Мотиви към Решение №82/09.10.2019г.
по НАХД №289/2019г. на РС-Свищов.
Производството е по реда на чл.375 и сл. от НПК вр.
чл.78а от НК и е образувано по повод внесено постановление на Свищовската
районна прокуратура, с което се предлага обвиняемия А.И.А., ЕГН: ********** да
бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл.78а от НК, за извършено от него престъпление по чл. 345,
ал.2 вр. чл.63, ал. 1, т.4 и т.5 от НК.
В проведеното съдебно заседание, представителят на Р.п.С.
поддържа повдигнатото обвинение. Счита, че от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства се установява по безспорен начин обв.А. да е управлявал
МПС, което не е регистрирал по надлежен
ред. С това е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението, в което е обвинен и моли съда да го признае за
виновен и на основание чл.78а, ал.6 от НК да му бъде наложено наказание обществено
порицание.
Обвиняемият А.И.А., редовно призован за съдебното
заседание се явява. Същият се признава за виновен и изразява съжаление за
извършеното.
Защитникът на обвиняемия адв. И.И. счита обвинението
за недоказано. Според защитата събраните доказателства били противоречиви, като
движението е било осъществено по черен път. Освен това деянието му било
осъществено инцидентно, поради лекомислие. Не били събрани и доказателства дали
въпросния мотопед подлежи на регистрация по Наредба І-45 от 24.03.2000г. и дали
попада в обхвата на наредбата. Освен това можело да приложи и разпоредбата на
чл.9, ал.2 от НК, предвид чистото съдебно минало на обвиняемия и неговата ниска
възраст, както и обществената опасност на деянието. В случая можели да се
приложат и възпитателни мерки по ЗБППМН. Предвид на това моли обвиняемия да
бъде признат за невиновен.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Обвиняемият А.И.А. е роден на ***г***, български
гражданин, с постоянен адрес ***, с основно образование, неженен, не работи, ученик,
неосъждан, ЕГН: **********.
Обвиняемият А. *** заедно със своята майка – св.A.M.и
своя брат – св. Ц.А.. Обвиняемият си купил мотопед „Априля“ от непознато лице,
но не го регистрирал. Въпреки това МПС било ползвано както от обвиняемия, така
и от неговия брат – св. Ц.А.. Към м.април 2019г. мотопеда се счупил и
обвиняемият го закарал на ремонт в гр.Свищов. Късно вечерта на 22.04.2019г.
обвиняемият отишъл да прибере МПС. В същото време полицейски автопатрул
съставен от свидетелите С.Ц. – командир на отделение в група ОП в РУ Свищов и И.И.–
мл. инспектор в група ООР в РУ Свищов извършвали обход на ул. „Стоян Ников“ в
квартала. Пред блок № 5 те видели мотопеда на обвиняемия и го разпознали,
защото и друг път го били виждали, като знаели че се управлява от
неправоспособния свидетел Ц.А. ***. Ето защо полицейските служители решили да
го изчакат в района на „малкия паметник“, откъдето същият трябвало да мине на
път за с.Вардим. В това време обвиняемият взел мотопеда и тръгнал с него от
ул.“Стоян Ников“ към селото по черен път. Тъй като пътят бил наклонен, той се
качил на него и се спуснал по наклона без да привежда двигателя в работен режим.
Наближавало към 22,00ч., когато полицейските служители стигнали до „малкия
паметник“ и видели движещия се към тях мотопед. Подали звуков и светлинен
сигнал, който обвиняемият възприел и спрял. Свидетелите, които до този момент
не го познавали, му поискали за проверка личните документи и тези на МПС. Обвиняемият
казал, че няма никакви документи и побягнал в обратна посока по черния път, а
мотопеда останал на мястото. Когато стигнал в града, той се обадил на барат си
св. Ц.А., казал му къде се намира мотопеда и го помолил да каже, че той го е
управлявал. В това време свидетелите започнали да търсят близки на обвиняемия чрез
ОДЧ и така узнали за телефонния номер на св. A.M.– майка на обвиняемия.
Позвънили на посочения от дежурния номер и св.Ц.А. разговарял с тях. Първоначално
същият казал, че той е управлявал мотопеда. След като полицейските служители го
поканили заедно с родителите на място, свидетелят и неговата майка отишли при
тях. Отново св. Ц.А. заявил, че той е управлявал МПС, но впоследствие признал, че не бил той, а неговия брат А.А.,
който много се изплашил и побягнал.
Обвиняемият бил привлечен към
наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК вр.
чл.63, ал.1, т.4 от НК за това, че на 22.04.2019 г. в гр. Свищов, управлявал
МПС – мотопед „Априля“, който не е регистриран по надлежния ред, съгласно чл.
3, ал. 1 от Наредба І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията за МПС
и ремаркета, теглени от тях, и реда за възстановяване на данни за
регистрираните пътни превозни средства, като въпреки непълнолетието си е могъл
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи своите постъпки.
Приложена по делото е справка
за нарушител/водач, видно от която че обв.А.А. не е правоспособен водач на МПС.
Горната фактическа обстановка се установява от обясненията
дадени в хода на досъдебното производство и в съдебно заседание от обв.А.А., показанията
на свидетелите С.Ц., И.И., Ц.А., А.М., дадени на досъдебното производство, справка
за нарушител/водач, справка за съдимост на обвиняемия, данни за личността на
обвиняемия, справка- характеристика за непълнолетен, декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите,
разпитани в хода на досъдебното производство като обективни, логични,
непротиворечиви и съответстващи помежду си и на писмените доказателствени
средства. Съдът кредитира и обясненията на обв. А., тъй като същите
кореспондират с останалите доказателства по делото.
При анализа на доказателствата съдът направи следните
правни изводи: Авторството на деянието е доказано по несъмнен начин от
показанията на свидетелите С.Ц. и И.И., които са преки свидетели очевидци, така
и от обясненията на обв. А., дадени по време на досъдебното производство пред
разследващия орган, както и в хода на съдебното следствие. Макар и косвени
показанията на свидетеля Ц.А. също установяват безспорно лицето, което е
управлявало процесния мотопед.
При така приетата фактическа обстановка съдът счита,
че обвиняемият е осъществил от обективна страна формално състава на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, но са налице основанията на
чл.9, ал.2 от НК. От обективна страна обвиняемият е управлявал МПС, което не е регистрирано
по надлежен ред, съгласно чл. 140 от Закона за движение по пътищата и Наредба I
-45/24.03.2000 година на МВР за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране
от движение на моторни превозни средства и ремаркета теглени от тях и реда за
предоставяне на данни за регистрираните моторни превозни средства. За да бъде
признат обаче деецът за виновен, не е достатъчно деянието само формално да
осъществява състава на субективните и обективните признаци на съответния
състав. Необходимо е, деянието да е в достатъчна степен общественоопасно, да
накърнява сериозно обществените отношения, предмет на наказателноправна защита.
Разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК намира приложение по отношение на всеки
престъпен състав от особената част, когато са налице основания за това -
деянието е малозначително, поради липсата на обществена опасност въобще или поради
нейната явна незначителност. Степента на обществената опасност се преценява на
базата на различни фактори, които разкриват своеобразието на конкретното деяние
– начина на извършване, време, място, обстановка, ценност на обекта на
посегателство, начина на засягане на защитения обект, включително личността на
обвиняемия и неговото релевантно поведение за изхода на делото и др. В конкретния случай следва да се посочи, че
деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност. Така е, защото на
първо място е извършено в късните часове на денонощието, когато поначало интезивността
на движение е ниска. Освен това процесното МПС е управлявано по чер път и на
кратко разстояние, от краен район на малък град, където няма жилища и
обществени сгради към изхода на града. Касае за инцидентен случай от страна на обвиняемия,
тъй като от свидетелските показания на полицейските служители се установи, че процесното
МПС по принцип е било управлявано от по-големия на обвиняемия брат – св. Ц.А.,
когото те познавали. Съдът отчете и липсата на вредни последици от това деяние,
като липсата на предпазна каска и отсъствието на придобита от обвиняемия
правоспособност не са достатъчни, за да се счете, че конкретното управление на
МПС без надлежна регистрация реализира обществена опасност в такъв интензитет,
който закона изисква, за да придобие качеството на престъпление. Предвид на
това обществените отношения, свързани с безопасността на транспорта не са
засегнати в онази правнозначима степен, обуславяща наличието на състава на
престъплението по чл. 345, ал.2 от НК. В случая деянието на обв. А. разкрива
ниска степен на обществена опасност, поради което същото се явява незначително.
В хипотезата на чл. 9, ал. 2, пр. 2 от НК явната незначителност на обществената
опасност изисква задълбочена преценка и на характеристиката на извършителя,
доколкото същата се съдържа в осмислянето на степента на самата обществена
опасност. В случая обвиняемият е с чисто съдебно минало, но с недобри
характеристични данни. Видно от представената характеристична справка същият
има наложени две мерки по ЗБППМН за извършени деяния по чл.216 от НК и чл.195,
ал.1 от НК през 2015г. и по чл.354а,
ал.5 от НК през 2018г. Ето защо съдът приема обществената опасност на
обвиняемия за сравнително завишена, но не във такава степен, че да се отрази на
фактическата тежест на конкретното деяние и да изключи приложението на чл. 9,
ал. 2 от НК. В тази връзка, съдът след като съобрази тази завишена обществена
опасност прие, че в случая не може да се приложи разпоредбата на чл.61, ал.1 от НК, в каквато насока има направено искане от служебния му защитник. Съгласно указанията, дадени от Върховния съд с
Постановление № 6 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7 от
6.VII.1987 г., непълнолетните следва да се освобождават от наказателна
отговорност, когато са налице условията на чл. 61, ал. 1 от НК. Текстът намира
приложение в случай, че престъплението не представлява голяма обществена
опасност, извършено е поради увлечение или лекомислие и спрямо непълнолетния
могат да се приложат успешно възпитателни мерки по ЗБППМН. В случая съдът
прецени, че налагането на възпитателни мерки спрямо обв. А. няма да доведе до целта
на възпитателните мерки, а именно приспособяване непълнолетния към обществото,
като се превъзпита за в бъдеще. Обстоятелството, че непълнолетният е избягал
мястото на полицейската проверка, сочи, че вече наложените мерки по ЗБППМН по
никакъв начин не са въздействали възпиращо върху непълнолетното лице.
Съдът намира, че обвиняемият не е осъществил състава
на престъплението по чл.345, ал.2 от НК, а състава на административно нарушение
по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, за което следва да понесе административно-наказателна
отговорност. Предвид на това съдът на
основание чл.301, ал.4 го оправда по обвинението по чл.345, ал.2 от НК и на
основание 305, ал.6 от НПК на основание чл. 175, ал.3,т.1 вр. чл.140 от ЗДвП и
предвид нормите на чл.15, ал.2 от НК замени
административното наказание глоба с обществено порицание.
По тези съображения, съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: