№ 2633
гр. София, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20231110204457 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. М. И., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление №545 от 29.05.2020 г., издадено от ГИХ - на длъжност Директор на СДВР, с
което на жалбоподателя, на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето (ЗЗ) е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300,00 /сто/ лева.
В депозираната жалба се оспорва оценката на обществената опасност на извършеното
от И. и отказът на наказващия орган да приложи нормата на чл.28, б.“А от ЗАНН. Възразява
се срещу игнорирането на обстоятелствата, при които е констатирано поведението – на
открито, до жилищен блок и без данни за предходни простъпки, включително от вида, което
и с оглед инцидентността на проявата предполага разглеждане на случая като маловажен в
хипотезата на чл.28, б.“А“ от ЗАНН. Развиват се доводи и за допуснати съществени
процесуални нарушения на императивните разпоредби на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
изразяващи се в непълно и неясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, с оглед отсъствието на пояснение дали се твърди неизпълнение или нарушаване
на въведени противоепидемични мерки. Коментира се и пропуск в обстоятелствената част
на АУАН да се ангажира конкретно нарушената заповед на министъра на здравеопазването,
с която мерките са били въведени. Формулирана е молба за цялостната отмяна на
наказателното постановление.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява. Представлява се от адв. А, който поддържа жалбата с изложените в нея аргументи.
Подчертава отсъствието на доказателства, подкрепящи тезата на
1
административнонаказващия орган като допълнителен порок на издадения
правораздавателен акт. Моли за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение,
съобразно ангажирания списък за разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща юрк.Д., която пледира за
неоснователност на жалбата и моли издаденото наказателно постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Релевира и възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по
същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С Решение на Народното събрание на РБ от 13.03.2020г. в страната било обявено
извънредно положение. На основание чл. 63, ал. 1 Закона за здравето (ЗЗ) /ред. ДВ бр.
34/2020 г. /"При възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на
здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на
отделен регион."/, Министърът на здравеопазването издал Заповед № РД-01-197/11.04.2020
г., за допълнение на Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г., изм. и доп. със Заповед № РД-01-
131 от 17.03.2020 г., Заповед № РД-01-139 от 19.03.2020 г., Заповед № РД-01-144 от
22.03.2020 г., Заповед № РД-01-154 от 26.03.2020 г., Заповед № РД-01-168 от 30.03.2020 г.,
Заповед № РД-01-169 от 31.03.2020 г., Заповед № РД-01-172 от 02.04.2020 г. и Заповед №
РД-01-195/10.04.2020 г. (отм.) Актът бил публикуван на интернет страницата на
Министерство на здравеопазването /МЗ/. Съгласно т.9 от заповедта: "Всички лица, които се
намират в закрити или на открити обществени места/ в т. ч. транспортни средства за
обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици,
автобусни спирки и др. /са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна
или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата /в т. ч. кърпа, шал и
др./ За целите на тази мярка обществени са и местата, и пространствата, които са свободно
достъпни, и/или са предназначени за обществено ползване/ в т. ч. всички места, на които се
предоставят обществени услуги." Периодът на действие на заповедта, съгласно т.I.1 от нея,
бил с продължителност от 12.04.2020 г. до 15.05.2020 г.
На 30.04.2020 г., около 16:20 часа, в гр.София, М. М. И, ЕГН **********, се намирал
до вх.А на бл.204, в жилищния комплекс, в който живеел – ж.к.“Х“.
По същото време свидетелите Н. В. Г. – полицейски инспектор при 09 РУ – СДВР и
2
колегата му И Д. К., изпълнявали служебните си задължения в района на ж.к. „Х“.
Приближавайки бл.204, двамата забелязали намиращия се пред вх.А жалбоподател, който не
бил поставил по изискуемия в заповедта на министъра на здравеопазването начин защитна
маска на лицето си.
При тази фактология свид. Н. Г. преценил, че е налице извършено нарушение на
правилата- временни противоепидемични мерки, установени в условията на извънредно
положение, поради което съставил акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) №545/30.04.2020 г. срещу И.. Като накърН. била посочена разпоредбата на чл.
209а, ал. 1 от ЗЗ. Актът бил подписан лично от въззивника и копие от него му било връчено
на място. И. изложил възражения в съставения АУАН, ангажирайки твърдение, че разполага
с маска. Допълнителни доводи в писмена форма не постъпили в срока по чл.44, ал.1 от
ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното наказателно
постановление №545 от 29.05.2020 г. (НП), с което на основание чл.209а, ал.1 от ЗДвП, при
цялостно възпроизвеждане на фактологията от АУАН, на жалбоподателя било наложено
наказание „Глоба“ в размер на 300,00 /триста/ лева. НП било връчено на наказаното лице на
21.02.2023 г., видно от инкорпорираната в бланката на постановлението разписка.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните по делото свидетели Г. и К., писмените доказателства по делото: докладна
записка, удостоверение от Отдел „Човешки ресурси“ – СДВР, рег. №513р-
30059/12.04.2021г., Заповед №513з-7383/27.03.2020 г., удостоверение от Отдел „Човешки
ресурси“- СДВР, рег. №513р-40314/18.04.2023г., пълномощни за процесуално
представителство, договор за правна защита и съдействие и списък с разноски, приобщени
по реда на чл.283, ал.1 от НПК.
При проведените непосредствени разпити на свидетелите Г. и К., двамата заявиха, че
не пазят съхранени спомени за случая, а това обстоятелство обуслови предявяването на
АУАН бл.№ 643344/27.06.2020 г., съгласно разпоредбата на чл. 284 НПК. Предупредени за
наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 НК полицейските служители изрично
потвърдиха, че отразените в акта обстоятелства отговарят на действителността, както и
положените от тях подписи в съответните графи за актосъставител и свидетел в документа.
Не успяха обаче да представят конкретните обстоятелства, при които е било извършено
деянието, включително дали жалбоподателят е бил придружаван от трети лица, респ. имало
ли е оживен трафик на улицата. Заявената от свидетелите неспособност да възстановят в
детайли спомени за конкретния случай на реализиран контрол по спазване правилата,
въведени в рамките на пораждалото действие извънредно положение в републиката, е
обоснована от рутинността на извършваната от тях дейност, респ. от изминалия некратък
период от време от датата на процесните събития. Същевременно, тя не накърнява
единството на доказателствения материал и не придава формалност на изявлението на всяко
от разпитваните лица, че поддържат материализираните в АУАН констатации, тъй като
3
изведените в него факти намират подкрепа и в други доказателства, приложени по делото, в
частност в изготвената докладна записка. Отделно по делото не бяха събрани други
сведения, които да опровергават изявленията на свидетелите. Принципно вярно е, че АУАН
не се ползва с презумптивна доказателствена сила /противното разбиране противоречи на
нормативен акт от по-висша степен – чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК, поради което
същата се явява неприложима, имайки предвид и дадените задължителни указания от
върховния съд в тази насока/, но следва да се подчертае, че в случая показанията на двамата
свидетели не са единственият източник на релевантна информация за фактите, включени в
предмета на доказване, поради което и следва да се приемат за достатъчни.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и
предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14,
ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия
материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от
наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в
АУАН или наказателното постановление.
Съдът след извършена проверка на съставения АУАН и издаденото въз основа на
него НП прие, че не са налице процесуални нарушения относно компетентността на
длъжностните лица, които са ги издали. Административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване
на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От
своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния
давностен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата
на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на дружеството-жалбоподател от формална страна.
Съдът констатира, че са съобразени императивните процесуални правила при
издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити,
съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5 и чл. 57 от ЗАНН. Налице е съвпадение между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в
атакуваното НП. Разкрива се пълнотата на изложението и се обосновава извод за налично
отразяване на всички обективни признаци от състава на вмененото нарушение, които
обезпечават в пълнота правото на нарушителя да разбере фактическите параметри на
предявената му отговорност. Очертани са дата, място и конкретно поведение на
жалбоподателя, които се отнасят към предявеното му деяние. Предложеното описание на
4
относимите обстоятелства не нарушава логическото единство на възпроизведените в АУАН
и НП факти и не препятства възприемането на всеки от изискуемите признаци на съответния
състав от материална страна. В описателната част на правораздавателния акт е предложена
достатъчна конкретиката за поведението, което е възприето като неправомерно, за да се
гарантира на жалбоподателя възможността да се ориентира относно фактическите
параметри на очертаното с двата процесуални акта административно нарушение.
Постигната е и нужната кореспонденция между изведената фактология и приложената
правна квалификация на деянието по чл.209а, ал.1 от ЗЗ. В духа на тези аргументи,
настоящата съдебна инстанция приема, че напълно са удовлетворени изискванията за
достатъчно съдържание на акта за установяване на административно нарушение и на
наказателното постановление.
Предвид изложеното, посочените процесуални актове са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното
наказателно постановление на формално основание.
Съдът обаче намира, че е налице неправилно приложение на материалния закон,
доколкото неоправдано не е приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, въвеждаща
хипотезата на маловажен случай на нарушение.
Административнонаказателната отговорност на М. И. е ангажирана за нарушение на
чл.209а, ал.1 от ЗЗ. Позитивното правило, въведено с цитираната норма гласи: „Който
наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако
деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно
нарушение от 1000 до 2000 лв.“. Съгласно текста на чл.63, ал.1 от ЗЗ (в редакцията му към
датата на нарушението) „При възникване на извънредна епидемична обстановка министърът
на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на
отделен регион.“ Субект на административнонаказателната отговорност по чл.209а, ал.1 от
ЗЗ е всеки гражданин, който е длъжен да познава закона и да е наясно със санкционните
последици от неизпълнението на императива на правната норма в предвидените случаи.
Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАНН, административно нарушение е това деяние, което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Общото
материално правило въвежда изискване за наличие на кумулативна даденост на обективните
и субективните параметри на проявата, за да се коментира въобще простъпка. За
изпълването в конкретния случай и на субективна страна на нарушението на чл. 209а, ал. 1
от ЗЗ не е необходимо деецът да е действал умишлено, тъй като нормата не изисква
конкретна форма на вина, за да се счете нарушението за съставомерно, т. е. то може да бъде
извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН,
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в
разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ не се изключва наказуемостта при тази форма на
вината.
5
По делото е установено по несъмнен начин, че на 30.04.2020 г., около 16:20 часа, в гр.
София, на открито обществено място жалбоподателят не е поставил защитна маска на
лицето си за еднократна или многократна употреба, покриваща носа и устата. Това
бездействие И. е проявил въпреки съзнанието за обявено в Република България извънредно
положение с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и издадената в тези условия,
на основание чл.63, ал.1 от Закона за здравето, от министъра на здравеопазването Заповед №
РД-01-197 от 11.04.2020 г. за въвеждане на противоепидемични мерки на територията на
Република България, пораждаща действието си до 13.05.2020 г. По този начин той е
накърнил една от мерките, въведени с цитираната заповед – тази, ситуирана в т.9 от нея,
съгласно която „Всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места
(в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви,
манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) са длъжни да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство,
покриващо носа и устата (в т. ч. кърпа, шал и др.). За целите на тази мярка обществени са и
местата, и пространствата, които са свободно достъпни, и/или са предназначени за
обществено ползване (в т. ч. всички места, на които се предоставят обществени услуги).“
Извод за тези обстоятелства се налага от анализа на доказателствения материал, приобщен
по делото, който не разкрива съществени противоречия.
Независимо че административното нарушение, за извършването на което е издадено
наказателното постановление, е формално по своя характер и за неговата съставомерност не
е необходимо настъпване на вредни последици, настоящият съдебен състав намира, че
установените фактически констатации следва да се субсумират под разпоредбата на 28
ЗАНН, тъй като се касае за маловажен случай.
Нормата на чл. 28 от ЗАНН не поставя ограничение в приложното си поле с оглед
вида на нарушенията: резултатни или формални. В този смисъл, не може да се обоснове
извод, че само поради обстоятелството, че в състава на нарушението не се включва
настъпване на общественоопасни последици, извършването му не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай. Безспорно визираният нормативен регламент е
относим към неизпълнението на всички задължения на лицата, произтичащи от норми, с
които се обезпечава редът на управление. Аргументи в противната насока не следва да се
споделят, доколкото елементът обществена опасност, като обективен такъв, винаги подлежи
на обсъждане. Преценката за неговото наличие е фактическа и се предопределя от
спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии за
дефинирането на института на маловажността са свързани с естеството на засегнатите
обществени отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни
последици и обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е намерило
проявление в обективната действителност – засегнатите от деянието обществени отношения,
както и всички обстоятелства, при които деянието е намерило проявление в обективната
действителност: време, място, обстановка, механизъм, наличието или липсата на данни за
други извършени нарушения и т.н. Административнонаказателният процес е строго
6
нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага
съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма,
във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност.
Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН предвижда, че за "маловажни случаи" на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Прилагайки тази разпоредба, наказващият орган всъщност
освобождава от административнонаказателна отговорност, а този институт не може да
почива на преценка по целесъобразност. Изразът в закона "може" не обуславя действие при
"оперативна самостоятелност", а означава възлагане на компетентност. Отнася се за особена
компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а
именно - при наличие на основанията по чл. 28 от ЗАНН, да не наложи наказание и да
отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици. Преценката
за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и
проверката за законосъобразност на същата. Когато съдът констатира, че предпоставките на
чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.
Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде
възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с
който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по
правото, от които зависи изходът на делото. В този смисъл е и Тълкувателно решение №
1/12.12.2007 г., по т. н. д. № 1/2007 г. на ОСНК на Върховния касационен съд.
В конкретния случай, по несъмнен начин е установено, че жалбоподателят е нарушил
нормата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ. Разкрива значението си като съществено смекчаващо
обстоятелство обаче обстановката, в която е извършена простъпката. Касае се за поведение,
предприето в отсъствието на други граждани, на открито пространство, при което от не е
засегнало в толкова съществена степен охранените от правилото, произтичащо то заповедта
на министъра на здравеопазването обществени отношения. Факти в противната насока не се
откриват в показанията на разпитаните по делото полицейски служители. Не се установява и
дали поведението се е отличавало с продължителност или се касае за кратковременен
престой на открито, още повече когато съпоставката на мястото, на което то е установено с
адреса на жалбоподателя сочи съществена близост. Непренебрежими се явяват и данните за
личността на нарушителя, за когото не са събрани доказателства за други нарушения в
качеството му на адресат на нормите на специалния закон за здравето, което явствува на
способност да се контролира поведението и същото да се поставя в съответствие с
действащите законови изисквания. Установените смекчаващи отговорността обстоятелства
значително занижават интензитета на проявление на извършеното и придават инцидентен
характер на конкретно констатираното поведение. Така очертани, обективните и субективни
измерения на нарушението му придават по – ниска степен на обществена опасност от
обичайните простъпки от вида. С тези аргументи не следва да се приеме, че охраняваните с
нормите на закона за здравето обществени отношения са засегнати в степен, оправдаваща
7
приложението на административнонаказателната принуда спрямо въззивника.(в този смисъл
и решение №1784 от 21.03.2023 г. на АССГ, VII к.с. по к.а.н.д.№11542/2022 г. и други)
Независимо от обстоятелството, че нарушението се явява формално, в случая липсват
ангажирани и доказателства за настъпили допълнителни, макар и несъставомерни
последици. Тук е мястото да се посочи, че усложН.та епидемична обстановка в страната към
датата на нарушението, нуждата от стриктно спазване на противоепидемичните мерки,
както и обстоятелството, че всяко забавяне на изпълнението или неизпълнението им може
да причини значителни и трудно поправими вреди, са обстоятелства, които са взети предвид
при установяне на нормата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ от законодателя и са залегнали в мотивите
за въвеждане на санкция за неизпълнението на мерките, регламентирани в извънредна
епидемична обстановка със заповеди на министъра на здравеопазването. Касае се за
обстоятелства, които са свързани със степента на обществена опасност на нарушението
въобще, която обаче е основен обективен негов признак, чието отсъствие прави поведението
несъставомерно. Поради това и по аргумент от чл.11 от ЗАНН, вр.чл.56 от НК, които
правила са императивни, основополагащи в процеса по индивидуализация на едно
наказание, така изложените обстоятелства (вписани и в наказателното постановление) не
следва да бъдат коментирани при преценката дали да се приложи привилегията на чл.28,
б.“А от ЗАНН. Поради изложеното, съдът намира, че разкриващите се по делото факти
налагат извод за надценяване на обществената вредност на обсъденото неизпълнение на
правно задължение при определяне на „Глоба”, дори и в минимален размер, от наказващия
орган и маловажност на случая, съпътствана с отмяна на издадения санкционен акт.
В аспекта на изложените разсъждения, при съвкупната преценка и интерпретация на
визираните обстоятелства съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклите фази на административнонаказателното производство по
установяване на административно нарушение и по налагане на административно наказание,
не само са опорочени от допуснати съществени процесуални нарушения, но и отговорността
на въззивника е ангажирана неправилно, тъй като простъпката, квалифицирана като
нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, се явява маловажен случай по смисъла на 28 от ЗАНН.
Доколкото деянието е предприето при действието на старата редакция на чл.28 от ЗАНН, то
нарушителят не следва да бъде предупреждаван, а постановлението следва да бъде
отменено. Становището на съда се аргументира с обстоятелството, че маловажният случай
на нарушение е материалноправен институт, поради което приложението на различните
негови редакции следва да се съобразява с правилото за „по- благоприятния закон“,
въведено в чл.3, ал.2 от ЗАНН. С оглед формата, която става изискуема за
предупреждението след влизането в сила на измененията на ЗАНН от 23.12.2021 г. и
свързаните с нея правни последици, ограничението именно поради това предупреждение в
едногодишен срок от влизането му в сила лицето да не може да се ползва от привилегията
на чл.28 от ЗАНН, представлява своеобразен аналог на последиците от налагане на
наказание. Подобни последици не са били предвидени при старата редакция на чл.28 от
ЗАНН, което предполага възможността институтът да се прилага неограничено. Пореден
8
довод в тази насока се явяват случаите, в които при действието на старата редакция
предупреждението по чл.28 от ЗАНН е отправено устно или когато макар и писмено, за него
няма възможност да бъде извършено проследяване на момента на издаването му, поради
отсъствие на воден от органа регистър. Следователно, с новата регламентация се създават
тежести за нарушителите, поради което и в случай на издадено постановление, преди
влизане в сила на промените и преценка на съда относно приложимостта на института на
маловажния случай, доколкото последният е материалноправна категория, следва да се
сподели разбирането, че правомощията на районната съдебна инстанция се ограничават
единствено до отмяна на издадения санкционен акт без възможност за отправяне на
предупреждение. (така решение №934 от 16.03.2022г. на СРС, по а.н.д.№12749/2021 г.,
решение №436 от 29.04.2022 г.на АС- СО, по к.а.н.д.№217/2022г., решение №5547 от
29.09.2022 г., IV к.с., АССГ, а.н.д.№2799/2022 г., решение №1150 от 11.11.2022г. АССГ по
к.а.нд.932/2022г., решение №1516 от 08.03.2023 г., по к.а.н.д.№10169/2022г. и други).
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и като такова същото следва да бъде отменено изцяло.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО,
2-ри състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №545/29.05.2020 г., издадено от ГИХ –
Директор на СДВР, с което на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) на М. М.
И., ЕГН **********, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300,00
/триста/ лева, като незаконосъобразно и неправилно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София
град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9