Мотиви към решение
по НАХД № 288/2012г. по описа на
ПРС, ХІV н.с.
Районна прокуратура - Пловдив е внесла
постановление от 09.01.2012г. с предложение обвиняемата Е.В.Ч. да бъде
освободена от наказателна отговорност и да й бъде наложено административно
наказание за това, че на неустановена
дата в периода от 15.07.2009г. до м. август 2009г. в гр. П. в качеството си на
длъжностно лице – Управител на „Е. ” ООД, в кръга на службата си е съставила
официален документи – Удостоверение за дейности, попадащи в обхвата на
Регламент /ЕО/ № 561/2006г. или на Европейското споразумение за работа на
екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози
/АЕТR/, в който е удостоверила неверни
обстоятелства – че Б. Д. С. е бил в платен годишен отпуск в периода от 16:00
часа на 16.06.2009г. до 09:30 часа на 16.07.2009г., с цел да бъде използван
този документ като доказателство за тези обстоятелства, като деянието
представлява маловажен случай- престъпление по чл. 311, ал.2 вр. с ал. 1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на държавното обвинение поддържа обвинението със същата правна
квалификация на деянието, като предлага на съда да освободи обвиняемата от
наказателна отговорност, като й наложи административно наказание по реда на чл.
78 А от НК в размер на 1000 лв.
Обвиняемата Е. В.Ч. се
представлява в съдебно заседание от упълномощения от нея защитник - адв. Р.Р. ***.
Становището на защитата е че деянието осъществява признаците на малозначителност,
поради което моли съда да я оправдае. Алтернативно моли съда, ако не сподели
така изложените му доводи, да освободи подзащитната му от наказателна
отговорност и й наложи административно наказание глоба в минимален размер.
Обвиняемата Ч. се признава
за виновна по така повдигнатото й на досъдебното производство обвинение, като поддържа
заявеното от адвоката й.
Съдът, като съобрази
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди
доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
ОБВИНЯЕМАТА Е.В.Ч. е
родена на ***г***, живуща ***, тя е
българка, българска гражданка, разведена, със средно образование, работеща,
неосъждана, ЕГН **********.
Обвиняемата била
управител на фирма „Е.-*** с основен предмет на дейност обществен превоз на
пътници.
С Трудов договор №67/22.04.2008 г., сключен между обв.
Ч. в качеството й на Управител на „Е. " ООД като „Работодател” и св. Б. Д. С. като „Работник”, последният бил назначен за неопределено време в
„Е. ” ООД на длъжността
„шофьор на
автобус”. През м. май 2009 година
св. С. изявил желание договорът между него и „Е.-” ООД да бъде прекратен, тъй
като свидетелят възнамерявал да замине за Гърция, където да работи. За тази цел
обв.Ч., в качеството
си на Управител на дружеството -
работодател издала Заповед №58/22.05.2009 г., с която на основание чл. 325. ал.
1 от Кодекса на труда, трудовото правоотношение между св. С. и „Е. ” ООД било
прекратено, считано от 23.05.2009г. Както за възникване на трудовото
правоотношение, така и за неговото прекратяване надлежно било уведомено ТД на
НАП Пловдив. След като след известно време се завърнал от Гърция, св. С. се
свързал с бившия си работодател, а именно обв. Ч.. Между двамата била
постигната договорка между св. С. и „Е. ” ООД да не бъде сключен трудов
договор, а свидетелят да изпълнява курсове с автобуси на дружеството при
необходимост, като за всеки отделен случай следвало между двете страни да бъде сключен
граждански договор. Тъй като свидетелят нямал тахографски листове за предходните
28 дни, които да установят спазването на правилата за времето на управление и
почивка, обв.
Ч. решила да издаде на св. Б. С. Удостоверение за дейности, попадащи в обхвата на
Регламент /ЕО/
N 561/2006 г. или на Европейското споразумение за работа на
екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози /AETR/,
което удостоверение да послужи на свидетеля пред контролните органи за това, че
изискваните тахографски листове не са му необходими. Удостоверението представлявало
стандартизиран унифициран за ЕС формуляр, в който издателят удостоверявал една от посочените
възможности, а именно, че водачът е бил в отпуск по болест, че водачът е
бил в годишен отпуск /седмична почивка/ или че водачът е управлявал
превозното средство, попадащо извън обхвата на Регламент (ЕО) №
561/2006 или /AETR/ за предприятието /фирмата,
поради което и сьщият не разполагал с изискуемите записи от тахографски шайби за предходните 28 дни.
В
изпълнение на това свое решение, на неустановена дати в периода от 15.07.2009 г. до м. Август 2009 г„ в качеството си на Управител
на „Е. ” ООД, в офиса на дружеството, находящ
се в гр. П., обв. Ч. издала на св. Б. С. Удостоверение за дейности,
попадащи в обхвата на Регламент /ЕО/№561/2006 г. или на Европейското
споразумение за работа на екипажите на превозните средства, извършващи
международни автомобилни превози /AETR/, като положила подписа си и печат на „Е.
" ООД. В удостоверението обвиняемата в качеството й на Управител на „Е. ***
удостоверила, че в периода от 16.00 часа на 16.06.2009 г. до 9.30 часа на
16.07.2009 г. св. С. е бил в платен годишен отпуск, макар и да знаела, че в
посочения период св. С. изобщо не е бил в трудово правоотношение с
управляваното от нея дружество. След издаване на удостоверението от обв. Ч.,
св. С. положил подписа си в определената за това графа в удостоверението
„Подпис на водача" в уверение на това, че в посочения от обвиняемата
период не е управлявал превозно средство, попадащо в обхвата на Регламент (ЕО)
№561/2006 г. или (AETR).
В
изпълнение на постигнатата между свидетеля и обвиняемата
договорка
св. С. изпълнил няколко курса за превоз на пътници. Тъй като
обаче между двамата
възникнал спор относно дължимите на св. С. суми,
същият сигнализирал за случилото се Районна прокуратура - Пловдив.
На
дознанието била назначена комплексна съдебно - графична и техническа
експертиза, според чието заключение подписът, положен
между реквизитите
„Подпис" и „Дата: 15.07.2009 г." в долната част на Европейското споразумение
за работа на екипажите
на превозните средства, извършващи международни автомобилни
превози е изпълнен от обв. Е.Ч.. Подписът, положен между
реквизитите „18. Място: Пловдив", „Подпис на
водача" и „дата: 16.07.2009 г." в долната част на Европейското
споразумение
за работа на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни
превози
/AETR/ е изпълнен от св. Б. С.. Отпечатъкът от крьгъл мокьр печат фирма „Е. *** и представените
за експертизата сравнителни образци от печата на „Е. ***, са
оставени от една
и съща матрица. Така представеното заключение съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, неоспорено от страните.
За да постанови
решението си, съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа
обстановка. Същата според съда се доказва от следните събрани по делото
доказателствени материали – на първо място от признанието на обвиняемата, дадено
в хода на съдебното следствие, от показанията на разпитаните свидетели и от
писмените доказателства, събрани в хода на воденото дознание, прочетени на
основание чл. 283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал – съдебно - графична експертиза,
справка съдимост и характеристична справка, копията
от трудов договор, от заповед за прекратяване на трудовото правоотношение,
възлагателни договори, разпечатка на диспечерския дневник, копие от наказателно
постановление № 36-0001157/25.08.2009г.
От наличните по
делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със средствата,
предвидени в НПК, по несъмнен начин се установява осъществяването на деянието,
предмет на настоящото наказателно производство, времето на извършването му,
мястото, механизма и начина на извършване, както и авторството на деянието.
Следва да се посочи,
че съществени противоречия между показанията на свидетелите и обясненията на обвиняемата
досежно фактическата обстановка не се установиха. Признанието на обвиняемата,
дадени в съдебната зала, макар и лаконични, в пълна степен се подкрепят от депозираните
свидетелски показания, като следва да се отбележи и последователността в
изложените от самата нея твърдения на досъдебното производство и неизменността
им в съдебната фаза на процеса.
Установява се от
представените копие от договор, заповед за прекратяване на трудовото правоотношение,
както и уведомленията до ТД на НАП Пловдив, че действително свид. С. и
дружеството, представлявано от обвиняемата, са били в трудови правоотношения за
периода от 22.04.2008г. до 23.05.2009г., когато са били прекратени по взаимно
съгласие. В същата насока са и показанията на свид. В.- счетоводител в
счетоводна кантора „И.” ООД, която е обслужвала счетоводно „Е.-” ООД в
процесния период. Според показанията на свид. С. и свид. Ч., първият е
отсъствал от страната за известен период от време, след което отново е решил да
поднови работата си в „Е.-98” ООД. Същевременно
в показанията си свид. Ч. сочи, че до реално осъществяване на трудовите
функции от страна на С. не се стигнало, тъй като С. отново заминал за Гърция. В
тази част показанията му категорично се опровергават както от тези на свид. С.,
така и от представеното по делото от самото дружество – „Е.-”ООД копие от
възлагателен договор № 1/12.08.2009г., копие от наказателно постановление №
36-0001157/25.08.2009г. на директора на ИА „АА” Пловдив, видно от направената
на него отметка същото е в сила от 02.10.2009г. Според посочените писмени
документи С. е изпълнявал курсове по линията П.-С. с автобус, собственост на
фирма „Е.-” ООД на дата 12.08.2009г. В подкрепя на горното е и представения
пътен лист на негово име /л.124, том І от дозн./ Т.е. показанията на свид. Ч.
съдът кредитира само отчасти – относно това, че процесното Удостоверение
действително е издадено от фирма „Е.-” ООД, като отдава несъответствието на
останалите част от показанията му на
факта, че същият се опитва да оневини
обвиняемата, която по същото време все още е била негова съпруга.
Т.е. от така
представените писмени доказателства и показанията на свид. С. категорично се
установява, че за периода 16.06.2009г.-16.07.2009г. същият не е бил в трудови правоотношения с „Е.-”
ООД, поради което и няма как да е ползвал платен годишен отпуск. От обясненията
на обвиняемата и на свид. С. се установява, че за да бъдат избегнати налагането
на административна санкция при евентуални проверки от служители на ИА „А.а.”
при осъществяването на обществените превози за фирмата на обвиняемата от страна
на С., Ч. била издала процесното Удостоверение. Назначената на дознанието графологична и техническа експертиза е
категорична, че подписът, положен
между реквизитите „Подпис" и „Дата: 15.07.2009 г." в долната част на Европейското споразумение
за работа на екипажите на превозните средства, извършващи
международни автомобилни превози е
изпълнен от обв. Е.Ч.. Подписът, положен между реквизитите „18. Място:
Пловдив", „Подпис на водача" и „дата: 16.07.2009 г." в долната част на Европейското
споразумение за работа на екипажите на превозните
средства, извършващи международни автомобилни
превози /AETR/ е изпълнен от св. Б. С.. Отпечатъкът от крьгъл мокьр печат фирма „Е. *** и представените за
експертизата сравнителни образци от печата на „Е. ***,
са оставени от една и съща матрица. В същата насока са и
събраните гласни доказателства – на свид. С. и на обвиняемата, които не отричат
истинността им.
В показанията на свид. С. – главен инспектор в
ОО „КД-ДАИ” П. пък се разяснява предназначението на издаденото удостоверение,
т.е. в кои случаи се издава и неговото предназначение. Доколкото показанията му
се отличават като непротиворечиви и безпристрастни, съдът ги кредитира, още
повече, че изнесените от него показания всъщност се базират на прочит на
съответните нормативни текстове.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така установената
фактическа обстановка съдът е на становище, че с деянието си обвиняемата е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.311,
ал.2 вр. с ал.1 от НК.
От обективна страна, на неустановена дата в
периода от 15.07.2009г. до м. август 2009г. в гр. П. обвиняемата е съставила
документ - Удостоверение за дейности, попадащи в обхвата на Регламент /ЕО/ №
561/2006г. или на Европейското споразумение за работа на екипажите на
превозните средства, извършващи международни автомобилни превози /АЕТR/. В същия е отразила неверни
обстоятелства – че Б. Д. С. е бил в платен годишен отпуск в периода от 16:00
часа на 16.06.2009г. до 09:30 часа на 16.07.2009г. Този документ е бил
издаден с цел да бъде използван като
доказателство за тези обстоятелства при евентуална проверка на свидетеля от
контролните органи.
Обвиняемата е
съставила този документ в кръга на службата си в качеството си на длъжностно
лице, като по същото време тя е била управител на „Е. ” ООД, т.е. длъжностно
лице по смисъла на чл. 93, т.1, б. „б” от НК. Документът е официален по смисъла
на чл. 93, т.5 от НК, където е дадено легално определение - при чието съставяне
са спазени установения ред или форма и е съставен от лице, което е длъжностно в
кръга на службата му.
Безспорно Удостоверението
съставлява “документ”, който има своето правно значение – с него се
материализира изявление, което обаче съдържа неверни обстоятелства, т.е.
фактите касаещи трудовата ангажираност на С. за периода
16.06.2009г.-16.07.2009г. не съответстват на обективното положение на нещата. В
случая се касае до лъжливо документиране, като в един сам по себе си истински
документ, се влага невярно съдържание.
От субективна страна
деянието е извършено от обвиняемата при пряк умисъл, като е съзнавала неговия
общественоопасен характер, предвиждала е настъпването на общественоопасните му
последици и е желаела настъпването им. Наред с това е изпълнен и другия елемент
от състава на престъплението – че деянието е извършено с цел така съставения
документ да бъде използван като
доказателство за отразените невярно в него обстоятелства.
Престъплението е довършено със самия факт на
изготвянето на официалния документ с указаната цел, като не е необходимо за
съставомерността му същият да е бил и употребен от съставителя или трето лице.
Същевременно деянието
съставлява маловажен случай, предвид липсата на вредните последици, както и
по-ниската степен на обществена опасност на конкретното престъпление.
Престъплението обаче не е малозначително по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК, тъй
като неговата обществена опасност не е явно незначителна. Касае се до съставяне
на официален документ, който удостоверява правно значими факти. Т.е. като се
изхожда от характера и обекта на посегателство за този род престъпления
/лъжливото документиране/ и конкретно – предназначението на официалния
документ, който именно защото е официален, притежава определена доказателствена
стойност, има своята удостоверителна функция, която бива накърнена, категорично
не може да се приеме липсата или незначителността на обществената опасност на
престъплението.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Налице са кумулативно изискуемите
по чл. 78а от НК предпоставки – за посоченото по-горе деяние се предвижда
наказание “лишаване от свобода” до една година или пробация, деецът не е била осъждана
за престъпление от общ характер към момента на извършване на престъплението,
спрямо нея до настоящия момент не е прилаган този институт, както и от деянието
няма причинени съставомерни имуществени вреди. Преценявайки всички тези
предпоставки в крайния си съдебен акт съдът намира, че следва да приложи
разпоредбата на чл. 78а от НК. Съдът преценява от една страна, че извършеното
от обвиняемата деяние е обществено опасно, макар в случая да не са настъпили
вредни последици. Обвиняемата обаче изразява съжаление за стореното, признава
чистосърдечно вината си, има добри характеристични данни, полага грижи за
издръжката и на пълнолетното си дете. Всички тези обстоятелства мотивират съда
да й наложи глоба в минималния законов размер от 500 лв., който е бил
минималният към времето на извършване на престъплението, предвид разпоредбата
на чл. 2, ал.2 от НК
По настоящото дело няма
веществени доказателства, а на основание чл. 189, ал.3 от НПК в тежест на обвиняемата
следва да се възложат направените по делото разноски в размер на 60 лв. –
заплатени за изготвяне на съдебно-графологичната експертиза на дознанието.
По изложените мотиви,
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА : И.П.