№ 41
гр. ***, 17.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. И.
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20234430102429 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от Р. Й. К. с ЕГН ********** от
гр.***, представлявана от адвокат Г.Г. от АК *** против М. Ц. В. с ЕГН *** и
Н. И. В. с ЕГН **********, двамата с адрес гр.****. Ищцата твърди, че е
собственик на Апартамент №7, находящ се в гр. ***, ж.к.„***”, бл.***, вх.
„Г“, ет.2 и от няколко години забелязала, че в банята на жилището й има
влага на тавана, като теч имало, както по тавана и стените на мокрото
помещение, така и в коридора на апартамента и стаите. Ищцата се опитала да
проведе разговор с ответника М. В., но той заявил, че проблема не е от
неговия апартамент, което принудило ищцата да депозира жалба в Община
***. След извършен оглед на 16.03.2016г. от служители при общинската
администрация, била констатирана влага в имота на ищцата и били дадени
указания. Ищцата твърди, че указанията не били изпълнени и към момента
влагата продължава да се просмуква по тавана и стените в апартамента й в
т.ч. и на терасата. Твърди, че появилият се мухъл застрашава здравето и, а
теча от горния етаж не е овладян и нарушава целостта и хигиената на
1
жилището. В заключение моли съда на основание чл.45 от ЗЗД да осъди
ответниците солидарно да заплатят на ищцата сумата от 1900 лева, от
които 1450 лева имуществени вреди както следва : за повредена и паднала
мазилка в банята 200 лева, за повредена и паднала мазилка в коридора 350
лева, повредена и паднала мазилка в кухнята 350 лева, за повредена и паднала
мазилка в стаята 350 лева, повредена и паднала мазилка на терасата – 200
лева и 450 лева неимуществени вреди изразяващи се в безпокойство, тревога,
негативни емоции от влошаващото се състояние на апартамента и от
влошаване на здравословното състояние, страх, обостряне на алергии
вследствие на появил се в жилището мухъл.
Представя доказателства : Договор по чл.117 от ЗТСУ от 10.12.1981г.;
Нотариален акт за дарение **г.; Писмо на община *** от 30.03.2016г. и прави
искания на основание чл.186 от ГПК да бъдат изискани от Началника на
Служба по геодезия, картография и кадастър ***, информация от
кадастралния регистър за гр.***, установяваща собствениците на Апартамент
№11, находящ се в гр. ***, ж.к.„***”, бл.***, вх.„Г“.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, в който ответниците
оспорват предявения иск. Навеждат доводи, че исковата молба следва да бъде
оставена без движение, тъй като не сочи какви точно конкретни действия
трябва да бъдат предприети от страна на ответниците. Оспорва предявения
иск по чл.109 ЗС като навежда доводи, че за да е основателен трябва да са
налице две кумулативни обстоятелства : неоснователност на действията на
ответника по негаторния иск и те да създават пречки на ищеца собственик да
упражнява правото си на собственост. Твърдят, че не са живели в
апартамента, но от закупуването му през 1981 са имали също течове и от две
години апартаментът е необитаем. Твърдят, че наводняването на терасата на
ищцата е в резултат от фугите на сградата. Претендира разноски, прави
искане за спиране.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители
поддържат доводите от исковата молба и писмения отговор. След съдебно
заседание в дадения срок, страните представят писмени бележки, в които
поддържат доводите си от исковата молба и писмения отговор.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
2
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Не е спорно и се установява от представените по делото писмени
доказателства, че ищцата е собственик на апартамент №7 вх.Г на бл. № *** в
ж.к.***, а ответниците са собственици на ап.11 на същия адрес. Не е спорно и
се установява от заключението на вещото лице по назначената съдебно
техническа експертиза, че жилището на ответниците се намира над жилището
на ищцата. Също от заключението се установява, че към момента на огледа
следите от теч по стените и тавана в помещенията на апартамента на ищцата
са изсъхнали петна. Вещото лице е констатирало, че на тавана и стената на
тоалетната има „петна от теч и покожушена шпакловка и боя в участъка
около вертикалния канализационен щранг и около душа“. Вещото лице е
установило и сухи следи от теч на тавана и стената в коридора, граничещ с
банята. В заключението е отразено, че към момента на огледа водопроводната
инсталация в банята на ответниците е подменена и апартаментът на
ответниците не се използва, а петната са изсъхнали и няма теч около
вертикалния щранг на канализационната тръба. В съдебно заседание вещото
лице заяви, че течът не е от покрива и водосточните тръби, тъй като в деня
преди огледа е валял дъжд и ако течът е бил от водосточните тръби и
покрива, петната щели да бъдат мокри. От заключението на вещото лице се
установява, че течът в жилището на ищцата е причинен от
компрометирани фуги на пода на банята и амортизирани хоризонтални
тръби към сифона. В резултат на подмяната на хоризонталните тръби на
пода и фугирането на плочките, течът на тавана в банята и коридора е
преустановен. Също от заключението на вещото лице се установява, че
мокрите петна на тавана на терасата на ищцата са резултат от
компрометираната замазка на пода на терасата на ответниците, която е в лошо
състояние и към момента на приключване на съдебното дирене. Установява
се, че има пукнатина на тавана на терасата на ищцата и от там излиза вода и
влага на целия таван. Според заключението на вещото лице, пукнатините на
замазката на терасата на ответниците са причина да прониква влага и да
оставя следи по тавана на терасата на ищцата. Макар да е остъклена терасата,
тази влага е резултат само от миене на терасата на ответниците.
При така приетото заключение, съдът приема за установено, че със
3
своето бездействие да отремонтират жилището си, ответниците са причинили
вреди в имота на ищцата. Не се установи по делото липса на вина,
доказването на което съгласно разпоредбата на чл.45 ал.2 ЗЗД, съдът е указал,
че е в тежест на ответниците.
При така събраните и обсъдени доказателства, съдът приема за
установено, че по делото се доказа увреждащото деяние, в случая бездействие
на ответниците, настъпилите за ищцата вреди и причинно следствената
връзка между тях, с оглед на което съдът приема предявеният иск за доказан
по основание.
По отношение на размера, съдът кредитира заключението на вещото
лице, съгласно което строително-ремонтните работи, които трябва да се
извършат, за да се отремонтират щетите са на стойност 2556,04 лева. Искът е
предявен за сумата от 1450 лева, поради което съдът счита, че следва да бъде
уважен изцяло до предявения размер.
По отношение претенцията за обезщетение на претърпени
неимуществени вреди, съдът приема заключението на назначената съдебно-
психиатрична експертиза, съгласно което ищцата е преживяла
неблагоприятно житейско събитие, което я е поставило в условия на
фрустрация. В резултат на това ищцата е била изложена на стрес с нисък
интензитет, но голяма продължителност. Ищцата е преживяла вътрешно
напрежение и тревожност, изпитвала е възмущение и раздразнение от
ситуацията, като тези емоции според вещото лице са флуктуирали във
времето с различна продължителност и интензитет. Видно от заключението,
към момента ищцата изпитва тревога от последваща увреда на имуществото
, която е формулирана като емоционално състояние. Състоянието и се
характеризира с болезнено осъзнаване на безсилието да предотврати грозяща
неизбежна опасност, напрегнатост и изтощителна бдителност. С оглед
обстоятелството, че се касае за продължителен период, в който е изпитвала
тези емоции, макар и с не толкова висок интензитет, съдът счита, че искът
предявен за сумата от 450 лева се явява доказан изцяло до предявения размер.
С оглед изхода на спора и представения списък с разноски, ответниците
дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата разноски в размер на
76 лева внесена държавна такса, 700 лева адвокатско възнаграждение и 500
лева разноски за вещо лице. Относно заявеното от страна на ответниците
4
възражение за прекомерност, съдът приема, че заплатеното в размер на 700
лева адвокатско възнаграждение не е в прекомерен размер. Съгласно чл.7 ал.2
от Наредба №4 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
при интерес от 1000 до 10 000 лв. – 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000
лв. В случая ищцата е заплатила такова в размер под минималния размер и
същото не следва да бъде редуцирано.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответниците М. Ц. В. с ЕГН *** и Н. И. В. с ЕГН
**********, двамата с адрес гр.****, ул.*** №17 да ЗАПЛАТЯТ на Р. Й. К. с
ЕГН ********** от гр.***, ж.к.*** бл.*** вх.Г ет.2 СОЛИДАРНО сумата от
1900 лв., от която 1450 лева представляваща обезщетение за причинени на
ищцата имуществени вреди и 450 лева представляваща обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди.
ОСЪЖДА ответниците М. Ц. В. с ЕГН *** и Н. И. В. с ЕГН
**********, двамата с адрес гр.****, ул.*** №17 да ЗАПЛАТЯТ на Р. Й. К. с
ЕГН ********** от гр.***, ж.к.*** бл.*** вх.Г ет.2, сумата от 1276 лв.,
представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5