РЕШЕНИЕ
№ 712
гр. Велико Търново , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20214110100385 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ХР. Г. Г., в която се излагат твърдения, че
ищецът е наследник по закон на * както и че с решение от 03.12.2010г. по вътрешно
арбитражно дело *******, наследодателят му е осъден да заплати на * сумата от 5595,82 лв.
главница, представляваща задължение по договор за кредит ******., ведно със законната
лихва считано от 03.12.2010г. до окончателното изплащане на задължението, както и 613,83
лв., представляващи направени разноски. Ищецът твърди, че за горепосочените вземания на
кредитора е издаден изпълнителен лист от 20.11.2012г., въз основа на който е образувано
изпълнително дело *. Изтъква се, че в хода на принудителното изпълнение до 20.11.2015г.
наследодателят е извършил плащания в общ размер на 523 лв., след което поради
бездействие на кредитора и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК производството е
прекратено с постановление от 16.10.2018г. Навеждат се доводи, че с договор за цесия от
08.08.2018г. вземанията по договора за кредит са прехвърлени на ответника като по негова
молба на 01.08.2019г. е образувано изпълнително дело *. Ищецът твърди, че на 01.10.2020г.
е получил покана за доброволно изпълнение на вземанията по изпълнителния лист от общо
10360,49 лв., от които 4993,74 лв. за главница, 5013 лв. за обезщетение за забава за периода
от 03.12.2010г. до 30.09.2020г. и 353,75 лв. за разноски Изтъква, че по изпълнително дело
*срещу него не са извършвани изпълнителни действия, поради което след 20.11.2015г. е
започнал да тече нов давностен срок по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, който е изтекъл на 27.01.2021г.
като вземанията за главница, лихви и разноски, за които е издаден изпълнителният лист са
недължими. С оглед гореизложеното се отправя искане за постановяване на решение, с
което да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумите
1
по процесния изпълнителен лист, във връзка с който е образувано изпълнително дело *,
както и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
оспорва основателността на исковата претенция. Излага становище, че давността не е
изтекла тъй като е прекъсвана съгласно чл. 116, б. „в” от ЗЗД с исканията му за извършване
действия по изпълнението по двете изпълнителни дела, поради което предявеният иск
следва да бъде отхвърлен. Налице е и претенция за присъждане на направените по делото
разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
Между страните не се оспорват обстоятелствата, че с решение от 03.12.2010г. по вътрешно
арбитражно дело *, наследодателят на ищеца *да заплати на *сумата от 5595,82 лв.
главница, представляваща задължение по договор за кредит *., ведно със законната лихва
считано от 03.12.2010г. до окончателното изплащане на задължението, както и 613,83 лв.,
представляващи направени разноски. На 20.11.2012г. по търговско дело *, в полза на
първоначалния кредитор е издаден изпълнителен лист за вземанията по арбитражното
решение, като на 10.09.2013г. по негова молба е образувано изпълнително дело *. В хода на
изпълнителното производство на 23.10.2013г. са наложени възбрани на имоти и запори по
сметки на наследодателя на ищеца. Последният започнал доброволно да погасява
задължението си като за периода от 23.03.2014г. до 20.11.2015г. внесъл по сметка на ЧСИ
сумата от 523 лв. На 08.08.2018г. между *в качеството на цедент и ответника в качеството
на цесионер е сключен договор за прехвърляне на вземания, съгласно който цедентът
прехвърлил на цесионера вземанията си произтичащи от договори за потребителски кредит,
подробно описани в Приложение №1, в което са включени и непогасените вземания на *за
главница, лихви и разноски от общо 9304,72 лв. На 26.09.2018г. ответникът подал молба до
съдебния изпълнител за конституирането му като взискател предвид извършената цесия като
направил искане за извършване на опис на движими вещи на длъжника, намиращи се в
жилището му. С постановление от 26.09.2018г., на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК
съдебният изпълнител конституирал *като взискател на мястото на взискателя *и без да
предприема поисканото изпълнително действие, с постановление от 16.10.2018г. прекратил
изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В резултат на това
по молба на ответника на 01.08.2019г. е образувано изпълнително дело *. В хода на
производството е констатирано, че длъжникът е починал като на основание чл. 429, ал. 2 от
ГПК изпълнението е насочено спрямо ишеца, на който на 01.10.2020г. е връчена покана за
доброволно изпълнение на вземанията по процесния изпълнителен лист.
2
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Процесните вземания са установени с арбитражно решение, поради което срокът на
погасителната давност е пет години съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. По аргумент от чл. 115, б.
„ж” от ЗЗД, давността между страните е започнала да тече на 03.12.2010г., когато е влязло в
сила решението по вътрешно арбитражно дело *. Към момента на образуване на
изпълнително дело *е действало Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд,
съгласно което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителния процес относно
принудителното осъществяване на вземането. Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение
№2/2013г. от 26.06.2015г. по тълкувателно дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. С горепосоченото тълкувателно
решение е прието, че в изпълнителния процес съгласно чл. 116, б. „в” от ЗЗД давността се
прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко отделно изпълнително действие, което го изгражда. С оглед на това,
в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да иска
или не извършване на нови изпълнителни способи, в резултат на което е обявено за
изгубило сила Постановление №3/1980г. В резултат на това тълкувателното решение намира
приложение от момента на постановяването му за в бъдеще по отношение на висящите към
този момент изпълнителни производства, в какъвто смисъл е и решение №170 от
17.09.2018г., по гражданско дело №2382/2017г. на ВКС, IV г. о. С предприемане на действия
по принудителното изпълнение на вземанията давността е прекъсната, на основание чл. 116,
б. „в” от ЗЗД и за периода от образуване на първото изпълнително дело на 10.09.2013г. до
постановяване на разглежданото тълкувателно решение на 26.06.2015г. приложение е
намирала разпоредбата на чл. 115, б. „ж” от ЗЗД и давностният срок е спрял да тече. От
26.06.2015г. е започнал да тече нов петгодишен давностен срок, който е прекъсван с всяко
последващо доброволно плащане от длъжника съгласно чл. 116, б. „а” от ЗЗД, последното от
които е извършено на 20.11.2015г. Съгласно решение №37 от 24.02.2021г., по гражданско
дело №1747/2020г. на ВКС, IV г. о., когато по изпълнителното дело е направено искане за
нов способ, след като са настъпили предпоставките за прекратяване по чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК, както е в разглеждания случай с искането на ответника от 26.09.2018г. за опис на
движими вещи, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов
изпълнителен способ, защото дължи подчинение на представения и намиращ се у него
изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че той
следва да образува новото искане в ново изпълнително дело, тъй като старото е прекратено
по право. Новото искане в този случай прекъсва давността съгласно чл. 116, б. „в” от ЗЗД
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, тъй като той е
длъжен да приложи искания изпълнителен способ. В решението е прието също, че искането
прекъсва давността и когато е направено своевременно, но изпълнителното действие не е
3
предприето от надлежния орган преди изтичането й по причина, която не зависи от волята
на кредитора. В разглеждания случай ответникът няма вина за бездействието на съдебния
изпълнител, поради което давността е прекъсната на 26.09.2018г. като предвиденият в чл.
117, ал. 2 от ЗЗД срок не е изтекъл. От гореизложеното се достига до извода, че вземанията
за главница, лихви и разноски по процесния изпълнителен лист не са погасени по давност и
са дължими, поради което предявеният отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски е
неоснователна, като на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК той следва да заплати на ищеца
сумата от 150 лв., представляващи направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователен предявения от ХР. Г. Г. с ЕГН: ********** *, срещу *, иск по
чл. 439 от ГПК, че не дължи поради погасяване по давност сумите от 4993,74 лв. /четири
хиляди деветстотин деветдесет и три лева и седемдесет и четири стотинки/ - главница, 5013
лв. /пет хиляди и тринадесет лева/ - обезщетение за забава за периода от 03.12.2010г. до
30.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2020г. до
окончателното изплащане на задълженията, както и 353,75 лв. /триста петдесет и три лева и
седемдесет и пет стотинки/ - разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 20.11.2012г.
по търговско дело *и е образувано изпълнително дело *.
Осъжда ХР. Г. Г. с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 150 лв. /сто и петдесет
лева/, представляващи направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4