Решение по дело №7197/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260054
Дата: 17 юли 2024 г.
Съдия: Ирена Славова Аврамова
Дело: 20195330107197
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е  

№ 260054

гр. Пловдив, 17.07.2024 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, XVII граждански състав, в публично заседание на седемнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА АВРАМОВА СМИТ

 

при участието на секретаря Марияна Натова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 7197 по описа за 2019 г. на Районен съд - Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Сдружение Георги Икономов 53“, чрез пълномощник – адв. В.З., против В.Л.Г., с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 14967,50 лева, представляваща стойността на направените разноски от страна на ищеца за предприети и извършени с негови средства довършителни работи в поземлен имот с идентификатор***, с номер по предходен план квартал *** по плана на гр. Пловдив, кв. „Х.Б.“, парцел ***, ведно със сграда с идентификатор ***** – друг вид сграда за обитаване, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че ищцовото сдружение, вписано в регистъра на ЮЛНЦ, е създадено на 03.04.2011 г. с 31 физически лица членове - собственици на отделни обекти в новострояща се сграда в гр. П. ул. „Г.И.“ (понастоящем …) с предмет на дейност - съдействие и подпомагане на собствениците на правото на строеж в новострояща се сграда с посочения адрес за довършване на строителството и снабдяване с титул за собственост. Сдружението било създадено поради невъзможността на строителя на сградата А.“ ЕООД да продължи строителството и да го завърши, както и да предаде отделните обекти на собствениците в завършен вид. Сочи се, че за сградата имало издадено разрешение за строеж № ***/21.12.2006 г. въз основа на одобрен инвестиционен проект, както и акт обр. 14 за приемане на конструкцията от 27.05.2009 г. Впоследствие с акт обр. 10 от 01.09.2010 г. строителството било спряно, а строителят се оттеглил от изпълнение занапред на всякакви СМР. Поради тази причина собствениците на отделни обекти - членове на сдружението, възложили на сдружението да изпълни всички довършителни СМР, а собствениците, които не били негови членове, не се били противопоставяли и приели работите по довършването на техните обекти и на общите части, при което получили разрешение за ползване и били във владение на имотите си.

Твърди се, че по силата на нотариален акт *** г. и декларация за сбъдване на отлагателно събитие, вписана *** г., ответницата била собственик на отделен обект в сградата, а именно: ателие с площ от *** кв. м., ведно с 1,47 % ид. ч. от общите части на сградата, ведно с изба с площ от *** кв.м., ведно с 0,03 % ид. ч. от общите части на сградата /представляващи … кв. м./.

Изложени са съображения, че с решение на ОС на съдружниците от 30.04.2011 г. била определена прогнозна цена на квадратен метър за застроена площ на сградата за всеки обект съобразно общата стойност на довършителните работи до завършването на сградата и приемането и с акт обр. 16. Впоследствие с решения на ОС от 02.06.2013 г. и 17.04.2016 г. били определени допълнителни вноски за членовете на сдружението и за собствениците на отделните обекти във връзка с нови обстоятелства по строителството. Изтъква се, че това бил начинът сдружението да набира средства и да изпълнява работите по строителството до окончателното им довършване.

Наведени са доводи, че строителните дейности по довършителните работи започнали след акт от 15.05.2012 г. за установяване на състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителството с участие на ищеца, като възложител, и Д.К.“ ООД, като строител, и ЕТ „М.-М.П.“, като консултант/строителен надзор. Посочва се, че към този момент сградата била в състояние с изпълнени всички СМР по стоманобетоновата конструкция, преградни и ограждащи тухлени зидарии, частично фасадни топлоизолации. От датата на акта от 15.05.2012 г. били извършени по проект подробно описаните в исковата молба СМР по общите части на сградата, както и по отделните обекти, включително и този на ответника. Общият размер на извършените от ищцовото сдружение довършителни работи в поземления имот и по сградата, платени изцяло от него били в размер на сумата от 1006084,48 лева с ДДС, като за квадратен метър РЗП била в размер на 204,95 лева. Твърди се, че за приемане на сградата с акт обр. 16 е било необходимо довършителните работа да са извършени по одобрения инвестиционен проект по отношение на цялата сграда, а не само на конкретни обекти. Поради тази причина ищецът предприел извършването на работата в интерес на всички съсобственици, а не само на членовете си, като задължението за финансово участие на конкретния собственик на отделен обект се определяло въз основа на притежаваната от него квадратура на отделните самостоятелни обекти и прилежащи помещения, както и квадратурата на съответните прилежащи общи части на сградата. Поддържа се, че ищецът действал в качеството си на управител на чужда работа без натоварване, която предприел уместно и управлявал добре изцяло в чужд интерес, като работата довела до настъпил положителен резултат в патримониума на ответницата, който тя приела и за което дължала връщане на управителя на направените необходими и полезни разноски. Сочи се, че дължимата от ответницата сума се равнявала на сумата от 14967,50 лева, представляваща стойността на един кв.м. РЗП на сградата към притежаваната от нея квадратура на отделния собствен обект и прилежащото избено помещение, както и квадратурата на съответните идеални части от сградата. Въпреки отправените покани, ответницата не заплатила посочената сума, поради което ищецът предявява настоящия иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника В.Л.Г., чрез пълномощник – адв. Г.Д., в който е взето становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва се изложената в исковата молба фактическа обстановка, като се сочи, че през 2011 г. ответницата е станала собственик на недвижимия имот, но е влязла във владение на същия през 2016 г. поради наличие на спор за собственост с член от ръководството на сдружението. През този период в имота не били извършвани СМР, с изключение на поставена подова мазилка и входна врата, която веднага била подменена. Наведени са доводи, че ответницата не е дала необходимото съгласие, като изрично е възразила и забранила на ищеца да извършва каквито и да е СМР или да договаря такива с трети лица, досежно притежавания от нея имот. Твърди, че решенията на ОС на сдружението били задължителни за членовете му, а не и за трети лица. Оспорва определянето на цената, която се претендира да се заплати от всеки собственик на обект. Изтъква, че всеки обект се намирал в различна степен на завършеност и за всеки един обект било необходимо извършването на различен по вид, обем и характер СМР, които следвало да се заплатят от собственика, а не да се разпределя определена от ищеца сума на база притежавани площи от всеки собственик. Оспорва вида и обема на СМР-тата, които се твърди да са извършени и заплатени от ищеца, както и представените от ищеца писмени доказателства. Прави възражение за погасяване по давност на исковата претенция, както и за лошо /некачествено/ изпълнение на СМР. Претендира, че всички довършителни СМР относно нейния имот са извършени и заплатени от нея. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено разрешение за строеж № ***** г., издадено от О.П., Дирекция Устройствено планиране и инвестиционни проекти“, от което се установява, че е разрешено строителството на обект: Сграда с жилищно и обществено застрояване и подземни гаражи в УПИ ****. Представена е таблица за определяне на техникоикономическите показатели на обектите в жилищна сграда, изграждаща се в гр. П., УПИ *****, кв. по плана на „Х.Б.“.

Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж върху недвижим имот № **********, ответницата В.Г. е придобила правото на строеж по отношение на следния недвижим имот, находящ се в предвидена за изграждане сграда с жилищно и обществено застрояване и подземни гаражи в УПИ ****, а именно: ателие…, находящо се на шести /пети жилищен/ етаж на сградата, със застроена площ от *** кв. м., ведно с 1,47 % ид. ч. от общите части на сградата, представляващи *** кв. м., ведно със съответните припадащи се на ателието ид. ч. от правото на строеж върху поземления имот, ведно с изба № със застроена площ от *** кв. м., ведно с 0,03 % ид. ч. от общите части на сградата, представляващи *** кв. м. Договорът е сключен при отлагателно условие, изразяващо се в това, че собствеността на недвижимия имот преминава в патримониума на купувача след изплащане на паричните му задължения по договор за строителство от 29.06.2006 г., което се удостоверява с декларация с нотариална заверка, подадена от дружеството продавач. По делото е приложена такава декларация с нотариална заверка на подписа от 09.06.2011 г., с която *** на „А.“ ЕООД е декларирал, че е получил напълно сумите по договор за строителство от 29.06.2006 г., поради което е настъпило отлагателното условие и ответницата е станала собственик на горепосоченото ателие от процесната жилищна сграда. От представените по делото писмени доказателства се установява, че по отношение на ателие … се е развило съдебно производство по спор за право на собственост, приключило с Решение 1094/15.06.2015 г., постановено по в. гр. д. 3177/2013 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, влязло в сила на 26.11.2015 г., с което е отхвърлен като неоснователен предявен от П.Д.Г. против ответницата В.Л.Г. установителен иск за собственост. Представени са и доказателства във връзка с образувано производство по гр. д. 1224/2018 г. по описа на РС – Пловдив, прекратено с определение от 19.09.2018 г., с предмет претендирани от П.Д.Г. вземания от ищцовото сдружение във връзка с парична вноска за довършване на въпросното ателие ….

Приложено е Решение № 387/13.04.2011 г. по ф. д. № 322/2011 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, въз основа на което ищецът е вписан в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел при ПОС като сдружение с дейност в частна полза. Целите и предмета на дейност на сдружението са съдействие и подпомагане на собствениците на правото на строеж в новострояща се жилищна сграда на ул. Г. И. … за довършване на строителството на сградата и снабдяване на собствениците с титул за собственост - нотариален акт. С протокол от общо събрание на ищцовото сдружение, проведено на 30.04.2011 г. в присъствието на … броя членове, е взето решение, че сумата от 678933 лева е необходима за довършване на сградата с цел получаване на разрешение за ползване от всички собственици, както и сумата от 144,10 лева на кв. м. за довършване на сградата. С протокол от общо събрание на ищцовото сдружение, проведено на 02.06.2013 г. е взето решение за извършване на ремонт на покрива на стойност 10890 лева, която сума била разпределена по 198 лева за всеки собственик, както и решение за монтаж на 6-местен асансьор, вместо предвидения 4-местен. С протокол от заседание на Общото събрание на членовете на ищцовото сдружение, проведено на 17.04.2016 г., е взето решение, с което се приема и утвърждава изготвената през 2011 г. финансова рамка за довършване на жилищната сграда, като за довършването на сградата и въвеждането й в експлоатация всеки собственик следва да заплати сумата от 74 евро/кв. м. за притежавания от него имот. Приети са годишните финансови отчети на сдружението за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г., както и отчетите за дейността на управителния съвет за същите години. Взето е решение за завеждане на съдебни дела срещу собствениците на самостоятелни обекти в сградата, които имат задължения към сдружението, в това число и срещу ответницата. С протокол от заседание на Управителния съвет на ищцовото сдружени, проведено на 21.01.2019 г., е взето решение за образуване на съдебни производства по отношение на собственици в Етажна собственост в гр. П., ул. „Г.И.“ …, които имат задължения към сдружението, включително и ответницата В.Г..

Във връзка със строежа на процесната сграда по делото са ангажирани от ищцовото сдружение писмени доказателства, установяващи съответния етап на строителството. С акт за приемане на конструкцията от 27.05.2009 г. е дадено заключение, че носещата конструкция на строежа е в състояние да понесе по време на последващото изпълнение на СМР, както и при експлоатацията му всички постоянни, временни и особени натоварвания съгласно проекта и действащата нормативна уредба и се разрешава изпълнението на довършителните работи. С акт от 01.09.2010 г. за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството поради финансови затруднения на възложителя е констатирано, че са изпълнени всички СМР по стоманобетоновата конструкция, преградни и ограждащи тухлени зидарии, частично фасадни топлоизолации, електро и ВиК работи. С удостоверение № … от 03.11.2011 г., издадено от О.П., Р. „Ю.“, на основание чл. 181, ал. 2 ЗУТ и чл. 44, ал. 1, т. 8 и чл. 3, ал. 3 от Приложение № 2 към ЗМДТ е определена степен на завършеност на процесната жилищна сграда: над груб строеж и довършителни работи - 100 %“, с приложен като неразделна част от удостоверението констативен протокол на отдел УПАБМС при Р.„Ю.“ от 03.11.2011 г. С акт от 15.05.2012 г. е установено състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителството във връзка с договор от 05.05.2012 г. с нов строител – „Д.К.“ ООД за изпълнение на довършителните работи на строежа, сключен с ищцовото сдружение. Със заповед № ***/03.12.2013 г. на О.П., Дирекция Устройство на територията е допълнено разрешение за строеж № ***/21.12.2006 г. - етапност на изпълнение на строителството при спазване на основание проект. С разрешение за ползване №***/08.07.2013 г. е разрешено ползването на строеж: Външно електрозахранване НН-КЛ с Lтр=39 м. на сграда с жилищно и обществено застрояване и подземни гаражи, находяща се в УПИ ***, кв. *** по плана на кв. „Х.Б.“, гр. П., с възложители О.П. и ЕВН България Електроразпределение ЕАД. С разрешение за ползване №***/23.06.2014 г. е разрешено ползването на строеж: сграда с жилищно и обществено застрояване и подземни гаражи“, I-ви етап: всички магазини за промишлени стоки и два броя гаражи, разположени на кота 0,00 в процесната жилищна сграда. С констативен акт образец № 15 за установяване на годността за приемане на строежа от 06.12.2017 г. е извършено предаване от строителя на възложителя на строежа: „сграда с жилищно и обществено застрояване и подземни гаражи“, Втори етап – всички апартаменти и ателиета, разположени над магазините, подземния етаж и избените помещения, разположени на минусово ниво. С протокол образец № 16 от 05.02.2018 г. за установяване на годността за ползване на строежа на процесната жилищна сграда Държавната приемателна комисия е взела решение за приемане на строежа, който може да бъде използван по предназначението си. С разрешение за ползване №***/07.02.2018 г. е разрешено ползването на строеж жилищна сграда /с бр. апартаменти, бр. ателиета за творческа дейност, бр. изби, подземен паркинг, бр. пътнически асансьор/, с идентификатор на сградата *****, находяща се в УПИ ***, жилищно и обществено застрояване, кв. - нов, по плана на кв. „Х.Б.-юг“. С удостоверение изх. № ***/15.03.2018 г., издадено от О.П., Р. „Ю.“, е удостоверено, че процесната жилищна сграда, построена в поземлен имот с идентификатор ***** е с нов административен адрес: гр. П., ул. „Г. И.“ . Представена е количествено-стойностна сметка за извършени довършителни работи на обект сграда с жилищно и обществено застрояване и подземни гаражи - втори етап в УПИ ***, жил. и общ. застр. в кв. - нов по плана на гр. П., „Х.Б.“, от която е видно, че общият размер на средствата за материали и труд за довършване на процесната сграда е в размер на сумата от 1006084,48 лева.

От страна на ответницата В.Г. също са представени и приети по делото писмени доказателства. Така видно от Договор за строителен надзор в строителството *** от 01.02.2016 г., сключен между няколко лица, сред които и ответницата, в качеството на възложители, и „В.“ ЕООД, като изпълнител, последният се е съгласил срещу възнаграждение да упражнява строителен надзор в строителството на обект: „сграда с жилищно и обществено застрояване и подземни гаражив УПИ ***, в кв. - нов по плана на „Х.Б.“, гр. П. С Приложение 1 от 26.08.2015 г. към Договор ***/01.02.2016 г. е договорена стойността на строителния надзор в размер на 495 лева. От количествено-стойностна сметка за обект: „Изграждане на ел. инсталация и измазване на ап. …, ул. Г.И.…, гр. П.“ с възложител В.Г. и изпълнител „Б.“ ЕООД, се установява, че общата стойност на извършени СМР по част електро и част архитектура е в размер на 2971,59 лева без ДДС и 3565,91 лева с ДДС. Представен е констативен протокол от 23.07.2016 г. за извършена проверка на място на строежа на процесната сграда, в който е описано, че ателие … е в степен на завършеност „груб строеж“, включващ конструкция, покрив и ограждащи стени, като балконите и терасите са напълно завършени, а от довършителните работи са изпълнени монтаж на прозорци и балконски врати от PVC, монтаж на входна врата и остава за изпълнение полагане на подови мазилки, вътрешни мазилки и шпакловки, монтиране на ел. уреди. Представени са фактури ***/21.07.2016 г., ***/21.09.2016 г., ***/23.09.2016 г., ***/30.09.2016 г. и   ***/22.12.2016 г., както и фискални бонове за плащане по фактурите, издадени от „ТМТ – Е.“ ООД с получател „Ф.“ ООД. Приложен е протокол за продажба от 18.07.2016 г. от магазин на „ТМТ – Е.“ ООД, както и стокова разписка за закупени на 12.07.2016 г. стоки от „К.“ ЕООД.

В хода на производството по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели, ангажирани и от двете страни.

От показанията на свидетеля И.М.М., собственик на имот в процесната сграда, се установява, че в началото строителството на сградата се извършвало от „А.“ ЕООД, след което било спряно за около година – година и половина. По това време само предната фасада на сградата била завършена, без тротоара, като е нямало топлоизолация и поради технологични отвори в сградата имало теч. Отделните обекти били на етап груб строеж, без замазка, като балконите не били довършени и нямало ел. инсталация. След това собствениците на обекти в сградата направили общо събрание и решили да учредят сдружение за довършване на строителството и снабдяване с акт обр. 16. Членовете на сдружението взели решение за размера на вноските, като впоследствие се наложило заплащането на допълнителни вноски. Сдружението, в което не участвали всички собственици, било принудено да завърши и обектите на тези лица, които не са направили вноски, за да може да се издаде акт обр. 16. Сред собствениците, които имали задължения към сдружението, била и ответницата В.Г.. Сдружението правило събрания, на които отчитали събраните средства и направените разходи.

В показанията на свидетеля П.И.К., също собственик на обект в процесната сграда, се съдържа потвърждение, че строежът бил довършен от учреденото от собствениците сдружение. Съобразно направена сметка за необходимите разходи за довършване на сградата били изчислени вноските според притежаваната от всеки площ. След това бил сключен договор с „Д.К.“, което дружество изготвяло документите за извършените СМР и осъществявало контрол, но с оглед по-изгодна цена строежа бил изпълнен от други строители. Впоследствие се наложило членовете на сдружението да събират допълнителни вноски. Според свидетеля във всеки обект в сградата били извършвани СМР със събраните от сдружението средства, доколкото това било единственият начин за снабдяване с акт обр. 16.

От показанията на свидетеля А.П.Д., собственик на апартамент в процесната сграда, се изяснява, че строителството спряло през 2010 г. при получен акт обр. № 14. В този момент сградата била в груб строеж, с поставена хидроизолация и топлоизолация /без малка част отзад заради поставен хаспел/, с монтирана ПВЦ дограма, ВиК тръби за общото захранване – вертикални щрангове, както и улуци. Терасите били напълно завършени, с поставени плафони, свързани с кабели до апартаментите, в които нямало ел. инсталация. Строителят на сградата преди спирането на строежа – А., закупил плочки гранитогрес и парапети за стълбищата, които се съхранявали в магазините на приземния етаж. Свидетелят сочи, че няколко собственици, включително ответницата не били съгласни с посочените от сдружението цени, които им се стрували завишени. Поради тази причина сключили договор с дружеството, осъществяващо строителен надзор, за да си довършат самостоятелно апартаментите. В ателието на ответницата били извършвани СМР от друг строител, като първо била поставена ел. инсталацията, а след това монтиран гипсокартон. Външните врати на апартаментите били поставени от сдружението, но били некачествени. Свидетелят изяснява, че винаги бил против сдружението и не бил канен на общите събрания, като при разговор с предишния строител и проучване на други оферти установил, че необходимите средства за довършване на сградата били в много по-нисък размер от обявения от сдружението.

Свидетелят Стоян Н. А., *** на „А.“ ЕООД, разказва, че през 2010 г. – 2011 г. е осъществявал строителната дейност по процесната сграда, която били на 70 – 80 % довършена, когато преустановил дейността си. В този момент била поставена изолация, дограма, парапети, ел. и ВиК инсталация външно. Наложило се два пъти да се оправя покрива заради появил се теч, като имало поставени улуци. Терасите били напълно завършени. Предварително били закупени много материали за довършване на строителството, които били съхранявани в магазините на партерния етаж. Свидетелят посочва, че след спиране на строителството изчислил, че били необходими около 300 000 - 350 000 лева за довършване на сградата до етап за издаване на акт обр. № 16.

За изясняване на делото от фактическа страна е допусната съдебно-техническа експертиза, от чието заключение се установява на какъв етап е била строителната дейност към момента на спиране на строителството съобразно и какви са били необходимите за довършване СМР с оглед въвеждане на процесната сграда в експлоатация. Вещото лице е изчислило на база средни пазарни цени, че към 2018 г. - Разрешение за ползване ***/07.02.2018 г. общата стойност на довършителните СМР, включваща материали и труд, възлиза на 730 208,15 лева без ДДС и 876 249,78 лева с ДДС. Тази стойност, отнесена към РЗП на обектите и общите части – 4711,50 кв. м., води до цена на кв. м. в размер на 154,98 лева без ДДС и 185,98 лева с ДДС. Експертът е посочил, че получената цена на кв. м. приложена към притежаваните от ответницата общи части с площ от 8,73 кв. м. се равнява на 1 353,01 лева без ДДС и 1 623,61 лева с ДДС, приложена към жилището й с площ от 57,5 кв. м. се равнява на 8 911,59 лева без ДДС и 10 693,91 с ДДС, а изчислено като % от общите части – 1,50 % от цялата сума се равнява на 10 953,12 лева без ДДС и 13 143,75 лева с ДДС. В изпълнение на поставената задача вещото лице е изчислило и стойността на СМР към 2012 г., 2014 г., 2019 г. и 2023 г. Констатирана е и стойността на извършените от ответницата СМР по поставяне на ел. инсталация и вътрешна мазилка в притежаваното от нея ателие възлизащи към 07.02.2018 г. на обща стойност от 3 358,80 лева.

По повод депозирана от ответницата В.Г. молба, в която се признават за извършени от ищцовото сдружение определени СМР, е допусната допълнителна съдебно-техническа експертиза за определяне стойността на следните СМР: поставяне на външна изолация, мазилка и боя на фасадата на сградата с квадратура около 100 кв. м. - труд /частта, която не е била довършена поради монтирания хаспел/; покупка и полагане на ел. инсталация на общите части - стълбища и коридори-труд и материали; полагане на гранитогрес на общите части - стълбища и коридори – труд; полагане на мазилка на общите части - стълбища и коридори - труд и материали; боядисване на общите части - стълбища и коридори - труд и материали; монтаж на стълбищни парапети – труд; доставка и монтаж на входни врати на апартаментите - труд и материали; доставка и монтаж на врати на мазетата - труд и материали; доставка и монтаж на преградните врати на всеки етаж - труд и материали; доставка и монтаж на входни врати за мазета и детски колички - 2 броя - труд и материали; доставка и монтаж на входна врата на сградата - труд и материали; доставка и монтаж на асансьор - труд и материали; поставяне на тротоарни плочки пред сградата - труд и материали. Вещото лице е изчислило на база средни пазарни цени, че към 2018 г. - Разрешение за ползване ***/07.02.2018 г. общата стойност на посочените довършителни СМР, включваща материали и труд, възлиза на 140 654,56 лева, при стойност за кв. м. от 29,85 лева. Приложена към притежаваните от ответницата общи части с площ от 8,73 кв. м. се равнява на 260,62 лева, приложена към жилището й с площ от 57,5 кв. м. се равнява на 1 716,57 лева, а изчислено като % от общите части – 1,50 % от цялата сума се равнява на 2 109,82 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Приложение в настоящия случай намират правилата за водене на чужда работа без пълномощие, регламентирани в разпоредбите на чл. 60 – чл. 62 ЗЗД. Съгласно чл. 61, ал. 1 ЗЗД, ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес, заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията, сключени от негово име, да обезщети управителя на работа за личните задължения, които той е поел, и да му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на разходването им. В чл. 61, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако работата е предприета и в собствен интерес, заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването му, а ал. 3 гласи, че ако някой е предприел чужда работа въпреки волята на заинтересувания, последният отговаря по правилата за неоснователно обогатяване.

С оглед събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти и обстоятелства съдът намира, че правилната правна квалификация е по чл. 61, ал. 2 ЗЗД. Този извод следва от обстоятелството, че ищцовото сдружение, като управител на работата, е действало не само в чужд, но и в свой интерес. Безспорно се установи, че сдружението е учредено след спиране на строителството на процесната сграда с единствената цел да предприеме необходимите фактически и правни действия по довършване на сградата и въвеждането й в експлоатация. Поначало сдружението, като юридическо лице с нестопанска цел, е отделен правен субект, различен от своите членове, но с оглед предмета на неговата дейност извършените действия по довършване строителството на сградата са били и в негова полза. Така е, доколкото с постигането на положителния резултат в чуждата правна сфера, е изпълнена и целта, за която е учредено сдружението. Същевременно за нейното постигане - снабдяване с акт обр. № 16 и разрешение за ползване е било необходимо извършване на СМР по всички обекти в сградата, поради което собствениците, които не са членове на сдружението, също са облагодетелствани от постигнатия резултат. В тази насока и предвид въведените възражения следва да се отбележи, че действително по делото се установи, че ответницата е била против извършването на СМР от сдружението в собственото й ателие, но не и по отношение на довършителните работи по общите части на процесната сграда, за което свидетелства и признанието й, че тези СМР са действително извършени и стойността им е дължима.

Основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД е обусловена от установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на следните материалноправни предпоставки /юридически факти/: 1. че е предприел уместно чужда работа включително и в личен интерес, а именно – извършването на довършителни работи по строителството на процесната сграда; 2. че е управлявал добре работата; 3. обогатяването на ответницата.

По делото е безспорно установено, както се посочи, че ищцовото сдружение е образувано от част от собствениците на обекти в процесната жилищна сграда след спиране на строителството с цел довършване на строителството на сградата и въвеждането й в експлоатация.

Между страните не се спори, а и от събраните доказателства се установява, че ответницата е собственик на самостоятелен обект в жилищната сграда, а именно ателие … ведно с изба … и съответните идеални части от общите части на сградата. Правата на ответницата произтичат от Нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж върху недвижим имот № ******.

По отношение на предприетите от ищцовото сдружение довършителни СМР в процесната сграда съдът намира следното:

В разпоредбите на Закона за устройство на територията и подзаконовите нормативни актове, свързани със строителство на сгради и съоръжения, са регламентирани детайлно изискванията, на които трябва да отговаря новострояща се сграда, за да бъде издадено разрешение за ползване. Така съгласно чл. 177, ал. 2 ЗУТ строежите се въвеждат в експлоатация въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на ДНСК при условия и ред, определени в Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. В нормата на чл. 2 от тази наредба са изброени документите, въз основа на които се издава разрешение за ползване, сред които е протокол образец 16 за установяване годността за ползване на строежа, съставен от Държавна приемателна комисия (ДПК) съгласно Наредба № 3 от 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството с предложение за издаване на разрешение за ползване.

В настоящия случай строителството на сградата е спряно на 01.09.2010 г., когато е съставен акт обр. № 10 за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството. В акта е удостоверено, че към този момент са изпълнени всички СМР по стоманобетоновата конструкция, преградни и ограждащи тухлени зидарии, частично фасадни топлоизолации, електро и ВиК работи. На 03.11.2011 г. е издадено удостоверение, с което на основание чл. 181, ал. 2 ЗУТ е определена степен на завършеност на процесната жилищна сграда над груб строеж и довършителни работи - 100 %“. Строителството на сградата е възобновено с акт обр. 11 от 15.05.2012 г., с който е установено състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителството, като са направени същите констатации както в акт обр. № 10. Изрично е отбелязано, че актът за продължаване на строителството е издаден във връзка със създаване на „С.Г.И.53“ с предмет на дейност – завършване на строителните работи по строежа и сключен договор от 05.05.2012 г. с нов строител – „Д.К.“ ООД. От събраната по делото доказателствена съвкупност се установява, че ищцовото сдружение действително е предприело довършителни СМР, доколкото вследствие извършените действия по изграждане на сградата, е издаден протокол образец № 16 от 05.02.2018 г. за установяване на годността за ползване на строежа на процесната жилищна сграда, а въз основа на него и разрешение за ползване № ***/07.02.2018 г. Предвид изложеното съдът намира, че извършената от ищцовото сдружение работа е предприета уместно и е водена добре, доколкото е довела до положителен резултат – сградата е довършена съобразно всички законови изисквания, за което са съставени нужните официални документи.

Във връзка с конкретните довършителни СМР по делото е представена количествено-стойностна сметка, но не са ангажирани други доказателства, удостоверяващи действително извършените СМР и направените разходи. Така представената количествено-стойностна сметка не е съставена от дружеството – строител /“Д.К“ ООД/, а е съставена от ищцовото сдружение, в което както бе посочено не са участвали всички собственици на обекти в сградата. В тази насока при изслушването си в съдебно заседание вещото лице изрично заяви, че при изготвяне на заключението не са му представени никакви разходооправдателни документи, а е използвал методика, определяща средните пазарни цени на СМР в страната към съответния период. Поради тази причина съдът не кредитира основното заключение на съдебно-техническата експертиза, доколкото в него е направена оценка на цялостната извършена от ищцовото сдружение дейност, съобразно представената количествено-стойностна сметка, а дължимите от ответницата средства са изчислени на базата на стойността за квадратен метър спрямо площта на жилището заедно с общите части. По този начин не се установява стойността на конкретните материали и труд, със спестяването на които ответницата се е обогатила. Също така следва да се отбележи, че ответницата, която не е член на ищцовото сдружение, не е обвързана от решенията на общото събрание, които определят размера на вноските за довършителни СМР по сградата. При това положение и с оглед възраженията на ответната страна, релевантни са обстоятелствата относно довършителните СМР, за необходимостта от извършване на които може да се направи извод от събраните гласни доказателства. Така от показанията на свидетелите А.Д. и С.А., които с малки противоречия се потвърждават и от показанията на свидетеля И.М., се установява, че към момента на спиране на строителството процесната сграда имала поставена хидроизолация и топлоизолация /без малка част от около … – … кв. м. отзад заради хаспел/, с монтирани улуци, ПВЦ дограма и парапети на терасите, които били напълно завършени, външно имало поставени ел. и ВиК инсталация, а вътре в обектите само ВиК тръби за общото захранване – вертикални щрангове, като голяма част от материалите необходими за довършване на строителството били закупени и се съхранявали на партерния етаж. Отделно от това от страна на ответницата са ангажирани доказателства за извършени със собствени средства СМР в нейното жилище. В контекста на изложеното съдът приема, че отговорността на ответницата е ограничена единствено до довършителните СМР по общите части, остойностени с допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза, като следва да се вземе стойността към въвеждане на сградата в експлоатация през 2018 г., изчислена на базата на процента идеални части от общите части, а именно сумата от 2 109,82 лева. В този размер съдът намира, че исковата претенция е основателна и доказана, поради което следва да бъде уважена, а за разликата до пълния претендиран размер от 14 967,50 лева искът следва да бъде отхвърлен. Тук следва да се посочи, че направеното от ответната страна възражение за погасяване на вземането по давност е неоснователно, доколкото приложение намира общата петгодишна давност съгласно чл. 110 ЗЗД, при което от въвеждане на сградата в експлоатация – 07.02.2018 г. до предявяване на исковата претенция – 08.05.2019 г. не е изтекъл давностният срок.

По разноските:

С оглед изхода на спора и двете страни имат право на разноски. По делото е представен списък за направени от ищцовото сдружение разноски в общ размер на 2178,70 лева, от които 598,70 лева – държавна такса, 600 лева – възнаграждение за вещо лице и 980 лева – адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с уважената част на исковата претенция следва да се присъди сумата в размер на 307,11 лева. От страна на ответницата се претендира единствено заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно с отхвърлената част на предявения иск в полза на ответницата следва да се присъди сумата в размер на 1030,85 лева. С оглед направено изрично искане за присъждане на разноски по компенсация, което съдът намира за основателно, следва в ползва на ответницата да се присъди сумата в размер на 723,74 лева.

Така мотивиран, съдът

 

                                               Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД В.Л.Г., ЕГН: **********, да заплати на „Сдружение Георги Икономов 53“, ЕИК: *********, сумата в размер на 2 109,82 лева /две хиляди сто и девет лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща припадащата се част от стойността на направените разноски за извършените строителни и ремонтни дейности, необходими за довършване на строителството и снабдяване с разрешение за ползване на жилищна сграда с идентификатор № *****, построена в поземлен имот с идентификатор № *** в гр. П., кв. „Х.Б.“, парцел ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 2 109,82 лева до пълния претендиран размер от 14 967,50 лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Сдружение Георги Икономов 53“, ЕИК: *********, да заплати на В.Л.Г., ЕГН: **********, сумата в размер 723,74 лева /седемстотин двадесет и три лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ /Ирена Аврамова-Смит/

 

Вярно с оригинала.

Секретар: М.Н.