№ 36218
гр. София, 10.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20231110126483 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх.№ 177037/30.05.2024 г., подадена от Б. И. Б., чрез адв. Д.,
с която е направено искане за изменение на съдебното решение в частта за разноските.
Насрещната страна по молбата, е взела становище по искането за изменение на
решението.
Молбата е подадена от надлежна страна и в срока за обжалване на решението
съгласно чл. 248, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество,
съдът намира същата за неоснователна по следните съображения:
В постановеното по делото решение, съдът е посочил какви суми и защо се
присъждат на ответника, както и защо не следва да се присъждат разноски на ищеца, като
не намира основание да ги промени. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. По делото няма ангажирани никакви доказателства
ответника да е предприел каквито и да е действия за принудително изпълнение срещу
длъжника, като недоказани в тази връзка останаха твърденията на ищеца в исковата молба,
както и тези в депозираната на 02.05.2024г. молба становище. Ищеца не доказа по никакъв
начин, че ответника е претендирал заплащане на тази сума, че бил „заплашван“ от
служители на ответника, че ще бъде осъден и „натоварен“ с допълнителни разноски, както и
че ежемесечно му били залепвани бележки, с които се изисквало плащане на задълженията.
От друга страна следва да бъде посочено, че дори ищеца да е претендирал тази сума
писмено, това не може да бъде квалифицирано, като действие за принудително изпълнение,
тъй като кредиторът има право да претендира вземането си от длъжника и ако го получи то
ще е надлежно, дори и ако плащането е направено след изтичането на давността за
вземането (чл. 118 от ЗЗД). Същевременно той не е задължен да съобразява изтеклата в
полза на длъжника погасителна давност и сам да намалява размера на претенцията си с
евентуално погасената по давност част от задължението. Затова отправената до длъжника
извънсъдебна покана да плати, дори и за съдържа изявление, че ще бъдат предприети мерки
за съдебното установяване на вземането и принудителното му реализиране, сама по себе си
не е повод за предявяване на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за
разноски при признаването на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба.
Доколкото кредиторът има право да иска плащане на задължението си, при това без да е
задължен да съобразява същото с изтеклата в полза на длъжника погасителна давност, тези
1
негови действия сами по себе си не могат да обосноват отговорността му за разноски по
предявен от длъжника иск за недължимост на вземането. Отговорността на кредитора за
извършените от длъжника съдебни и деловодни разноски ще възникне, в случай че той
предяви иск или се снабди с изпълнителен титул за вземането си, като оспорва направеното
от длъжника основателно възражение за изтекла погасителна давност или пък оспори
предявения основателен иск за недължимост на вземането поради изтекла погасителна
давност (в този см. Определение № 338/18.07.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 209/2018 г., IV г.
о., ГК, Определение № 474/7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019 г., IV г. о., ГК/.
Определение № 75/21.04.2017 Г. по ч. гр. д. № 1371/2017 г., І г. о., Определение №
95/22.02.2018 Г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., ІV г. о., Определение № 318/25.07.2018 Г. по ч. гр.
д. № 2828/2018 г., ІII г. о., Определение № 420/16.11.2018 Г. по ч. гр. д. № 3300/2018 г., III г.
о., определение № 468/18.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4586/2018 г., ІІІ г. о.). Предвид това,
искането на ищеца за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение.
На последно място следва да бъде посочено, че твърдението на процесуалния
представител на ищеца, че с постановеното по делото решение, съдът е уважил изцяло
исковата претенция, е неоснователно, предвид, че с Определение №2940/19.01.2024г.
производството по делото е частично прекратено, по предявен от ищеца изначално
недопустим иск.
Предвид гореизложеното, молбата за изменение на решението в частта за разноските
е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 177037/30.05.2024 г., подадена от Б. И. Б.,
чрез адв. Д., за изменение на постановеното по делото Решение №9177/17.05.2024г. в частта
за разноските, като неоснователна.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд, в едноседмичен
срок от връчването му.
Препис от определението да се връчи ведно със съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2