Р Е
Ш Е Н
И Е 260372/22.10.2021г.
гр. ЯМБОЛ.22.10.2021.г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд .......................... гражданска колегия в публично
заседание на .........23.09.2021г........година в състав:
Председател:Св.Д.
при секретаря .......................Й.П.…..................................…................и
в присъствието на
прокурора.....................................................................................………като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ Д.…………………...…...гр.дело N .905 .. по описа
за 2020 год.
и за да се произнесе взе предвид
следното........................................................................
Производството по делото е
образувано по молба на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, с
която желае да се приеме за установено, че има следните вземания срещу М.Г.Д.:
а именно: 500 лв. главница; 87.61лв. договорна лихва за периода от датата на
първата вноска - 09 юни 2018 г. до 04 февруари 2019 г. - датата на последна
вноска.; 232.50 лв. неустойка, 210 лв. такса за експресно разглеждане на
документите; 75 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране; лихва за забава
/мораторна лихва/ в размер на 34.13 лв., за периода от 05 февруари 2019 г. до
датата на подаване на заявлението - 28 януари 2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми.
Претендират за присъждане на
направените в исковото и заповедното производства разноски.
Ищецът твърди, че е подал
Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение. Същата е връчена на М.Г.Д. в условията на чл. 47, ал. 5
от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за „Агенция
за контрол на просрочени задължения" ЕООД е възникнал правен интерес от
завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него.
Посочва, че обстоятелството, въз
основа, на което е издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за паричен
заем № ***, от 10 май 2018 г. между „Вива Кредит" ООД като Заемодател и М.Г.Д.
като Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския
кредит. С подписването на договора за паричен заем, Заемателят удостоверява, че
е получила Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по
паричния заем.
Основанието, на което Заявлението
и настоящата искова молба се подават от е сключен Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и
Приложение № *** към него от 01 април 2019 г. г. между „Вива Кредит" ООД,
ЕИК *** и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК ***, по
силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
Съгласно сключения договор за
заем, заемателят се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 500
лв. под формата на паричен заем, който се усвоява в брой при подписване на
договора. С подписването на договора, М.Г.Д. удостоверява, че е получил от
Заемодателя заемната сума от 500 лв., като договорът има силата на разписка за
предадена, съответно получена сума. Заемателят се е задължил да ползва и върне
заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в
размер на 823.86 лв. ведно с договорната лихва на 9 месечни погасителни вноски,
всяка в размер на 91.54 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва
и такса за експресно разглеждане). Следва да се има предвид следното - ако
Заемателят не изпълни задължението си за заплащане на дължимите погасителни
вноски, Заемодателят има право да предприеме всички позволени от закона
действия, за да събере своето вземане, което от своя страна може да доведе до
значително повишаване на размера на дължимите суми от Заемателя.
По договора за паричен заем,
длъжникът е извършвал плащания в общ размер на 200 лв.
Към настоящия момент дължимата
главница е в размер на 500 лв. За ползването на предоставената заемна сума по
сключения Договор за паричен заем № ***, от 10 май 2018 г. между страните,
ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора. В настоящия
случай начислената договорна лихва е в размер на 87.61 лв.. за периода от дата
на първа вноска - 09 юни 2018 г. до 04 февруари 2019 г. - дата на последна
вноска;
Разпоредбите на договора предвиждат
и че Заемателят заявява доброволно да се ползва от допълнителната услуга по
експресно разглеждане, на документи за одобрение на паричен заем, предоставена
от Заемодателя. Ответникът дължи такса за експресно разглеждане на документи за
отпускане на паричен заем в размер на 236.25 лв..
Съгласно клаузите на договора,
Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да
предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно
- поръчител физическо лице, което да отговаря на посочените в договора условия
ИЛИ валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем,
в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна за
целия срок на договора за заем. Поради неизпълнение на цитираните задължения от
страна на Заемателя, съгласно уговореното от страните, на същия е начислена
неустойка за неизпълнение в размер на 236.25 лв.. лева, която е дължима на
падежната дата на погасителната вноска. Така, погасителната вноска, която следва
да заплати Заемателя е в размер на 117.79 лева.
Претендираната неустойка
представлява такава за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение, а не мораторна неустойка за забава и се начислява еднократно, след
3 дни от датата на сключения между страните договор. Клаузата за неустойка е
инкорпорирана в договора още при самото му подписване, но в случай, че
заемателят изпълни посочените условия, неустойка не се начислява. Следва да се
подчертае, че неустойката за неизпълнение се начислява еднократно в момента на
допускане на неизпълнението и за същата не е налице период за начисляването й.
Дължимата към настоящия момент
неустойка за неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение е в размер на 236.25 лв.
Разпоредбите на договора
предвиждат, че кредитополучателят се е запознал с Тарифа на Вива кредит ООД,
която е актуална към датата на сключване на договора и се намира, както във
всеки търговски обект от клоновата мрежа и партньорска мрежа на Заемодателя,
така и на интернет страницата -www.vivacredit.bg.
Тарифата представлява неразделна част от договора. В последната е посочено, че
при забава на плащане на погасителна вноска, ответникът дължи на Кредитора
определени суми, представляващи направени разходи за провеждане на телефонни
разговори, изпращане на писма, покани и електронни съобщения за събиране на
просрочено вземане, както и разходи за събиране на просрочените вземания,
включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и
администрира дейността по събиране на вземането. В настоящия случай М.Г.Д. дължи
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на
245.00 лв.
Ответникът е трябвало да изплати
целия заем на 04 февруари 2019 г. - последната падежна дата, като от тогава до
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези
остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължава ВИНОВНО
да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и обезщетение за
забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 34.13 лв. от
05 февруари 2019 г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на
паричния заем до датата на подаване на заявлението - 28 януари 2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми.
В хода на съдебното дирене
претенцията се поддържа изцяло.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е
депозиран писмен отговор от назначения от съда особен представител на ответника,
с който оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Счита исковете
за неоснователни и недоказани.
Твърди се, че сумите,
които се искат от лицето М.Г.Д., в исковата молба и в допълнителната такава не
е посочен единния му граждански номер, необходим за индивидуализацията му. Дали
този М.Г.Д., срещу който е предявен установителния иск е същият, който е
подписал договора за паричен заем и получил заемната сума, поради което не
става ясно правилно ли е определена ответната страна в настоящото производство.
Според представените с исковата молба доказателства,
между „ВИВА Кредит ООД и М.Г.Д. с ЕГН ********** *** е сключен договор за
паричен заем „Вивакредит ПЛАН *** № *** г. за сумата от 500 лв., като от своя
страна ответникът се е задължил да заплаща вноски от по 91,54 лв. за период от
9 месеца, с дати на падеж на погасителните вноски изрично изброени в т.4 на
чл.2 от договора за паричен заем, като в погасителната вноска посочена в т. 1
на чл.2 от договора е включена част от дължимите главница , лихва и такса за
експресно разглеждане. На 01.12.2016 г. между „ВИВА Кредит ООД и "Агенция
за контрол на просрочени задължения" ЕООД е подписан Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения /цесия/ като съгласно чл.4 от него всяка
една Партида от вземания се индивидуализира от Страните с ново Приложение ***
което има силата на допълнително споразумение към него след неговото съставяне,
подписване и подпечатване.Към този рамков договор е приложено Приложение № ***
от 03.06.2019 г. където под номер *** е посочен ответника М.Г.Д. с посочени дължими
суми. Приложеното към настоящото дело Приложение № *** от 03.06.2019 г. е
съставено, но не е подписано и подпечатано така както е според изискванията на
Рамковото споразумение и поради тази причина, същото не доказва валидно
допълнително споразумение към Рамковия договор представен от ищеца в настоящото
производство, т. е. липсват доказателства да е извършена сочената цесия за
точно това задължение на ответника Д..
Твърди се, че между стария
кредитор на ответника и ищеца не е налице сключен валиден договор за цесия от 03.06.2019г., който да е надлежно съобщен на длъжника. За да
има действие договорът за цесия по отношение на длъжника, той следва изрично да
бъде уведомен за извършеното прехвърляне и това уведомяване да е направено от
цедента /стария кредитор/ като това задължение на цедента има за цел да защити
длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, тоест срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Законодателят е въвел
изискването съобщението за прехвърленото вземане да бъде извършено именно от
стария кредитор, за да се създаде правна сигурност за длъжника и за да се
обезпечи точното изпълнение на задължението му.
От приложените доказателства за
уведомяване на длъжника по реда на чл.99 от ЗЗД, а именно: Писмо Уведомление по
чл.99 от ЗДЗ и чл.4.5 от сключения договор за цесия липсват доказателство
същото да е връчено, и длъжника не е уведомен за прехвърлянето на вземането и,
че то няма действие спрямо него. Действително в практиката на ВКС е възприето,
че законът не поставя изрично изискване за начина, формата и момента на
съобщаването на цесията, затова съобщаването може да се извърши и в хода на
съдебното производство по предявен иск за прехвърлено вземане, като характер на
такова съобщаване в хода на висящ процес няма самата искова молба, а връченото
със самата искова молба уведомление за извършена цесия, изходящо от цедента и
адресирано до длъжника, както има особено искане в тази насока в настоящото
производство. Но в конкретния случай, тази практика не може да намери
приложение, тъй като ответникът се представлява от особен представител, който
няма контакт с ответника и едно уведомяване, прието за надлежно по никакъв
начин не би обосновало смисъла си, а именно да се създаде правна сигурност за
длъжника и да се обезпечи точното изпълнение на задължението му.
В хипотезата по чл. 410 ГПК възможността за снабдяване
със заповед за изпълнение произтича от особеното качество на кредитора, поради
което и неговият частен правоприемник трябва да притежава същото качество, за
да получи заповед за изпълнение. Производството по чл. 422 ГПК е продължение на
заповедното и в него се проверява възникнало ли е изпълнителното основание. Не
е възможно уведомяването съгласно чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД от цедента да бъде
заместено от съобщението за издадената заповед за изпълнение по реда начл. 410 ГПК, тъй като заповедта за изпълнение и съобщението са издадени от съда, а не
от цедента, нито от негов пълномощник. Получаването на уведомлението за цесията
в рамките на исковото производство с връчване на приложените към исковата молба
доказателства, едно от които е изходящото от цедента или неговия пълномощник
съобщение по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД не може да санира, факта, че в хода на
производството по издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК,
договора за цесия от която ищеца черпи правата си не е породила правното си
действие. Уведомяването в хода на производството по чл.422 от ГПК представлява
единствено едно ново основание за предявяване на осъдителен иск или на ново
заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Според особения
представител уговорената с договора такса за експресно разглеждане на
документите за отпускане на паричен заем размер на 210 лв. е прекомерна/почти
половината от получената като заем сума/ и противоречи на добрите нрави, още
повече, че за същата като размер страната кредитополучател в настоящия случай
научава едва след като е одобрен и му е предложен договора за подпис, същата
липсва като размер в представеното предложение за сключване на договор за
паричен заем и моли да се отхвърли иска в тази част, като се обяви клаузата на
чл. 1, ал.З от Договора за паричен заем за недействителна. Счита, че
уговорената с договора неустойка по чл.4, ал.2 в размер на 236,25 лв. е
прекомерна/почти половината от получената като заем сума/ и противоречи на
добрите нрави. Сочи, че претендирания й в настоящото производство размер
-232,50 лв. никъде не е договарян, поради което моли да бъде отхвърлен иска в тази
част, като се обяви клаузата на чл.4, ал.2 от Договора за паричен заем за
недействителна, а ако не се отхвърли на това основание иска в частта за
предявената неустойка, то се иска да се отхвърли същия като неоснователен.
В хода на производството възраженията се поддържат.
След
преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. № ***
по описа за 2020г. на ЯРС в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №***г.,
с която длъжникът М.Г.Д. е осъден да заплати на „Агенция за контрол на
просрочени задължение“ ЕООД сумата 500,00 лв. - главница, представляваща
задължение по договор за паричен заем № ***от 10 май 2018 г., сумата 87,61 лв.
– договорна лихва за периода от 09.06.2018 г. до 04.02.2019 г., сумата 210 лв.
– такса експресно разглеждане на документи, сумата 232,50 лв. - неустойка за неизпълнение на задължение, сумата
75 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране, сумата 34,13 лв. – законна
лихва за периода от 05.02.2019 г. до 28.01.2020 г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
07.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и съдебни
разноски общо в размер на 75.00 лв., от които 25.00 лв. – платена държавна
такса и държавна такса и възнаграждение за процесуално представителство на
основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер 50.00 лв. Заповедта
е била връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, поради което
съдът с разпореждане №***г. е указал на заявителя да предяви установителния си
иск в едномесечен срок. За това разпореждане последният е уведомен на
27.02.2020г., като на 18.05.2020г. е депозирал иска си в съда в
законоустановения срок, като се вземе предвид спирането на сроковете поради
обявената епидемиологична обстановка в страната.
По делото е представен договор за
паричен заем „Вивакредит ПЛАН“ № ***г. сключен между „Вива кредит“ООД, като
заемодател и М.Г.Д., като заемател, с което е предоставен заем в размер на
500лв. Съгл.чл.2,ал.2 от договор, страните са уговорили, че с подписването на
договора заемателят удостоверява, че е получил заемната сума като договорът има
силата на разписка. В чл.1,ал.2 е посочено, че преди подписване на договора,
заемателят е избрал доброволно да се възползва от допълнителна услуга по
експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставена
от кредитора. Според чл.1,ал.3 и ал.4 за извършената от кредитора допълнителна
услуга по експерсно разглеждане на заявката за паричен кредит, заемателят дължи
таска за експресно разглеждане на документите в размер на 236.25лв. Уговорено е
заемът да се издължи на 9 вноски, платими в срок от 9 месеца, всяка с размер
91,54лв., като първа дата на плащане е 09.06.2018г., като е посочен и падежа на
всяка вноска. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент от 40.28%, лихвен
процент на ден, приложим при отказ от договора да 14-тия ден – 0,11% и годишен
процент на разходите /ГПР/ от 49.44%.
В чл.4,ал.2 от договора е
уговорена неустойка, в случай на неизпълнение в размер на 236,25лв., която се
разсрочва на равни части.
Във връчка с твърденията са
извършена цесия ищеца е представил Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/, сключен на 01.12.2016г. между „Вива кредит“ООД – продавач и
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД – купувач, потвърждение за
сключената цесия на осн.чл.99,ал.3 от ЗЗД, индивидуални потвърждение за цесия
към рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016г. /цесия/
и Приложение №***г. към Договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/, в
което под №*** фигурират задълженията на ответника М.Г.Д.. Представено е
пълномощно издадено от „Вива кредит“ООД в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ООД за уведомяване на всички длъжници за извършената
цесия.
По делото бе назначена и
изготвена съдебно-счетоводна експертиза. Според представеното заключение по
договор за заем № ***. е извършено едно плащане в размер на 200.00лв., като с
тази сума са погасени изцяло начислените такси-разходи за събиране на
просрочени вземания до датата на плащането – 08.08.2018г., и част от вноска №***
от погасителен план, както следва: неустойка – 3,75лв., такса експресно
разглеждане на документи – 26,25лв. и такса разходи за извънсъдебно събиране –
170,00лв. Към датата на подаване на заялението по чл.410 от ГПК в съда – 07.02.2020г.,
непогасеният размер на задължението по посочения договор за заем е общо
1154.84лв., от които: главница – 500,00лв., договорна лихва за периода от
09.06.2018г. до 04.02.2019г. – 87,61лв., неустойка – 232,50лв., такса за
експресно разглеждане на документи – 210,00лв., такса за извънсъдебно събиране
– 75,00лв. и лихва за забава за периода 05.02.2019г. – 28.01.2020г. – 49,73лв.
съдът изцяло възприема заключението на експертизата като обективно и
компетентно дадено.
При така установеното от
фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени
искове по реда на чл. 422,ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал. 1 от ГПК ,
чл.79,ал.1 ЗЗД и вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. чл.99 от ЗЗД.
Съдът намира
предявените искове за допустими, т.к. са предявени от надлежно легитимирана
страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона
едномесечен срок от уведомяване на заявителя за разпореждането на съда да
предяви иска. В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по издадената
заповед за изпълнение, а на ответника – направените възражения в отговора си.
По делото се установи от представените
писмени доказателства факта на сключен договор за заем № ***г. между „Вива
Кредит“ ООД и ответника, вземането по който е било цедирано надлежно на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД. Страните
по цесията са уговорили чрез упълномощаване цесионера да изпълни задължението за
уведомяване по чл.99, ал.3 от ГПК. По делото не са представи доказателства това
уведомяване на е достигнало до ответника.
Към исковата молба са
приложени уведомления за извършено прехвърляне, които с връчването на исковата
молба са достигнали до длъжника, чрез неговия особен представител. Същото
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгл. чл.99, ал.3, предл.1 от ЗЗД с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по
този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235,
ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника / решение № ***
г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по
т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. №
2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. ,Решение
№109/13.07.2016 по дело №1050/2015 на ВКС, ТК, I т.о./. В случая уведомяването на длъжника за извършената цесия е
осъществено чрез връчване на документите по делото на особения му представител,
назначен по делото, което съгл. разпоредбата на чл.45 от ГПК се смята за лично
връчване. В този смисъл са постановените решение на ВКС № 198/18.01.2019г. по т.д. №
193/2018г. на І-во Т.О. и решение от 03.05.2019г. постановено по възз.гр.д.№***
по описа за 2019г. на ОС-Я. Предвид изложеното съдът приема, че цесията е
съобщени на ответника в хода на делото, поради което и вземанията се преминали
в патримониума на цесионера. С оглед на това съдът приема, че ищецът – цесионер
се е легитимирал като кредитор на ответника, с получаване на документите по
делото, като от този момент прехвърлянето е породило действие за длъжника -
ответника по иска, като направените възражения на особения представител за тези
факти са неоснователни.
От заключението на неоспорената
съдебно-счетоводна експертиза безспорно се установиха задълженията на ответника
по сключеният договор за заем и техния размер. Не се представиха доказателства
за извършено плащане по така установените задължения, поради което същите са
дължими.
Относно направените от особения
представител възражения, съдът приема следното:
По възражението за нищожност на
клаузата за неустойка като нищожна, целяща заобикаляне на закона и
неравноправна. Това възражение е
основателно. Договорената неустойка съгласно чл.4
от договора за заем визира на първо място размер на неустойката, която е почти
50% от размера на отпуснатия кредит, освен това предвижда условия, които са изначално
почти невъзможни за изпълнение, поради което съдът намира че е изгубила
гаранционния си характер, а има характер на възнаграждение на заемодателя,
поставя потребителя в неравноправно положение и е неравноправна по смисъла
на чл. 143 ал.1 т.20 от ЗЗП. По
възражението за нищожност на клаузата, уреждаща такса за експресно разглеждане
на документи. Това възражение също е основателно. Предвидената такса
експресно разглеждане на документи е в размер почти 50% от стойността на
кредита, освен това не се установява, с какво предвидената услуга
експресно разглеждане на документи е преференциална
спрямо обикновеното разглеждане на документи. Ето защо съдът
намира, че същата е уговорена във вреда на заемателя – потребител
и е неравноправна по смисъла на чл. 143 ал.1 т.20 от
ЗЗП. Доказателства за извършените разходи за извънсъдебно събиране
на просроченото задължение не са представени, не е посочено и как е формиран
размера на претенцията, а представената тарифа на
„Вива кредит“ ООД/л.10-12вкл/ визира размер на разходите, в зависимост от
забавата на дължимите вноски, което има характер на обезщетение за забава, а не
на реално извършени разходи. Направеното възражение за липса на
идентичност в лицата на ответника по исковото и по заповедното производство
съдът намира за неоснователни, т.к. в исковото производство ищецът няма
задължение да посочва ЕГН на ответника съгл.чл.127,ал.1 от ГПК.
Съдът намира, че
исковете за лихва са неоснователни, т.к. уговорената договорна лихва надхвърля
трикратния размер на законната лихва и накърнява добрите нрави. Съгласно трайно
установената практика на ВКС надхвърлянето на трикратния размер на законната
лихва накърнява добрите нрави, а в настоящия случай ГЛП е в размер на 40,28%.
Установи се от
неоспореното заключение на ССчЕ, че от ответника е погасено по
договора сума в размер на 200лв. Ето защо същият дължи връщане по договора само
на сумата от 300лв. Поради горното следва да бъде признато за установено
вземането на ищеца по ЗИ издадена по ч.гр. д ***г. в размер на 300лв, ведно със
законната лихва от момента на подаване на заявлението – 07.02.2020г., като в
останалата му част искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Съобразно приетото в т.12 от ТР
№4/18.06.2014г. на ВКС по тълк. Дело № 4/2013г., ОСГК, съдът по исковото
производство по чл.422, ал.1 от ГПК дължи произнасяне и по разноските направени
в исковото и в заповедното производство. Според представения списък на
разноските ищецът е направил такива по настоящото производство общо от
1075,00лв. При този изход на делото ответникът дължи на ищеца направените по
делото разноски по съразмерност от 283,08лв.
, а в заповедното - 75.00 лв., от които 25.00 лв. – платена
държавна такса и държавна такса и възнаграждение за процесуално
представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер 50.00 лв.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на
осн.чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между
страните, че М.Г.Д., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: *** дължи на
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. *** етаж 3, п.к. 1527, телефон: ***,
представлявано от Законен представител: Я. Б. Я. – ***и пълномощник:
юрисконсулт И. К. Т. сумата от 300лв. - главница, представляваща задължение по
договор за паричен заем № *** от 10 май 2018 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 07.02.2020 г.
до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №***г.,издадена по ч.гр.д. № ***г.
по описа на ЯРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от„АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД искове по чл.422,ал.1 от ГПК, във вр.
с чл.415,ал.1 от ГПК вр. с чл.86 от ЗЗД. чл.99 от ЗЗД да се приеме за
установено, че М.Г.Д. им дължи 87.61лв.
договорна лихва за периода от датата на първата вноска - 09 юни 2018 г. до 04
февруари 2019 г. - датата на последна вноска.; 232.50 лв. неустойка, 210 лв.
такса за експресно разглеждане на документите; 75 лв. разходи и такси за
извънсъдебно събиране; лихва за забава /мораторна лихва/ в размер на 34.13 лв.,
за периода от 05 февруари 2019 г. до датата на подаване на заявлението - 28
януари 2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК №***г.,издадена по ч.гр.д. № ***г. по описа на ЯРС, като
неоснователни.
ОСЪЖДА М.Г.Д. за заплати на „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД направените по настоящото дело
разноски в размер на 283,08лв., както и направените в заповедното производство
разноски от 75.00лв., от които 25.00 лв. – платена държавна такса и държавна
такса и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78 ал. 8
от ГПК в общ размер 50.00 лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ОС-Я. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: