РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. Павликени, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ
при участието на секретаря Боряна Николова
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ Гражданско дело №
20234140100395 по описа за 2023 година
и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на "Е. - П. П." АД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от П. С., Я. Д., Д. Д.,
чрез пълномощника юрисконсулт В. М. против Р. У. Б., ЛНЧ ********** от
*** с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК
за установяване съществуването на вземане на ищеца към ответника в размер
на сумите от 228.28 лева (двеста двадесет и осем лева и двадесет и осем
стотинки) - главница, представляваща незаплатени суми за консумирана
електрическа енергия по фактура № *** от ***.2022 г. за обект с абонатен №
*** в с. Д. мораторна лихва в размер на 6.64 лева (шест лева и шейсет и
четири стотинки) за период от 17.10.2022 г до 26.01.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 10.02.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането. В посочените суми са включени неплатената
фактура за електроенергия за периода 11.08.2022 година до 10.09.2022
година, както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 6.64 лв.
(шест лв. 64 ст.) представляваща сбора от мораторната лихва на всяка
фактура от падежа й до 26.01.2023 г., посочени подробно в извлечение от
1
сметка на ответника по кл. № ***, към същата дата, както и законна лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ЧГрД *** г на РС - ***. Търси и
разноски.
Ответната страна – Р. У. Б., ЛНЧ ********** от ***– чрез особения си
представител навежда доводи за недължимост на търсените суми, поради
заплащането им, което твърди да станало преди завеждане претенцията.
Спори и искането за присъждане разноски.
Ищецът признава да е получил сумите, претендирани като главница и
лихви, като моли претенцията да бъде отхвърлена, но ответника да бъде
осъден да му заплати сторените разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Не се спори по делото, установява се от събраните доказателства
ответникът да е ползвал електроенергия по партида с абонатен № ***,
находящ се на адрес: ***, с клиентски № ***, която е следвало да заплаща на
ищеца. За ползването на предоставените услуги по доставка на електрическа
енергия в обекта, на който ответникът е собственик за процесния период - е
издадена фактура № *** от ***.2022 година. Поради липсата на изпълнение
на задълженията на ответника, ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение срещу него за процесните суми във връзка, с което е
образувано частно гражданско дело № *** по описа на *** районен съд за ***
2
година.
Съдът е издал заповед за изпълнение за претендираните вземания за
главница и лихви, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и ищецът предявил
настоящите установителни искове по чл. 422 от ГПК.
По делото преди с.з. са представени писмени доказателства за
извършено плащане на главницата и мораторна лихва от ответното дружество
в полза на ищеца, който признава плащането.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Съгласно чл. 98а и 98б от Закона за енергетиката /ЗЕ/, между страните
по делото е възникнало облигационно отношение свързано с доставката на
електрическа енергия, по силата на което ответникът е следвало да заплаща
доставените от ищеца количества енергия. Отношенията между страните са
подробно регламентирани в публично известни Общи условия, които са
одобрени от ДКЕВР съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ и са влезли в сила.
Ищецът има качеството на краен снабдител на електрическа енергия, а
ответникът – на потребител по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката /отм./. Между страните не е спорно, че в процесния обект е
доставена и потребена електрическа енергия, която се претендира за
заплащане. Това от своя страна е довело до възникване на задължението на
ответника да заплаща ежемесечно в срока указан му във фактурата цената на
потребената от него електроенергия за процесния период, без да е
необходимо предварителното му уведомяване за размера на плащанията, като
при неизпълнение на падежа той дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва.
В настоящото производство ответникът навежда правопогасяващо
3
възражение, че е заплатил сумите претендирани от ищеца за главница и
лихва, като се установява плащането да е направено след завеждане на
претенцията. Въпреки твърденията, по делото липсват доказателства за
направено възражение в тоя смисъл.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
представената от ищеца справка - извлечение приема, че ответникът е
заплатил на ищеца претендираните суми за потребена ел.енергия и лихва за
забава. Фактът на плащане се признава и от страна на ищцовото дружество в
изрична молба.
Съдът намира, че с извършеното плащане изцяло се погасяват
задълженията за главница по процесната фактура и лихва за забава.
Плащането е извършено в хода на производството, но съдът по реда на чл.
235, ал. 3 от ГПК следва да вземе предвид и фактите настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право. След като
ответникът доказа изпълнение на задължението си, то следователно след
извършеното плащане не съществува задължение към ищцовото дружество по
исковите претенции и предявените искове следва да бъдат отхвърлени като
погасени, поради това, че ответникът е платил дължимите суми в хода на
производството.
Ищецът, с исковата молба, е претендирал присъждане на разноски, като
съдът в исковото производство съгласно т. 12 на Тълкувателно решение
№4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и за разноските в
заповедното производство. Съдът като съобрази, че плащането на
задължението е станало след издаване на заповедта за изпълнение на
длъжника и след образуване на настоящото исково производство, т.е. в хода
на производството, намира, че на ищеца се дължат разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, както за заповедното производство,
така и за настоящото исково производство, тъй като ответникът е станал
причина за завеждане на делото, предвид на това, че не е погасил
своевременно задълженията си, предмет на исковите претенции.
4
С оглед гореизложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените разноски за държавна такса в размер на 25 лв. и 50 лв.
за юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, както и 75
лв. за държавна такса за исковото производство.
По претенцията за юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство, съдът намира, че предвид на това, че делото не е голяма
фактическа и правна сложност следва да бъде определено юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100 лв. Общият размер на разноските
на ищеца за заповедното и исковото производство е 250 лв., които с оглед
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат присъдени в негова
полза.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Е. - П. П." АД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от П. С., Я. Д., Д. Д. против Р. У.
Б., ЛНЧ ********** от *** искове, с които търси признаването за установено
съществуването на вземане за сумите от 228.28 лева (двеста двадесет и осем
лева и двадесет и осем стотинки) - главница, представляваща незаплатени
суми за консумирана електрическа енергия по фактура № *** от ***.2022 г. за
обект с абонатен № *** в с. Д., ***, мораторна лихва в размер на 6.64 лева
(шест лева и шейсет и четири стотинки) за период от 17.10.2022 г до
26.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от 10.02.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед № *** за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК от *** г. по
ЧГрД *** г на РС - ***, като погасени чрез плащане в хода на
производството.
ОСЪЖДА Р. У. Б., ЛНЧ ********** от *** ДА ЗАПЛАТИ на „Е. - П.
5
П.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление*** сумата общо 250
лв. (двеста и петдесет лева), представляваща разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение за заповедното и настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
6