№ 4559
гр. София, 22.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА Гражданско
дело № 20211110133445 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на К. Й. КЛ. против „АСТАЛА“
ООД. Преписи от исковата молба и приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника, като в указания срок е постъпил писмен отговор.
Ищeцът К. Й. КЛ. твърди, че работел в ответното дружество като „шофьор,
товарен автомобил/международни превози/“ по трудов договор № 014/01.07.2020 г. с
основно трудово възнаграждение в размер на 610,00 лева. Трудовото му
правоотношение било прекратено със Заповед №9 от 29.12.2020 г. Със Заповед №
23/07.07.2020 г. на управителя на ответното дружество бил командирован в Полша,
Чехия, Унгария и други страни-членки на ЕС за срок от 90 дни – от 07.07.2020 г. до
07.10.2020 г., като със заповедта му били определени командировъчни пари в размер
на 50 евро на ден за престоя зад граница. С описаната в заповедта тежкотоварна
композиция влекач „ВОЛВО“, с рег. № СВ5134АН бил направил само два курса, след
което посоченият в заповедта влекач бил предоставен на друг водач на ППС.
Поддържа, че за времето на командировка бил зад граница общо 86 дни в следните
периоди: от 07.07.2020 г. до 15.07.2020 г., т.е. 9 дни; от 15.07.2020 г. до 23.07.2020 г.,
т.е. 9 дни; от 28.07.2020 г. до 04.08.2020 г., т.е 7 дни; от 04.08.2020 г. до 14.08.2020 г.,
т.е. 11 дни; от 24.08.2020 г. до 31.08.2020 г., т.е. 8 дни; от 01.09.2020 г. до 08.09.2020 г.,
т.е. 8 дни; от 11.09.2020 г. до 16.09.2020 г., т.е. 6 дни; от 18.09.2020 г. до 24.09.2020 г.,
т.е. 7 дни; от 27.09.2020 г. до 02.10.2020 г., т.е. 6 дни; от 21.10.2020 г. до 29.10.2020 г.,
т.е. 9 дни; от 10.11.2020 г. до 15.11.2020 г., т.е. 6 дни. За посочените 86 дни зад граница
ответното дружество не му било заплатило дължимите командировъчни пари, които
били в общ размер на 4300 евро.
Поддържа, че за периода на действие на трудовия договор ответното дружество
не му било заплатило и дължимото му трудово възнаграждение за периода от м. юли
2020 г. до м. декември 2020 г., т.е. общо за 6 последователни месеца, което се
равнявало на общо 3660,00 лева. Твърди, че ответното дружество му дължало и лихва
за забава върху дължимото трудово възнаграждение за м. юли 2020 г – м. декември
2020 г., начислена върху дължимото за всеки месец възнаграждение в размер на 610,00
лева, считано 1-во число на следващия месец /моментът на изпадане в забава за
плащането на трудовото възнаграждение за предходния месец/ - считано от 01.08.2020
г. до предявяване на иска – 11.06.2021 г. Претендираното от ищеца обезщетение за
1
забава по чл. 86 ЗЗД било в размер на общо 30 лева или: 5 лева върху
възнаграждението за м. юли, 5 лева върху възнаграждението за м. август, 5 лева върху
възнаграждението за м. септември, 5 лева върху възнаграждението за м. октомври, 5
лева върху възнаграждението за м. ноември, 5 лева върху възнаграждението за м.
декември.
Ищецът твърди също така, че ответникът му дължи сумата от 100,00 лева,
представляваща обезщетение на осн. чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен
отпуск за 2020 г. в размер на 12 дни, както и сумата в размер на 5 лева – лихва за забава
върху неизплатеното обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 100 лева, считано от
29.12.2020 г. до предявяване на иска – 11.06.2021 г.
Предвид гореизложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати сумата от 3660,00 лева, представляваща дължимо от
ответника трудово възнаграждение за периода м.юли 2020 г. – м.декември 2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба
до окончателното плащане; сумата от 30 лева, представляваща законна лихва за забава
върху дължимимите му за м. юли 2020 г. – м. декември 2020 г. трудови
възнаграждения за периода от 01.08.2020 г. до 11.06.2021 г.; сумата от 100 лева,
представляваща обезщетение на осн. чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен
отпуск за 2020 г. в размер на 12 дни, както сумата в размер на 5 лева – лихва за забава
върху неизплатеното обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 100 лева, считано от
29.12.2020 г. до предявяване на иска – 11.06.2021 г.; и сумата в размер на 4300 евро,
представляваща незаплатени командировъчни за периодите от 07.07.2020 г. до
15.07.2020 г.; от 15.07.2020 г. до 23.07.2020 г.; от 28.07.2020 г. до 04.08.2020 г.; от
04.08.2020 г. до 14.08.2020 г.; от 24.08.2020 г. до 31.08.2020 г.; от 01.09.2020 г. до
08.09.2020 г.; от 11.09.2020 г. до 16.09.2020 г.; от 18.09.2020 г. до 24.09.2020 г.; от
27.09.2020 г. до 02.10.2020 г.; от 21.10.2020 г. до 29.10.2020 г.; от 10.11.2020 г. до
15.11.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът „АСТАЛА“ ООД в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове. Признава наличието на трудово
правоотношение между него и ищеца с твърдяното в исковата молба съдържание,
както и фактът, че със Заповед №23 от 07.07.2020 г. ищецът е бил командирован в
чужбина за срок от 90 дни. Не оспорва, че ищецът е осъществил изброените в исковата
молба курсове, но оспорва факта, че през посочените в исковата молба начални и
крайни дати на курсовете работникът е бил зад граница. Поддържа, че от
представените фактури и отчетни документи, с които ищецът е отчитал разходите при
извършване на възложената му работа, било видно кога е преминавал Дунав мост, с
точност до минута, както и регистрационния номер на автомобила, с който преминава.
През времето от започването на курса до преминаването зад граница камионът се
товарел със стока, докато шофьорът можел да е в престой, но преминаването извън
границите на България било документирано във фактурите от граничните пунктове.
Поддържа, че осъществените от ищеца курсове по време на командировката са, както
следва:
Първи курс – започнал от 07.07.2020 г., но ищецът реално бил зад граница от
10:58ч на 09.07.2020 г. до 8:52ч на 15.07.2020 г, т.е. 6 дни;
Втори курс – започнал на 15.07.2020 г, но ищецът реално бил зад граница от
10:53ч на 16.07.2020 г. до 9:36ч на 21.07.2020 г., т.е. 5 дни;
Трети курс – започнал от 28.07.2020 г., но ищецът реално бил зад граница от
2
14:25ч на 30.07.2020 г. до 10:04ч на 04.08.2020 г., т.е. 5 дни;
Четвърти курс – започнал на 06.08.2020 г., но ищецът реално е бил зад граница от
14:23ч на 06.08.2020 г. до 14:38ч на 11.08.2020 г., т.е. 5 дни;
Пети курс – започнал на 24.08.2020 г., но ищецът реално е бил зад граница от
14:00ч на 26.08.2020 г. до 00:02ч на 29.08.2020 г., т.е. 3 дни;
Шести курс – започнал на 31.08.2020 г., но ищецът реално бил зад граница от
11:07ч. на 02.09.2020 г. до 09:14ч на 07.09.2020 г., т.е. 5 дни;
Седми курс – започнал на 11.09.2020 г., но ищецът реално бил зад граница от
23:11ч на 12.09.2020 г. до 09:21ч на 16.09.2020 г., т.е. 4 дни;
Осми курс – започнал на 18.09.2020 г., но ищецът реално бил зад граница от
6:41ч на 19.09.2020 г. до 6:16ч на 23.09.2020 г., т.е. 4 дни;
Девети курс – започнал на 27.09.2020 г., но ищецът реално е бил зад граница от
17:27ч на 27.09.2020 г. до 17:38ч на 01.10.2020 г., т.е. 4 дни;
Десети курс – започнал на 21.10.2020 г., но ищецът реално бил зад граница от
16:52 ч на 22.10.2020 г. до 11:43ч на 28.10.2020 г., т.е. 5 дни;
Единадесети курс – започнал на 10.11.2020 г., но ищецът реално е бил зад
граница от 07:11ч на 12.11.2020 г. до 21:42ч на 14.11.2020 г., т.е. 3 дни.
Ответникът поддържа, че дължимите на ищеца пари за командировъчни и
трудово възнаграждение са били изцяло изплатени, за което представя преводни
нареждания към банкова сметка на ищеца. Поддържа, че уговореното в трудовия
договор възнаграждение било брутно трудово възнаграждение, от което следвало да се
приспаднат дължимите от работника осигурителни вноски. От претендираното от
ищеца трудово възнаграждение следвало да се приспадне и обезщетението, получено
от ищеца от НОИ, за дните, в които последният е бил в отпуск поради
неработоспособност. С оглед на изложеното, моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че
е сезиран с претенции с правна квалификация чл. 215 КТ, чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1
КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, по иска с
правно основание чл. 215 КТ ищецът следва да установи при условията на пълно и
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ ищецът да е полагал
труд при ответника по трудово правоотношение; 2/ компетентен орган на ответното
дружество да го е командировал за изпълнение на неговите трудови задължения в
друго населено място, различно от това, в което той изпълнява длъжността и 3/
командированият работник фактически, ефективно да е извършвал работа в друго
населено място, определено от работодателя, за периодите, посочени в исковата молба.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си при условията на пълно и
главно доказване, както и че е платил полагащите се на ищеца командировъчни за
посочените периоди.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по иска с
правно основане чл. 128, т. 2 КТ ищецът следва да докаже при условията на пълно и
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ наличието на трудово
правоотношение между страните по делото, 2/ че през процесния период е престирал
реално трудовата си сила през процесния период при работодателя, както и 3/ размера
на уговореното трудово възнаграждение.
3
Ответникът следва да установи фактът, че уговореното брутно трудово
възнаграждение е заплатено на ищеца.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по иска с
правно основане чл. 224, ал. 1 КТ ищецът следва да докаже при условията на пълно и
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ наличието на трудово
правоотношение между страните по делото; 2/ прекратяване на трудовото
правоотношение; 3/ работникът или служителят да не е ползвал полагащия му се
платен годишен отпуск за календарната година на прекратяването или за предходни
години.
Фактът, че е прекратено трудовото правоотношение и че му са се полагали
твърдения брой работни дни платен годишен отпуск, следва да бъде установен от
ищеца, а задължението за установяване на обстоятелството, че той е ползвал
полагащия му се отпуск, респ. че дължимото обезщетение за неползван платен
годишен отпуск е заплатено, принадлежи на ответника – работодател.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи
факти по предявения иск за обезщетението за забава: че главното парично задължение
е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, че ответникът е в забава, както и
какъв е размера на обезщетението за забава.
По отношение на претенцията за заплащане на обезщетението в размер на
законната лихва следва да се изясни на ищеца, че вземането по чл. 224, ал. 1 КТ не е
срочно, поради което работодателят би изпаднал в забава след покана – арг. чл. 84, ал.
2 ЗЗД. Ищецът не сочи доказателства в тази насока.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си при условията на пълно и
главно доказване.
Не е спорно между страните обстоятелството, че през релевантния период
ищецът реално е полагал труд при ответника на длъжност „шофьор, товарен автомобил
/международни превози/“, че процесното трудово правоотношение е прекратено на
29.12.2020 г., както и че със заповед № 23 от 07.07.2020 г. ищецът е бил командирован
до държави членки на ЕС за срок от 90 дни.
Доказателствените искания на ищеца за събиране на писмени доказателства са
допустими и относими за изясняването на спора, предмет на делото. Съдът констатира,
че част от документите, представени с отговора на исковата молба са на чужд език,
поради което не следва да бъдат приемани като доказателства по делото, а на
ответника следва да се укаже да ги представи в превод на български език на основание
чл. 185 ГПК. Основателно е искането на страните за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза, както и исканията на страните по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК.
Предвид изложените съображения и на основание чл.140, ал.1 и ал.3 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.05.2022
г., в 10.45 ч., за което да се призоват страните, като им се връчат преписи от
настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на ответника.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
4
На основание чл.185 ГПК ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника до датата на
насроченото съдебно заседание да представи надлежен превод на документите,
представени на чужд език, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение, тези
документи няма да бъдат приети като доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ответното дружество да
представи документите от личното трудово досие на ищеца, като при неизпълнение на
това указание го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че съдът може да приеме за доказани
обстоятелствата, за които ответникът е създал пречки за събиране на допуснати
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ищеца да представи извлечение
от банковата си сметка в периода от 01.07.2020 г. до 31.03.2021 г., като при
неизпълнение на това указание го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че съдът може да приеме за
доказани обстоятелствата, за които ищецът е създал пречки за събиране на допуснати
доказателства.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 ГПК изслушването на съдебно-
счетоводна експертиза, вещото лице по която, след като направи справка в
счетоводството на ответника, да отговори на задачите, формулирани в исковата молба
и в отговора на исковата молба, както следва: 1/ Какъв е размерът на нетната работна
заплата, дължима на ищеца за всеки месец от процесния период м. юли 2020 г. – м.
декември 2020 г., след приспадане дължимите на осигурителните вноски и данъци? 2/
Какъв е размерът на дължимата на ищеца за процесния период сума за
командировъчни – съобразно посочените и от ищеца, и от ответника дни на престой
извън страната? 3/ Какви суми са изплатени от ответника на ищеца и на какво
основание? 4/ Като вземе предвид отговорите на предходните въпроси – какви суми
остава да дължи ответникът на ищеца за трудово възнаграждение, командировъчни и
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020 г.? 5/ Какъв е размерът на
дължимите лихви по неизплатените и дължими от ответника суми?
НАЗНАЧАВА за вещо лице Пенка Александрова Делчева, д.т. 8766979,
**********.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещото лице в общ размер на 350,00 лв., от които 150,00
лв. платими от бюджета на съда и 200,00 лв., платими от ответника в едноседмичен
срок от получаване на съобщението.
УКАЗВА на страните, че мотивировъчната част на настоящото определение има
характер на проект за доклад на делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК, който
при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито съдебно
заседание, може да бъде обявен за окончателен доклад по делото по реда на чл. 146
ГПК.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички
страни по висящи граждански дела в СРС. Повече информация за Програма
„Спогодби” можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул.
„Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204. Работно време за медиации - всеки делничен ден от
5
9 до 17 ч. Консултации с граждани - вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен
медиатор - тел.02/8955423; За повече информация: Мариана Николова, Мария
Георгиева - тел. 02/8955423, ********@**********.**; www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, че в случай, че не се явят в съдебно заседание, съдът
може да приложи разпоредбата на чл. 238 и сл. ГПК при наличните за това
процесуални предпоставки.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6