№ 5
гр. Разград , 05.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Н.Р.Х.-
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20203300500306 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Ф. Х. Ю. чрез особен представител против Решение
№ 260031 от 21. 10. 2020 г. по гр. д. № 127/ 2020 г. по описа на РС Кубрат, с което е
признато за установено, че Ф.Ю. дължи на „Банка ДСК“ ЕАД сумите: 384, 45 лв. главница за
неизпълнено задължение по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта DSK
MAXICARD от 16. 06. 2009 г. , ведно със законната лихва от 21. 08. 19 г. , 296, 53 лв.
договорна лихва за периода 20. 07.17 г. до 19. 06. 19 г., 44, 65 лв. обезщетение за забава за
периода 20. 06. 18 г. до 19. 08. 19 г., 85, 84 лв. дължими такси, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 546/ 2019 г. на РС Кубрат. Със същото
решение е отхвърлен иска до първоначално предявения размер за разликата от 296, 53 лв. до
330, 99 лв. Жалбоподателят обжалва решението в осъдителната част и твърди, че е
неправилно, необосновано, незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на
материалния закон и съдопроизводствените правила. Излага доводи, че изложените от съда
правни изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на
материалния закон. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде
постановено друго, с което да се отхвърли предявения иск.
Въззиваемата страна „Банка ДСК“ ЕАД чрез пълномощник е депозирала писмен
отговор на въззивната жалба, като я оспорва като неоснователна.
1
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение е валидно. В обжалваната част е допустимо, а жалбата
депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения,
приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и
са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към
решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща
към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
Безспорно е установено от събраните по делото писмени доказателства, че на 16. 06.
2009 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и жалбоподателя е сключен Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта DSK MAXICARD, според който Банката е предоставила на
жалбоподателя кредитна карта с кредитен лимит от 1000 лв. Картата е получена срещу
подпис от жалбоподателя на 30. 06. 2009 г. Срокът на действие и валидност на картата е 2
години, като в чл. 7 от договора е уговорено, че срокът се подновява автоматично, ако някоя
от страните не го прекрати по причини, посочени в Общите условия. Уговорено е
олихвяване с 18 % при покупка на стоки и 19, 95 % при стандартни транзакции. Условията,
при които се погасява и олихвява кредита са посочени в чл. 11, чл. 43-чл. 48 от Общите
условия, които са неразделна част от договора. От заключението на изслушаната и приета от
районния съд ССЕ се установява, че на 21. 07. 2017 г. жалбоподателят е внесъл последната
вноска в размер на 13, 25 лв. Към 22. 01. 2018 г. Непогасената главница е в размер на 384, 45
лв. , договорната лихва е в размер на 296, 53 лв. , лихвата за забава за периода 20. 06. 2018 г.
до 19. 08. 2019 г. е в размер на 44, 65 лв., а начислените и невнесени такси са в размер на 85,
84 лв.
При тези данни, съдът приема, че въззивната жалба е неоснователна.
Необоснован е изложеният довод във въззивната жалба, че предявеният иск е
погасен по давност. Срокът на действие и валидност на картата е 2 години, като в чл. 7 от
договора е уговорено, че срокът се подновява автоматично, ако някоя от страните не го
прекрати по причини, посочени в Общите условия. От извлечението от счетоводните книги
на Банката и от заключението на ССЕ е видно, че кредитът е бил обслужван редовно от
жалбоподателя до м. юли 2017 г. , от което следва единствения правен извод, че договорът е
бил подновяван автоматично., а последното плащане е извършено на 21. 07. 2017 г. В чл. 47
от Общите условия е уговорено правото на банката да направи кредита предсрочно
изискуем при неплащане на четири поредни месеца, считано от падежната дата на суми по-
малки от минималните за револвиране, както и до края на петия пореден месец от гратисния
период. Банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем с
отправената нотариална покана , връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК
2
на 29. 07. 2019 г. , а заявлението по чл. 417 от ГПК е подадено на 21. 08. 2019 г., поради
което не е изтекъл 5-годишния давностен срок по чл. 110 от ЗЗД за погасяване на вземането
за главницата и 3 –годишния давностен срок по чл. 111, б.“в“ за лихви.
Договорът е подписан с Общите условия към него на 16. 06. 2009 г., преди
въведените с чл. 11, ал. 2 и чл. 10, ал. 1 от ЗПК изисквания от 23. 07. 2014 г. , досежно
подписване на общите условия на всяка страница за еднаквост на шрифта, поради което тези
изисквания не могат да бъдат отнесени към него с обратна сила. С преиздаването на
кредитната карта след изтичане на всеки 2-годишен срок се стига до изменение на договора,
а не до сключване на нов договор.
Достигайки до същите правни изводи, районният съд е постановил
законосъобразно решение в обжалваната част, което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, на осн. чл. 78 от ГПК
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия разноски по делото в
размер на 300 лв. за възнаграждение за особен представител.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260031 от 21. 10. 2020 г. по гр. д. № 127/ 2020 г. по
описа на РС Кубрат в частта, в която е признато за установено, че Ф.Ю. дължи на „Банка
ДСК“ ЕАД сумите: 384, 45 лв. главница за неизпълнено задължение по Договор за издаване
и обслужване на кредитна карта DSK MAXICARD от 16. 06. 2009 г. , ведно със законната
лихва от 21. 08. 19 г. , 296, 53 лв. договорна лихва за периода 20. 07.17 г. до 19. 06. 19 г., 44,
65 лв. обезщетение за забава за периода 20. 06. 18 г. до 19. 08. 19 г., 85, 84 лв. дължими
такси, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 546/
2019 г. на РС Кубрат.
ОСЪЖДА Ф. Х. Ю. да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД разноски по делото пред
въззивната инстанция в размер на 300 лева.
В останалата част, като необжалвано решението е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4