РЕШЕНИЕ
№ 1827
гр. София, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Административно
наказателно дело № 20241110200919 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/, вр. чл. 189, ал. 8 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Х. К. Х. ЕГН ********** срещу електронен фиш серия К №
7971670, издаден от СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП и
на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 ЗДвП му е наложена „глоба” в
размер на 200,00 лева.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш
поради допуснати процесуални нарушения. Моли се електронния фиш да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. В молба, депозирана на 11.03.2024г. процесуалният представител на
жалбоподателя изразява становище за основателност на жалбата и моли за отмяна на
електронния фиш.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител. В писмени
бележки, депозирани на 07.03.2024г. процесуалният представител на въззиваемата страна е
извел доводи за законосъобразност на атакувания електронен фиш и моли същият да бъде
потвърден. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото доказателства
1
и направените доводи, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения в чл. 189, ал. 8 от ЗДвП срок, от процесуални
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е
процесуално допустима.
Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените в нея доводи и
материалите по делото, намира за установено следното от фактическа страна:
На 12.05.2023г. вечерта в района на гр. **полицейски екип на ОПП-СДВР, в чийто
състав бил младши автоконтрольор **изпълнявал служебните си задължения, като
осъществявал контрол по спазване правилата за движение, в частност измервал скоростта на
движение на автомобилите в района, движещи се с посока от ул. „**”.
Измерването на скоростта се извършвало с АТСС № MD 1195.
Ограничението на скоростта в района било 80 км./ч. в населено място, въведено с
пътен знак В26.
В 20:55ч. на същата дата и място била засечена скорост на движение на МПС – марка
„** ХА. Била отчетена скорост на движение 105 км./ч. (след отчитане на допустима грешка
в полеви условия 3 % при скорост над 100 км./ч.).
Автомобилът бил собственост на „Т** а ползвател бил жалб. Х. К. Х..
Въз основа на тези данни от СДВР бил издаден електронен фиш за налагане на глоба в
размер на 200,00 лева на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал.
1, т. 3 ЗДвП, поради нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, при условията на повторност.
В електронния фиш повторността била мотивирана с електронен фиш серия К №
5351493, за който било отразено, че е влязъл в сила на 16.02.2023г.
Съгласно отразеното в придружителното писмо на ОПП-СДВР, в системата на ОПП-
СДВР има отразено връчване на електронен фиш серия К № 5351493 на дата 01.02.2023г., но
няма получено доказателство /разписка/ за връчването му.
След връчване на електронен фиш серия К № 7971670 на жалбоподателя, последният
съгласно отразеното в придружителното писмо на ОПП-СДВР, не подал декларация по чл.
189, ал. 5 ЗДвП.
АТСС MD 1195 била преминала последваща проверка за техническа годност на
14.03.2023г.със срок на валидност една година.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени
доказателства, а именно: снимков материал относно измерената скорост; протокол за
експлоатация на техническо средство, ежедневна форма на отчет; протокол за преминал
технически преглед на техническо средство; удостоверение за одобрение на типа уред за
измерване; справка за собствеността на автомобила; електронен фиш серия К № 5351493 на
СДВР; справка – картон за водач.
Изводи относно екипа на ОПП-СДВР, извършвал проверка за спазване на ЗДвП,
2
измервайки скоростта на движение в процесния ден и час, както и мястото на извършване
на проверката, съдът направи на база ежедневната форма за отчет, протокола за използване
на АТСС и снимковия материал, съдържащ сведение относно координатите на мястото на
измерване на скоростта.
Изводи относно ограничението на скоростта в района и обстоятелството, че се касае за
ограничение 80 км./ч. в населено място, въведено с пътен знак В26, съдът направи на база
приобщения по делото протокол за използване на автоматизирано техническо средство за
контрол на скоростта, в който изрично е посочено, че става въпрос за ограничение на
скоростта 80 км./ч., въведено с пътен знак В-26, снимковия материал, изготвен във връзка с
извършената проверка на пътен знак В 26 – 80 км./ч., както и справка от Столична община
от 06.02.2024г., ведно със приложените към нея пътни схеми. Съгласно посоченото в
писмото и приложената пътна схема, разрешената скорост на движение в района процесния
пътен участък и посока е 80 км./ч., въведено с пътен знак В26.
Изводи относно ползвателя на лекия автомобил, с който е извършено нарушението,
съдът направи на база справката от ОПП-СДВР.
Видно от представения от ОПП-СДВР сертификат** който е извършвал измерването
на скоростта на движение с АТСС, е преминал обучение за работа с такова техническо
средство.
При така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП - при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система без човешка
намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективния човешки фактор. В
процеса по издаването на ел. фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на
административнонаказателното производство.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше
съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища
относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията
на скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът
"автоматизирано техническо средство или система“. Съгласно § 6, т. 65 от допълнителните
разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
3
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", тоест
контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо
средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява
поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.
Използването на АТСС е автоматизиран процес, при който единствената намеса на
контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното
техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните
средства способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са
преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в това число и
софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при
стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко
техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по метрология,
осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия материал, което
е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на
действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ: измерване на
скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща измерването,
респективно превозното средство. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата
вида системи е от централизирана информационна система.
Съдът ще посочи, че в случая приложение не намира разпоредбата на чл. 34 ЗАНН.
Действително, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен
фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Самият електронен фиш е
приравнен от законодателя на наказателно постановление, тъй като с него освен, че се
установява нарушението, се налага и конкретно наказание за това нарушение. Т.е., тук
процедурата е различна от тази по ЗАНН, като нямаме отделен АУАН и НП, а двата акта са
инкорпорирани в електронния фиш. Следователно не може да се приложи разпоредбата на
чл. 34 от ЗАНН, относно сроковете за издаване на АУАН и НП, тъй като ел. фиш е
приравнен на наказателно постановление, а за дата на издаването му се счита датата на
извършеното нарушение. С оглед на това, възражението на жалбоподателя за липса на дата
на издаване на електронния фиш се явява неоснователно.
В случая нарушението е установено от АТСС, надлежно калибровано, при което
измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-
камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира
техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да
въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо, съдът намира, че процесната
система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с
което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява
човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Именно по тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй
като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество. С оглед на това,
4
възражението на жалбоподателя в тази насока се явява неоснователно.
Съдът приема за доказано авторството на деянието, тъй като автомобилът е заснет с
АТСС за превишена скорост и снимката е приложена по делото, като върху нея са посочени
датата и часът на нарушението. Върху снимковия материал се вижда регистрационния
номер на автомобила, като по делото по безспорен начин се установява и мястото на
нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е
предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение,
като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В конкретния случай
жалбоподателят не е подал декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, поради което правилно е
ангажирана именно неговата отговорност. В случая нарушителят, който се явява ползвател
на автомобила, не е подал декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, поради което законосъобразно
е ангажирана именно неговата административно наказателна отговорност.
Електронният фиш съдържа всички необходими реквизити във връзка с извършеното
нарушение, визирани в чл. 189, ал. 4 ЗДвП, а именно: дата, място, начин на извършване на
нарушението и самоличност на нарушителя. Това са и задължителните реквизити,
предвидени в закона.
Възражението на жалбоподателя, че не е бил запознат с клипа, касаещ измерената
скорост, е ирелевантно, тъй като подобно изискване в закона не е установено. В настоящото
производство част в материалите по преписката се съдържа както снимков материал,
съдържащ заснет регистрационния номер на автомобила, с който е извършено нарушението,
така и протокола за използване на АТСС и ежедневната форма за отчет, от които се
установява както мястото на извършване на нарушението, така и датата, часа, измерената
скорост, автомобила, с който е извършено нарушението, включително мястото, където е
била разположена камерата.
Разликата в засечената скорост от 109 км/ч и посочената в ел. фиш скорост от 105 км/ч
се дължи на така наречения "толеранс", който представлява възможната процентна грешка
при засичането на скоростта. Този толеранс е 3 % от засечената скорост и се отчита в полза
на нарушителя, като засечената от радара скорост се намалява именно с тези 3 %, когато
скоростта на автомобила е над 100 км./ч. Точно заради това не може да се говори за
нарушаване правата на жалбоподателя, поради неяснота или противоречия в издадения ел.
фиш. Напротив, правата му са напълно защитени, тъй като евентуално възможната грешка
при отчитането на скоростта е изчислена в негова полза.
От приложения към преписката протокол от проверка на АТСС, се установява, че
система за видеоконтрол е одобрена да служи за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение, надлежно калибрована и технически годна към датата на нарушението за
осъществяване на посочения видеоконтрол. Мястото на извършване на проверката е мястото
на позициониране на системата, а мястото на позициониране е именно мястото, където е
5
установено нарушението.
В конкретния случай нарушението е безспорно установено, доколкото при разрешена
скорост на движение до 80 км./ч. за населено място, водачът се е движел със скорост 105
км./ч., превишавайки допустимата скорост с 25 км./ч.
Нарушение е разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП, за което законодателят е
предвидил глоба в размер на 100,00 лева.
Нарушението е извършено виновно при форма на вината непредпазливост. Водачът е
съзнавал задължението си да спазва ограничението на скоростта за населени места, въведени
с пътен знак, но не го е спазил, проявявайки небрежност.
Що се отнася до повторността, която е вменена, съдът счита, че такава не е налице, тъй
като по делото липсват надлежни доказателства относно датата на връчване на електронен
фиш серия К № 5351493, с който в електронния фиш се мотивира повторността на
нарушението. Отбелязването в системата на ОПП-СДВР на дата на връчване на посочения
електронен фиш, не представлява годно доказателствено средство за установяване на
посочения факт. По делото липсва представена разписка или друг документ, от който да би
могло да бъде безспорно установено връчването на посочения електронен фиш, като в
самото придружително писмо на въззиваемата страна изрично е посочено, че липсват
доказателства в тази насока.
С оглед на горното, електронният фиш следва да бъде изменен, като настоящата
съдебна инстанция упражни правомощията си по чл. 63, ал. 7, т. 1 и т. 4, вр. ал. 2, т. 4 ЗАНН,
като приложи закон за по-леко наказуемото административно нарушение, чиито обективни
и субективни елементи са установени безспорно по делото, като бъде променено
основанието за налагане на наказанието от такова по чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал.
1, т. 3 ЗДвП в такова по чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП, както и намалена
наложената на жалбоподателя глоба от 200,00 лева на 100,00 лева.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по
извършените от страните разноски, съобразявайки изрично отправеното искане в очертаната
насока, като с оглед изхода на делото, въззиваемата страна има право на юрисконсултско
възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът счита,
че юрисконсултското възнаграждението следва да се определи в предвидения в
разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ минимален размер, а
именно 80 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, НО, 114 състав,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К № 7971670, издаден от СДВР, с който на Х. К. Х.
ЕГН ********** за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, на основание чл.
6
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 ЗДвП му е наложена „глоба” в размер на 200,00
лева, в частта относно основанието, на което е наложена имуществената санкция, като
изменя същото от такова по чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 ЗДвП в такова по
чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП и в частта относно размера на глобата, като
намалява същата от 200,00 лева /двеста лева/ на 100,00 лева /сто лева/.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗАНН Х. К. Х. ЕГН **********
да заплати на СДВР, ул. „Антим I” № 5 разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80,00 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София
град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-
дневен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7