РЕШЕНИЕ
№ 1743
гр. Варна, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Христо М. Минев
при участието на секретаря Таня Г. Иванова
като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно
наказателно дело № 20223110204176 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на С. И. А., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, депозирана чрез
процесуален представител- адв.Асен Димов от ВАК, против Наказателно
постановление № 22-0819-004310 от 19.09.2022г., издадено от Началник
Група към ОД на МВР-Варна, Сектор ПП, с което на А. са наложени: 1.
административно наказание "Глоба" в размер на 200.00/двеста/ лв. и
"Лишаване от право да управлява МПС " за срок от шест месеца, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, като с НП са били отнети и общо 10 контролни точки.
В жалбата се сочи, че издаването НП е незаконосъобразно и
необосновано. Сочи се, че регистрационните номера на автомобила са се
намирали монтирани на него, същия е собственост на юридическо лице, на
което управител е въззивницата. Твърди се, че на възз. не е било известно, че
автомобилът, който е управлявала е бил служебно дерегистриран. С тези и
други аргументи се иска отмяната на НП и се претендира присъждане на
разноски.
В съдебно заседание възз. не се явява лично, не се представлява, но е
депозирана молба от процесуалния представител на въззивницата за
разглеждане на делото в нейно отсъствие. Поддържа жалбата и твърди, че е
извършено нарушение по чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП, а не по чл.140 ал.1 от ЗДвП,
както е посочено в НП. Оспорва процедурата по издаване на НП. Оспорва и
съдържанието на НП, като твърди, че е допуснато и нарушение свързано с
1
правото на защита на въззивницата. По съществото, процесуалният
представител моли за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не
изпраща представител. По делото не е постъпвало писмено становище.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На 08.06.2021г., по силата на договор за покупко-продажба, „НАС
ФЛОРА“ ЕООД, представлявано от въззивницата А. придобило в собственост
товарен автомобил, марка "Пежо Партнер", с рег. № В 0697 ВМ. Сделката
била изповядана в гр. Варна, по изискуемия от закона ред, в писмена форма с
нотариална заверка на подписите, от нотариус с рег. №149 на Нотариалната
камера. Информация за сделката била подадена по електронен път в Сектор
ПП-Варна. Въпреки задължението за пререгистрацията в двумесечен срок /т.
е. до 08.08.2021г. / новият собственик – „НАС ФЛОРА“ ЕООД, не изпълнило
законовите си задължения и управителя не заявил в Сектор ПП по
регистрацията на дружеството, а именно сектор ПП-Варна, промяната в
собствеността, поради което и на 10.08.2021 г. регистрацията на автомобила
била прекратена служебно по реда на чл. 143, ал. 15 ЗДвП.
На 11.09.2021г., около 04.52часа в обл.Варна, общ.Аврен по път І-9 в
посока от гр.Варна към гр.Бургас, преди кръстовището за к.к.“Камчия“ се
движел т.а.“Пежо Партнер“ с рег № В 0697 ВМ, собственост на „НАС
ФЛОРА“ ЕООД. Констатирано е че автомобила е с прекратена регистрация от
10.08.2021г. на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП. Нарушението е установено с
АТСС и за същото е било образувано ЗМ №2207/2022г. по описа на Сектор
„ПП“ при ОД МВР Варна.
С постановление на РП Варна №7861/122.09.2022г. наказателното
производство е било прекратено, а производството е било върнато за
ангажиране на Административно-наказателната отговорност по ЗДвП на С. И.
А.. А. не оспорва, че именно тя е управлявала процесния автомобил по време
и на мястото на нарушението.
Впоследствие на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН е издадено и
обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло,
преписката по АНП – Постановление за отказ за образуване на ДП, заповед за
компетентност, както и справка за собственост на л. а. "Пежо Партнер" с рег.
№ В 1356 ТК и справка за нарушенията на водача и др. които съдът кредитира
изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Съдът, предвид становището на жалбоподателката и императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните
правни изводи:
2
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган -
Началник група при ОД на МВР Сектор „ПП“ съгласно заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се
издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от
кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно
тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е издадено
от Началника на група при ОД на МВР в Сектор „ПП“ Варна, оправомощен с
това правомощие със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи, копие от която е приложена към делото. Видно от същата
е, че заповедта е подписана министъра на вътрешните работи, компетентно
лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и съдът счита,
че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия
по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.
АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор,
оправомощен съгласно същата заповед.
При цялостната проверка на атакуваното НП относно нарушението по
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение
на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В
НП е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото
на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни
относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН.
Поради това и посочените в жалбата възражения не се споделят от настоящия
съд.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на
изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение. Не е нарушено
правото на защита на жалбоподателя, макар в НП да не е бил конкретизиран,
кой ред се явява надлежен за регистрацията на МПС чрез посочване на
нарушените конкретно разпоредби на Наредба № I- 45 от 24.03.2000г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В случая
от обстоятелствената част на НП е безспорно ясно какво адм. обвинение е
3
повдигнато на въззивника и то е за това, че управлява автомобил, който е със
служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
Затова и съдът приема, че формално НП съдържа описание на
нарушението, посочени са обстоятелства, при които същото е извършено,
посочено и основанието за издаване на НП без да е бил съставен АУАН за
нарушението.
С НП на въззивницата е наложено административно
наказание"Глоба" в размер на 200.00/двеста/лв. и "Лишаване от право да
управлява МПС " за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, действала към момента
на извършване на нарушението – по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. От своя страна, разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр.
1 ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
Не се спори, че управляваният от жалбоподателката товарен
автомобил, марка "Пежо Партнер“ , с рег. № В0697ВМ е моторно превозно
средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е бил
управляван от жалбоподателката на път, отворен за обществено ползване на
датата посочена в административното обвинение.
Жалбоподателят не оспорва и фактът, че МПС е придобито в
собственост от „НАС ФЛОРА“ ЕООД, на 08.06.2021г. в предвидената за това
форма съгласно чл. 144, ал. 1 ЗДвП /писмен договор с нотариална заверка на
подписите/, както и че в едномесечен срок от придобиването в собственост на
регистрирано пътно превозно средство собственикът не е изпълнил
задължението си по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП и чл. 14 и сл. от Наредба № I-45 от
24 март 2000г. да регистрира превозното средство на свое име в службата за
регистрация на пътни превозни средства по постоянния си адрес или адрес на
регистрация.
С Наредба № I-45 от 24.03.2000 година за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства (Наредба № І-45 от 24.03.2000
година) се определят условията и реда за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и
юридически лица, както и реда за служебно предоставяне и за предоставяне
срещу заплащане на данни за регистрирани пътни превозни средства.
Всяка промяна в данните за регистрирано превозно средство и
4
собственика се заявява за регистрация пред съответните звена "Пътна
полиция" в срок до един месец от настъпването й, арг. чл. 3, ал. 4 от Наредба
№ І-45 от 24.03.2000 година.
Промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за
собственика, посочени в свидетелството за регистрация, арг. чл. 14 от
Наредба № І-45 от 24.03.2000 година.
Регистрацията на превозно средство се прекратява служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, на собственик,
който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да
регистрира превозното средство, арг. чл. 143, ал. 15 от Закона за движението
по пътищата, вр. чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 година,
като администрацията не уведомява собственика на пътното превозно
средство, рer argumentum a contrario / по аргумент на противното/ от чл. 18б,
ал. 2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 година.
В случая приложение намира разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП /в
сила от 27.12.2017 г. /, съгласно, която – служебното прекратяване на
регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни
задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила.
Прекратяването на регистрацията настъпва ex lege /по силата на закона /, а не
по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо
контролните органи да информират собственика на лек автомобил, марка
"Опел Астра", с рег. № В6076КР – св. Г. Д., за прекратяването на
регистрацията /законът не им вменява и такова задължение/. Всеки е длъжен
да познава закона, поради което и представляващия собственикът на
автомобила – А. е била длъжна да заяви промяната в собствеността, като
законът не вменява в задължение на административните полицейски органи
да я уведомят, че автомобилът е дерегистриран и че регистрацията на
автомобила ще бъде прекратена, в следствие на нейното бездействие. В
случая крайният срок за пререгистрация на автомобила е бил 08.08.2021г. и
очевидно не е бил спазен от новия собственик, поради което и правилно
регистрацията му е била служебно прекратена, считано от 10.08.2021г.
Така, че по делото е безспорно доказано, че на тази дата автомобилът
с прекратена регистрация се е управлявал от въззивника.
В случая, въпреки събраните гласни и писмени доказателства липсват
такива възз. да е знаел, че собственикът, в случая „Нас Флора“ ЕООД не е
изпълнило административното си задължение, след като придобие в
собственост автомобила да го регистрира в законоустановения срок за това в
Сектор ПП. Необорени по никакъв начин са твърденията в жалбата, че възз.
не е бил уведомен, че автомобилът не е бил регистриран по надлежния ред, т.
е, че е бил дерегистриран. Табелите са били поставени на автомобила, видно
от писмените доказателства, автомобилът е бил дерегистриран служебно, без
да са ангажирани каквито и да било доказателства това обстоятелство да е
5
било доведено до знанието на жалбоподателя или да му е било станало
известно по друг повод и същият да е бил информиран към момента, в който е
управлявал МПС.
За прецизност следва да се посочи, че ВКС е имал повод да се
произнесе със свое ТР № 1 от 7 юни 2016 г., че вината в наказателния процес,
какъвто прочие е и административно –наказателния процес, се доказва, а не се
презумира. Това тълкувателно решение е свързано с приложимостта на
законовата фикция на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и значението й за осъществяване
състава на чл. 343в, ал. 2 от НК. В него ВКС е приел, че субективната страна
на деянието подлежи на доказване чрез всички способи на доказване по НПК
и с всички доказателства и доказателствени средства. В случая такива не са
налични и не са ангажирани от АНО, не са събрани и от съда въпреки
приобщените множество доказателства.
За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени
признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата на
който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на
извършеното. Не само, че няма доказателства въззивникът виновно да е
управлявал служебно дерегистрирано МПС, напротив, събраха се такива, че
той изобщо не е знаел, а и предполагал, че автомобилът е бил служебно
дерегистриран.
Съдът намира, че в случая не се касае за форма на вината
непредпазливост под формата на небрежност, при която не е изключена
административнонаказателната отговорност и по аргумент от чл. 7, ал. 2
ЗАНН деянието е съставомерно и наказуемо. Съждението относно
извършването на неправомерно деяние от възз. в условията на
непредпазливост означава, че на липсата на знание за прекратената
регистрация на управлявания автомобил противостои правното задължение за
формирането на такова знание (аргумент от чл. 11, ал. 3 НК, във връзка с чл.
11 ЗАНН). В конкретния казус обаче по делото не е установен надлежен
юридически факт, който би могъл да породи подобно задължение. В случая е
установено, че собствеността върху процесното ППС е придобило
юридическо лице, а не възз. и именно това друго лице, като собственик е било
длъжно да предприеме действия по пререгистрация на автомобила. Не може
да се изисква от ползвателя на автомобила преди да започне управление да се
увери, че автомобилът е регистриран, като извърши например справка в
сектор ПП, тъй като при наличие на поставени табели на него, няма друга
възможност за установяване.
В конкретния случай не само, че АНО е нарушил разпоредбата на чл.
53, ал. 1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно
поведение от страна на нарушителя, но е наложил наказание на нарушителя,
без да е било установено безспорно извършването на нарушението от
обективна и субективна страна, което обуславя и неправилно приложение на
6
материалния закон, тъй като на въззивника е наложено наказание за
нарушение, което не е безспорно доказано, че е извършил. В НП не е
посочено и нито едно доказателство подкрепящо нарушението от субективна
страна по този пункт от НП.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са
допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон,
които са обусловили незаконосъобразност и необоснованост на НП, поради
което и НП следва да бъде отменено.
Предвид крайния извод на съда, не се налага обсъждане
приложимостта на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай.
Относно искането на въззивницата за присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в
сила от 23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния
съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Нормата е процесуална и е приложима от 23.12.2020г. Съдът се произнася по
разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали
това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗАНН сочи, че когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В
разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси
се прилага Гражданският процесуален кодекс.
Процесуалния представител на въззивницата в жалбата е поискал
присъждане на разноски, като е конкретизирано какви разноски се
претендират и в какъв размер. Приложено е пълномощно с което е
упълномощен процесуалния представител в което е посочена сумата от
300.00лева, които са били изплатени. Според задължителните указания
дадени в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС - т. 1, съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат тогава, когато страната е заплатила
7
възнаграждението. В обстоятелствената част на решението е прието, че за да
бъде присъдено възнаграждението, страната трябва да е доказала реалното му
заплащане на процесуалния си представител. В зависимост от уговорения в
договора за правна помощ и съдействие начин на плащане - в брой или по
банков път, заплащането на възнаграждението се доказва или чрез вписване
на направеното плащане в самия договор, който има характер на разписка,
или с представяне на доказателства за извършен банков превод. По делото са
представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното съдът намира искането за присъждане на
разноски направени от възивницата за основателно, поради което и прецени,
че същото следва да бъде уважено, съгласно представените доказателства за
заплащане на адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. 1 и чл. 63д, ал.
1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0819-004310 от
19.09.2022 г., издадено от Началник Група към ОД на МВР-Варна, Сектор
ПП, с което на С. И. А., ЕГН **********, с адрес гр.Варна е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 200.00 /двеста/ лв. и
"Лишаване от право да управлява МПС " за срок от шест месеца, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, като с НП са били отнети и общо 10 контролни точки, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД МВР Варна да заплати на С. И. А., ЕГН **********, с
адрес гр.Варна сумата от 300.00лева за направените по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8