две от стаите ползват
майка й Й.Г. и леля й В., а другата стая ползвала леля й В.. Стаите на майка й били
заключени и леля й В. нямала достъп до тях. По-голямата стая от мазето ползвали
Й. и В., а останалите се ползвали от В.. Стаята на Й. в мазето била заключена.
В малкото мазе се влизало от вътрешен общ вход към мазето, а него го ползвала В..
Приобщено е и гр.д. № 713/2018 г. на КРС, образувано
по предявен в настоящото производство насрещен иск, отделен за самостоятелно
разглеждане, което е приключило с постановяването на съдебно решение, по силата
на което са отхвърлени като неоснователни предявените от Й.Г. и В.Г. против К.Г., В. Г., Е. и С. Е. искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение
на ответниците, че Й.Г. е собственик на 1/3 ид.части от тавански
етаж с идентификатор ***************.****., целият с площ от ****кв.метра,
находящ се в жилищна сграда №****, разположена в поземлен имот с идентификатор ***************,
с административен адрес на този жилищен обект в гр. С.Б., ул. „Б.“ № ***, ет. *****,
заедно със съответните ид. части от общите части на жилищна сграда; и за признаване за установено по отношение на
ответниците, че Й.Г. и В.Г.,
са придобили в режим на СИО, чрез сключена по време на брака им възмездна
сделка - договор за покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № ****, том
1, рег.№*****, дело № *****/2008г., правото на собственост върху 1/3 ид. част
от недвижим имот, представляващ тавански етаж с идентификатор *******.****,
целият с площ от ****кв. метра, находящ се на трети етаж в построената масивна
жилищна сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор *******.426, с адм.адрес:
гр.С.Б., ул. „Б.“ , № **** , ет. ****, заедно със съответните ид.части от
общите части на жилищна сграда.
Решението е потвърдено с Решение на
КОС по в.гр.д. № 392/2019 г. и понастоящем е влязло в законна сила.
Пред
въззивната инстанция не са
ангажирани допълнителни доказателства.
При тези установени обстоятелства се
налагат следните правни изводи:
По допустимостта: Първото
условие за възникване на правото на иск е интерес от търсената с него защита. В
случая правният спор е единствено досежно собствеността върху избените и
тавански помещения от сграда, собственост на ищците. Въпреки това се възприема
за допустим, т.к., макар да не са самостоятелни вещи, а принадлежност към
главната вещ /жилище/, ищците твърдят, че са нейни собственици, принадлежност
към която са мазето и тавана, а ответникът ги ползва без основание. В т.см. е и
практиката на ВКС – напр. Решение №
118/2014 от 07.01.2015 г. по гр.д.№ 3138/2014 г. на ВКС, ІІ г.о., според
която като всяко вещно право и правото на собственост върху общите части, може
да бъде защитено с иск по чл. 108 ЗС.
По основателността:
С ревандикационния
иск по чл. 108 от ЗС (rei vindicatio) невладеещият собственик, въз основа на
правото си на собственост, иска от владелеца на своята вещ предаването на
владението върху нея. По правило искът може да се предяви само от собственика
на вещта, който не я владее. За уважаването му е необходимо да са налице в
условията на кумулативност следните предпоставки: 1). Да се установи, че ищецът
е собственик на процесния имот, т.е. че е придобил собствеността на твърдения
от него способ към момента на предявяване на иска; 2 ). Да се установи, че
вещта се владее или държи от ответника, т.е., че ответникът упражнява
фактическа власт върху вещта; 3). Да се установи, че упражняването на
фактическата власт от ответника върху вещта е без правно основание. В този смисъл
и доказателствената тежест в производството, инициирано по подобно искане, се
разпределя по правилата на чл. 154 от ГПК, като в тежест на ищеца е възложено
да установи със средствата на ГПК, че е собственик на
процесния имот, че ответните страни го владеят, както и то без основание за
това.
При така разпределената доказателствена тежест
в настоящото производство, се установява, че ищците се легитимират като
собственици на сграда с идентификатор *******, построена в поземлен имот с идентификатор ************по
КККР на гр. С.Б., одобрени със Заповед № РД - 18 - 15/19.02.2008 г.,
в т.ч. и общите части от нея.
По отношение на
първия етаж от сградата е реализирана публична продан, като с Постановление за
възлагане от 25.01.2010 г. на ЧСИ М. Д., той е възложен на ищеца Е. Е.. Към
този момент той е бил в законен брак с ищцата С.Е..
С.Е., от своя
страна, притежава по силата на договор за покупко-продажба правото на
собственост по отношение на втория етаж от сградата, заедно с брат си К.Г. –
спр. Нотариален акт № ****/1994 г., като към момента на сключването му също е
била в брак с ищеца Е. Е..
Ответницата Г. е
собственик на 1/3 ид. ч. от поземления имот, в който е построена сградата, като
го е придобила по силата на договор за покупко-продажба, материализиран в
Нотариален акт № ****/2008 г. на Нотариус С. С.. И доколкото към този момент е
била в законен брак с ответника В.Г. е налице съпружеска имуществена общност в
този смисъл досежно тази част.
В този смисъл е спорно дали общите части
на сградата – таван и зимнични помещения, са придобити по силата
на посочените по-горе актове или са останали в собственост на притежателите на
терена, върху който е построена сградата по правилото на чл. 92 от ЗС.
В този аспект следва
да се посочи, че законът
(чл. 38, ал. 1 ЗС) определя като обща част
всичко, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване.
Съгласно нормата на чл. 37 ЗС етажи или части от етажи, заедно
с придадените към тях помещения в тавана или зимника, могат да принадлежат на
отделни собственици. Действително обаче, с разпоредбата на чл. 92 от
Закона за собствеността законодателят е предвидил, че собственикът на земята е
собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено
друго. Но тук страните не спорят, че К. и К.Б., В. и Й. Божилови са отстъпили в
полза на С. Г. и В. Б. право да надстроят със свои средства втори етаж върху
съществуваща жилищна сграда, намираща се в съсобственото им дворно място,
съставляващо п. ХІХ, кв.3 по плана на с. С.Б.. Не се спори и по това, че
правото на строеж е било реализирано, като е построен вторият етаж на сградата,
заедно с трети тавански етаж, в който вещото лице Г. сочи, че
са били обособени четири отделни
помещения (тавански стаи).
С това в
сградата е възникнала етажна собственост по смисъла на чл. 38 от ЗС,
доколкото отделните етажи в сградата принадлежат на различни лица. Действително обемът на
правото на строеж не е конкретизиран в договора, с който е учредено, но
страните по него са приели, че то ще бъде изпълнено съгласно архитектурен
проект, а той предвижда таван като обща част на сградата, но не и като
самостоятелен жилищен етаж. Тълкуването в този аспект е необходимо – спр. Решение №118/16.11.2016г. по гр.д.№766/2016г.,
Второ ГО на ВКС. В този смисъл изграденият тавански етаж не е придобит
по приращение от собствениците на земята, защото следва
принадлежността на правото на собственост на жилищата в сградата, а своята същност
представлява обща част по предназначение по см. на ТР №34/01.08.1983 г. на ОСГК
на ВС. Нещо повече, изграденото в повече няма статут на самостоятелен обект,
както и самият жалбоподател сочи и в този случай е станало собственост на собственика на сградата, респ. на праводателите на
ищците, притежатели на правото на строеж, на основание чл.97
и чл.98 ЗС – така и Решение №
173 от 20.06.2013 г. по гр.д. № 1273/2013 г., I г.о.
Досежно доводите, че
процесните помещения не се вписани в документите за собственост на ищците: Както
вече се посочи по отношение на първия етаж от сградата е реализирана публична
продан. Фактическият състав на публичната продан е завършен с влизане на
постановлението за възлагане в сила, в който смисъл е и разпоредбата на чл.496,
ал.2 ГПК – от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане
купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота - (спр. Решение №37/16.07.2015г. по
гр.д.№6418/2014г., II г.о. на ВКС; Решение №146/09.12.2019г. по
гр.д.№949/2019г., II г.о. на ВКС; Тълкувателно решение № 5/2015г. на ОСГК;
Решение № 365 от 22.10.2012г. по гр.д. № 17/2012г. на І г.о. на ВКС; Решение
№49/21.07.2017г. по гр.д.№2633/2016г., I г.о. на ВКС и т.н.). Че правото на
собственост досежно този първи етаж е обхващало и общите части на сградата,
може да се изведе от това, че предмет на принудителното изпълнение е бил първият етаж от
сградата, изнесен на публична продан след влязло в законна сила решение на ДРС
по допускане и извършване на делбата му. Т.к. публичната продан на недвижим
имот е деривативен способ за придобиване правото на собственост (чл. 496 ГПК), приложение
следва да намери разпоредбата на чл. 492, ал.2 от ГПК, съгласно която от деня
на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички
права, които длъжникът (в случая съделителят/те) е имал върху имота. И т.к. тук
не е въздигнат спор в тази насока, респ. не се спори, че преди реализирането на
публичната продан съсобствениците са притежавали и съответните идеални части от
общите части, в т.ч. от тавански и зимнични помещения, следва да се приеме, че
те също са обхванати от реализираната продан.
Ищцата С.Е., от своя
страна, притежава по силата на договор за покупко-продажба правото на
собственост по отношение на втория етаж от сградата, заедно с брат си К.Г. –
спр. Нотариален акт № *****/1994 г., като към момента на сключването му също е
била в брак с ищеца Е. Е.. Прехвърлителната сделка е изповядана през 1994 г. (Нотариален
акт № ****/1994 г.) след
разпореждане на целия обект на суперфициарната собственост, притежавана от
суперфициарните собственици С. и В.Г.– спр. нотариален акт №191/1971 г. С тази
сделка не се засяга собствеността на чуждия терен, а доколкото от единния обект
са обособени повече от един е създаден режим на етажна собственост, то общи
части са само общите части на сградата при условията на чл.40 ал.1 ЗС.
В изложения контекст съдът отчита и обстоятелството, че с оглед функционалното
им предназначение като обслужващи жилищата части, без които не би могло да
съществува жилището като самостоятелен обект, не е било задължително обслужващи
помещения да бъдат изрично посочени в актовете за собственост. Правилото е, че
собствеността им следва главната вещ по силата на нормата на чл. 98 от ЗС, а с прехвърлянето на едно
жилище се считат прехвърлени и обслужващите го помещения, макар те да не
фигурират в титула за собственост относно жилището.
Извън това, според заключението на вещото лице Г., което съдът възприема като пълно и обективно, процесната сграда с идентификатор ******* по КККР на гр. С.Б., представлява
жилищна сграда на два етажа и тавански етаж. Сградата има и сутерен, който е
използваем само частично и се състои от едно помещение - мазе.
Събраните гласни доказателствени средства също
дават яснота, че в сградата има мазе, както и тавански етаж. Таванът
обаче, не е жилище по смисъла на чл. 108 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г.
за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони, тъй като не са
предвидени задължителните за жилището баня, тоалетна, помещения за подготовка на храна - кухни,
кухни-трапезарии, кухненски бокс (буква А на т. 2,
ал. 2) – и по арг. от приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 34 от
15.08.1983 година е обща част на сградата.
Досежно зимничните помещения също следва да се
изхожда от разпоредбата
на чл. 38, ал. 1 ЗС, която ги причислява към общите части на етажната
собственост. Те са обща по естеството си част на сградата. Поради това
процесното зимнично помещение също следва да се квалифицира не като жилищно помещение, а като обслужващо, от типа на складово /избено/
помещение. То не притежава статут на самостоятелен обект на право на
собственост, доколкото също няма данни да отговаря на законовите изисквания за жилище (така Решение № 585/06. 11. 2003г. по гр. д.
№ 248/2003г. на І-.во гр. отд. на ВКС; Определение 1300/19. 11. 2009г. по гр.
д. № 119/2009г. на І.во гр. отд. на ВКС и др.).
При изложените съображения и след като бе
установено със средствата на ГПК, че спорните обекти нямат самостоятелен
статут, както и че ответните страни не са етажни собственици, не могат да им се
признаят права в общата част. Така
се налага извод, че ищците са собственици на спорните части от сградата с
придобиването на самостоятелните обекти в нея, респ. ревандикационният иск е
основателен. До този извод е стигнал и първоинстанционният съд, поради което
актът му следва да бъде потвърден.
Допълнителен аргумент
в тази насока, респ. че ответниците владеят спорните имоти без правно
основание, по реда на чл. 298 от ГПК, може да се изведе и от постановеното
съдебно решение по гр.д. № 713/2018 г. на КРС, потвърдено с Решение на КОС по
в.гр.д. № 392/2019 г. и понастоящем влязло в законна сила, по силата на което е
отречено правото на Й.Г. да е собственик на 1/3 ид.части от тавански етаж с
идентификатор ***************.****., целият с площ от ****кв.метра, находящ се в
жилищна сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***************,
с административен адрес на този жилищен обект в гр. С.Б., ул. „Б.“ № 2, ет. 3,
заедно със съответните ид. части от общите части на жилищна сграда; както и че Й.Г. и В.Г., са придобили в режим на
СИО, чрез сключена по време на брака им възмездна сделка - договор за
покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № ****, том 1, рег.№*****, дело
№ 81/2008г., правото на собственост върху 1/3 ид. част от недвижим имот,
представляващ тавански етаж с идентификатор *******.3, целият с площ от ****кв.
метра, находящ се на трети етаж в построената масивна жилищна сграда,
разположена в поземлен имот с идентификатор *******.*******, с адм. адрес: гр.С.Б.,
ул. „Б.“, № ***** , ет. ****, заедно със съответните ид.части от общите части
на жилищна сграда.
За прецизност само
следва да са допълни, че по въпросите дали спорните имоти са придобити по
давност от отвените страни, както и налице ли е възможността да бъде упражнено
право на задържане от тях, не се налага произнасяне, доколкото те са повдигнати
едва с въззивната жалба.
Неотносима към спора
е и цитираната съдебна практика досежно това при предявен иск по чл. 108 от ЗС
от съсобственик, следва ли съдът да осъди другия съсобственик да предаде
владението спрямо съответната идеална част, а доводите за недопустимост на
иска, касаят съществото на спора и са анализирани в мотивите на съда по-горе.
По
разноските пред въззивната инстанция:
Отговорността на
страните за разноски е обусловена от изхода на спора и се разпределя съобразно
правилата на чл.78 ГПК. Разноските се присъждат за всяка
инстанция с акта на съда, с който приключва делото пред съответната инстанция -
чл.81 ГПК.
Така за въззивната
инстанция, с оглед изхода на спора, разноски се следват само на ответните по
жалбата страни. Доказани са такива в размер на ******* лв. – л. 32 от делото.
Липсва поддържано възражение по см. на чл. 78, ал. 5 от ГПК пред въззивната
инстанция, заради което посочената сума ще бъде възложена в тежест на
жалбоподателите.
По обжалваемостта: Настоящото съдебно решение подлежи на касационен
контрол, съобразно императивната разпоредба на чл. 280 от ГПК в едномесечен
срок от връчването му пред Върховния касационен съд при спазване на
изискванията на чл. 280 и чл. 284 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1
от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260080/15.02.2021
г., постановено от състав на Районен съд – Дупница (ДРС) по гр. дело № 3138 от
описа на съда за 2010 г., с което е признато за установено по
отношение на Й.К.Г., с ЕГН ********** и В.Л.Г., с ЕГН **********, двамата
с адрес ***, че К.С.Г. с ЕГН **********,
с адрес ***, С.С.Е. с ЕГН ********** и Е.П.Е., с ЕГН **********, двамата с
адрес: ***, са собственици на общите части на двуетажна
масивна жилищна сграда – таван и зимнични помещения на сграда с
идентификационен № *******, построена в поземлен имот с идентификационен № ************по
КККР на гр. С.Б., одобрени със Заповед № РД - 18 - 15/19.02.2008г.
Ответниците Й.К.Г., с ЕГН ********** и В.Л.Г., с ЕГН **********, двамата с
адрес *** са осъдени да предадат владението върху зимничните
помещения и тавана в сграда с идентификационен № *******, построена в поземлен
имот с идентификационен № ************по КККР на гр. С.Б., одобрени със Заповед
№ РД - 18 - 15/19.02.2008г. на К.С.Г. с ЕГН **********, с адрес ***,
С.С.Е. с ЕГН ********** и Е.П.Е., с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, като на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Й.К.Г., с ЕГН ********** и В.Л.Г., с ЕГН **********,
двамата с адрес *** са осъдени да заплатят на К.С.Г. с ЕГН **********, с
адрес ***, С.С.Е. с ЕГН ********** и Е.П.Е., с ЕГН **********, двамата с адрес:
***, направените по делото разноски в общ размер на ******* лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 Й.К.Г. с
ЕГН ********** и В.Л.Г., с ЕГН **********, двамата с адрес ***, да заплатят
на К.С.Г., с
ЕГН **********, с адрес ***, С.С.Е. с ЕГН ********** и Е.П.Е. с ЕГН **********,
двамата с адрес ***, направените по делото разноски в размер на *******,*** лв. (*******), за сторените
разноски за адвокатско възнаграждение в производството
пред въззивната инстанция.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България,
в едномесечен срок от съобщаването му, при условията на чл. 280 и чл. 284 от ГПК.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните (по
общите указания на чл. 7, ал. 2 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:___________ ЧЛЕНОВЕ:
(Росица
Савова)
1.______________
(Татяна Костадинова)
2.______________
(Елисавета Деянчева)