№ 124
гр. Айтос, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Гражданско дело №
20252110100055 по описа за 2025 година
и като съобрази следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от С. И. С., действащ лично и в
качеството на законен представител на малолетните деца Н. С. С., З. С. С. и Б.
С. С., с която срещу К. К. Ш. са предявени следните искове:
1) иск по чл. 132, ал. 1, т. 2 СК за лишаване на К. К. Ш. от родителски
права по отношение на трите деца;
2) иск по чл. 149 СК за осъждането на К. К. Ш. да заплати на всяко едно
от трите деца, чрез баща им С. И. С., издръжка за минало време в размер на
3600 лева за всяко едно от децата за периода от 20.01.2024 г. до 20.01.2025 г.,
ведно със законната лихва върху сумите от датата на исковата молба –
20.01.2025 г., до окончателното им плащане.
3) иск по чл. 144, ал. 1, вр. с чл. 134, т. 1 СК за осъждане на К. К. Ш. да
заплаща на всяко едно от трите деца, чрез баща им С. И. С., месечна издръжка
в размер на по 350 лева, считано от датата на исковата молба – 21.01.2025 г.,
ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане;
4) евентуален иск по чл. 127, ал. 1 СК, ако не бъде уважен искът за
лишаване от родителски права, за възлагане на упражняването на
родителските права по отношение на трите деца на бащата.
В исковата молба се твърди, че С. И. С. и К. К. Ш. са живели заедно на
семейни начала в периода 2016-2023 г. Имат три деца: Н. С. С., родена на ***
1
г.; З. С. С., родена на *** г., и Б. С. С., роден на *** г. Сочи се, че в средата на
месец юни 2023 г. ответницата напуснала семейното жилище и отишла да
живее при родителите си в гр. Бургас. Изтъква се, че от тогава не се
интересува от децата, не осъществява контакт с тях, не им дава издръжка.
Ответницата не е подала отговор на исковата молба. В открито съдебно
заседание заявява, че е съгласна децата да останат при бащата, защото живее с
друг мъж и не може да заведе децата при него. Твърди, че е искала да
осъществява контакт с децата, но няма телефон и пари.
Предвид участието на малолетни деца по делото, като заинтересована
страна е конституирана Дирекция „Социално подпомагане“ – Айтос, която е
изготвила социален доклад.
Като заинтересована страна е конституирана и Районна прокуратура –
Бургас, Териториално отделение – Айтос. В открито съдебно заседание
прокурорът И. П. изразява становище, че молбата е основателна.
След като се запозна с доказателствата по делото и след като
съобрази становищата на страните, съдът намира за установено следното
от правна и фактическа страна:
По делото са представени удостоверения за раждане на децата Н. С. С.,
родена на *** г.; З. С. С., родена на *** г., и Б. С. С., роден на *** г. Тяхна
майка е ответницата К. Ш., а баща – ищецът С. С..
По делото е изготвен социален доклад от Дирекция „Социално
подпомагане“ – Айтос. Социалният работник е посетил жилището на бащата
на децата. Те са облечени с подходящи за възрастта и сезона дрехи, с добра
хигиена. Детето Н. споделила, че не е контактувало с майка си от много време;
че тя не й се обажда по телефона, не посещава дома им, не им изпраща
никакви финансови средства и подаръци. Другите две деца споделят, че не
помнят от кога не са се виждали с майка си. Жилището, което обитават,
представлява едноетажна постройка с две стаи и два салона. Няма баня,
тоалетната е външна. Помещенията са електрифицирани. Покривът е в лошо
техническо състояние, но г-н С. е предприел действия по обезопасяване и
ремонт. Децата посещават училище, съответно детска градина.
По делото е разпитана свидетелката М. А. Й. – дъщеря на ищеца С.,
живееща в едно домакинство с него. Тя разказва, че г-н С. и г-жа Ш. са живели
заедно десет години, след което тя избягала. След напускането на дома, т.е.
вече две години, не е търсила децата и не е давала пари за тях. За децата се
грижи г-н С., с помощта на свидетелката и баба й.
Разпитана е и свидетелката К. С. Г. – приятелка на ищеца С.. Тя излага
пред съда, че преди две години ответницата е оставила децата си и е избягала
с друг мъж. От тогава не се е връщала, не се е обаждала, не е изпращала пари
и подаръци на децата. За децата се грижи г-н С., с помощта на свидетелката Й.
и баба й.
2
Според чл. 132, ал. 1, т. 2 СК родителят може да бъде лишен от
родителски права, когато без основателна причина трайно не полага грижи за
детето и не му дава издръжка. Съдебната практика приема, че грижата по
смисъла на посочената разпоредба е съвкупност от действия на родителя,
насочени към осигуряване на правилно психично и физическо развитие на
детето, като трайното неполагане на грижи за детето и недоставяне на
финансов или друг материален принос за отглеждането на детето сочи
противоправно поведение на родителя и представлява цялостно неизпълнение
на родителските задължения – основание за лишаване от родителски права. За
да е налице фактическия състава на посоченото основание, следва, от една
страна родителят, който не упражнява родителските права, да не вижда детето,
да не проявява интерес към здравето и нуждите му, към физическото му и
емоционално развитие, и същевременно, от друга страна, да не дава средства
за издръжката му. Недаването на издръжка без основателна причина от
пълнолетен и трудоспособен родител е обективно неизпълнение на
задължението за материалното осигуряване на детето. В производството за
лишаване от родителски права съдът изследва всички обстоятелства, касаещи
поведението на родителя, в това число налице ли е основателна причина за
трайно пренебрегване на родителския дълг, като отсъствието на такава наред с
трайното неполагане на грижи за отглеждането му сочи дезинтересиране и
пренебрегване на родителските задължения към детето и основание за
прилагане на най-тежката санкция за този родител – лишаване от родителски
права. В този смисъл са разясненията, дадени в Решение № 406/27.12.2011 г.
по гр. д. № 1125/2010 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 290/20.02.2020 г. по гр. д.
№ 1119/2019 г. на ВКС, IV г. о.
В случая от свидетелските показания по делото безспорно се доказа, че
от две години майката на двете деца не полага никакви грижи за тях и дори не
осъществява контакт с тях. Освен това майката не заплаща и издръжка,
каквато дължи по закон, независимо от доходите си.
Не се установиха основателни причини, поради които майката не се
грижи за децата и не им дава издръжка. Съдът намира за неправдоподобно
обяснението на ответницата, че не е осъществявала контакт с децата, защото
не е разполагала с пари и телефон. Според съда, ако е имала желание,
ответницата е могла да намери начин да осъществи някакъв контакт с децата
си. Най-малкото е можела да им изпрати писмо по пощата или да поиска
назаем телефон от приятел или роднина, за да им се обади. Съдът намира за
неправдоподобно и твърдението на ответницата, че не е успяла да си намери
работа в последните две години. Същата е трудоспособна млада жена и няма
извинение да не работи за толкова дълъг период от време. Поведението й
показва пълно дезинтересиране от децата и е абсолютно неоправдано от
социална и човешка гледна точка. Ето защо съдът намира, че е налице
хипотезата на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК и ответницата следва да бъде лишена от
родителски права по отношение на трите деца.
На основание чл. 134 СК съдът е длъжен да определи мерки за лични
3
отношения между родителя, който е лишен от родителски права, и децата,
както и да присъди издръжка, ако не е присъдена. Съдът намира следния
режим за подходящ, предвид дългата раздяла между майката и децата: майката
има право да вижда децата всяка първа, втора и трета събота от месеца за
периода от 10:00 часа до 17:00 часа, като ги взема от дома на бащата и ги
връща пак там.
Поради липсата на доказателства за нуждите на децата, както и
възможностите на майката да дава издръжка, следва да се присъди
минималната месечна издръжка по чл. 142, ал. 2 СК за всяко от децата в
размер на ¼ от минималната работна заплата, а именно 270 лв., считано от
датата на исковата молба. За горницата до пълния претендиран размер от 350
лв. исковете следва да се отхвърлят.
Съдът намира за основателен предявеният иск по чл. 149 СК за
заплащане на издръжка за една година преди подаването на исковата молба.
От свидетелските показания, а и признанията на ответницата, се доказа
безспорно, че в последната година не е заплащала никаква издръжка на децата
си. Както вече бе посочено по-горе, следва да се вземе предвид минималният
размер на издръжката. За 2025 г. той е 270 г., но за 2024 г. е 233,25 лв. За
непълния месец от 2025 г. се дължат 174,20 лв., а за непълния месец от 2024 г.
– 75,25 лв. За останалите 11 месеца се дължат 2565,75 лв. Общо дължимата
издръжка възлиза на 2815,20 лв. за всяко дете. За горницата до пълния
предявен размер от 3600 лв. исковете следва да се отхвърлят.
Предвид уважаването на главния иск за лишаване от родителски права,
не следва да се разглежда евентуалният иск.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, но такова
искане е направил само ищецът. Адв. А. е направила искане да й бъде
определено и присъдено възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ на материално затруднено лице по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдВ. Съдът
намира искането за основателно. Предвид правната и фактическата сложност
на делото, която е ниска, съдът определя адвокатско възнаграждение в размер
на 700 лв. Поради частичното отхвърляне на два от исковете следва да се
присъдят пропорционално 621,82 лв.
Според чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото
лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните
суми се присъждат в полза на съда. В случая ищците са освободени от
държавни такси по всички искове. По исковете за лишаване от родителски
права се дължат 90 лв. По исковете за издръжка се дължат 388,80 лв. за всяко
от децата за издръжката за бъдеще време и по 112,61 лв. за всяко от децата за
4
издръжката за минало време, общо 1504,23 лв. Следователно ответницата
следва да бъде осъдена да заплати сумата от 1594,23 лв. в полза на съда.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ЛИШАВА на основание чл. 132, ал. 1, т. 2 СК К. К. Ш., с ЕГН
**********, от родителски права по отношение на децата й Н. С. С., с ЕГН
**********, З. С. С., с ЕГН **********, и Б. С. С., с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 134, т. 2 СК следните мерки за лични
отношения между К. К. Ш., с ЕГН **********, и децата й Н. С. С., с ЕГН
**********, З. С. С., с ЕГН **********, и Б. С. С., с ЕГН **********: има
право да вижда децата всяка първа, втора и трета събота от месеца за периода
от 10:00 часа до 17:00 часа, като ги взема от дома на бащата С. И. С., с ЕГН
**********, и да ги връща пак там.
ОСЪЖДА на основание чл. 144, ал. 1, вр. с чл. 134, т. 1 СК К. К. Ш., с
ЕГН **********, да заплаща на всяко от децата й Н. С. С., с ЕГН **********,
З. С. С., с ЕГН **********, и Б. С. С., с ЕГН **********, чрез техния баща С.
И. С., с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 270 лв. за всяко едно
от децата, платима до 10-то число на месеца, за който се отнася, считано от
21.01.2025 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от С. И. С.,
с ЕГН **********, действащ лично и в качеството на законен представител на
малолетните деца Н. С. С., З. С. С. и Б. С. С., за сумата над 270 лв. до пълния
претендиран размер от 350 лева за всяко от децата.
ОСЪЖДА на основание чл. 149 СК К. К. Ш., с ЕГН **********, да
заплати на всяко от децата й Н. С. С., с ЕГН **********, З. С. С., с ЕГН
**********, и Б. С. С., с ЕГН **********, чрез техния баща С. И. С., с ЕГН
**********, издръжка за периода 20.01.2024 г. до 20.01.2025 г. в размер на
2815,20 лв. за всяко едно от децата, ведно със законната лихва от 21.01.2025 г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от С. И.
С., с ЕГН **********, действащ лично и в качеството на законен представител
на малолетните деца Н. С. С., З. С. С. и Б. С. С., за сумата над 2815,20 лв. до
пълния претендиран размер от 3600 лева за всяко от децата.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка за минало и
бъдеще време.
5
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК К. К. Ш., с ЕГН **********, да
заплати по сметка на Районен съд – Айтос сумата от 1594,23 лв. – държавни
такси за исковете за лишаване от родителски права и издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ГПК К. К. Ш., с ЕГН **********, да
заплати на адв. Ж. А., с ЕГН **********, сумата от 621,82 лв. – адвокатско
възнаграждение за безплатно оказана адвокатска помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
След влизане в сила на решението препис от него да се изпрати на
Община Бургас за вписване на лишаването от родителски права в актовете за
гражданско състояние, както и на Дирекция „Социално подпомагане“ – Айтос.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
6