Р Е Ш Е Н И Е
№ 190
гр. Перник, 17.12.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
ЛОРА СТЕФАНОВА
при съдебния секретар А.М. и с участието на прокурор Росица Ранкова от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 202 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Община
Радомир, представлявана от кмета на Община Радомир, чрез пълномощника му
адвокат Д.Ж.,*** против решение № 31 от 23.09.2021 г. на Районен съд – Радомир,
постановено по АНД № 139 по описа на съда за 2021 г.
С обжалвания съдебен акт е изменено
наказателно постановление (НП) № НЯСС-45 от 01.04.2021 г., издадено от
заместник-председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
(ДАМТН), оправомощен със заповед № А-5/02.01.2018 г. на председателя на ДАМТН,
с което на Община Радомир, на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за
водите (ЗВ) във вр. с чл. 83 от ЗАНН, е наложена имуществена санкция в размер
на 6 000 лв. (шест хиляди лева) за неизпълнение на задължението по чл.
190а, ал. 2 във вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, КАТО за същото нарушение,
размерът на имуществената санкция е намален на 1 000 лв. (хиляда лева)
Касаторът твърди, че постановеното съдебно
решение е постановено в нарушение на закона, алтернативно при допуснати
нарушения на процесуалните правила, алтернативно при явна несправедливост на
наказанието. По същество се излагат доводи срещу изводите в решението за
неизтекъл към датата на съставяне на акта за установяване на процесното
нарушение (АУАН) тримесечен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за образуване на
административнонаказателно производство, твърди се неяснота и противоречие на
мотивите на постановения съдебен акт, пледира се явна несправедливост на
наложеното наказание поради невземане предвид на всички смекчаващи
отговорността на наказаното лице обстоятелства. От съда се иска да отмени
обжалваното решение и да отмени процесното наказателно постановление.
Касационната жалба е връчена на ответника –
ДАМТН. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК е постъпил отговор. В него се излагат
съображения за неоснователност на касационната жалба. Иска се от съда да остави
в сила решението на първата съдебна инстанция, както и да се присъдят разноски.
При евентуално уважаване на жабата се иска привеждане на адвокатското
възнаграждение в минимален размер.
В съдебно заседание касаторът, Община Радомир,
редовно призован, за представител изпраща адвокат Д.Ж.,***. Поддържа жалбата.
Пледира същата да се уважи и да се присъдят сторените съдебни разноски, за
което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът по касационната
жалба – ДАМТН, редовно призован, не изпраща процесуален представител.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Перник, дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна
инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.
Настоящият касационен състав, на основание чл.
218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди
изложените в касационната жалба съображения и провери служебно валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия закон,
намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството
по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима за
разглеждане.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 2,
предл. 1 и 2 от АПК във вр. с чл. 63, ал.
1 от ЗАНН, касационният съд следи служебно за валидността и допустимостта на
решението на първата съдебна инстанция.
Решението на районния съд е валидно и
допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма,
по допустима жалба.
По същество съдът намира жалбата за
основателна по следните съображения:
С НП № НЯСС-45 от 01.04.2021 г.,
заместник-председателят на ДАМТН, на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ във
вр. с чл. 83 от ЗАНН, е наложил на Община Радомир имуществена санкция в размер
на 6 000 лв. (шест хиляди лева) за това, че на 01.04.2020 г. не е
изпълнено задължително предписание, дадено на Община Радомир в качеството й на
собственик на язовир „***“, находящ се в поземлен имот № 000265 в землището на
гр. Радомир, община Радомир, област Перник, класифициран с първа степен на
потенциална опасност по чл. 141б от ЗВ, обективирано в констативен протокол
(КП) № 02-03-25 от 08.01.2020 г. на
Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ – „да се
почисти храстовидна растителност от южната част на въздушния откос“ със срок до
31.03.2020 г., с което не е изпълнено задължението по чл. 190а, ал. 2 във вр. с
чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ.
С решение № 31 от 23.09.2021 г., постановено
по АНД № 139/2021 г., Районен съд – Радомир е изменил наказателното
постановление, като за същото нарушение – по чл. 190а, ал. 2 във вр. с чл.
190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, е намалил размера на наложената имуществена санкция от
6 000 на 1 000 лева.
За да постанови обжалваното решение решаващият
първоинстанционен състав, въз основа на приетите по делото писмени и гласни
доказателства, е приел за категорично установено, че спрямо жалбоподателя
Община Радомир – собственик на язовирната стена и съоръженията към нея,
представляващи язовир „***“, находящ се в поземлен имоти № 000265, в землището
на гр. Радомир, община Радомир, област Перник, е издадено задължително
предписание, обективирано в констативен протокол № 02-03-25/08.01.2020 г. на
Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“: „да се
почисти храстовидната растителност от южната част на въздушния откос“, със срок
на изпълнение до 31.03.2020 г. Прието за безспорно доказано от материалите по
делото, както и от свидетелските показания е също, че контролни органи на ДАМТН
са извършили проверка на място на 25.08.2020 г., обективирана в констативен
протокол №№ 02-03-49. При проверката, чрез обход и оглед на голямата язовирната
стена и съоръженията към нея и преглед на документацията от експлоатацията,
било установено, че по южната част на въздушния откос на язовирната стена има
наличие на храстовидна растителност. За безспорен, според събраните по делото
доказателства, е приел районният съд и фактът, че предписанието, дадено с
констативен протокол 02-03-25/08.01.2020 г., е било изпълнено на 30.01.2020 г.
При така установената фактическа обстановка,
решаващият съд е приел, че актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са съставени от компетентни органи и отговарят на
изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за форма и съдържание. Счел е, че при
провеждане на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, включително, че
административнонаказателното производство е образувано и протекло при
съобразяване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН
Приел е по същество, че отразената в АУАН
фактическа обстановка, установена и от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, покрива от обективна страна признаците на състава на
административно нарушение по чл. 190а, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗВ във
вр. с чл. 209, ал. 1, т. 39 от ЗВ – наличие на дадени по надлежния ред
предписания и тяхното неизпълнение в указания срок от адресата им. Районният съд е обосновал е извод, че
извършеното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с другите нарушения от този вид, поради което не представлява
маловажен случай.
По отношение наложената имуществена санкция
районният съд е приел, че същата е определена без вземане предвид липсата на
отегчаващи отговорността на наказаното лице обстоятелства (чл. 27, ал. 3 от ЗАНН), поради което, съобразявайки разпоредбите на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, е
изменил наказателното постановление в частта за наказанието, като е наложил
имуществена санкция в минималния размер от 1 000 лв.
Решението е неправилно.
Настоящият състав споделя възприетата от
районния съд фактическа обстановка, установена при спазване принципите на чл.
13 и чл. 14 от НПК във връзка с чл. 84
от ЗАНН, както и намира същата и за кореспондираща с приобщената по делото
доказателствена съвкупност. Събрани са гласни и писмени доказателства, относими
към всички обстоятелства, предмет на доказване по делото. Изводите са формирани
след обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. При
разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Неоснователни са възраженията на касационния
жалбоподател срещу изводите в решението за съобразяване в производството на
тримесечния срок за съставяне на АУАН по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Съгласно, чл. 34, ал. 1, изр. второ, предл.
първо от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е
съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя. С оглед спецификата на процесното бездействие,
съставляващо неизпълнено предписание „да се почисти храстовидната растителност
от южната част на въздушния откос“ на язовир „***“, за да се установи
извършването на нарушение с такъв фактически състав, необходимо е освен да
изтече срокът, в който адресатът на предписанието е следвало да действа или е
могъл да бездейства без да носи отговорност за това, в случая-30.04.2020г., също
и да се установи и от компетентния орган, фактът на бездействие в така указания
и изтекъл срок, както и да се посочи датата
на извършване на нарушението, в случая 01.04.2020 г., съставляващо от обективна
страна бездействие – неизпълнение, от страна на адресата на предписание. Това
обстоятелство не може да се приеме за установено без извършването на проверка
на мястото на изпълнение на дължимото, предписано действие. Поради това именно
датата на извършване на тези действия, в случая извършената на място проверка
на 25.08.2020 г., за която е съставен констативен протокол № 02-03-49 от 25.08.2020 г., на която проверка е присъствал и
съставителят на акта за установяване на процесното нарушение, компетентен да го
установи с всички негови обективни елементи, и от тази дата е започнал да тече тримесечният срок по
чл. 34 от ЗАНН. АУАН е съставен на 16.10.2020 г., т.е. преди изтичане на
тримесечния срок.
По приложението на закона:
По делото не се спори, че спрямо касационния
жалбоподател Община Радомир – собственик на язовирната стена и съоръженията към
нея, представляващи язовир „***“, е издадено задължително предписание,
обективирано в констативен протокол № 02-03-25/08.01.2020 г. на Главна дирекция
„Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, а именно: „да се почисти храстовидната растителност
от южната част на въздушния откос“, със срок на изпълнение до 31.03.2020
г.
По делото е безспорно установено също, че при
извършен на 25.08.2020 г., на място при язовирната стена и съоръженията към
нея, представляващи язовир „***“, от контролни органи на ДАМТН, обход и оглед
на голямата язовирната стена и съоръженията към нея по южната част на въздушния
откос на язовирната стена има наличие на храстовидна растителност.
По делото е безспорно също, каквито са и
изводите на районния съд, което и основано в доказателствата, представени от
Община Радомир по делото – Възлагателно писмо изх. № АО-94-00-124 от 21.01.2020
г. на кмета на Община Радомир и Протокол за установяване на реално извършени
дейности от 30.01.2020 г., че към 30.01.2020 г. предписанието, дадено с т. 2.1
на раздел V от констативен протокол
№ 02-03-25/08.01.2020 г.: „да се почисти храстовидната растителност от южната
част на въздушния откос“, със срок на изпълнение до 31.03.2020 г., е изпълнено
от адресата на акта. Доказателства, които да опровергаят съдържанието на тези
представени документи, които да са относими към момента на изтичане на указания
срок за изпълнение на предписанието, не са събрани и представени от ответника и
наказващ орган. Контролните органи, дали срок за изпълнение на предписанието до
31.03.2020 г. – началото на пролетния сезон, когато, житейски и общоизвестен
факт е, храстовидната растителност започва отново своя растеж след периода на
зимата, са извършили проверка не към момента на изтичане на така указания срок.
Проверка е извършена едва в края на лятото – 25.08.2020 г. или близо 5 месеца
след изтичане на срока за изпълнение на предписанието, при която проверка без
съмнение е имало отново храстовидна растителност в южната част на въздушния
откос на язовирната стена. Представените доказателства в хода на съдебното
производство от страна на жалбоподателя по убедителен начин сочат, че
предписанието е било изпълнено в указания срок. При
това положение не може да се приеме за доказано предявеното със съставения АУАН
административнонаказателно обвинение. Причина нарушението да се приеме за
недоказано е неизвършването на навременен
контрол. Извършването своевременен такъв най-обективно би обосновал извод за
изпълнение или не, на даденото предписание с оглед спецификата и съдържанието
му. Съчетано с липсата на конкретизиращо описание на тази растителност, или
маркиране, или използването на каквито и да било други индивидуализиращи я
достатъчно способи в даденото предписание, от което да е възможен
безпротиворечив извод, че въпреки липсата на навременни действия на контролните
органи, установената към 25.08.2020 г. растителност е непочистена, а не е
резултат от последващи естествени природни процеси.
С оглед
изложеното, касационната жалба се
явява основателна. Решението на Районен съд – Радомир ще се отмени, както ще се
отмени и процесното наказателно
постановление.
По разноските:
С
оглед изхода от спора и на основание чл. 63, ал. 3,
във вр. с чл. 143, ал.
3 от АПК в полза на касатора следва да се присъдят направените от
него разноски в хода на касационното производство. Същите са своевременно
заявени, както и са обективирани в списък на разноските. Иска се присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. за процесуално представителство пред
касационната инстанция. Ответникът по жалбата е
направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, което съдът
намира за основателно. Касационното производство е протекло в едно открито
съдебно заседание и не разкрива фактическа и правна сложност по-висока от
обичайната. Затова в полза на касатора следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение в минимален размер съгласно чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно 360 лв., с включен ДДС.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, касационен състав
на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 31 от 23.09.2021 г. на
Районен съд – Радомир, постановено по АНД № 139 по описа на съда за 2021 г. и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № НЯСС-45 от
01.04.2021 г., издадено от заместник-председателя на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор, с което на Община Радомир, на основание чл.
200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите (ЗВ) във вр. с чл. 83 от ЗАНН, е наложена
имуществена санкция в размер на 6 000 лв. (шест хиляди лева) за
неизпълнение на задължението по чл. 190а, ал. 2 във вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 3
от Закона за водите.
ОСЪЖДА
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с административен
адрес гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 52А, да заплати на Община Радомир
съдебни разноски в размер на 360.00 лв. (триста и шестдесет лева).
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:
/п/
/п/