Р Е Ш
Е Н И
Е
№
18.02.2020г. гр.Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболският окръжен съд, гражданско отделение,
на 11.02.2020година,
В открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ВЕСЕЛА СПАСОВА
Секретар
Л.Р.
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА
Възз.гр.д.
№348 по описа за 2019 година
За
да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по въззивна жалба на
Н.Т.Х. ***, Р.Т.П. *** и И.Д.Х. ***, тримата представлявани от адв.М., против
Решение №107/24.10.2019г. на Елховски районен съд, постановено по гр.д.
№464/2018г., с което е уважен предявеният от ищеца К.С.П. *** иск по чл.124,
ал.1 ГПК и в отношенията между страните е признато за установено, че ищецът е
собственик на основание наследяване и давностно владение на недвижим имот в
с.Малък Манастир, а именно: дворно място от 2 315 кв.м. , представляващо ПИ I - 7 в кв.2 по плана на селото, с посочени граници, като
на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен констативен нотариален акт за
собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка №200, т.VI, по н.д. № 930/2007г. на Нотариус с рег.№451 в НК, с
който Т. К. Х.,***, е признат за собственик на дворното място от 2 315 кв.м, представляващо ПИ I - 7 в кв.2 по плана на
селото.
Оплакването на въззивниците е за
неправилност на обжалваното решение на ЕРС, поради нарушение на материалния и
процесуалния закон, и необоснованост. Сочат, че районният съд е дал ход на
делото по нередовна искова молба, която не е била вписана съгласно изискването
на чл.114, ал.2 ЗС и която искова молба съдържа противоречие в
обстоятелствената част и нейния петитум, доколкото не става ясно какво
претендира ищецът - признаване или отричане на даденото правоотношение. На
следващо място въззивниците считат, че предявеният от ищеца иск е процесуално
недопустим, тъй като и преди, и понастоящем процесният имот се владее от
ответниците - сега въззивници, поради което за ищеца не е налице правен интерес
от предявяване на установителен иск за собственост, а от осъдителен иск за
собственост. Според въззивниците, решението на ЕРС е неправилно и необосновано,
тъй като ищецът не е установил с помощта на главно и пълно доказване, че той и
неговите праводатели са били собственици на процесния имот, ищецът не
представил първичен нотариален акт за собственост, от който да черпи
наследствени вещни права, докато ответниците Р.П. и Н.Х. установили, че
наследодателят им Т.Х. е признат за собственик по давност на имота, а
ответниците Н.Х. и И..Х. са придобили имота по силата на покупко-продажба и
като добросъвестни владелци са го придобили в резултат на владение, продължило
повече от 10 години.
По тези съображения молят за
отмяна на решението на ЕРС изцяло и за постановяване на ново решение от
въззивния съд, с което ищцовата претенция бъде отхвърлена, с присъждане на
разноските пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемият К.П., чрез
пълномощника си адв.Ч., е депозирал отговор на жалбата, с който, при споделяне
мотивите на районния съд, е настоял обжалваното решение на ЕРС да бъде
потвърдено изцяло.
В о.с.з. жалбата се поддържа от
пълномощника на въззивниците - адв.М., който моли и за присъждане на разноските
по делото.
Процесуалният представител на
въззиваемия К.П. - адв.Ч. пледира въззивната жалба да бъде оставена без
уважение, а обжалваното първоинстанционно решение - потвърдено, с присъждане на
разноските пред настоящата инстанция.
ЯОС намира, че
въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирани
страни, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.
За да се произнесе,
въззивният съд установи следното:
Ищецът К.С.П. ***,
е предявил против Н.Т.Х., И.Д.Х.,*** и Р.Т.П. ***, положителен установителен иск
за собственост по чл.124, ал.1 ГПК за установяване, че ищецът е собственик на недвижим имот - дворно място от 2 315 кв.м.,
представляващо ПИ I - 7 в кв.2 по плана на с.Малък Манастир,
при посочени граници на имота. Съобразно изложените от ищеца обстоятелства в
исковата молба, правото си на собственост върху имота същият е обосновал с наследство
от неговата майка Н. К. П., поч. на ....г., а тя от своя баща К. С. И. на. и
изтекла в негова полза придобивна давност, текла в период по-дълъг от 50 години,
като давностното владение е установено от дядото К.Иванов, към чието владение е
присъединено владението на майка му Н.П., а след нейната смърт - и владението
на ищеца. С тези
твърдения ищецът е обосновал правния си интерес от предявяването на иска,
както и с твърдението, че бащата на ответниците Н.Х. и Р.П.
- Т. К.., поч. на...., се е снабдил с констативен нот.акт по обстоятелствена
проверка за имота, както и че се е разпоредил с имота в полза на
ответника Н.Х. по време на барака му с ответницата И.Х. Направил е и искане за
отмяна на констативния нотариален акт на основание чл.537, ал.2 ГПК.
Ответниците са оспорили
иска за собственост като процесуално недопустим, както и като неоснователен с възражението,
че ищецът не владее спорния имот и не е установил своето и на наследодателите
си право на собственост върху спорният имот в резултат на давностно владение, продължило
повече от 10 години. Твърдението на ответниците е, че те са собственици на
имота, плащат данъците му и го владеят, като праводателят им Т.р Х. е владял
имота в периода 1997г.-2007г., а след това и до 2017г. владението е
осъществявано от приобретателите на имота - съпрузите Н. и И. Х.
Фактическата
обстановка по делото правилно е разкрита от районния съд.
Установено е, че ищецът
К.С.П. е наследник по закон, син на Н. К. П., поч....., която от своя страна е
единствен наследник по закон, дъщеря на К. С.И., б.ж. на с.М.Манастир, поч. на.....
Видно е от представеното удостоверение
за наследници на К.И.,
след смъртта на неговата дъщеря Н. П., освен ищеца нейни наследници по закон са
още две дъщери и един син.
Ответниците Н.Х. и Р.П.
са наследници по закон - син и дъщеря на Т.р К. Х., б.ж. на с.М.Манастир, поч.
на 10.09.2010г. Ответницата И.Х. е съпруга на ответника Н.Х., считано от
05.06.1986г., когато двамата са сключили граждански брак.
Установено е с представения по делото Нот. акт за
право на собственост върху недв.имот чрез извършване на обстоятелствена
проверка №200 от
11.07.2007г., нот.д №930/ 2007г. на нотариус с рег.№451 в
НотК, че със същия наследодателят на ответниците - Т.К. Х., е признат за собственик по давностно владение на спорния недвижим имот в с.Малък
Манастир, общ.Елхово, а именно: дворно
място с площ 2 315 кв.м., съставляващо поземлен имот І-7 в квартал 2 по плана
на селото, при граници: улица, край на регулацията, УПИ №ІІ-общ и УПИ №ІХ-8.
На същата дата – 11.07.2007г., с Нот.акт №2, по нот.дело №932/2007г. по описа на нотариус с рег.№451 на НотК, Т. К. Х. се е разпоредил с имота, като е продал същия на сина си, ответника Н.Т.Х..
С вписан договор за наем от
11.03.2013г. и анекс към него от 23.05.2017г., ответникт Н.Х. е предоставил
ползването на процесния имот - дворното място в с.М.Манастир от 2315кв.м. - ПИ I-7 в кв.2 по плана на селото, на сина си Т. Н. Х..
Уговореното ползване е за изграждане и експлоатация на ферма за червеи, като срокът
на договора е до 23.05.2021г. С писмо от 28.05.2019г. Областна дирекция по
безопасност на храните -Ямбол е удостовирила, че на адреса по исковата молба на
ответника Н.Х. ***, е регистриран животновъден обект върху площ от 240кв.м.,
който е предназначен за отглеждане на калифорнийски червеи. Собственик на
обекта е Т. Х., който е посочил координатни точки на обекта. Удостоверено е, че
при посещение на място ветеринарният лекар на Община Елхово е установил, че в
съседство на животновъдния обект и в него самия няма други животни, но не е
могъл да установи дали действително обектът е разположен между посочените от Т.Х.
координати.
От заключението на вещото лице инж.В. Ф. извършило назначената съдебно-техническа експертза е установено,
че процесният имот е идентичен с имота по констативен
нот. акт №200/2007г.,
с който наслдодателят на ответниците Т.Х. е признат за негов собственик. Установено е с експертното заключение, че по стария
обезсилен план на с.Малък Манастир, одобрен със Заповед №3702/20.05.1941г. на
уличната регулация и Заповед № 7034819.09.1944г. на дворищната регулация,
процесният имот е попадал в имот
пл.№3, като в разписния лист към този план имотът е
записан на К. С. И. и за този имот е отреден парцел 1-3, кв.3 - част от който в регулация, а друга част от имота - извън
регулацията на населеното място /нива/. По действащия кадастрален и регулационен план на с.Малък Манастир,
одобрен със Заповед № ЛС/Р-340 /25.09.1987г. имотът
е с пл.№7 и №8, като
за имот №7 е отреден УПИ I-7, а за имот №8 е отреден УПИ IX-8, кв.2. В разписния лист към действащия план
за собстевник на
имот №7 е записан Т. К.Х. и презаписан на Н.Т.Х. и н-ци К.
С., а имот №8 е записан на н-ци
К. С. и презаписан К.С.П.. Вещото лице
е установило, че с решение от 15.05.1995г. на ПК-Елхово в полза на три лица -
Ив.Р., Д.Р. и Р.Терзиева, е възстановен един земеделски имот по КВС - сега имот
с идентификатор №46904.18.3 по КК на с.М.Манастир, като съседен на този е имот
с идентификатор №46904.18.402 - зем.земи по чл.19 ЗСПЗЗ, стопанисвани от Община
Елхово. Части от ПИ 46904.18.3 и ПИ 46904.18.402 по КК попадали в имот №3 по стария
обезсилен план, който се е намирал извън регулацията, а понастоящем части от поземлени имоти с идентификатори
46904.18.402 и 46904.18.3 попадат в регулация. Вещото лице е установило, че съоръжението за отглеждане
на торфени червеи попада именно в двата поземлени
имота - №46904.18.402 и №46904.18.3, като стопанската
постройка попада изцяло в ПИ 46904.18.402 - имота
по чл.19 от ЗСПЗЗ. Експертът
е дал заключение, че в процесния имот УПИ І-7, кв.2 има изградена стопанска постройка, а в съседния на него имот - УПИ IX-8, кв.2 има изградени жилищна
сграда, лятна кухня, гараж и стопанска сграда. При изслушване на вещото лице по реда на чл.200 ГПК, същото е посочило, че процесният имот УПИ I-7 е ограден отвсякъде и липсва преграждение между него и съседния имот ІХ-8.
С представения констативен
нот.акт за право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на
обстоятелствена проверка №133 от 22.12.2005г. по н.д. №1167/2005г. на нотариус
№451 в НотК, ищецът К.П. се е легитимирал като собтвеник на УПИ IX-8 в кв.2 по плана на с.М.Манастир, представляващ дворно
място от 1 295кв.м., ведно с построените в мястото жилищна сграда с площ от
40кв.м., лятна кухня от 30кв.м., стопанска постройка от 80кв.м. и гараж от
20кв.м.
Водените
от ищеца свидетели С. П. - негов брат и С. П. - без родство, са
дали показания, според които имотът в с.М.Манастир, в който имот ищецът живее,
е бил на неговия дядо К. П., а след неговата смърт - на майка му Н. П.а. С този
имот дядото К.П. бил оземлен, като в имота имало къща с двор отпред и градина
от около 3дка отзад. Този имот винаги бил ползван и обработван от семейството
на ищеца - от неговия дядо, от майка му и баща му, а след смъртта на баща му останалите
наследници оставили имота на ищеца, като
го снабдили и с пълномощно, с оглед снабдяване с нужните документи за собствеността.
Според свидетелите, понастоящем в имота освен къщата имало лятна кухня, навес и
гараж, в имота живеели ищецът и съпругата му, отглеждали зеленчуци и люцерна за
животните и никой не е имал претенции към този имот, нито заявявал права,
включително братът и сестрите на ищеца. И двамата свидетели са били
категорични, че имотът на дядо Т.- бащата на ответника, е съседен на имота на
ищеца и се намира от северната му страна, извън регулацията на селото и
представлява друг имот. В този имот дядо Тодор построил къщата си, там били
родени и отгледани децата му, този имот след смъртта на дядо Тодор се ползвал
от сина му Н. (Кольо), а понастоящем от внука му, който развивал бизнес с
червеи, като никога наследниците на Т. Х. не били ползвали и обработвали имота
на ищеца, а ползвали своя имот.
Доведеният
от ответниците свидетел К. Х. - племенник на
наследодателя на ответниците Тодор Х., подробно е описал имота
на чичо си. Посочил е, че този имот е с площ
около 3 дка, намира се в края на с.Малък Манастир, ограден е с плет и в този
имот наследодателят Х. построил двуетажна къща от
около 50 кв.м., горният етаж на която поснастоящем бил съборен, селскостопанска
постройка, навес за животни и градина. Според свидетеля, чичо
му Т. Х. закупил
този свой имот от бащата на ищеца и в този имот живеели много години той и
семейството му, след което купили друга къща в центъра на селото.
Според свидетеля, ответникът Н.Х. живял 7-8 години в Испания, при него в
Испания живял 3-4 години и баща му дядо Т., а синът на ответника ползвал имота в
края на селото - гледал телета, отглеждал зеленчуци и червеи в двора. Свидетелят
К.Х. също е установил с показанията си, че имотът на ищеца е друг имот - къща с
двор и навеси, и че този имот на ищеца граничи от северна страна с имота на
чичо му Т.Х., като между двата имота има черен път от кал. По отношение на съседния
имот - този на ищеца, св.Х. е
посочил, че ищецът К.П. го има отдавна - от дядо
си, а след това и от майка си, и че площта на
имота е колкото тази на имота на ответниците, около 3 дка. За имота на
ищеца свидетелят е дал показания, че е ограден с мрежа и тръни и в него има къща,
еднотипна на къщата в съседния имот на ответниците.
С показанията на втория посочен от ответниците свидетел Д. М., макар
и фрагментарни, също е установено, че имотите на страните са различни имоти. Според
св.М.в, имотът на ищеца К.П. граничи от север с имота на дядо Т. Х., като между
двата имота има черен път. Имотът на дядо Тодор понастоящем бил собствен на
сина му Н. и в този имот се отглеждали червеи.
При тези фактически
данни, с постановеното по спора решение ЕРС е уважил предявения от ищеца
положителен установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК и е отменил
констативния нот.акт за собственост, издаден в полза на праводателя на ответниците
Т. К. Х..
Решението е валидно
и допустимо.
Неоснователно е оплакването на
въззивниците за недопустимост на решението на първата инстанция, поради това,
че е постановено по нередовна искова молба - съдържаща противоречие между
обстоятелствена част и петитум, респ. неяснота какъв е вида на предявения иск,
която искова молба не е била вписана в изпълнение на чл.114, ал.2 ЗС. Извършвайки
проверката за редовност на исковата молба, окръжният съд не констатира сочените
от въззивниците недостатъци. Не е налице противоречие между изложените от ищеца
обстоятелства и искането в исковата молба, като въз основа на същите правилно
районният съд е квалифицирал предявения иск по реда на чл.124, ал.1 ГПК, който
е положителен иск за собственост - за установяване правото на собственост на
ищеца върху спорния с ответниците имот, т.е. искът е за принадлежността на
правото на собственост на ищеца, а не за отричане на претендираното право на ответниците. Наред с
това, видно от намиращата се на л.15-л.16 от делото искова молба, същата е
вписана в Службата по вписванията - Елхово на 13.06.2018г. - вх.рег.№1235, акт
№200, т.I, с което е изпълнено изискването
на чл.114, ал.2 ГПК и дадените от районния съд указания за вписване на исковата
молба. Обстоятелството, че на ответниците са
връчени преписи от исковата молба без отбелязване за извършеното
вписване, не може да опровергае обективния факт на вписването на исковата
молба, който факт е установен по делото. Без значение е въз основа на каква
данъчна оценка е извършено вписването на исковата молба. Данъчната оценка е
определяща за цената иска (чл.69,ал.1,т.2 ГПК) и за размера на дължимата
държавна такса (чл.71,ал.2 ГПК), като съобразно разпоредбата на чл.70, ал.1 ГПК въпросът за цената на иска може да се обсъжда до приключване на
първото заседание за разглеждане на делото пред първата инстанция и не може да се пререшава впоследствие, включително по реда на инстанционния
контрол. В случая
ответниците не са оспорили цената на иска и същата е стабилизирана.
Налице е и правен интерес у ищеца
за предявяване на положителния установителен иск за собственост. В доктрината и съдебната практика
неотклонно се приема, че правният интерес от търсенето на съдебна защита
произтича от наличието на правен спор. Разрешаването на последния е цел и
задача на исковото производство по установителния иск за собственост, с което
се дава и защита на засегнатото право във вида и обема, търсени от неговия
титуляр. Изхождайки от този принцип, с т. 2 от ТР №8/27.11.2013г. по т.д. №8/2012г. на ОСГК на
ВКС бе разяснено, че
установителният иск за собственост е допустим, дори в хипотеза, когато за ищеца съществува възможност да предяви
осъдителен иск. Съгласно прогласеният с чл.6 ГПК принцип на
диспозитивното начало, съдебните производства започват по молба на
заинтересованото лице, като предметът на делото и обемът на дължимата защита и
съдействие се определят от страните. Следователно, от волята на ищеца зависи
чрез какъв иск и в какъв обем ще защити накърненото си от правния спор право.
Именно в контекста на този основен принцип следва да се преценява във всеки
конкретен случай и изискването на чл.124, ал.1 ГПК за наличие на правен интерес
от предявяването на положителен установителен иск. В случая ищецът е обосновал правния си интерес от
положителния установителен иск за собстност с
твърдението, че е във владение на имота и се легитимира като негов собственик
на основание наследство и упражнявано владение в продължение на повече от 50
години, с твърдението, че имотът никога не е бил във владение на ответниците и
на техния праводател, като правният спор е възникнал от снабдяването на
праводателя на ответниците с констативен нотариален акт за собственост върху
имота и разпореждането с имота. Легитимацията на
ищеца като собственик, упражняващ фактическата власт върху имота, чието
смущаване на правата му от страна на ответниците е налице единствено и само с
оглед на актовете за собственост върху имота, с които те са снабдени, обуславя
правния му интерес от предявяване на положителен установителен иск, като в
съответствие с принципа на диспозитивното начало, прогласен в чл.6 ГПК същият
сам избира и обема на търсената защита - в случая чрез предявяването на
положителния установителен иск за собственост. Предвид
изложеното, оплакването за недопустимост на иска, респективно за недопустимост
на решението на първата инстанция, не може да бъде споделено.
Решението на
първата инстанция е правилно.
Предмет на
доказване по предявения положителен установителен иск за установяване правото
на собственост на ищеца по отношение на спорния имот, е визираното в исковата
молба оригинерно основание на правото на собственост - наследяване и изтекла в
полза на наследодателите на ищеца и в негова полза придобивна давност. Тъй като
ищецът е оспорил правото на собственост върху имота, признато на наследодателя/праводателя
на ответниците с констативен нотариален акт, съгласно разясненията на ОСГК на
ВКС, дадени в ТР№11/2013г. по т.д. №11/2012г., ищецът носи тежестта да докаже и
несъществуването на признатото от нотариуса право.
Придобивната
давност, съгласно чл.79 ЗС е оригинерен способ за придобиване на право на
собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическа власт върху
имота като свой (чл.68, ал.1 ЗС) в продължение на определен от закона период от
време (10 години за недобросъвестно владение на недвижим имот) - непрекъснато и
необезпокоявано, като за придобиването на правото следва да има
изявление/позоваване от владелеца за същото. Правото на позоваване може да се
обективира и от наследниците на лицето, доколкото то преминава в наследството,
какъвто е настоящия случай с предявения от ищеца иск (ТР №7/17.12.2012г. по
т.д.№4/2012г. на ОСГК на ВКС).
Правилно първоинстанционният
съд е приел, че ищецът, чиято е доказателствената тежест в процеса, е установил
при условията на главно пълно доказване фактическия състав на придобивната
давност. От вписването в разписния лист към обезсиления регулационен план на
с.М.Манастир от 1941г. и от показанията на свидетелите Ст.П., С..П. и К.Х.,
ценени съвкупно със заключението на вещото лице по съдебната експертиза, по
делото е установено твърдяното от ищеца
явно, необезпокоявано и непрекъснато господство върху процесния имот от дядо му
К. И., след смъртта на дядо му през 1959г. - от майка му Н.П.а до смъртта й
през 1986г., а след това и понастоящем - от самия ищец. И тримата свидетели са
местни жители и имат преки и постоянни наблюдения върху имота през продължителен
период от време, св.П. е братът на ищеца, като свидетелите са установили
владението на наследодателите на ищеца върху имота - цялото дворно място с къщата
и другите постройки и градината, което владение е продължило повече от 10
години - необходимия според чл.79, ал.1 ЗС срок за придобиване на имота по
давност при недобросъвестно владение. Като наследник на своята майка, ищецът е продължил
да владее имота изцяло за себе си и го е придобил, като правото му на
собственост не се оспорва от останалите наследници на майката Н.П. - факт,
установен с показанията на свидетелите П. и П.
Неоснователно се
твърди от въззивниците Н. и И. Х. във въззивната им жалба, че наследодателят Т.
Х. е владял процесния имот в период от 10 години до 2007г., а след 2007г. до
2017г. те също са придобили имота в резултат на давностно владение.
Доказателства за такова осъществено владение по делото не са събрани. Със
заключението на вещото лице по делото е установено, че процесният имот УПИ I-7 и и съседният имот ІХ-8, който е собствен на ищеца, са оградени
отвсякъде и липсва преграждение между двата имота. Нито един от
разпитаните свидетели не е посочил праводателят на ответниците и те самите да
са упражнявали фактическата власт върху целия владян от ищеца недвижим имот, с
построените в него жил.сграда и други постройки, с дворното място отпред пред
къщата и градината зад нея. Както свидетелите на ищеца - П. и Петров, така и
водените от ответниците свидетели - Х. и Т. са установили, че наследодателят Т.Х.
е владял друг имот, който е различен от имота на ищеца и се намира в съседство
с ищцовия имот. Всички разпитани свидетели подробно са описали този владян от
Т.Х. имот с построените в него къща, селскостопанска постройка и навес, описали
са и точно местанохождението на този имот, като са били категорични, че е
съседен на ищцовия имот и че между двата имота има черен път, който ги отделя. Всички
свидетели са установили с показанията си, че владяният от Т.Х. имот понастоящем
продължава да се ползва от сина на ответниците, в който имот същият отглежда
червеи. От заключението на вещото лице, извършило техническата експертиза, по
делото е установено, че съоръжението за отглеждане на торфени червеи не е в
спорния имот - ПИ I-7 в кв.2 по плана на село
М.Манастир, а е разположено в съседните земеделски имоти - № 46904.18.402 и №
46904.18.3, като това е видно от приложената скица към експертното заключение.
Независимо, че синът на ответниците Х. се е легитимирал като ползвател на
процесния имот по договора за наем и е декларирал, че отглежда червеите в
процесния имот, този факт не е установен по преписката на ОД по безопасност на
храните-Ямбол и е оправерган с показанията на всички разпитани по делото
свидетели и със заключението на вещото лице. Изводът, който се налага при
съвкупната преценка на свидетелските показания и експертното заключение е, че
ищецът и праводателя на ответниците, както и самите ответници, са осъществявали
владение върху съседни имоти, които са различни, отделни имоти. Ищецът К.П.
е установил своята материалноправна легитимация на собственик на процесния имот
на твърдяното от него придобивно основание, доказал е правото си на
собственост, противопоставимо на ответниците като наследници и частни правоприемници
на титуляра на констативния нот.акт и е доказал несъществуването на признатото
от нотариуса право в полза на праводателя на ответницете Т.Х.. Ответниците Х. като
последващи приобретатели на имота не са придобили правото на собственост по
правилото, че никой не може да прехвърли права, които няма. Сключеният от тях договор за
продажба по нот.акт №2/2007г. не е породил вещно-прехвърлително действие. Поради
това, предявеният иск по чл.124, ал.1 ГПК
правилно е уважен от районния съд, като правилно е уважено и искането на
ищеца за отмяна на издадения в полза на Т.Х. констативен нотариален акт №200/2007г.
на основание чл.537, ал.2 ГПК.
По горните съображения, решението на ЕРС като
правилно и законосъобразно, следва да се потвърди изцяло.
При този изход на
делото пред въззивната инстанция, право на разноските за тази инстанция има
въззиваемият К.П., на който следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500лв.
Водим от
изложеното, ЯОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №107/24.10.2019г. на
Елховски районен съд, постановено по гр.д. №464/2018г.
ОСЪЖДА Н.Т.Х., Р.Т.П. и И.Д.Х., тримата с посочени по делото данни за адреси и
ЕГН, да заплатят на К.С.П. ***, с посочени данни за адрес и ЕГН, направените от
него разноски пред въззивната инстанция в размер на 500 (петстотин)лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.