№ 61
гр. София , 19.05.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание
на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Д. Коев
Членове:Стефан Е. Милев
Симона И. Углярова
като разгледа докладваното от Симона И. Углярова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100601823 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава двадесет и втора от НПК.
Инициирано е по повод постъпил частен протест на прокурор при
Софийска районна прокуратура, срещу определение от 06.04.2021 г.,
постановено по НАХД № 4961/2021 г. по описа на СРС, НО, 98 състав, с
което съдебното производство е прекратено и делото е върнато на СРП, с
оглед липсата на основанията по чл.78а от НК.
Представителят на СРП в частния протест излага твърдения, че
неправилно първоинстанционния съд е прекратил съдебното производство,
като е счел, че не са налице предпоставките за разглеждане на делото по реда
на чл.78а от НК, тъй като не са възстановени всички вреди от
престъплението, а именно – мъжка чанта на стойност от 17,50 лева. В
подкрепа на изложеното поддържа, че инкриминираната вещ още преди
залавянето на извършителя на престъпното деяние е останала у пострадалия,
респективно не е приобщавана по досъдебното производство. Сочи, че с оглед
гореизложеното инкриминираната вещ се счита върната по смисъла на чл.78а,
ал.1, б.“В“ от НК, т.е. и причинените от престъплението имуществени вреди
са възстановени. Отделно от това излага, че при проведен разговор с
пострадалия, за който е съставен и приложен констативен протокол от
08.04.2021г., последният е потвърдил, че чантата е останала при него на
датата на инкриминираното деяние и той още тогава си я е взел, а по – късно
служители на полицията са му върнали и парите, отнети от обвиняемия. Въз
основа на релевираните аргументи е и отправеното искане към въззивната
съдебна инстанция за отмяна на контролирания съдебен акт, с който
съдебното производство по делото е прекратено.
Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и
1
отправеното искане, въз основа на материалите по делото и закона, намира, че
искането, с което е сезиран, е подадено от процесуално легитимирана страна
в надлежна форма, направено е в законоустановения срок, като разгледано по
същество същото е неоснователно. Съображенията за това са следните:
За да бъде приложен институтът на освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, следва да са налице
предвидените в чл. 78а, ал.1 - 5 НК, а за непълнолетните – по ал.6 вр. чл. 78а,
ал.1 НК материалноправни предпоставки. Освен това следва да се съобразят и
рестриктивните основания, посочени в чл. 78а, ал.7 НК.
Изводът на първоинстанционния съд за прекратяването на съдебното
производство и връщането на делото на прокурора на соченото в мотивите на
обжалвания съдебен акт основание е правилен и следва да бъде потвърден.
Следва да бъде отбелязано, че законовите изисквания към съдържанието
на обвинителния акт, регламентирани в разпоредбата на чл. 246 НПК, са
изцяло относими и към съдържанието на постановлението на прокурора по
чл. 375 НПК. Постановлението на прокурора по чл. 375 НПК има
предназначението на обвинителния акт, а именно да формулира така
обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на
извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин
да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на
правото на защита. Това изискване към съдържанието на постановлението на
прокурора по чл. 375 НПК е изпълнено тогава, когато фактите на обвинението
са изложени по начин, че да могат да се изведат съставомерните признаци на
деянието без да е необходимо да се изграждат предположения и/или без да се
налага тълкуване, което в случая не е изцяло изпълнено.
Както правилно е прието от първата инстанция, обвинението в
обстоятелствената част на внесеното пред съда постановление по реда на чл.
375 от НПК, с което се прави предложение за освобождаване на обвиняемия
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда
на чл. 78 А от НК, е индивидуализирано съобразно елементите от състава на
обвинението за извършено престъпление по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК, при
което са посочени обстоятелствата, при които е било осъществено
престъплението по този престъпен състав, а именно – че на 11.06.2018г. около
16:00ч. в гр.София, кв.“Горна баня“, в близост до „Италианския лицей“, от
спрял автобус марка „Мерцедес Бенц“, модел „Торино“, с рег.№ ****, отнел
чужди движими вещи – парична сума от 120,00 лева и мъжка ръчна чанта на
стойност 17,50 лева, на обща стойност 137,00 лева, от владението на В.К.М.,
без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като
същевременно обаче липсват данни възстановени ли са имуществените вреди
от престъплението и по – конкретно – възстановена ли е мъжка ръчна чанта
на стойност 17,50 лева. С оглед последното, настоящата съдебна инстанция
също намира, че не са налице законово регламентираните предпоставки по
2
чл.78а, ал.1, б).в от НК, поради което и не са налице основания за
разглеждане на делото по посочения ред.
На следващо място е необходимо да бъде отбелязано, че съгласно
чл.78а, ал.1, б.) б от НК, пълнолетно лице се освобождава от наказателна
отговорност от съда и му се налага наказание от хиляда до пет хиляди лева,
когато наред с останалите, уредени в закона предпоставки, деецът не е
осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност. В конкретния случай от представената по делото
справка за съдимост на обвиняемия Е. В. П. се установява, че с присъда от
15.03.2016г. по НОХД № 1793/2015г. по описа на СРС, вляза в сила на
31.03.2016г., Е. В. П. е признат за виновен в това, че на 07.07.2014г. е
извършил престъпление по чл.209, ал.1, пр.1 от НК, като му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от три месеца при първоначален общ
режим на изтърпяване, същото изтърпяно на 22.04.2016г. Отделно от това,
със споразумение от 29.05.2020г. по НОХД № 19688/2019г. по описа на СРС,
влязло в сила на 29.05.2020г., П. е признат за виновен в това, че на
22.03.2019г. е извършил престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, за
което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от седем месеца
при първоначален общ режим на изтърпяване, изтърпяно на 01.06.2020г.
Анализът на изложеното релевира извода, че по отношение на Е. В. П. не е
настъпила реабилитация по право, доколкото не са налице предпоставките по
чл.86, ал.1, т.2 от НК, а именно - в течение на три години от изтичане на срока
на наложеното с присъдата по НОХД № 1793/2015г. по описа на СРС
наказание е извършено друго престъпление, наказуемо с лишаване от
свобода. Освен това, не може да бъде прието, че същият към настоящия
момент следва да се счита реабилитиран по право, доколкото и деянието по
настоящото наказателно производство се твърди да е извършено именно в
тригодишния срок след изтърпяване на наказанието, наложено с посочената
вече присъда.
С оглед гореизложеното, правилен се явява изводът на първостепенния
съд, че не са налице основанията, делото да бъде разгледано по реда на Глава
XXVIII НПК. Разпоредбата на чл. 78а НК е материалноправна, но влече
процесуалноправни последици, поради което, ако прокуратурата поддържа
становището си, че лицето П. следва да бъде предадено на съд, то
производството по делото ще следва да протече по общия ред, което налага
внасянето му с надлежен обвинителен акт в съда.
Предвид изложените съображения настоящият състав на СГС намира
атакувания съдебен акт за правилен и законосъобразен и като такъв следва да
бъде потвърден, а частният протест като неоснователен следва да бъде
оставен без уважение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 06.04.2021г., постановено по НАХД
№ 4961/2021 г. по описа на СРС, НО, 98 състав.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4