Определение по дело №20606/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20793
Дата: 20 май 2024 г. (в сила от 20 май 2024 г.)
Съдия: Полина Любомирова Амбарева
Дело: 20241110120606
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 април 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20793
гр. София, 20.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20241110120606 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 312, ал. 1 ГПК.
Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което
следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Искането на ответника за събиране на гласни доказателства чрез разпита на трима
свидетели при режим на довеждане относно липсата на качества у ищеца за работа на
конкретната длъжност при ответното дружество следва да бъде уважено.
За процесуална икономия ,съдът следва да допусне двама свидетели ,като ако не се
установят спорните факти ,на основание чл.159,ал.2 от ГПК ще допусне и третия свидетел
на ответната страна.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на
спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
По тези съображения и на основание чл. 312 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели при
режим на довеждане от ответника за установяване липсата на качества у ищеца за работа на
конкретната длъжност при ответното дружество.
УКАЗВА на страните ,че ако не се установят спорните факти ,на основание чл.159,ал.2
от ГПК ще допусне и третия свидетел на ответната страна.
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба.
1
НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 10.06.2024 г. от
10,30 часа, за когато да се призоват страните .
Съставя доклад по делото на основание чл. 312, ал. 1, т. 2 ГПК както следва:
Производството е образувано по предявени от С. В. Б. против „Инфотел 2000“ ООД
искове ,с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението извършеното със Заповед №139/14.02.2024год. ; с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 2 КТ - за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност „оперативен
счетоводител“ при ответника и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ - за
заплащане на сумата 12 886,95 лева, представляваща обезщетение за времето, през което
ищцата е останала без работа поради уволнението, а именно за периода от 14.03.2024 г. до
14.08.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
/11.04.2024год./ до окончателното изплащане на задължението.
Ищцата излага твърдения, че по силата Трудов договор № 9109/24.01,2023 г. било
възникнало валидно трудово правоотношение с ответника ,като същата изпълнявала
длъжността „Счетоводител,оперативен“ ,за което на 25.01.2023год. й била връчена и
длъжностна характеристика.Сочи че на основание чл. 70 КТ бил предвиден срок за
изпитване от 6 месеца в полза на работодателя ,който срок изтекъл ,като тя била
извършвала трудовите си задължения съвестно,отговорно,качествено и в най- добър интерес
на работодателя.Сочи ,че към нея не били отправени никакви забележки или оплаквания.В
подкрепа на това сочи ,че трудовото й възнаграждение било увеличено ,като била поощрена
,като за м.декември 2023год. получила допълнително възнаграждение-бонус.
Посочва, че със заповед на работодателя Заповед №139/14.02.2024год., трудовото й
правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1 т. 5 КТ поради липса на качества
на служителя за ефективно изпълнение на работата. На ищцата било връчено Предизвестие
№ 00002,което не било спазено,поради което й било заплатено обезщетение.
Счита, че уволнението за незаконосъобразно ,тъй като заповедта била формално
мотивирана ,с бланкетни доводи ,които не отразявали действително притежаваните от
ищцата качества за изпълнение на работата й.По същество твърди че не са налице
посочените в уволнителната заповед доводи за липса на качества у ищцата за ефективно
изпълнение на трудовите й задължение. Заявява, че в заповедта липсва посочване на
конкретно неизпълнение или несправяне с работата.Направено е и възражение за
злоупотреба с право ,предвид ,че се твърди ,че работодателя се домогва посредством
формалното изпълнение на нормативните изисквания за мотивиране на уволнителното
основание да заобиколи закона и по незаконосъобразен начин да прекрати едно валидно
трудово правоотношение. Сочи се че в процесната заповед липсва датиране на твърдените
недостатъци,но изглежда, че тяхната липса е от самото възникване на трудовото
правоотношение,като в предвидения 6-месечен изпитателен срок ответникът не успял да ги
констатира,напротив – същата била поощрена с увеличение на възнаграждение и
допълнително възнаграждение.
При тези твърдения моли уволнителната заповед да бъде отменена като
2
незакосъобразна, както и да бъде възстановена на заеманата до уволнението длъжност при
ответника.
Претендира осъждането на ответника да заплати обезщетение за оставането
претендира осъждане на ответника да й заплати сумата в размер от брутно трудово
възнаграждение за оставането й без работа за пет месеца или за периода от 14.03.2024 г. до
14.08.2024 г., доколкото за месеца от 14.02.2024 г. до 14.03.2024 г. - неспазения срок на
предизвестието, вече й е било заплатено обезщетение.Претендира присъждането на
разноски за адвокатско възнаграждение.
В депозирания в срока за това отговор на исковата ответникът не оспорва, че с ищцата
са се намирали в трудовоправна връзка, която е прекратена със заповед на работодателя на
основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ.Сочи ,че с уволнителната заповед е спазена писмената
форма за действителност на волеизявлението за прекратяване на трудовия договор ,като е
посочено и основанието за това , в нужната индивидуализация ,като работодателя е изложил
аргументи по следните признаци : „трайно неизпълнение на трудово задължение в
качествено, количествено или във времево отношение, причинено от липса на знания,
умения или навици“.
Сочи ,че на ищцата,съобразно длъжностната характеристика, е възложено да оформя
документи, свързани с финансовата дейност, като същата отговаря за състоянието и
достоверността на счетоводните документи и сметки, които обработва и води , включително
носи отговорност за настъпили вреди от несвоевременно или неточно извършени счетоводни
операции, като при изпълнение на длъжността си е пряко подчинена на главния
счетоводител,който бил външно дружество.Прекият контрол на счетоводителите бил
възложен на служител от дружество с длъжност Финансов контрольор.Сочи и че същата
следвало да знае и реда и изискванията за извършване на инвентаризации, счетоводни
засичания и операции, включително да работи с компютърни и други автоматизирани
системи за извършване на счетоводна дейност.Твърди ,че за периода от датата на
постъпване на работа 24.01.2023г до датата на прекратяване на трудовото
правоотношение,неизпълнението на трудовите задължения от ищцата били от различно
естество, подборно вписани в прекратителната заповед.Сочи и че не се оспорвали личните й
достойнства и човешки качества, а единствено и само липсата на професионални качества за
точно такава дейност на оперативен счетоводител, работещ със строго индивидуализиран
софтуер с определени изисквания към техническите умения и знания свързани с
напредналите технологии.За това твърди ,че били налице достатъчно фактически
констатации,както от прекия й ръководител ,така и от обслужващата счетоводна кантора,за
несправяне с конкретни трудови задължения.Сочи и че работодателя е констатирал по-
бавното навлизане в процесите и спецификата на работа на ищцата още в началото ,но й
била дадена възможност за навлизане в работата,въпреки това ,след почти цяла година
ищцата не се е подобрила,като е взел в предвид и проблемите й от личен характер.Оспорва
и твърденията ,че на ищцата преди уволнението й било предложено прекратяване на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие,като сочи ,че между страните били водени
разговори с оглед ситуацията ,като ищцата настояла да не бъде спазен срока на
3
предизвестие.По изложените съображения моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани.Претендира деловодни разноски.
По иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществувало между
страните безсрочно трудово правоотношение, което е прекратено, за което са представени
доказателства.
В тежест на ответника е да докаже законността на уволнението на основанието, на
което е извършено, а именно че 1/ служителят не притежава качества, необходими за
ефективното изпълнение на възложената работа; 2/ непритежаването на тези качества е
обективно състояние, което не може да се вмени във вина на служителя; 3/ от формална
страна качествата, които работодателят твърди да липсват у служителя, следва да бъдат
посочени в заповедта за уволнение /т.нар. фактически мотиви/ конкретно и да бъде отразена
причинната връзка между тяхната липса и неефективността на изпълнението на работата
/кое конкретно качество пречи на изпълнението на конкретна трудова функция/.
По иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че след надлежно
упражнено преобразувателно право по същата норма е налице съвпадение между
длъжността, от която е уволнен и тази, на която иска да бъде възстановен, както и че срокът
на договора не е изтекъл.
По иска по чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже изгодния за него факт - че е
останал без работа за сочения период, че оставането без работа е в причинна връзка с
уволнението, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния
пълен отработен месец преди уволнението.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане на сумата, за което
не сочи доказателства.
ОТДЕЛЯ като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между
страните е съществувало трудово правоотношение на основание сключен трудов договор
Трудов договор № 9109/24.01,2023 г. ,като С. В. Б. е изпълнявала длъжността
„Счетоводител,оперативен“, както и с ДС от 01.01.2024год. е изменено брутното й трудово
възнаграждение на 2 577,39лв.,с включен клас прослужено време ; че със заповед
№139/14.02.2024год. на работодателя трудовото правоотношение на С. В. Б. е прекратено
на основание чл. 328, ал. 1 т. 5 КТ.
Не е спорно и че на същата е заплатено обезщетение,на основание чл.220,ал.1 от КТ в
размер на 2038,49лв.
УКАЗВА на ищцата, че не сочи доказателства за оставането си без работа през
периода, за който претендира присъждане на обезщетение.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на определението могат
да вземат становище по доклада и да предприемат съответните процесуални действия,
включително представяне на доказателства и оспорване на представените с отговора, като в
противен случай губят възможността да сторят това по-късно, освен ако пропускът се дължи
на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
4
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер. Към СРС действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на
медиация. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен
ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел. 8955423 и ел. адрес
********@***.******* и в Центъра за спогодби и медиация, който се намира в гр. София,
бул. „Цар Борис III” No. 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени, съгласно чл.
41, ал. 2 от ГПК.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото , не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, съдът може да прекрати делото или да постанови неприсъствено решение срещу
него по искане на ответника
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и препис
от отговора на исковата молба и приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5