Решение по дело №3727/2018 на Районен съд - Бургас

                                         Р Е Ш Е Н И Е

                                         № 1542,  16.11.2018г., град Бургас

                                       В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

                    Бургаският районен съд,  наказателно отделение, осми състав,

на   тридесет и първи октомври, две хиляди и осемнадесета година,

в публично заседание в следния състав:

                                                                                        Председател: Петя Георгиева

Секретар: Златка Калоянова

Прокурор: ...............................

като разгледа докладваното от съдия Георгиева наказателно административен характер дело № 3727 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

  

    Производството по делото е образувано по повод жалбата на адв.С.И. от БАК, като пълномощник на П.С.С. ЕГН ********** с адрес на местоживеене *** против наказателно постановление № 17-0769-002964/ 22.08.2017г., издадено от началник група към  ОД на МВР-Бургас, Сектор „ПП”, с което за нарушение на чл.119, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба, в размер на 100 лева и в съответствие с  Наредба № IЗ-1959 от 27 декември 2007г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат са отнети 8 контролни точки. Иска се отмяна на обжалваното постановление, като в жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност.

     Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от легитимирано  лице.

      Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:

      На 19.05.2017г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на същата дата 19.05.2018г. около 20,30 часа, в гр.********** в посока към бл.*** е управлявал собствения си лек автомобил „С.” рег.№ ********, като на пешеходна пътека, находяща се на „Лакомата спирка“, сигнализирана с маркировка М8 не е пропуснал преминаващите по нея пешеходци в нарушение на чл.119 от ЗДвП.

    Актът за установяване на административно нарушение е съставен в съответствие с формалните изисквания на чл.42 от ЗАНН. Същият е подписан от жалбоподателя.

     Административнонаказващият орган, след като се е запознал с преписката по акта е приел, че нарушението е безспорно установено, поради което е издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП е наложил на  жалбоподателя глоба, в размер на 100 лева и в съответствие с  Наредба № IЗ-1959 от 27 декември 2007г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат е постановил отнемане на 8 контролни точки.     

   Съдът намира, че при съставяне на акта и при издаване на атакуваното наказателно постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Актът е съставен, а постановлението издадено от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното постановление, тъй като при реализиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото на защита на жалбоподателя до степен даваща основание на съда да отмени оспореното постановление само на това основание, без да разглежда спора по същество.

    Установената с акта фактическа обстановка, кореспондира изцяло с показанията на свидетеля Й.Р.. Безспорно се установява, че на 19.05.2018г. в гр.********** в посока към бл.*** е управлявал собствения си лек автомобил „С.” рег.№ ******, като на пешеходна пътека, находяща се на „Лакомата спирка“, сигнализирана с маркировка М8 не е пропуснал преминаващите по нея пешеходци в нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП. Свидетелят Р. е пряк свидетел, очевидец, който възприемайки нарушението е последвал жалбоподателя със служебния автомобил и впоследствие установил неговата самолиност.

   Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Жалбоподателят не е спрял на пешеходната пътека за да пропусне преминаващите по нея пешеходци, поради което правилно отговорността му е била ангажирана по чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП, според който наказва се с глоба 100 лева водач, който не осигури предимство, когато преминава през пешеходна пътека. Нарушението е доказано по несъмнен начин, поради което наказателното постановление се явява законосъобразно и обосновано, като определената от актосъставителя и наказващия орган квалификация е в съответствие със закона.

     Не е налице маловажен случай, тъй като деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. Пешеходците са уязвими участници в движението, което жалбоподателят не е взел предвид при осъществяване на нарушението, отнемайки предимството им на пешеходна пътека. Наказателното постановление е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.

     Воден от гореизложените съображения на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Бургаският районен съд

                                                                    Р Е Ш И :

     ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 17-0769-002964/ 22.08.2017г., издадено от началник група към  ОД на МВР-Бургас, Сектор „ПП”, с което за нарушение на чл.119, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП, на П.С.С. ЕГН ********** с адрес на местоживеене *** е наложено административно наказание глоба, в размер на 100 /сто/ лева и в съответствие с  Наредба № IЗ-1959 от 27 декември 2007г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат са отнети 8 /осем/ контролни точки.

   Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд гр.Бургас, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

        

                                                                                                    Председател: /П/

 

Вярно с оригинала!

С.П.