РЕШЕНИЕ
№ 294
гр.
Пловдив, 04, февруари, 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав, в открито заседание на двадесети
януари, две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН
РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Таня Костадинова и с
участието на прокурора Костадин Паскалев, като разгледа докладваното от съдия
Св.Методиева касационно административно - наказателно
дело № 3996 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател М.Н.П. с ЕГН ********** ***, обжалва чрез пълномощника си адв. Н. П.
Решение № 2008 от 04.11.2019 г., постановено по АНД № 5037/2019 г. по описа на
Районен съд Пловдив, 9 наказателен състав. С обжалваното решение е потвърдено
Наказателно постановление № 435019-F470511 от 14.05.2019
г. на Директор Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на жалбоподателя е наложена глоба от 3975
лева на основание чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ за нарушение на чл.50, ал.1, т.5, б“В“
от ЗДДФЛ.
В
касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и
издадено при съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи се наличие на
неяснота при отразяване на санкционната разпоредба в наказателното
постановление, която не била отчетена от районния съд, като се излагат и
подробни съображения във връзка с искането за възприемане наличието на маловажен
случай на административно нарушение. Прави се искане за отмяна на обжалваното
решение и потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание, редовно
призована, П. не се е явила и не е изпратила представител.
Ответникът
по касационна жалба ТД на НАП - Пловдив също не е изпратила представител в
съдебно заседание, но е депозирала писмен отговор по жалбата с искане за
отхвърлянето й и потвърждаване решението на районния съд. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение от 100
лева.
Окръжна
прокуратура - Пловдив, чрез прокурор Паскалев, изразява становище за
основателност на жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде отменено.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
наведените в жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира
следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се
явява допустима. Разгледана по същество, жалбата
е неоснователна.
Районен
съд Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е
възприел за установена описаната подробно в обжалваното решение фактическа
обстановка, която се възприема и от настоящия съд, като поради това е ненужно
да се повтаря. Въз основа на констатираните факти първоинстанционният съд е
направил и законосъобразен извод за наличие на категорично установено нарушение
по чл.50, ал.1, т.5, б.“в“ от ЗДДФЛ, извършено от страна на жалбоподателя П..
Заключенията на районния съд в тази насока са изведени на базата на задълбочен
и коректен анализ на всички събрани в хода на производството доказателства,
както писмени, така и гласни. Първоинстанционният съд е дал подробен, правно
обоснован и ясен отговор на всички възражения на жалбоподателя. В тази насока и
настоящият съд препраща на основание чл.221, ал.2 от АПК към мотивите на
първоинстанционния съд, като споделя напълно изводите му относно това, че
произходът на заемните средства по никакъв начин не се отразява върху съставомерността на нарушението, след като е установено
категорично, а и на практика това не е оспорено от страна на жалбоподателя П.,
че тези средства са били предоставени в заем във връзка с дейността на
управляваното от нея дружество, което тя е посочила и
в жалбата си, като се установява и да се е ползвала от въпросните договори за
заем именно като такива в друго производство, в което лично ги е представила на
приходната администрация.
Правилна е оценката на районния съд
относно неприложимостта на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай. Следва да се има
предвид във връзка с доводите по касационната жалба, че съдът, постановил
обжалваното решение, не е отрекъл в решението си принципната приложимост на
института на маловажния случай на административно нарушение и за нарушението,
което е било констатирано да е осъществено от жалбоподателя, но, като е
изследвал характера на нарушението, е стигнал до законосъобразния извод, че
същото не се отличава особено по своята обществена опасност в сравнение с общия
случай на нарушения от този вид. Правилно съдът при тази си преценка е
акцентирал и върху размера на недекларирания остатък по получени парични заеми,
значително надвишаващ предвидения в
ЗДДФЛ общ размер на непогасени
остатъци по получени заеми, над който законът предвижда сумите да се
декларират.
При извършената проверка от страна на
настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК, не се установяват основания за
отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон. Затова и тъй като не са налице и
касационните основания, визирани в касационната жалба, следва решението на районния
съд да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и съобразно с
чл.63, ал.3 и ал. 5 от ЗАНН, основателно е искането на ответника по
касационната жалба за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за
юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване
на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на
основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери,
че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска
защита в минималния размер от 80 лева, предвид факта, че същата се е изразила в
изготвяне и депозиране на писмен отговор по касационната жалба.
Воден от горното, на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, както и чл.63, ал.5 от ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2008 от 04.11.2019 г., постановено по АНД № 5037/2019 г. на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА М.Н.П. с ЕГН ********** ***, да заплати на Териториална дирекция на НАП гр. Пловдив, ул.“Скопие“ № 106, сумата от 80 лева /осемдесет лева/ съставляваща възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :