РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 66
гр.Пловдив, 13 . 01. 2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, в открито заседание на
шести януари, две хиляди двадесет и първа година, VI състав :
Административен
съдия : Здравка Диева
С участието на секретаря Г.Георгиева, като разгледа докладваното
от съдията адм.д.№ 3203 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
M. Бойс ЕООД,
гр.Пловдив, ул.Капитан Райчо № 70, ет.5, ап.29, представлявано от управителя М.K.,
обжалва Заповед № ФК – 587 - 0077720 от 07.10.2020г., издадена от Началник
отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК
- 164/09.11.2020г. на Директор Дирекция „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП.
Становища на
страните :
- Жалбоподателят
поддържа незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й. Не е оспорен
факта, че при проверка на 30.09.2020г. в търговски обект – магазин за обувки и
чанти в гр.Пловдив, при извършена контролна покупка на дамска чанта на стойност
27 лв. – действително не е издаден надлежен касов бон. Заявено е, че в този
момент управителят на търговското дружество – М.K., е била обременена със
здравословен проблем в семейството и преместването на стоката от търговския
обект в друго помещение в същата сграда, които обстоятелство способствали за
разсеяност. Поддържа се, че наложената принудителна административна мярка /ПАМ/
- запечатване на търговски обект и забрана за достъп до обекта в срок от 14 дни
е изключително строга и несъобразена с тежестта на провинението, тъй като
представлява първо нарушение. В тази вр. се счита, че ПАМ е несъразмерна, а
случаят е маловажен с незначително ниска степен на обществена опасност.
Изтъкнато е, че установената разлика между касова и фактическа наличност е само
на стойността на неиздадения бон. Твърди се, че неиздаденият касов бон
представлява инцидентна проява и не са касае за системно неиздаване на касови
бележки от ФУ на обекта.
- Ответникът
Началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в дирекция Оперативни дейности
при главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, се представлява от
юрисконсулт М.К.. Оспорва жалбата и по същество поддържа законосъобразност на
оспорената заповед по изложени писмени съображения с представяне на преписката.
Заявено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В писмено
становище /л.11/ е заявено, че заповедта е издадена от компетентен орган и
съдържа конкретни мотиви за налагане на ПАМ по приложеното правно основание –
чл.186 ал.1 т.1 б.”а” ЗДДС във вр. с нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба №
Н-18/2006г. вр. с чл.118 ал.1 ЗДДС. Посочено е, че при констатация за
осъществяване фактическия състав на административното нарушение, съответният
административен орган налага ПАМ, като действа при условията на обвързана
компетентност.
-
Окръжна прокуратура-Пловдив не участва по делото.
Оспорената
заповед е обжалвана по административен ред пред Директор на Дирекция
„Оперативни дейности” в Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП. С
Решение № ГДФК – 164 от 09.11.2020г., горестоящият административен орган
отхвърлил жалбата против Заповед № ФК – 587 - 0077720 от 07.10.2020г., като
неоснователна /л.15 и сл./. Решението е съобщено на 30.11.2020г. - лично на
управителя на търговското дружество. Жалбата е подадена пряко в деловодството
на АС – Пловдив с вх. номер от 10.12.2020г, л.3. Оспорването е допустимо –
чл.98 ал.2 пр.2-ро АПК.
1. Заповед за налагане
на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК – 587 - 0077720 / 07.10.2020г.
е издадена от Началник отдел „Оперативни дейности” Пловдив в ЦУ на НАП, Ж.M..
За компетентност на органа – издател преписката съдържа Заповед № ЗЦУ – ОПР -
1148/25.08.2020г. на Изпълнителният директор на НАП, с която в т.1 са
определени : Директорите на дирекции „Контрол“ в териториалните дирекции на НАП
и Началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“
в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, да издават заповеди за налагане на
принудителна административна мярка /ПАМ/ – запечатване на обект по чл.186 ЗДДС,
л.13. В хипотеза на делегиране на
правомощия ответник е органът, на който са делегирани съответни правомощия. Възможността за делегиране на административни
правомощия е ограничена в хипотезите : никой не може да делегира правомощия,
които не притежава; не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът
определя като изрична компетентност на съответния орган; органът, на когото са
делегирани правомощия, не може да ги предоставя другиму /Т.Р. № 4/2004г. на
ВАС/. Същите не са нарушени в случая, тъй като цитираната заповед е основана на
чл.186 ал.3 ЗДДС и авторство не е оспорено – съгл. чл.186 ал.3 ЗДДС, принудителната административна
мярка по ал. 1 се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице, а според чл.186 ал.1 с.з. – принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции.
Следва извод за издаден от
компетентен административен орган индивидуален административен акт в хипотеза
на делегиране на правомощия.
1.1. С оспорената заповед е наредено запечатване на търговски
обект – магазин за чанти и обувки в гр.Пловдив, ул.Пере Тошев № 77, стопанисван
от M. Бойс ЕООД и забрана достъпа до обекта за срок от 14 /четиринадесет/ дни.
Фактически основания : В
обстоятелствената част на заповедта е посочено, че е издадена след извършена проверка на 30.09.2020г. в търговски обект по см. на §1 т.41 ДР ЗДДС – магазин
за чанти и обувки в гр.Пловдив, ул.Пере Тошев № 77, стопанисван от M. Бойс ЕООД,
при която е установено, че дружеството в качеството си на задължено лице по
чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от
търговския обект, чрез издаване на фискална касова бележка от въведеното в
експлоатация за обекта фискално устройство /ФУ/. За извършена контролна покупка от проверяващите на 1 бр. дамска чанта
на стойност 27,00лв., заплатени в брой от M.Р. – проверяващ, не е издаден
фискален бон от работещо в обекта ФУ или от кочан с ръчни касови бележки,
отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006г. Отразено е, че след
легитимация на проверяващите, е изведен дневен отчет с № 0000228/30.09.2020г.,
под който номер е следвало да бъде регистрирана контролната покупка. Според
изведения дневен отчет – отразените продажби на ФУ са в размер на 0,00лв. Установените
факти и обстоятелства са документирани с Протокол за извършена проверка /ПИП/
сер.АА № 0077720/30.09.2020г., съставен на основание чл.110 ал.4 вр. с чл.50
ал.1 ДОПК, от М. Й. Р. на длъжност инспектор по приходите, към който са
приложени събраните при проверката доказателства. Присъствалият при проверката
на 30.09.2020г., 11.30ч. – управител М.K. е подписала протокола без възражения
и е изготвила Опис на паричните средства, в който вписала обяснение относно
разликата между фактическата наличност на паричните средства и разчетената
касова наличност от ФУ в размер на 27 лв. – “Разликата в касовата наличност се
дължи от неиздаване на ФКБ”, л.32.
Правни основания
: Въз основа на констатираните данни, е прието, че M. Бойс ЕООД не е спазило
реда за издаване на съответни документи за продажба. Фактическата установеност
е квалифицирана правно по чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с
чл.118 ал.1 ЗДДС – основание по см. на чл.186 ал.1 т.1 б.А ЗДДС за налагане на
принудителна административна мярка, при което с позоваване на чл.186 ал.3 ЗДДС,
е издадена оспорената заповед.
Заповедта е издадена при съобразяване документираните факти и обстоятелства
в Протокол за извършена проверка сер.АА № 0077720/30.09.2020г., съставен на основание
чл.110 ал.4 вр. с чл.50 ал.1 ДОПК, от М. Й.Р. на длъжност ст.инспектор по
приходите, към който са приложени събраните при проверката доказателства, което изрично е отразено в обстоятелствената й част – първи абзац.
Обжалваният административен акт съдържа конкретно правно основание. По отношение
мотивите като фактически основания, се съобрази, че може да се съдържат и в
документи или актове от административната преписка, на които органът се е
позовал, в която хипотеза попада разглеждания случай / ТР
№ 16 от 31.03.1975г. на ОСГК на ВС /.
1.2. В заповедта са изложени мотиви относно продължителност на
срока при отчитане определеният от законодателя срок за
запечатване на търговски обект /до 30 дни/, указващ значимост на охраняваното обществено отношение : взети са предвид
- тежестта на извършеното нарушение – неиздаването на
фискална касова бележка и последиците от същото – препятства извършването на данъчна проверка и не позволява да се установи фактически реализирания оборот от проверявания търговец; вид на дейността и местоположението
на търговския обект – магазин за чанти
и обувки на комуникативно място в голям квартал на гр.Пловдив с множество
блокове и постоянен интензивен човекопоток, по отношение на
които обстоятелства в съвкупност е прието, че с това поведение проверяваното лице накърнява съществено държавния интерес
и фискалната политика на държавата, тъй като неотразяването на извършените от
него продажби води до неправилно определяне на дължимите данъци. Отчетено е, че с нарушението се засяга утвърдения ред на данъчна
дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършените от лицата продажби и
тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на
реализираните обороти. Отразено е, че
издаването на фискални бележки, правилното
отчитане на ФУ, правилното съхранение на документите, касаещи ФУ, ежедневното
отчитане на оборотите от продажби на ФУ, наличието на регистрирано и работещо
ФУ, съхраняването на изискуемите по закон документи в търговския обект,
издавани от или във вр. с ФУ, както и предаване на данни по чл.118 ЗДДС - са
нормативно установени задължения за субектите, стопанисващи или управляващи
търговски обекти, които следва да се изпълняват. Според административния орган извършеното деяние демонстрира поведение,
насочено против установената фискална дисциплина и
показва организация в търговския обект, която не цели спазване на данъчното
законодателство.
Посочено е, че при определянето на срока е
съобразен принципа на съразмерност и срокът е обоснован с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта, както
и необходимото време за създаване на нормална
организация за отчитане на дейността на търговеца. Целта му е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект,
като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на
относимите към ФУ документи. Прието е, че
продължителността на срока е обоснована с характера на дейността – продажба на
чанти и обувки, комуникативната локация, търсенето на предлаганите в обекта
стоки, предвид смяната на сезона, както и достъпните цени.
2. При указана доказателствена
тежест, не бяха заявени доказателствени искания за опровергаване фактическата
установеност, обосновала налагане на ПАМ. Съобрази се, че в конкретния случай
жалбоподателят не оспорва фактическите основания за издаване на заповедта,
потвърдени с документацията от административната преписка. В тази вр., протоколът
за извършена проверка, съставен по установения ред и форма от органите по
приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена
сила за извършените от тях действия и за установените факти и обстоятелства,
съгласно чл. 50 ал. 1 ДОПК. Протоколът в случая е подписан от управителя на
дружеството без възражения. Възражението е по отношение срок на ограничителната
мярка.
2.1. Съгласно чл.
186 ал. 1 т. 1 б. "А" ЗДДС, принудителната административна мярка -
запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118 ал. 1 ЗДДС е
предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
/системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Според
чл. 187 ал. 1 ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186 ал. 1 се забранява и
достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и
прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от
него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.
Според чл.3 ал.1
от наредбата /в приложима редакция към проверката и издаване на заповедта/ : „Всяко
лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне
на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или
наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла
на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги…“.
В
съответствие с чл. 186 ал. 1
ЗДДС
- ПАМ се прилага независимо от имуществените санкции и не изисква като
предпоставка за прилагането си да е налице стабилизиран правораздавателен акт,
установяващ административно нарушение, обективният състав на което да се вписва
в нейната хипотеза. Следва да се има предвид, че заплащането на имуществената
санкция води до прекратяване изпълнението/действието на ПАМ, но няма отношение
към законосъобразността на заповедта за налагането на ПАМ, тъй като основанието
за налагането на ПАМ е самото нарушение, а изпълнението на наложената
имуществена санкция не води до отпадане на нарушението. До друг извод не води и
разпоредбата на чл. 187 ал.4 ЗДДС, тъй като тази норма е приложима, когато за
поведението на съответното лице е ангажирана и административно-наказателна
отговорност, като погасяването на тази отговорност чрез изпълнение не води до
отпадане на принудителната мярка, а до прекратяване на действието й.
2.2. Според целите на принудителните
административни мерки по см. на чл.22 ЗАНН, следва, че ПАМ е необходимо да
бъдат прилагани своевременно при констатиране на допуснато нарушение.
Неизпълнението на това изискване прави прилагането на принудителната
административна мярка неефективно, което само по себе си е самостоятелно
основание за отмяна на заповед за налагане на ПАМ. Посоченото съществено
изискване е съобразено в конкретния случай, предвид установяване на факти,
квалифицирани за осъществено нарушение на 30.09.2020г. и издаване на оспорената
заповед на 07.10.2020г. ПАМ е наложена по отношение на обекта, където е
констатирано нарушението. При нарушение по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС,
съдебната практика приема, че налагането на ПАМ е с превантивна цел, свързана с
предотвратяване извършването на други нарушения от същия вид - предупредителна
и превъзпитателна цел, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните
последици от тях.
2.3. Нормата на чл.186 ЗДДС не разграничава вид на обектите /не се
преценяват признаци площ и местоположение/ и предлаганите стоки, както и
стойност на контролна покупка, когато е извършена - предпоставка за налагане на
ПАМ е неспазване на установения ред от обхвата на ал.1 т.1-5 ЗДДС.
Принудителната
административна мярка се налага с оглед обективно извършване на нарушение, като
има за цел неговото преустановяване и превенция срещу последващи неправомерни
деяния. Тоест, само по себе си установяването на нарушението е достатъчно
условие за налагане на ПАМ. Дори при отстранено нарушение впоследствие, фактът
на извършването му е основание за налагане на ПАМ, но във всички случаи мярката
следва да съответства на целите на закона. В тази вр. следва да бъде
отбелязано, че в заповедта не са отразени данни за предходно нарушение и
писменото обяснение на управителя за причината за установената разлика между
фактическата наличност на паричните средства и разчетената касова наличност от
ФУ в размер на 27лв. – неиздаване на ФКБ, касае единствено конкретната контролна
покупка. В тази вр. следва да бъде прието, че неправомерното поведение на
търговеца е инцидентен случай, предвид отсъствие на данни за предходни
нарушения. Това означава, че случаят не касае незаконосъобразни практики и
създадена организация в търговския обект, която не цели спазване
на данъчното законодателство, при което преценката за срок на ПАМ е
следвало да бъде основана на обективните факти, установени при проверката.
2.4. При определяне срок на мярката
в рамките на предвидените от закона до 30 дни, административният орган действа
при условията на оперативна самостоятелност.
В
случая срокът на запечатването – 14 дни е основан на информация за : вид на дейността
и местоположението на търговския обект - продажба на чанти и обувки, комуникативната локация; търсенето на предлаганите в обекта стоки, предвид смяната на сезона, както
и достъпните цени. Действително, от тези признаци обективно следва
извод за възможност за реализиране на значителни обороти
предвид множество потенциални клиенти, който би могъл бъде обвързан с
определения срок на действие на мярката. Но в случая не е проверяван оборот за
определен времеви порядък, нито е извършена съпоставка със средно дневен оборот
и стойност на контролната покупка. Срокът не е
обоснован с данните за разликата между фактическата наличност на паричните
средства и разчетената касова наличност от ФУ – в случая разликата е само стойността
на контролната покупка /в тази насока Решение № 14508/2020г. по адм.д.№
6412/2020г./. От приоритетно значение за определяне на срока би била установена положителна касова разлика в размер, надхвърлящ стойността
на контролната покупка от 27лв., която хипотеза не е налице. Отсъствието на
информация и за други неиздадени ФКБ ориентира към извод за инцидентна проява,
а не за продължително неправомерно поведение.
Определеният срок
от 14 дни за запечатване на обекта и забрана за достъп до него за същия срок,
постановен в условията на оперативна самостоятелност, макар и на средата на
законово определения, не съответства на тежестта на нарушението и не е
съобразен с целите предвидени в чл. 22 ЗАНН за налагане на ПАМ, поради което е
незаконосъобразен - не е съобразен с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. В
конкретиката на фактите следва да бъде прието, че по-кратък срок от средния -
определен от органа, би бил съвместим с наличието на установената положителна
касова разлика на стойността на контролната покупка. Както бе посочено по-горе,
преписката не съдържа данни за извършени други нарушения от вида на процесното,
като доказателства в тази насока не са представени и по делото. В реда на
изложеното се съобрази, че продължителността на административната мярка следва
да бъде разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на оспорващото
дружество и охрана на обществени отношения, касаещи данъчното облагане. В
конкретиката на фактите може да бъде прието, че преследваната легитимна цел по
преустановяване и предотвратяване на административни нарушения е осъществима и
при продължителност на срок до 7 дни, който срок би съответствал на принципа за
съразмерност по чл.6 от АПК - наложената мярка е средство, с което законните
права и интереси на адресата не следва да се засягат в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която акта се издава.
При определяне
срока на мярката в рамките на предвидените от закона минимум и максимум,
административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност. С арг. от чл. 169 АПК в този случай
законът не предоставя на съда правомощие за произнасяне вместо органа - с изменение
на административния акт и определяне на по-кратък срок на наложената ПАМ. Действително,
според Решение № 14381 от 2020г. по адм.д.№ 7316/2020г. на ВАС – съдът може да
измени срока, но съставът се придържа към становище, че в хипотеза на определен
срок в нарушение на чл. 169 АПК, съдът следва да отмени акта изцяло. В тази
насока Решение № 14225 от 17.11.2020г. на ВАС по адм. д. № 7937/2020г., I о.,
мотивите в което са по отношение прилагане нормата на чл.169 АПК във вр. с
определяне срок на действие на принудителна административна мярка : „Определянето
на срока на принудителната административна мярка по чл. 186, ал.1 ,т.1, б. „а“ ЗДДС, в рамките на предвидения от закона срок до 30 дни, е в оперативната
самостоятелност на органа по приходите. Съгласно чл. 169 АПК в случаите когато
актът е издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали
административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е
изискването за законосъобразност на административния акт. Ако установи нарушение
на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК при определяне на срока на мярката, на
основание чл. 169 АПК, съдът следва да отмени акта изцяло, а не частично, както
е сторил в процесния случай – за срок от 12 дни, от определените общо 14 дни.“, както и Решение № 9501 от 14.07.2020 г. на
ВАС по адм. д. № 2526/2020 г., I о. : „Противно на приетото в обжалваното
решение, законът не предоставя правомощие на съда да измени определения от
органа по приходите срок на принудителната административна мярка. Ако установи,
че срокът е определен в нарушение на чл. 169 АПК, съдът следва да отмени акта
изцяло.“, вкл. в този смисъл Решение № 11465 от 27.09.2018г. на ВАС по адм. д.
№ 3490/2018г., I о. / така и Решение № 910
от 23.01.2018г. по адм. д. № 9379/2017г. на ВАС; Решение №
10336/2.08.2018г. по адм. д. № 3096/2018г. – седмо О. /.
По изложените
съображения жалбата се приема за основателна.
Мотивиран така,
съдът
Р Е
Ш И :
Отменя Заповед № ФК
– 587 - 0077720 от 07.10.2020г., издадена от Началник отдел „Оперативни
дейности” – Пловдив в ЦУ на НАП.
Решението може да
се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението
до страните за постановяването му.
Административен съдия :