РЕШЕНИЕ
№ 1018
гр. Бургас, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело №
20212120106210 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. В., ***, чрез юрисконсулт М. М., против Р.
В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Ш., ***, чрез адв. С.Ц., с адрес за получаване на
съобщения и призоваване: гр. Б., ***
В исковата молба се твърди, че на 04.03.2021г. „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД е
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен
съд Варна, по – късно изпратено по подсъдност на Районен съд - Бургас за вземанията си
към Р. В. К. в размер на 221,41 лв – главница за консумирана ел. енергия по фактури,
издадени за периода от 06.01.2021г. до 12.01.2021г. и 1,29 лева – лихва за забава за периода
от 23.01.2021г. до 12.02.2021г. По входираните документи е образувано ЧГД № 2015/2021 г.
По посоченото дело е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което дружеството подава настоящата искова молба на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК
По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия ищцовото дружество е поело задължение да
снабдява с електрическа енергия обект с абонатен номер ***, находящ се в гр. Ш., ***,
представляващ гараж и обект с абонатен номер ***, находящ се в гр. Ш., ***,
представляващ жилище, апартамент, собственост на ответника, съгласно справка от Служба
по вписванията – Ш.
Ответникът от своя страна, съгласно чл. 17, т. 2 от общите условия, се е задължил да
заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия
в сроковете и по начините, определени в същите.
1
Съгласно чл. 38 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми
потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен
ден.
Иска се да се установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията на
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД към Р. В. К., ЕГН ********** за сумата от 221,41 лева
(двеста двадесет и един лева и четиридесет и една стотинки), представляваща стойността на
незаплатена електрическа енергия, доставени за периода от 31.10.2020 г. до 30.11.2020 г. по
фактура № **********/12.01.2021г с падеж 22.01.2021г. на стойност 221,27 лв. и фактура №
**********/06.01.2021г. с падеж 05.02.2021г. на стойност 0,14 лв., издадени по партида на
Д. Г. Д. с клиентски номер ***, отнасяща се за обект на потребление с абонатен номер ***,
находящ се в гр. Ш., ***, представляващ гараж и обект с абонатен номер ***, находящ се в
гр. Ш., ***, представляващ жилище, апартамент, собственост на ответника и сумата от 1,25
лева (един лев и двадесет и пет стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата
от 221,27 лева, начислена за периода от 23.01.2021 г. до 12.02.2021 г.,ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 04.03.2021 г. до
изплащане на вземането,както и сумата от общо 75 лева (седемдесет и пет лева) – разноски
по делото, включващи заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че приложените към исковата молба фактури и извлечения по сметки са
издадени на името на Д. Г. Д., тъй като това лице било вписано в базата данни на ответното
дружество. Сочи се, че ответникът е собственик на електроснабдените обекти и се прилага
справка от ИКАР Имотен регистър към АВ. С тези мотиви се иска уважаване на предявения
иск и присъждане на разноски.
В месечния срок е постъпил писмен отговор от особения представител, назначен на
ответника, с който искът се смята за неоснователен. На първо място се твърди, че от
приложената справка от Имотен регистър към АВ не може да се направи извод за наличие на
право на собственост на ответника. Не се установявало, че посочения клиентски номер е за
обект, собственост на ответника. Възразява се също, че съгласно представените от ищеца
справки за консумирана електроенергия нямало данни за употребено електричество в
процесния период – 31.10.2020г.-30.11.2020г.
На следващо място се посочва, че претенцията за заплащане на мораторна лихва е
неоснователна, тъй като нямало данни ищецът да е уведомил ответника за задължението му
да заплати доставената електроенергия. С тези мотиви се моли за отхвърляне на иска.
Предявените искове са с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти
и обстоятелства, становището на ответната страна, събраните по делото доказателства и
след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно представена фактура № **********/12.01.2021г с падеж 22.01.2021г. и
2
фактура № **********/06.01.2021г. с падеж 05.02.2021г издадени по партида на Д. Г. Д. с
клиентски номер ***, за процесния обект на потребление с административен адрес гр. Ш.,
***, представляващ гараж и обект с абонатен номер ***, находящ се в гр. Ш., ***,, е
изразходена и начислена сумата на стойност 221,27 лв. и на стойност 0,14 лв.
От данните по делото, става ясно, че ответникът е собственик на електроснабдените
обекти. Следователно за процесния период имотите са били стапонисвани и управлявани от
ответника и той дължи заплащане на потребената ел. енергия за този период.
Съгласно чл. 98а ЗЕ, ищецът, в качеството си на краен снабдител, продава
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Ищецът е представил дубликати на три фактури, както и препис-извлечение от
сметка на потребителя - ответник, в които са обективирани претендираните вземания за
доставена електроенергия за периода от 06.01.2021г. до 12.01.2021г.
По делото са приети като доказателство общите условия за продажба на
електрическа енергия на, действащи през процесния период. В чл. 1, т. 4 е прието, че
потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа
енергия за домакинството си.
По горните съображения искът за главницата е основателен. Оттук е
основателен и акцесорният иск за установяване дължимостта на лихвите за забава върху
всяка фактура. Видно е, че падежът е записан по фактурата и с настъпването му ответникът
е изпаднал в забава, защото не е плащал съответното задължение.
Следва решение, с което да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца
процесните главница и мораторна лихва, както и законната лихва от образуване на
заповедното производство до окончателното изплащане.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в размер на 475 лева. По силата
на т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013г. съдът
следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по отношение на присъдените със заповедта
по чл.410 ГПК разноски. Доколкото искът е уважен, ответникът следва да се осъди да
заплати разноски в размер на 75 лева по заповедното производство.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. В. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. Ш., ***, че дължи на ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. В., ***, чрез юрисконсулт М. М. сумата от 217,54 лева /двеста и
седемнадесет лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща стойността на
3
консумирана електрическа енергия за периода от 02.10.2018 г. до 01.01.2019 г., сумата в
размер на 221,41 лв – главница за консумирана ел. енергия по фактури, издадени за периода
от 06.01.2021г. до 12.01.2021г. и 1,29 лева – лихва за забава за периода от 23.01.2021г. до
12.02.2021г. за което суми е издадена Заповед за изплънение по ЧГД № 2015/2021 г. на БРС
ОСЪЖДА Р. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Ш., ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. В., ***,
чрез юрисконсулт М. М. сумата от 475 лева /четиристотин седем десет и пет и пет лева/
съдебно – деловодни разноски в исковото производство и сумата от 75 лева /седемдесет и
пет лева/ съдебно – деловодни разноски по заповедното дело.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4