Р Е Ш Е Н И Е
Номер
488
Година 11.05.2023 Град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – БУРГАС, Х състав, на единадесети април две хиляди двадесет и трета година
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретар
Йовка Банкова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Драгнева,
административен характер дело номер 1598 по описа за 2022 година и за да се
произнесе взе в предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс (ДОПК), във връзка с чл.4, ал.1 и чл.9б от Закона за местните данъци и
такси (ЗМДТ).
Образувано е по жалба на „МД Инвест” АД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Поручик Неделчо Бончев“ № 8,
представлявано от И.П.– изпълнителен директор, със съдебен адрес *** против
ревизионен акт № 11/22.02.2022г. издаден от началник отдел КПС и главен експерт
в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас,
мълчаливо потвърден от кмета на община Бургас. Прави искане да се отмени
ревизионния акт, като неправилен и незаконосъобразен и да се присъдят
направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата и прави искане да бъде уважена.
Ответникът – Кмета на Община Бургас, редовно уведомен,
чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна и прави
искане да се потвърди ревизионния акт, като законосъобразен и да му се присъдят
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена
в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването. Разгледана по същество е частично основателна.
Административен съд Бургас, след като прецени
твърденията на страните и събраните в хода на производството доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Със заповед за възлагане на ревизия № 11/09.09.2021г. издадена
от началник отдел КПС, Дирекция „МПДТР“ (л.132 от адм.д.№ 6023/2022 г.), е
възложено да се извърши ревизия на „МД Инвест” АД, за установяване на
задълженията на дружеството за данъчен период 01.01.2017г.-31.12.2020г. за
данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци, със срок за извършване
на ревизията 2 месеца от връчването на заповедта. Заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на
делегираните му правомощия със заповед № 08-00-56/13.02.2014г. на директора на
Дирекция „МПДТР“ при община Бургас (л.138 от адм.д.№ 6023/2022 г.), в
съответствие с нормата на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК. Заповедта е надлежно
връчена на дружеството на 17.09.2021г., видно от приложеното известие за
доставяне (л.129 от адм.д.№ 6023/2022 г.)
Със заповедта за възлагане на ревизия до дружество е
изпратено и връчено и искане за представяне на документи и писмени обяснения от
задълженото лице изх.№ 70-00-6836/19.09.2022 г. (л.130-131 от адм.д.№ 6023/2022
г.). В отговор е получено писмо с вх.№ 70-00-6836/3/01.10.2022 г., с приложени
към него документи (л.51-93 от адм.д.№ 6023/2022 г.),
До АГКК е изпратено искане за представяне на документи
и писмени обяснения от трети лица изх.№ 70-00-6836(2)/16.09.2021 г. (л.128 от
адм.д.№ 6023/2022 г.), а именно да се представи информация какъв е начина на
трайно ползване, съгласно действащата кадастрална карта на недвижим имот с
идентификатор 07079.610.209.1.6 за периода 2017-2020 г. Исканата информация е
предоставена с писмо вх.№ 70-00-6836/4/04.10.2022 г. (л.123 от адм.д.№
6023/2022 г.).
До отдел „Устройствено планиране и архитектура“ при
Община Бургас е изпратено искане за представяне на документи и писмени
обяснения от трети лица изх.№ 70-00-6836(1)/16.09.2021 г. (л.126 от адм.д.№
6023/2022 г.), а именно да се определи конструкцията на сграда с идентификатор
07079.610.209.1.6. Исканата информация е
предоставена с писмо вх.№ 70-00-6836/5/18.10.2022 г. (л.122 от адм.д.№
6023/2022 г.).
С писмо вх.№ 70-00-6836/6/20.10.2022 г. (л.120 от
адм.д.№ 6023/2022 г.), във връзка с ИПДПОЗЛ, от „МД Инвест“ АД до дирекция
„МПДТР“, е отправена покана да се извърши проверка на място в имота на
22.10.2021 г. в 9,00 ч. На тази дата е извършена проверка, за която е съставен
констативен протокол № П 026826 (л.118-119 от адм.д.№ 6023/2022 г.).
Със заповед за изменение на ЗВР № 11/1/08.11.2021 г. издадена
от началник отдел КПС (л.35 от адм.д.№ 6023/2022 г.), е удължен срока за
извършване на ревизията с два месеца, считано от 08.11.2021 г. Заповедта е издадена
от компетентен орган, съобразно делегираните му правомощия и нормата на чл.114,
ал.2 от ДОПК и е връчена на дружеството на 02.12.2021 г., видно от приложеното
известие за доставяне (л.34 от адм.д.№ 6023/2022 г.).
До „МД Инвест“ АД е изпратено съобщение изх.№
70-00-6836/7/ (л.125 от адм.д.№ 6023/2022 г.), на основание чл.103, ал.1 от ДОПК да се яви в 14-дневен срок за отстраняване на несъответствия за недвижим
имот с адрес гр.Бургас, ул.“Константин Фотинов“ № 8, относно конструкцията на
сградата, декларираната отчетна стойност и вида на обекта. В съобщението е
посочено, че при неявяване за отстраняване на посочените несъответствия, същите
ще бъдат отстранени служебно. Съобщението е получено от дружеството на
10.12.2021 г., видно от приложеното известие за доставяне (л.124 от адм.д.№
6023/2022 г.). В отговор е получено писмо с вх.№ 70-00-6836/8/30.12.2022 г.
(л.94 от адм.д.№ 6023/2022 г.).
С ревизионен доклад № 11/14.01.2022 г., съставен на
основание чл.117 от ДОПК е направено предложение за установяване на задължения
по видове, периоди и лихви за просрочие към тях, изчислени към 14.01.2022 г. на
„МД Инвест“ АД, с приложена към него справка за неплатените задължения на
дружеството (л.39-50 от адм.д.№ 6023/2022 г.). Ревизионният доклад е надлежно връчен
на 07.02.2017г. на дружеството, видно от приложеното известие за поставяне (л.38
от адм.д.№ 6023/2022 г.). Срещу ревизионния доклад са постъпили писмени
възражения с вх.№ 70-00-1466/22.02.2022 г., с приложени към тях доказателства (л.25-33
от адм.д.№ 6023/2022 г.).
С ревизионен акт № 11/22.02.2022 г. (л.15-21 от
адм.д.№ 6023/2022 г.) издаден от издаден от началник отдел КПС - възложил
ревизията и главен експерт в Дирекция „МПДТР“ - ръководител на ревизията, в
съответствие с правомощията им по чл.119, ал.2 от ДОПК, е установен размера на
задълженията за ДНИ и ТБО за данъчен период 01.01.2017 г.-31.12.2020 г. и
лихвите за просрочие към тях, изчислени към 22.02.2022 г. на „МД Инвест“ АД. Ревизионният акт е връчен на дружеството на 14.03.2022
г., видно от приложеното известие за доставяне (л.14 от адм.д.№ 6023/2022 г.) и
е обжалван по административен ред с жалба вх.№ 70-00-2445/28.03.2022 г. (л.8-11
от адм.д.№ 6023/2022 г.).
В срока по чл.155, ал.1 от ДОПК не е налице
произнасяне от решаващия орган, поради което с оглед нормата на чл.156, ал.4 от ДОПК, следва да се приеме, че ревизионният акт е потвърден. В срока по чл.156,
ал.5 от ДОПК, мълчаливо потвърдения акт е обжалван по съдебен ред с жалба вх.№ 22780/17.06.2022
г. подадена в АССГ (л.4-5 от адм.д.№ 6023/2022 г.).
В хода на
съдебното производство е допусната съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице
по която е изготвило основно и допълнително заключение. В основното заключение
на вещото лице, по първи въпрос са определени задълженията на дружеството за
ДНИ и ТБО, за процесните периоди,
съобразно подадените от него декларации, а именно ДНИ в размер на
1 546,12 лева и ТБО в размер на 265,04 лева или общо 1 811,16 лева.
По втория поставен въпрос от вещото лице се установява, че съобразно
приложените документи дружеството е заплатило сума в общ размер на
2 748,69 лева, тоест съобразно подадените декларации е надвнесена сума в
размер на 898,84 лева. В допълнителното заключение на вещото лице са определени
задължения на дружеството по два варианта по искане на страните.
Съдът, предвид установената фактическа
обстановка и събраните по делото доказателства, като съобрази приложимите
законови разпоредби, намира жалбата за частично основателна.
Съобразно
разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и
обосноваността на обжалвания акт, като преценява дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби
при издаването му.
Обжалваният
ревизионен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената
писмена форма, процесуалните изисквания и в съответствие с материалноправните
изисквания на закона.
Неоснователни
на направените от жалбоподателя възражения за допуснати съществени процесуални
нарушения при издаване на ревизионния акт, поради липса на мотиви. Видно от
ревизионния акт и доклада към него, административния орган е изложил
фактическите и правни основания въз основа на който е издаден ревизионния акт.
Също така дори и да се приеме, че са налице процесуални нарушения при издаване
на ревизионния акт, следва да се има в предвид, че те не са предвидени като
основание за съда да отмени ревизионния акт и да върне преписката на органите
по приходите за ново произнасяне, тъй като с оглед разпоредбата на чл.160, ал.1 от ДОПК административния съд, като съд по същество,
със своето решение следва да се произнесе относно дължимостта на данъчните
задължения.
На
дружеството са установени задължения за ДНИ за 2017 г. в размер на главницата
869,41 лева от които внесени 752,31 лева и за довнасяне 117,10 лева и лихва в
размер на 170,58 лева от които внесени 115,70 лева и за довнасяне 54,88 лева, за
2018 г. в размер на главницата 866,09 лева от които внесени 749,02 лева и
за довнасяне 117,07 лева и лихва в размер на 276,76 лева от които внесени
214,79 лева и за довнасяне 61,97 лева, за 2019 г. в размер на главницата
862,76 лева от които внесени 0,00 лева и за довнасяне 862,76 лева и лихва в
размер на 217,12 лева от които внесени 0,00 лева и за довнасяне 217,12 лева и за
2020 г. в размер на главницата 859,44 лева от които внесени 0,00 лева и за
довнасяне 859,44 лева и лихва в размер на 128,79 лева от които внесени 0,00
лева и за довнасяне 128,79 лева.
Спора
между страните е относно така определения размер на задължения на дружеството
за ДНИ, за процесните периоди, като според дружеството неправилно са определени
задълженията, тъй като имота е деклариран като жилищен и като такъв следва да
се определят задълженията, а не като нежилищен.
Съгласно чл.11, ал.1 от ЗМДТ,
данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.
В случая не е налице спор по
делото, че жалбоподателят е собственик на процесния имот, като за имота са
подадени декларации по чл.17 и чл.14 от ЗМДТ, поради което той се явява данъчно
задължено лице по смисъла на чл.11, ал.1 от ЗМДТ. Също така, следва да се има в
предвид, че за разлика от ТБО, ДНИ се дължи,
независимо дали имота се ползва или не, съгласно чл.13 от ЗМДТ, поради което е
без значение за тези задължения, че дружеството не е ползвало имота през
процесните години.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗМДТ, данъкът се определя върху данъчната оценка
на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за
която се дължи, и се съобщава на лицата до 1 март на същата година. Съответно в
чл.21, ал.1 от ЗМДТ, е предвидено, че данъчната оценка на недвижимите имоти на
предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка
съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно
приложение № 2.
Видно от цитираната норма, при
определяне на данъчната оценка на недвижими имоти собственост на предприятие е
от значение дали тези имоти са жилищни или не.
В ЗМДТ не съдържа легална дефиниция на понятието
„жилище“, поради което и с оглед нормите на чл.36, ал.1 и чл.37, ал.1 и 2 от Указ № 833 от 24.04.1974 г. за прилагане на
Закона за нормативните актове, съдържанието на понятието „жилище“ следва да бъде това, което е
дадено в други нормативни актове. Легална дефиниция на понятието „жилище“ се
съдържа в §5, т.30 от ДР на ЗУТ, в която е посочено, че „жилище“ е съвкупност
от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и
пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. По делото не се
установява процесният имот, по функционалното си предназначение да е пригоден
да бъде използван за жилищни нужди, макар и да е деклариран като такъв в
подадената от дружеството декларация по ЗМДТ. Видно от представения по делото
нотариален акт (л.134-135 от адм.д.№ 6023/2022 г.), на 17.11.2005 г.
дружеството е закупило партерен етаж с площ от 285 кв.м., изба с площ от 85
кв.м. и дворно място от 113,35 ид.ч.кв.м./460,70 кв.м. С удостоверение №
122/20.06.2006 г. (л.337 от делото) е въведен в експлоатация на строеж
„Корпоративен и банков офис на „Българска пощенска банка“ (преустройство на
административни помещения /канцеларии/ на Държавен резерв на партерен етаж на
съществуваща жилищна сграда), изпълнен в съответствие с одобрените инвестиционни
проекти и разрешение за строеж № П-49/24.03.2006 г. с възложител „МД Инвест“
АД. Заедно с удостоверението е представено и конструктивно становище от
инженер-конструктор (л.338-339 от делото), с посочена дата на изготвяне 02.2006
г., относно преустройството. Видно от писмо вх.№ 70-00-6836/4/04.10.2022 г. на
началника на СГКК гр.Бургас (л.123 от адм.д.№ 6023/2022 г.), процесният
самостоятелен обект в сградата е записан в кадастралния регистър с начин на
трайно ползване „за офис“.
С оглед така ангажираните по делото доказателства
следва да се приеме, че правилно в обжалвания ревизионен акт, при определяне
задълженията на дружеството, е прието, че самостоятелния обект не е жилищен.
Имота не е бил жилищен още преди да бъде закупен от жалбоподателя, като видно
от представените удостоверение за въвеждане в експлоатация и конструктивно
становище, той е бил административни помещения (канцеларии) на Държавен резерв,
а след извършеното преустройство предназначението му е за офис на банка. По
делото не са ангажирани доказателства да е извършено преустройство и промяна на
предназначението на обект за жилищни нужди, каквато процедура безспорно е предвидена
в нормите на ЗУТ. Единствено, при извършения на място оглед на 22.10.2021 г. е
установено, че обекта се състои от две зали, санитарен възел, три помощни
помещения, които са празни и не се използват, като има още едно помещение, с
площ от около 20 кв.м., в което има поставени легло, маса, столове, хладилник и
телевизор, но така посоченото състояние на обекта не обосновава извода, както
че е променено неговото предназначение, така и че служи за задоволяване на
жилищни нужди. В този смисъл, следва да се има в предвид и че през процесните
периоди безспорно дружеството не е ползвало обекта, нито за жилищни, нито за
нежилищни нужди, за което са подадени съответните декларации, поради което
наличието на посоченото обзавеждане, само по себе си не обосновава извода, че са
променени предназначението и ползването на обекта.
След като процесният имот, по своето предназначение не
е жилищен и е собственост на юридическо лице, съгласно чл.21, ал.1 от ЗМДТ,
данъчната основа е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка
съгласно приложение № 2. В случая, видно и от основното заключение на вещото
лице, при определяне на данъчната оценка на сградата от органа по приходите е
взета данъчната оценка, съгласно приложение № 2, а по отношение на земята –
нейната отчетна стойност, тъй като те се явяват по-високите стойности.
При определяне на данъчната оценка, съгласно
приложение № 2, видно от допълнителното заключение на вещото лице, е приета
конструкция М3, като е ползвана предвидената за жилищни сгради/апартаменти
стойности, а не за офиси.
Съгласно таблица 1 - Използвани кодове за видовете
конструкции, към приложение № 2, М2 се използва за масивна едропанелна
конструкция на сградата, а М3 се използва за масивна с носещи тухлени стени и
изцяло монолитни или сглобяеми стоманобетонни подови конструкции, масивна -
сглобяеми скелетни и рамови стоманобетонни конструкции, пакетно-повдигани
плочи, едроплощен и пълзящ кофраж, скелетно-безгредови конструкции, специална
конструкция (стоманени и др.). В случая, в подадените от дружеството декларации
по чл.14 от ЗМДТ е посочена конструкция М2, но от представеното по делото
конструктивно становище от 2006 г. (л.338-339 от делото), изготвено при
извършеното преустройство на обекта, се установява, че сградата е изпълнена със
скелетна стоманобетонна носеща конструкция, основните носещи елементи са
стоманобетонни колони, греди и подови плочи, което описание съответства на
конструкция М3, по смисъла на посоченото приложение. Ето защо, правилно при
определяне на данъчната оценка не е взета предвид декларираната от дружеството
конструкция на сградата М2, а тази установена в хода на ревизионното производство.
В случая, се установява, че при определяне на
данъчната оценка на сградата е допусната грешка, като е ползвана стойността
предвидената за конструкция М3 на жилищни сгради/апартаменти – 17,00 лева, а не
тази за офиси – 18,70 лева, но при нейното изчисляване не следва да се прилага
тази по-висока стойност, тъй като на първо място съдът се произнася само по
искането с което е сезиран, а искане в този смисъл не е направено от
жалбоподателя, а на второ място, ако се приложат верните стойности би се стигнало
до неблагоприятен за дружеството резултат, което е недопустимо с оглед
действащата забрана на чл.160, ал.5 от ДОПК, за изменение на акта във вреда на
жалбоподателя.
С оглед на изложеното, при определяне на задълженията
за ДНИ на дружеството, следва да се ползва данъчната оценка определена от
органа по приходите.
За 2017г. данъчната оценка на обекта е определена в размер на 366 784,80
лева (изчислената данъчна оценка), а на земята в размер на 130 020,94 лева
(декларираната отчетна стойност в подадените от дружеството декларации по чл.17
от ЗМДТ). От дружеството се твърди, че отчетната стойност е 60 965,00
лева, която е посочена и като стойност на придобиване, съгласно представената
инвентарна книга, но тя, заедно с отразената стойност на обекта, не съответстват
на тези по нотариален акт. В случая, не става ясно как, кога и въз основа на
какво е определени тази отчетна стойност на земята по инвентарна книга и с
оглед нейното несъответствие с цената на придобиване по нотариален акт, правилно
от органа по приходите е приета декларираната от дружеството отчетна стойност в
подадената декларация по чл.17 от ЗМДТ.
При така установената данъчна основа в общ размер на
496 805,74 лева дължимия ДНИ за 2017г. в размер на 1,75 промила, се
определя в размер на 869,41 лева, както правилно е определи органа по
приходите. На 05.12.2017г. от дружеството е внесена сума в размер на 551,18
лева, видно от заключението на вещото лице и представените по делото
доказателства, като сумата за доплащане се определя в размер на 318,23 лева, а
не както неправилно е посочено в ревизионния акт – 117,10 лева. Въпреки
изложеното и с оглед нормата на чл.160, ал.5 от ДОПК, ревизионният акт не
следва да се изменя във вреда на жалбоподателя, поради което жалбата му в тази
част, следва да бъде отхвърлена.
С оглед дължимостта на установените задължения за ДНИ
за 2017 г., правилно в ревизионния акт са установени задължения на дружеството
за лихви. Задълженията за лихви се определят в общ размер на 159,45 лева, като тази
сума представлява сбора от следните лихви 19,08 лева (дължимата лихва за
периода от 01.07.2017 г. – датата на която е била дължима първата вноска за ДНИ
до 05.12.2017 г. – датата на която фактически е внесен ДНИ в размер на 551,18
лева), 1,13 лева (дължимата лихва за периода от 01.11.2017 г. – датата на която
е била дължима втората вноска за ДНИ до 05.12.2017 г. – датата на която
фактически е внесена част от втората вноска за ДНИ в размер на 116,47 лева) и
139,24 лева (дължимата лихва за сумата от 318,23 лева – дължимия за довнасяне
ДНИ, за периода от 01.11.2017 г. – датата на която е била дължима втората
вноска за ДНИ до 22.02.2022 г. – датата на която е издаден ревизионния акт).
Видно от изложеното, в случая се определя по-голям
размер на дължима лихва – 159,45 лева, докато в ревизионният акт е определена
такава в размер на 54,88 лева, поради което ревизионният акт не следва да се
изменя във вреда на жалбоподателя и жалбата му в тази част, следва да бъде
отхвърлена.
За 2018г. данъчната оценка на обекта е определена в размер на 364 884,40
лева (изчислената данъчна оценка), а на земята в размер на 130 020,94 лева
(декларираната отчетна стойност в подадените от дружеството декларации по чл.17
от ЗМДТ), които стойности са правилно определени от органа по приходите, по
вече изложените съображения.
При така установената данъчна основа в общ размер на
494 905,34 лева дължимия ДНИ за 2018 г. в размер на 1,75 промила, се
определя в размер на 866,09 лева, както правилно е определи органа по
приходите. На 15.01.2019г. от дружеството е внесена сума в размер на 561,63
лева, видно от заключението на вещото лице и представените по делото
доказателства, като сумата за доплащане се определя в размер на 304,46 лева, а
не както неправилно е посочено в ревизионния акт – 117,07 лева. Въпреки
изложеното и с оглед нормата на чл.160, ал.5 от ДОПК, ревизионният акт не
следва да се изменя във вреда на жалбоподателя, поради което жалбата му в тази
част, следва да бъде отхвърлена.
С оглед дължимостта на установените задължения за ДНИ
за 2018 г., правилно в ревизионния акт са установени задължения на дружеството
за лихви. Задълженията за лихви се определят в общ размер на 128,99 лева, като
тази сума представлява сбора от следните лихви 23,94 лева (дължимата лихва за
периода от 01.07.2018 г. – датата на която е била дължима първата вноска за ДНИ
в размер на 433,05 лева до 15.01.2019 г. – датата на която фактически е внесен
ДНИ в размер на 561,63 лева), 2,71 лева (дължимата лихва за периода от
01.11.2017 г. – датата на която е била дължима втората вноска за ДНИ до
05.12.2017 г. – датата на която фактически е внесена част от втората вноска за
ДНИ в размер на 128,58 лева) и 133,21 лева (дължимата лихва за сумата от 304,47
лева – дължимия за довнасяне ДНИ, за периода от 01.11.2018 г. – датата на която
е била дължима втората вноска за ДНИ до 22.02.2022 г. – датата на която е
издаден ревизионния акт).
Видно от изложеното, в случая се определя по-голям
размер на дължима лихва – 128,99 лева, докато в ревизионният акт е определена
такава в размер на 61,97 лева, поради което ревизионният акт не следва да се
изменя във вреда на жалбоподателя и жалбата му в тази част, следва да бъде
отхвърлена.
За 2019г. данъчната оценка на обекта е определена в размер на 362 983,90
лева (изчислената данъчна оценка), а на земята в размер на 130 020,94 лева
(декларираната отчетна стойност в подадените от дружеството декларации по чл.17
от ЗМДТ), които стойности са правилно определени от органа по приходите, по
вече изложените съображения.
При така установената данъчна основа в общ размер на
493 004,84 лева дължимия ДНИ за 2019 г. в размер на 1,75 промила, се
определя в размер на 862,76 лева, както правилно е определи органа по
приходите. На 29.09.2021г. от дружеството е внесена сума в размер на
1 233,62 лева, видно от заключението на вещото лице и представените по
делото доказателства, която надвишава дължимата сума с 370,86 лева, поради
което дружеството не дължи доплащане на ДНИ за 2018 г. и ревизионният акт
следва да бъде отменен в тази му част.
Сумата от 862,76 лева е била дължима на две вноски,
първата платима до 30.06.2019 г., а втората до 31.10.2019 г., като тя е внесена
на 29.09.2021 г. За тази забава е дължима лихва в общ размер на 182,28 лева,
която сума представлява сбора от следните лихви: 98,51 лева (дължимата лихва за
периода от 01.07.2019 г. – датата на която е била дължима първата вноска за ДНИ
до 29.09.2021 г. – датата на която фактически е внесен ДНИ) и 83,77 лева (дължимата
лихва за периода от 01.11.2019 г. – датата на която е била дължима втората
вноска за ДНИ до 29.09.2021 г. – датата на която фактически е внесена ДНИ).
Видно от изложеното, в случая се установява по-малък
размер на дължима лихва – 182,28 лева, докато в ревизионният акт е определена
такава в размер на 217,12 лева. Ето защо, ревизионният акт следва да бъде
изменен в тази му част и на дружеството да бъдат определени задължения за лихва
за ДНИ за 2019 г. в размер на 182,28 лева.
За 2020 г. данъчната оценка на обекта е определена в размер на 361 083,50
лева (изчислената данъчна оценка), а на земята в размер на 130 020,94 лева
(декларираната отчетна стойност в подадените от дружеството декларации по чл.17
от ЗМДТ), които стойности са правилно определени от органа по приходите, по
вече изложените съображения.
При така установената данъчна основа в общ размер на
491 104,44 лева дължимия ДНИ за 2020 г. в размер на 1,75 промила, се
определя в размер на 859,44 лева, както правилно е определи органа по приходите.
На 29.09.2021г. от дружеството е внесена сума в размер на 1 233,62 лева за
ДНИ за 2019 г. и 2020 г., видно от заключението на вещото лице и представените
по делото доказателства. След приспадане на дължимия данък за 2019 г.,
заплатената сума за 2020 г. се определя в размер на 370,86 лева, поради което
дружеството дължи доплащане в размер на 488,58 лева, а не както е прието от
органа по приходите– 859,44 лева. Ето защо, ревизионният акт следва да бъде
изменен в тази му част.
Сумата от 859,44 лева е била дължима на две вноски,
първата платима до 30.06.2020 г., а втората до 31.10.2020 г., като на
29.09.2021 г. е внесена сумата от 370,86 лева. С оглед така извършеното плащане
дължимите лихви за забава се определят в общ размер на 114,00 лева. Тази сума
представлява сбора от следните лихви: 46,98 лева (дължимата лихва за периода от
01.07.2020 г. – датата на която е била дължима първата вноска за ДНИ до
29.09.2021 г. – датата на която фактически са внесени 370,86 лева), 9,84 лева (дължимата
лихва за периода от 01.07.2020 г. – датата на която е била дължима първата
вноска за ДНИ до 22.02.2022 г. – датата на издаване на ревизионния акт, за сумата
от 58,86 лева, част от първата вноска, която не е внесена) и 57,18 лева (дължимата
лихва за периода от 01.11.2019 г. – датата на която е била дължима втората
вноска за ДНИ до 22.02.2022 г. – датата на издаване на ревизионния акт).
С оглед така установения размер на дължима лихва, ревизионният акт следва да бъде изменен в
тази му част и на дружеството да бъдат определени задължения за лихва за ДНИ за
2020 г. в размер на 114,00 лева, вместо определените от органа по приходите 128,79
лева.
На
дружеството са установени задължения за ТБО за 2017 г. в размер на
главницата 1 347,74 лева от които внесени 211,48 лева и за довнасяне
1 136,26 лева и лихва в размер на 512,91 лева, дължими изцяло, за 2018 г.
в размер на главницата 1 347,74 лева и лихва в размер на 512,91 лева,
дължими изцяло, за 2019 г. в размер на главницата 1 347,74 лева и
лихва в размер на 475,64 лева, дължими изцяло и за 2020 г. в размер на
главницата 1 347,74 лева и лихва в размер на 512,91 лева, дължими изцяло.
Съгласно чл.64, ал.1 от ЗМДТ,
ТБО се заплаща от лицата по чл.11 за имотите на територията на общината. Съгласно чл.11, ал.1 от ЗМДТ, данъчно задължени лица са собствениците на
облагаеми с данък недвижими имот. В случая не е налице спор по делото, че
дружеството през процесния период е бил собственик на имота, за който са му
установени задължения за ТБО, поради което правилно е прието от
административния орган, че той е задълженото лице.
С оглед подадените от дружеството декларации, че няма
да ползва имота през процесните години, правилно при изчисляване на дължимата
ТБО, не са му определени задължения за сметосъбиране,
сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения.
Съгласно разпоредбата на чл.62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други
съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места, се заплаща такса,
размерът на която се определя по реда на чл.66 за всяка услуга поотделно -
сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или
други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се
определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет,
въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите
разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Условията, при които не се
събира такса за някоя от услугите са посочени в чл.71 ЗМДТ, като по отношение
на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване е необходимо тези услуги да не се
предоставят от общината, а по отношение на обезвреждането на битовите отпадъци и
поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на
битови отпадъци - когато няма такива.
С оглед посочените разпоредби, за да бъдат дължима таксата
за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо да
се докаже наличието на две кумулативно предвидени предпоставки - принадлежност
на имота към територията на съответното населено място и реалното предоставяне
на услугите.
Правилно на жалбоподателя са установени задължения за тези
услуги за процесните периоди, тъй като по отношение на него са налице и двете
посочени предпоставки.
По делото е представена заповед
№ 3123/28.10.2016г. (л.25 от делото) на кмета на Община Бургас, с която на
основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА и чл.63, ал.2 от ЗМДТ, в точка първа са
определени райони на територията на община Бургас, включени в системата на
организирано поддържане на чистотата, в които райони през 2017г. ще се
предоставят услугите по събиране, извозване и обезвреждане на битови отпадъци в
депо и поддържане на чистотата на територии за обществено ползване. В подточка
А са посочени „гр.Бургас, квартали и населени места”, като видно от нотариалния
акт имота на дружеството се намира в гр.Бургас. Аналогични заповеди на кмета на
община Бургас са представени и за другите процесни години, а именно: № 3025/30.10.2017
г. – за 2018г., № 3117/31.10.2018г. – за 2019 г. и 3232/24.10.2019 г. – да 2020
г. (л.26-30 от делото).
Налице е и втората
предпоставка, тъй като видно от представените по делото доказателства – протоколи
за извършена работа от Консорциум „Титан” (л.37-252 от делото), дейностите по
поддържане на чистотата на територии за обществено ползване са предоставяни по
отношение на територията в която попада имота на дружеството. Следва да се има
в предвид, че таксата за почистване на местата за обществено ползване се дължи
поради разходите, които общината прави по почистване на уличните платна,
площадите, алеите, парковите и други територии предназначени за общо ползване в
районите посочени със заповедта на кмета, а не конкретно за имотите на
отделните лица, поради което е без значение дали се ползва имота или не, през
съответната година.
По изложените
вече съображения за ДНИ, правилно е определена данъчната основа въз основа на
която да се изчисли дължимата ТБО, за нежилищен имот, при посочената
конструкция на сградата и декларираната отчетна стойност.
За 2017г. данъчната оценка на обекта е определена в размер на 255 048,00 лева,
а на земята в размер на 130 020,94 лева, представляващи декларираната
отчетна стойност в подадените от дружеството декларации по чл.17 от ЗМДТ.
При така установената данъчна основа в общ размер на 385 068,94
лева дължимия ТБО за 2017г. в размер на 3,5 промила, се определя в размер на 1 347,74
лева, както правилно е определи органа по приходите. На 05.12.2017г. от
дружеството е внесена сума в размер на 94,49 лева, видно от заключението на
вещото лице и представените по делото доказателства, като сумата за доплащане
се определя в размер на 1 253,25 лева, а не както неправилно е посочено в
ревизионния акт – 1 136,26 лева. Въпреки изложеното и с оглед нормата на
чл.160, ал.5 от ДОПК, ревизионният акт не следва да се изменя във вреда на
жалбоподателя, поради което жалбата му в тази част, следва да бъде отхвърлена.
С оглед дължимостта на установените задължения за ТБО
за 2017 г., правилно в ревизионния акт са установени задължения на дружеството
за лихви. Задълженията за лихви се определят в общ размер на 572,45 лева, като
тази сума представлява сбора от следните лихви 29,58 лева (дължимата лихва за
периода от 01.07.2017 г. – датата на която е била дължима първата вноска за ТБО
в размер на 673,87 лева до 05.12.2017 г. – датата на която фактически е внесен ТБО
в размер на 94,49 лева), 248,03 лева (дължимата лихва за периода от 01.07.2017
г. – датата на която е дължима част от невнесената първата вноска в размер на
579,38 лева до 22.02.2022 г. – датата на която е издаден ревизионния акт) и 294,84
лева (дължимата лихва за периода от 01.11.2017 г. – датата на която е била
дължима втората вноска за ТБО до 22.02.2022 г. – датата на която е издаден
ревизионния акт).
Видно от изложеното, в случая се определя по-голям
размер на дължима лихва – 572,45 лева, докато в ревизионният акт е определена
такава в размер на 512,91 лева, поради което ревизионният акт не следва да се
изменя във вреда на жалбоподателя и жалбата му в тази част, следва да бъде
отхвърлена.
За 2018г. данъчната оценка на обекта е определена в размер на 255 048,00
лева, а на земята в размер на 130 020,94 лева, представляващи
декларираната отчетна стойност в подадените от дружеството декларации по чл.17
от ЗМДТ.
При така установената данъчна основа в общ размер на
385 068,94 лева дължимия ТБО за 2017г. в размер на 3,5 промила, се
определя в размер на 1 347,74 лева, както правилно е определи органа по
приходите. На 15.01.2019г. от дружеството е внесена сума в размер на 96,29
лева, видно от заключението на вещото лице и представените по делото
доказателства, като сумата за доплащане се определя в размер на 1 251,45 лева,
а не както неправилно е посочено в ревизионния акт – 1 347,74 лева. Ето
защо, ревизионният акт следва да бъде изменен в тази му част, като се определят
задължения на дружеството в размер на 1 251,45 лева.
Сумата от 1 347,74 лева е била дължима на две
вноски, първата платима до 30.06.2018 г., а втората до 31.10.2018 г., като на
15.01.2019 г. е внесена сумата от 96,29 лева. С оглед така извършеното плащане
дължимите лихви за забава се определят в общ размер на 445,71 лева. Тази сума представлява
сбора от следните лихви 5,32 лева (дължимата лихва за периода от 01.07.2018 г.
– датата на която е била дължима първата вноска за ТБО до 15.01.2019 г. –
датата на която фактически е внесен ТБО в размер на 96,29 лева), 213,88 лева
(дължимата лихва за периода от 01.07.2018 г. – датата на която е дължима част
от невнесената първата вноска в размер на 577,58 лева до 22.02.2022 г. – датата
на която е издаден ревизионния акт) и 226,51 лева (дължимата лихва за периода
от 01.11.2018 г. – датата на която е била дължима втората вноска за ТБО до
22.02.2022 г. – датата на която е издаден ревизионния акт).
Видно от изложеното, неправилно органа по приходите е
определил лихва за забава в размер на 475,64 лева, поради което ревизионният
акт следва да бъде изменен в тази му част, като се определят задължения на
дружеството за лихви за ТБО за 2018 г. в размер на 445,71 лева.
За 2019г. данъчната оценка на обекта е определена в размер на 255 048,00
лева, а на земята в размер на 130 020,94 лева, представляващи
декларираната отчетна стойност в подадените от дружеството декларации по чл.17
от ЗМДТ.
При така установената данъчна основа в общ размер на
385 068,94 лева дължимия ТБО за 2019г. в размер на 3,5 промила, се
определя в размер на 1 347,74 лева, както правилно е определи органа по
приходите. На 29.09.2021г. от дружеството е внесена сума в размер на 211,48
лева, видно от заключението на вещото лице и представените по делото
доказателства, като сумата за доплащане се определя в размер на 1 136,26
лева, а не както неправилно е посочено в ревизионния акт – 1 347,74 лева.
Ето защо, ревизионният акт следва да бъде изменен в тази му част, като се
определят задължения на дружеството в размер на 1 136,26 лева.
Сумата от 1 347,74 лева е била дължима на две
вноски, първата платима до 30.06.2019 г., а втората до 31.10.2019 г., като на
29.09.2021 г. е внесена сумата от 211,48 лева. С оглед така извършеното плащане
дължимите лихви за забава се определят в общ размер на 330,81 лева. Тази сума представлява
сбора от следните лихви 48,29 лева (дължимата лихва за периода от 01.07.2019 г.
– датата на която е била дължима първата вноска за ТБО до 29.09.2021 г. –
датата на която фактически е внесен ТБО в размер на 211,48 лева), 124,34лева
(дължимата лихва за периода от 01.07.2019 г. – датата на която е дължима част
от невнесената първата вноска в размер на 462,39 лева до 22.02.2022 г. – датата
на която е издаден ревизионния акт) и 158,18 лева (дължимата лихва за периода от
01.11.2019 г. – датата на която е била дължима втората вноска за ТБО до
22.02.2022 г. – датата на която е издаден ревизионния акт).
Видно от изложеното, неправилно органа по приходите е
определил лихва за забава в размер на 339,19 лева, поради което ревизионният
акт следва да бъде изменен в тази му част, като се определят задължения на
дружеството за лихви за ТБО за 2018 г. в размер на 330,81 лева.
За 2020 г. данъчната оценка на обекта е определена в размер на 255 048,00
лева, а на земята в размер на 130 020,94 лева, представляващи
декларираната отчетна стойност в подадените от дружеството декларации по чл.17
от ЗМДТ.
При така установената данъчна основа в общ размер на
385 068,94 лева дължимия ТБО за 2020 г. в размер на 3,5 промила, се
определя в размер на 1 347,74 лева, както правилно е определи органа по
приходите. Правилно с ревизионния акт е прието, че тази сума е дължима изцяло,
тъй като по делото не са ангажирани доказателства за нейното плащате и жалбата
на дружеството, следва да бъде отхвърлена в тази част.
Сумата от 1 347,74 лева е била дължима на две
вноски, първата платима до 30.06.2020 г., а втората до 31.10.2020 г., като с
оглед нейното неплащане е дължима лихва за забава в общ размер на 202,36 лева. Тази
сума представлява сбора от следните лихви: 112,69 лева (дължимата лихва за
периода от 01.07.2020 г. – датата на която е била дължима първата вноска за ТБО
до 22.02.2022 г. – датата на издаване на ревизионния акт) и 89,67 лева
(дължимата лихва за периода от 01.11.2020 г. – датата на която е била дължима
втората вноска за ДНИ до 22.02.2022 г. – датата на издаване на ревизионния
акт).
Видно от изложеното, в случая се установява по-голям
размер на дължима лихва – 202,36 лева, вместо установената от органа по
приходите – 201,98 лева, но ревизионният акт не следва да се изменя във вреда
на жалбоподателя, поради което жалбата му в тази част, следва да бъде
отхвърлена.
С оглед на изложеното жалбата на „МД Инвест” АД против
ревизионен акт № 11/22.02.2022г. издаден от началник отдел КПС и главен експерт
в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас, е частично
основателна и следва да бъде уважена, като ревизионният акт се отмени в частта
относно установените задължения за ДНИ за 2019 г. и да се измени в частта
относно установените задължения за лихви за ДНИ за 2019 г., за ДНИ и лихви за
2020 г., ТБО и лихва за 2018 г. и ТБО и лихва за 2019 г. В останалата част
жалбата следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от
изложеното, Административен съд гр.Бургас, Х-ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ревизионен акт
№ 11/22.02.2022г. издаден от началник отдел КПС и главен експерт в Дирекция
„Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас, в ЧАСТТА в която
на „МД Инвест” АД с ЕИК: *********, са установени задължения за данък недвижими
имоти за 2019 г. в размер на главницата 862,76 лева.
ИЗМЕНЯ ревизионен акт
№ 11/22.02.2022г. издаден от началник отдел КПС и главен експерт в Дирекция
„Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас, в ЧАСТТА в която
на „МД Инвест” АД с ЕИК: *********, са установени следните задължения:
- За данък недвижими имоти за
2019 г. лихви в размер на 217,12 лева, като ОПРЕДЕЛЯ лихви в размер на лихви 182,28
лева.;
- За данък недвижими имоти за
2020 г. в размер на главницата 859,44 лева и лихви 128,79 лева, като ОПРЕДЕЛЯ
задължения в размер на главницата 488,58 лева и лихви 114,00 лева.;
- За такса битови отпадъци за
2018 г. в размер на главницата 1 347,74 лева и лихви 475,64 лева, като
ОПРЕДЕЛЯ задължения в размер на главницата 1 251,45 лева и лихви 445,71 лева.;
- За такса битови отпадъци за
2019 г. в размер на главницата 1 347,74 лева и лихви 339,19 лева, като
ОПРЕДЕЛЯ задължения в размер на главницата 1 136,26 лева и лихви 330,81 лева.;
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „МД Инвест” АД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Поручик Неделчо Бончев“ № 8,
представлявано от И.П.– изпълнителен директор, със съдебен адрес *** против
ревизионен акт № 11/22.02.2022г. издаден от началник отдел КПС и главен експерт
в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас, в
останалата ѝ част.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: