№ 5914
гр. София, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110115852 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
79298/19.04.2022 г./ на „****“ АД срещу Л. Д. К., с която са предявени по реда на чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни искове за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищеца следните суми: 994.44 лв. – главница по Договор за
револвиращ кредит № ****/16.10.2013 г., ведно със законната лихва от 09.04.2021 г. до
изплащане на вземането; 681.02 лв. – договорна лихва за периода от 15.07.2016 г. до
15.10.2016 г.; 434.79 лв. – мораторна лихва за периода от 16.10.2016 г. до 08.04.2021 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.
гр. д. № 20210/2021 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че договорът е сключен между ответницата и „****“ АД, чийто
правоприемник е той, като на ответницата бил предоставен заем в размер 1 000 лв., който тя
се задължила да върне до 16.10.2016 г. Излага, че поради забава в плащанията на
погасителните вноски в продължение на не по-малко от четири последователни месеца
автоматичното подновяване на срока на кредита било преустановено и кредитът станал
изискуем на краен падеж с изтичане на срока на договора след последното му подновяване.
В законоустановения срок ответницата е подала отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни. Признава сключването на процесния договор, по
силата на който й е предоставен кредит в размер на 1 000 лв., със задължение за връщане на
усвоения кредит в сроковете и условията, описани в него. Твърди, че е извършвала
плащания по кредита. Счита, че от ищцовите твърдения е неясно кои непогасени вноски се
претендират и как е формирана претендираната договорна лихва. Релевира възражение за
1
наличие на неравноправни клаузи. Счита, че клаузите, уреждащи годишния процент на
разходите, са нищожни поради нарушение на императивните изисквания на закона, а
клаузите за договорната и наказателната лихва – поради противоречие с добрите нрави.
Изтъква, че при забава на потребителя кредиторът има право на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата, като размерът на обезщетението за забава е ограничен до
законната лихва, поради което сумите, надхвърлящи законната лихва за забава, не се дължат
и претенцията за договорната лихва е неоснователна. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност за вземанията. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за
установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 20210/2021 г. по описа на СРС, 85 състав.
Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на
подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели на
заявлението и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК.
Предвид изложените в исковата молба фактически твърдения исковете са с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Възражението на ответницата за неяснота кои погасителни вноски се претендират е
неоснователно, защото ищецът ясно посочва, че претендира всички неплатени задължения
по договора.
Основателността на исковите претенции се обуславя от доказването от ищеца на
следните предпоставки: наличието на действително правоотношение по Договор за
револвиращ кредит № ****/16.10.2013 г., сключен между „**** ****“ АД и ответницата, и
неговото съдържание, включително наличието на валидна уговорка за възнаградителна
лихва; усвояване на кредита от ответницата; изискуемост на вземанията за главница и
възнаградителна лихва и техния размер; изпадането на ответницата в забава; размера на
обезщетението за забава; вливане на дружеството – кредитор в ищцовото дружество.
В случая с Определение № 23038/08.09.2022 г. е обявено за безспорно сключването
на Договор за револвиращ кредит № ****/16.10.2013 г. между „**** ****“ АД и
ответницата.
Видно е от представения Договор и Общи условия, че банката предоставя на
кредитополучателя потребителски револвиращ кредит с кредитен лимит в размер на 1 000
лв. с банкова карта MasterCard Classic, като кредитополучателят има право да усвоява суми
по кредита по уговорените начини и се задължава да погасява усвоените суми ведно с
дължимите разноски, такси и лихви, като се касае за безсрочен договор. Кредитът може да
бъде използван единствено след получаване и активиране на револвиращата карта, като
може да се използва за: теглене на пари в брой чрез терминални устройства АТМ/ПОС в
страната и чужбина; плащане на стоки и услуги чрез терминални устройства ПОС при
2
търговец в страната и чужбина; плащане на стоки и услуги чрез виртуални терминални
устройства ПОС в интернет сайтове на търговци, на които е указано, че приемат плащания с
банкова карта от съответната търговска марка; усвояване по разплащателната сметка,
свързана с кредита, в офис на банката. Кредитополучателят има право по всяко време да
усвоява суми от разполагаемата част от кредитния лимит до максималния размер, като
разполагаемата част от кредитния лимит се намалява с всяка платежна операция,
информация за която е постъпила в счетоводната система на банката, и с дължимата за нея
такса, както и с размера на просрочената главница, ако е формирана такава, както и с
резервирани суми за билети, хотел и др. Кредитополучателят няма право да извършва
платежни операции, които водят до превишаване на кредитния лимит, за което банката е
въвела и съответните технически ограничения. Кредитополучателят има право да
възстановява разполагаемата част от кредитния лимит, като погасява изцяло или частично
задълженията си по кредита.
Следователно по делото е установено, че между „**** ****“ АД и ответницата е
сключен безсрочен Договор за револвиращ кредит № ****/16.10.2013 г., по силата на който
банката е предоставила на ответницата кредитен лимит в размер на 1 000 лв., подлежащ на
ползване посредством банкова карта и теглене от разплащателна сметка.
С Определение № 23038/2022 г. е обявено за безспорно вливането на дружеството –
кредитор в ищцовото дружество, от което следва, че ищецът е материалноправно
легитимиран да претендира от ответницата вземания по договора.
Уговорени са номинален годишен лихвен процент 18 % към момента на сключване
на договора и годишен процент на разходите 37.37 %. Годишният процент на разходите е
посочен при допускането, че общият размер на кредита ще бъде усвоен незабавно и изцяло,
че се прилагат най-високите стойности за лихвен процент и разходи, обичайно приложими
при усвояване на средства по този вид договори за кредит, че лихвата и другите разходите
ще останат неизменни и че кредитът се предоставя за срок от 1 година, считано от
първоначалното му усвояване. При тези допускания е посочено, че общата сума, дължима от
кредитополучателя и изчислена към момента на сключване на договора, е 1 168.88 лв.
Общата дължима сума по кредита за отчетния период се формира като сбор от всички
платежни операции, дължимите за тях такси, начислената лихва и всички просрочени суми,
след като се приспаднат извършените през отчетния период погасявания, и се отчита в края
на последния работен ден от всеки месец.
Постигнато е съгласие, че лихви по кредита се начисляват само върху размера на
усвоените суми за съответния брой дни от датата на извършване на операцията до
погасяването на сумата на тази операция, с изключение на сумата от платежни операции, за
която се прилага гратисен период, като начисляването на лихви не води до намаляване на
разполагаемата част от кредитния лимит. В случай че до 15-то число на месеца, следващ
отчетния период, кредитополучателят погаси изцяло всичките си задължения по кредита,
той не дължи лихви върху частта от кредита, използвана за извършване на платежни
операции за плащане на стоки и услуги чрез терминални устройства ПОС при търговец,
3
които са осчетоводени през отчетния период. Ако до 15-то число на месеца, следващ
отчетния период, кредитополучателят не погаси изцяло всичките си задължения по кредита,
върху частта от кредита, използвана за извършване на платежни операции за плащане на
стоки и услуги чрез терминални устройства ПОС при търговец, които са осчетоводени през
отчетния период, се начислява лихва, считано от датата на извършване на съответната
операция, като лихвата се включва в минималната погасителна вноска в края на месеца,
следващ отчетния период.
Кредитополучателят се задължава да погасява всеки месец минимална погасителна
вноска, в договорен размер, възлизащ на 5 % от редовната главница в края на отчетния
период, но не по-малко от дължимата за същия период лихва, като е постигнато съгласие, че
минималната погасителна вноска включва дължимата за периода лихва и редовна главница в
размер, равен на разликата между размера на минималната погасителна вноска и дължимата
лихва. Срокът за плащане на минималната погасителна вноска е от 1-во до 15-то число на
месеца, следващ всеки изтекъл отчетен период, а ако 15-то число е неработен ден – не по-
късно от следващия работен ден.
При неиздължаване /изцяло или частично/ на минималната погасителна вноска в срок
договореният лихвен процент се увеличава с наказателна надбавка, която се начислява
върху размера на просрочената главница отделно от минималната погасителна вноска и при
плащане се погасява преди дължимите минимални погасителни вноски. Наказателната
надбавка върху просрочена главница и върху цялата главница след настъпване на
изискуемост е уговорена в размер на 6 пункта над номиналния лихвен процент, т. е. 24 %.
При неиздължаване изцяло или частично на минималната погасителна вноска до 22-
ро число на съответния месец, считано от 23-то число банката блокира възможността за
усвояване на суми по кредита /включително блокира револвиращата карта, издадена с
кредита/, като възстановява възможността за ползване на кредита /включително деблокира
револвиращата карта/ най-късно на следващия работен ден след погасяване на всички
просрочени задължения по кредита. Банката има право да обяви кредита за изискуем в
случай на неплащане изцяло или частично на четвърта поредна минимална погасителна
вноска, като след обявяване на изискуемост кредитополучателят е длъжен незабавно да
погаси всички свои задължения по договора за кредит – сумата на дължимите на банката
такси, комисиони и разноски, свързани с отпускането, обезпечаването, управлението,
обслужването и събирането на кредита /до окончателното погасяване на дълга/, начислените
лихви /до окончателното погасяване на дълга/ и неиздължения остатък от главницата, които
се погасяват в посочената поредност. От момента на обявяване от банката на изискуемост
цялата главница по кредита се дължи ведно с лихва в размер на сбора от договорената лихва
и наказателната надбавка до окончателното погасяване на задължението.
Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 5 от Общите условия договорът за кредит може да бъде
прекратен едностранно от банката при обявяване на кредита за изискуем, считано от
посочената от банката дата. Страните не спорят, че на 16.10.2016 г. задълженията по
договора са станали изцяло изискуеми.
4
Доколкото се касае за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, който не е сред
изрично изключените хипотези в чл. 4 ЗПК, то този закон е приложим за кредитното
правоотношение между страните, респ. то попада в обхвата и на ЗЗП.
Възражението на ответницата за наличие на неравноправни клаузи в договора е
бланкетно заявено. Същевременно в изпълнение на задължението по чл. 7, ал. 3 ГПК за
извършване на служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора съдът не
установи наличието на уговорки във вреда на потребителя, които да не отговарят на
изискването за добросъвестност и да водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, а още по-малко – на такива, които да
рефлектират върху валидността на целия договор.
Възражението в отговора за нищожност на клаузите относно годишния процент на
разходите поради противоречие с разпоредби от ЗПК също е бланкетно, като съдът не
установи наличието на противоречие с императивни изисквания на закона.
Възражението на ответницата за нищожност на клаузите за договорната лихва поради
накърняване на добрите нрави е неоснователно. Изтъкнатото от нея обстоятелство, че
договорната лихва надвишава размера на законната лихва за забава, само по себе си не води
до противоречие с добрите нрави на фона на конкретно уговорения размер.
Възражението за нищожност на клаузите за наказателна лихва е неотносимо, защото
по делото не се претендира такова вземане, а се претендира мораторна лихва в размер на
законната лихва за период след твърдяното прекратяване на договора, а и по аргумент от чл.
26, ал. 4 ЗЗД евентуалната нищожност на клаузата за наказателна лихва не би обусловила
извод за нищожност на целия договор.
С Определение № 23038/2022 г. е обявено за безспорно усвояването на кредита от
ответницата, което се установява и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
От заключението, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се
изяснява следното: Усвояването на суми по договора започва на 04.11.2013 г., когато с три
тегления на АТМ са усвоени общо 850 лв., като за тях има удържани и три такси от по 3 лв.
Последното ползване на суми по заема е на 23.10.2015 г., когато са изтеглени на АТМ 30 лв.
и е удържана такса в размер на 3 лв., като крайното салдо за деня е - 994.44 лв. За периода от
04.11.2013 г. до 23.10.2015 г. са усвоени суми в общ размер на 2 692.79 лв., като до
15.10.2015 г. суми по кредита са внасяни регулярно и те са общ размер на 1 698.35 лв..
Последното плащане е на 15.10.2015 г. на сума в размер на 33.81 лв., а първото просрочие
по кредита е на 16.11.2015 г., когато не е постъпило плащане на минималната погасителна
вноска. Към 14.10.2016 г. са падежирали 12 бр. вноски по кредита, като на 14.10.2016 г. в
просрочие е преминал и остатъкът от усвоената главница в размер на 675.73 лв., с което
общо просрочената сума по главницата е станала 994.44 лв. Поради настъпил краен падеж
на 16.10.2016 г. кредитът е преминал в изискуемост. Към 09.04.2021 г. цялата главница в
размер на 994.44 лв. е в просрочие, както и договорната лихва в размер на 198.61 лв. за
периода от 15.11.2015 г. до 14.10.2016 г., като е видно, че за исковия период от 15.07.2016 г.
до 15.10.2016 г. тя възлиза на 90.64 лв., както и че през този период приложимият за нея
5
лихвен процент не е променян. В открито заседание вещото лице разяснява, че описаните от
него движения по банковата сметка касаят движенията по стария софтуер на „**** ****“
АД, от което следва, че горните изводи са относими именно към процесния договор, което
не се и оспорва от ответницата.
Ето защо съдът приема за доказано, че ищецът в качеството си на правоприемник на
кредитора по договора има изискуеми вземания срещу ответницата, както следва: 994.44 лв.
– главница; 90.64 лв. – договорна лихва за периода от 15.07.2016 г. до 15.10.2016 г.
Поради наличието на главен дълг и забава в плащането му, продължила в периода
след осчетоводяване на кредита като изцяло изискуем до подаване на заявлението по чл. 417
ГПК, доказано е възникването за ищеца като правоприемник на кредитора на вземане за
мораторна лихва. Нейният размер, определен по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет
калкулатор на законната лихва, при съобразяване на разпоредбата на чл. 6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /в редакцията,
действаща до изменението с ДВ, бр. 44/2020 г./, по силата на която за периода от 13.03.2020
г. до 14.05.2020 г. не се начисляват лихви за забава, възлиза на сумата от 434.53 лв.
По възражението за давност съдът намира следното:
Вземанията на кредитора по договор за кредит, вкл. и по процесния, не са
периодични плащания, тъй като по правило при този вид договори /както при договора за
заем/ е налице неделимо плащане. Договореното връщане на предоставената за ползване
сума на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на основното
задължение на длъжника на части /по аргумент от чл. 66 ЗЗД/, т.е. частични плащания на
едно задължение, поради което приложима е петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД /в този
смисъл – Решение № 38/26.03.2019 г. по т. д. № 1157/2018 г. на ВКС, II ТО, Решение №
261/12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. на ВКС, ІV ГО и др./. Ето защо и на основание чл.
110 ЗЗД давностният срок за главницата е петгодишен.
По делото е безспорно обстоятелството, че главницата е изискуема в пълен размер,
считано от 16.10.2016 г. На основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД от този момент е започнала да тече
давността за главницата, но само за непадежиралата в по-ранен момент част от нея. Макар
че при револвиращ кредит не се изготвя предварително погасителен план, както при
потребителския или ипотечен кредит, тъй като няма как отнапред да бъде известно каква
част от кредитния лимит ще бъде усвоена, но и при този банков кредит се определя месечна
падежна дата, размер на минималното погасяване от формирания дълг и дължима лихва за
ползване на средствата. В случая падежът и минималната погасителна вноска са определени
в чл. 8.1. и чл. 8.2. от договора. Да се приеме, че давността за цялата главница започва да
тече от 16.10.2016 г., ако има данни, че част от нея е станала изискуема в по-ранен момент,
както е в случая, би означавало на практика да се предостави възможност на кредитора
едностранно да удължава периода на погасителната давност на вземането, което би довело
до неравнопоставеност на страните, в частност – на кредитополучателя като икономически
по-слабата страна в правоотношението, и което не съответства на смисъла, вложен в
6
погасителната давност.
Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират
да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към
Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от
14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да
текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“.
Следователно за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната
давност е спряна по силата на закона.
Предвид всичко изложено съдът намира, че до датата на подаване на заявлението по
чл. 417 ГПК – 09.04.2021 г., е изтекла погасителната давност /при отчитане на спирането й
по силата на закона за период от 69 дни/ за главницата по минималните погасителни вноски,
чиито падеж е настъпил към 30.01.2016 г., а това са вноските за периода от 15.11.2015 г. до
15.01.2016 г. включително. Дължимата част от главницата по тези вноски се установява от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза и възлиза общо на сумата от 99.59 лв.
/видно от таблица № 1 на стр. 3/ Следователно непогасената по давност част от главницата е
в размер на 894.85 лв.
В случая не се претендира договорна лихва върху погасената по давност част от
главницата, поради което липсва основание за прилагане на нормата на чл. 119 ЗЗД по
отношение на предявеното вземане за договорна лихва. От друга страна обаче, към това
акцесорно вземане е приложима 3-годишната давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Ищецът не
доказва спиране и/или прекъсване на давността, поради което договорната лихва за периода
от 15.07.2016 г. до 15.10.2016 г., чийто размер съдът установи, че възлиза на 90.64 лв., е
изцяло погасена по давност, считано от 16.10.2019 г.
Изтекла е давността и за част от претендираната мораторна лихва. На първо място,
претендираната мораторна лихва, начислена върху погасената по давност част от
главницата, също е погасена по давност на основание чл. 119 ЗЗД. На следващо място,
изтекла е давността по чл. 111, б. „в“ ЗЗД /при съобразяване на спирането на давността по
силата на закона/ за мораторната лихва върху непогасената по давност част от главницата за
периода на забава от 16.10.2016 г. до 30.01.2018 г. включително. Размера на непогасената по
давност мораторна лихва, начислена върху непогасената по давност главница в размер на
894.85 лв., за период на забава от 31.01.2018 г. до 08.04.2021 г. съдът определи по реда на чл.
162 ГПК с помощта на интернет калкулатор на законната лихва и при съобразяване на
обстоятелството, че за периода от 13.03.2020 г. до 14.05.2020 г. е спряно начисляването на
лихви за забава по силата на закона, и приема, че възлиза на сумата от 273.68 лв.
По изложените съображения главният иск е частично основателен – за сумата от
7
894.85 лв., а за разликата до пълния предявен размер е неоснователен поради изтекла
погасителна давност, като върху главницата ответникът дължи и законната лихва, считано
от 09.04.2021 г. до окончателното плащане. Искът за договорната лихва е изцяло
неоснователен като недоказан по размер и поради изтекла погасителна давност, а искът за
мораторна лихва е частично основателен – за сумата от 273.68 лв. и за периода от 31.01.2018
г. до 08.04.2021 г., а за разликата до пълния предявен размер и за останалата част от исковия
период е неоснователен като недоказан по размер и поради погасяване на вземането по
давност.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ищецът има право на разноски за заповедното
и исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете, а именно: разноски за
заповедното производство в размер на 50.72 лв. /23.22 лв. – държавна такса; 27.50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение/; разноски за исковото производство в размер на 270.72 лв.
/23.22 лв. – държавна такса; 192.50 лв. – депозит за вещо лице; 55 лв. – юрисконсултско
възнаграждение/.
Ответникът претендира разноски, но не доказва извършването на такива, поради
което въпреки частичното отхвърляне на исковете на него не му се дължат разноски за
производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
че Л. Д. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: ****, дължи на „****“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: ****, следните суми, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 20210/2021 г. по описа на
СРС, 85 състав, а именно: на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК
сумата от 894.85 лв. – главница по Договор за револвиращ кредит № ****/16.10.2013 г.,
ведно със законната лихва от 09.04.2021 г. до изплащане на вземането; на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата от 273.68 лв. – мораторна лихва за периода от 31.01.2018 г. до 08.04.2021 г.,
като ОТХВЪРЛЯ, както следва: частично иска за главница – за разликата над 894.85 лв. до
пълния предявен размер от 994.44 лв.; изцяло иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 681.02 лв. – договорна лихва за периода от
15.07.2016 г. до 15.10.2016 г.; частично иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за
разликата над 273.68 лв. до пълния предявен размер от 434.79 лв. и за периода от 16.10.2016
г. до 30.01.2018 г.
ОСЪЖДА Л. Д. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: ****, да заплати на „****“
АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК сумата от 50.72 лв. – разноски за заповедното производство, и сумата от 270.72 лв. –
разноски за исковото производство.
8
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9