Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №147
гр. ВРАЦА, 13.05.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 19.04.2019 г., в състав:
Председател: НАДЯ
ПЕЛОВСКА
Членове: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
МИРОСЛАВ ДОСОВ
в присъствието на секретар
ХРИСТИНА ЦЕКОВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N
141 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба. на адв.К.К., като особен представител на ответника Л.Ц.Л.,
против Решение № 62/23.01.2019 г. по гр.д.№ 2177/2018 г. на Районен съд-Враца В
ЧАСТТА, в която е признато за установено на основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД вр. чл.139, чл.149 и чл.150 ЗЕ, че Л.Ц.Л. *** сумата от 32,40 лв.,
представляваща неизплатена сума за извършена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 29.01.2015 г. до 30.04.2017 г. за жилище с адрес
гр.Враца, жк"***" ***, вх.В, ***, както и В ЧАСТТА, в която Л.Ц.Л. е
осъден да заплати на "Топлофикация-Враца" АД, гр.Враца сумата 148,17
лв., представляваща направени разноски в исковото производство съобразно
уважената част от иска, и сумата 21,17 лв., представляваща направени разноски в
заповедното производство, съобразно уважената част от иска.
Жалбоподателят
поддържа, че в атакуваната част решението е неправилно и незаконосъобразно,
поради което моли за отмяната му и отхвърляне изцяло на предявените искове.
Твърди, че в нарушение изискванията на ЗСч ищецът не е представил нито една
фактура за установяване на вземанията си, поради което първоинстанционният съд
неправилно е назначил и ценил експертиза за определяне размера на задълженията
на ответника. Навежда доводи, че представените Общи условия не кореспондират с
изискванията на чл.90, ал.1 ЗЕ относно задължителното им съдържание, не са
публикувани по предвидения ред в разпоредбата на чл.93 ЗЕ и са нищожни поради
противоречието им със закона. Прави оплакване, че въпреки направеното оспорване
на истинността на Общите условия районният съд в нарушение на процесуалните
правила не е открил производство. В жалбата се посочва още, че няма данни
ответникът да е подавал писмено заявление за продажба на топлинна енергия,
поради което не е доказано наличието на облигационно правоотношение между
страните. Навеждат се доводи, че районният съд не е извършил проверка дали
Общите условия съдържат неравноправни клаузи. Прави се и оплакване, че макар да
е оспорена истинността на представените от ищеца документи районният съд не е
открил производство и в съдебния акт дори не
е коментирал това оспорване. Изтъква се, че по делото липсват
доказателства, от които да се установява, че ответникът е собственик на
топлоснабдения имот, за който се претендират задълженията.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна
"Топлофикация-Враца" ЕАД, гр.Враца.
Въззивната
жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на
законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се
произнесе по основателността на жалбата настоящият съдебен взе предвид
следното:
Районен съд
гр.Враца е сезиран със заявление на “Топлофикация-Враца” ЕАД, гр.Враца по
чл.410 от ГПК, с което е поискано да се издаде заповед за изпълнение против Л.Ц.Л.
*** за парично вземане в размер на 114,80 лева,
както и направените разноски: 25,00 лева - внесена държавна такса и
50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение. В заявлението е посочено, че
вземането произтича от незаплатени суми за извършена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2010 год. - 30.04.2017 год.
за жилище с адрес: гр.Враца, жк"***" ***, вх.В, ***.
По заявлението е образувано ч.гр.д.№ 336/2018
год. и приемайки, че са налице предпоставките на чл.410 и сл. от ГПК, районният
съд е издал заповед за изпълнение ***97/30.01.2018 год. Заповедта е връчена на длъжника в условията
на чл.47, ал.5 ГПК и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е дал на
заявителя указания за предявяване на иска за установяване на вземането си.
Съдебният акт с указанията е връчен на заявителя на 27.04.2018 г. и в срока по чл.415, ал.1 от ГПК същият е предявил установителния
иск, предмет на настоящия спор.
С предявения
иск “Топлофикация-Враца” ЕАД, гр.Враца моли да бъде признато за установено, че Л.Ц.Л.
дължи сумите по издадената заповед за изпълнение. В исковата молба се твърди,
че като собственик на жилище, намиращо се в топлоснабден имот, ответникът е
потребител на топлинна енергия. За периода 01.05.2010 год. - 30.04.2017 год. от
собствениците на жилищната сграда, в която се намира имота на ответника, е
потребявана топлинна енергия, чието отчитане съгласно чл.139 ЗЕ е извършвано по системата за дялово разпределение при
наличие на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а от същия
закон. Ищецът е заплатил вместо потребителите цената на извършената услуга
дялово разпределение, като стойността на тази услуга за имота на ответника за
процесния период възлиза общо на 114,80 лева. Въпреки многократно отправяните
до ответника покани за доброволно уреждане на взаимоотношенията тази сума не е
изплатена от ответника, което поражда правен интерес за предявяване на
претенциите по съдебен ред.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил отговор от адв. К.К., като назначен от съда на
основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника Л.Л., в който
оспорва основателността на предявения иск. Навежда доводи, че не са представени
надлежни счетоводни документи за установяване на претендираното вземане.
Поддържа, че представените Общи условия не са приети по надлежния ред, като
оспорва и обвързаността на ответника със същите. Иска да бъде извършена
проверка дали ОУ съдържат неравноправни клаузи. Оспорва истинността на
представените от ищеца документи. Прави възражение за изтекла погасителна
давност.
Пред
районния съд са събрани писмени доказателства. Допуснати и изслушани са
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи. Районният съд е обсъдил
подробно събраните доказателства и е направил правни изводи за основателност на
исковата претенция и на възражението за погасителна давност, при което е уважил
частично предявения иск като е признал за установено на основание чл.422 ГПК
вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.139, чл.149 и чл.150 ЗЕ, че Л.Ц.Л. *** сумата
от 32,40 лв., представляваща неизплатена сума за извършена услуга дялово разпределение
на топлинна енергия за периода от 29.01.2015 г. до 30.04.2017 г. за жилище с
адрес гр.Враца, жк"***" ***, вх.В, ***. В останалата част за
горницата до пълния предявен размер от 114,80 лв. и да периода от 01.05.2010 г.
до 28.01.2015 г. исковата претенция е отхвърлена. Присъдени са разноски за
исковото и заповедното производство пропорционално на уважената част от иска.
Предвид
оплакванията в жалбата, предметът на въззивната проверка обхваща правилността
на първоинстанционния съдебен акт единствено в частта, в която е уважен
предявения установителен иск, т.е. спорът относно съществуване на вземане в
полза на ищеца "Топлофикация-Враца" АД, гр.Враца в размер на 32,40
лв., представляващо неизплатена сума за извършена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 29.01.2015 г. до 30.04.2017 г. за жилище с адрес
гр.Враца, жк"***" ***, вх.В, ***.
За да се
произнесе по така очертания предмет на въззивната проверка, настоящият съдебен
състав взе предвид следното:
Предявеният
установителен иск е с правно основание
чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.139 и чл.150 ЗЕ. За уважаването на същия
ищецът следва да докаже: наличието на облигационно правоотношение с ответника
по валидно сключен договор за доставка на топлинна енергия при Общи условия;
реалното доставяне на топлинна енергия в сградата, в която се намира жилището
на ответника в посочения период; начина на извършване на дяловото разпределение
на топлинната енергия и дела на ответника; стойността на услугата дялово
разпределение и изплащането й от ищеца на лицето, извършващо тази услуга. При
доказване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже погасяването
на задълженията към ищеца.
В конкретния случай е безспорно обстоятелството, че ищецът "Топлофикация-Враца" ЕАД е топлопреносно предприятие и в това
си качество доставя тези услуги на потребителите на територията на гр.Враца.
Според разпоредбата
на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинната енергия. За да бъде изгубено качеството на потребител на топлинна
енергия, е необходимо две трети от
собствениците в сградата - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, да декларират писмено пред топлопреносното предприятие,
че не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за
горещо водоснабдяване, и да поискат прекратяване на топлоснабдяването - чл.153, ал.2 от ЗЕ. Според алинея трета на
същата разпоредба лицата по ал. 2 се смятат за клиенти на
топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването. В случая от представената справка от Служба по
вписванията-Враца е видно, че ответникът Л.Ц.Л. е вписан като собственик на 1/2 ид.ч. от жилище,
находящо се в гр.Враца, жк"***", бл.1, вх.В, ***. От заключението на
СТЕ, както и от представените от ищеца писмени доказателства, се установява, че
този апартамент се намира в сграда, включена към централизирано
топлоснабдяване - отопление и битово
горещо водоснабдяване към топлопреносната мрежа на “Топлофикация-Враца” ЕАД.
Няма данни и наведени от ответника доводи, че две трети от собствениците са
заявили писмено, че желаят да бъде прекратено топлоснабдяването на сградата -
етажна собственост.
В конкретния
случай така установеното качество на страните в спора на доставчик и клиент на
топлинна енергия обаче не е достатъчно, за да се приеме, че е доказано
наличието на валидно облигационно правоотношение.
Съгласно
чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни Общи условия. Към делото са приложени Общите условия на
“Топлофикация-Враца” ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
потребителите в гр.Враца, приети с Решение по т.1 от Протокол от 02.10.2007 г.
на Съвета на директорите на "Топлофикация Враца" ЕАД и одобрени с
Решение № ОУ-004/07.01.2008 г. на ДКЕВР.
Както в
отговора на исковата молба, така и във въззивната жалба се навеждат и доводи,
че представените Общи условия не са приети и публикувани по надлежния ред,
което опорочава и обвързаността на ответника със същите.
Настоящият
съдебен състав намира, че при така направените възражения от особения
представител на ответника и съобразно разпределението на доказателствената
тежест в процеса, ищецът "Топлофикация-Враца" ЕАД е следвало да
докаже при условията на пълно и главно доказване влизането в сила на
представените Общи условия. Продажбата на топлинна енергия, макар и да е сделка
при общи условия по смисъла на чл.298 ТЗ, има своите специфични особености
относно предпоставките, при които ОУ влизат в сила и стават задължителни, които
съществено се отклоняват от общите правила за търговските сделки. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ЗЕ, продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти /до изм. на ЗЕ,
обн., ДВ, бр. 54/17.07.2012 г. – потребители/ на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР /КЕВР/, като топлопреносните
предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, и общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите /ал. 2/,
като в срок до 30 дни след влизането
в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да
внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия, като предложените от клиентите и приети от топлопреносните
предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения
/ал. 3/. Правната характеристика на общоизвестен факт по смисъла на чл. 155
от ГПК общите условия придобиват едва след публикуването им в съответните
всекидневници, но публикацията /извън осъществяваната такава в "Държавен
вестник"/ не е ноторна, поради което подлежи на пълно и главно доказване
от ищеца в процеса /вж.
в т. см. решение ***04/05.07.2010 г. по т. д. № 885/2009 г. на ВКС, II т. о. и
решение № 29/15.07.2011 г. по т. д. № 225/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., постановени
по реда на чл.
290 от ГПК/.
В случая по
делото липсват доказателства, от които да е видно, че приложените Общи условия
на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
"Топлофикация-Враца" ЕАД на потребители в гр.Враца са публикувани в
един централен и един местен всекидневник съгласно изискванията на чл.150, ал.2
ЗЕ. След като не са налице надлежни писмени доказателства за публично
известяване на потребителите на топлинна енергия за ОУ на договорите за продажба
и изтичането на съответния законов срок след публикуването им по посочения от
законодателя ред, не може да бъде извършена преценка относно датата на
влизането им в сила, а оттам - и относно обвързаността на клиентите на топлинна
енергия с клаузите на същите.
В конкретния
случай искът е предявен за сума, представляваща цена на услугата дялово
разпределение, която според изложените в исковата молба твърдения е заплатена
от ищеца
"Топлофикация-Враца" ЕАД на "ТАЕС НЕЛБО
ИНЖЕНЕРИНГ" ООД вместо ответника Л.Л.,
поради което същият дължи нейното възстановяване на ищеца.
Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ
разпределението на топлинна енергия в
сграда-етажна собственост, в каквато
безспорно се намира и жилището на ответника, се
извършва по система за дялово разпределение. При действащия до 2006 год. режим
- ЗЕЕЕ /отм./ и чл.147 от ЗЕ /отм./,
потребителите в сграда- етажна
собственост сключват договор с топлинен счетоводител, с когото договарят и на
когото заплащат директно цената на услугата, предлагана от този счетоводител.
След измененията на Закона за енергетиката /ДВ бр.74 от 2006 год./ дяловото
разпределение се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на
топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичен
регистър към Министерството на енергетиката - чл.139, ал.2 и чл.139а от ЗЕ.
Съгласно разпоредбата на чл.139в от ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или
доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл.139а от същия
закон в публичния регистър, те сключват писмен договор за извършване на
услугата дялово разпределение с лице, избрано от потребителите. Такъв договор е
сключен на 14.02.2008 год. между
"Топлофикация-Враца" ЕАД и "ТАЕС Нелбо
Инженеринг" ООД, гр.Велико
Търново. С факта на сключването му, договорните отношения между
потребителите и търговците, извършващи услугата дялово разпределение на
топлинна енергия в сгради-етажна собственост по чл.147 ЗЕ се считат прекратени
по силата на § 5 от ПЗР на Наредба ***6-334/06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /обн.ДВ бр.34 от 2007 год. /. Следователно от модел на преки договорни отношения между
потребителите и избраната от тях фирма за дялово разпределение е настъпило преминаване към
модел, при който топлофикационното дружество сключва договор с фирмите за
дялово разпределение при общи условия, одобрявани от КЕВР. Съгласно чл.61 от
Наредбата, дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сграда в режим на етажна собственост, се извършва възмездно.
Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между
топлофикационното дружество и търговецът, извършващ дяловото разпределение -
чл.139в, ал.3, т.4 ЗЕ и по силата
на тези договорни взаимоотношения цената на услугата се заплаща от
топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение.
Задължението
на потребителя на топлинна енергия за
възстановяване на сумите, заплатени от топлофикационното
дружество за услугата
дялово разпределение, възниква не по силата на изрична
разпоредба от нормативен акт, а съгласно клаузата на чл.13, ал.1, т.1 от Общите условия, предвиждаща задължение на
купувача по договора за продажба на топлинна енергия за заплащане както на суми
за консумирана топлинна енергия, така и цената на услугата дялово разпределение.
Следователно източникът за възникване на претендираното
от ищеца вземане против ответника за заплащане на суми, представляващи цена на
извършена услуга дялово разпределение, са клаузи от Общите условия към договора
за продажба на топлинна енергия. След като
обаче по делото липсват доказателства, във основа на които може да бъде
направен извод относно факта и момента на влизане в сила на тези ОУ, то не може да се
приеме, че ищецът е провел пълно и главно доказване на първата от посочените
по-горе в мотивите предпоставки за уважаване на предявения иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.139 и чл.150 ЗЕ, а именно
- наличието на облигационно правоотношение, по силата
на което ответникът Л. да дължи
на ищеца "Топлофикация-Враца" ЕАД възстановяване на заплатената от
дружеството цена на услугата дялово разпределение, уговорена в сключен договор
с "ТАЕС НЕЛБО ИНЖЕНЕРИНГ" ООД.
Предвид
изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск
следва да бъде отхвърлен като недоказан, без да е необходимо да бъдат обсъждани
останалите събрани по делото доказателства и останалите възражения, направени
от процесуалния представител на ответника. Решението на районния съд, с което
предявеният иск е приет за основателен и доказан, е постановено в противоречие
с материалния закон, поради което следва да бъде отменено в обжалваната му
осъдителна част. Вместо него въззивният съд следва да постанови решение, с
което исковата претенция се отхвърля за сумата 32,40 лв., представляваща
неизплатена сума за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия
за периода от 29.01.2015 г. до 30.04.2017 г. за жилище с адрес гр.Враца,
жк"***" ***, вх.В, ***. В останалата част, в която исковата претенция
е отхвърлена за горницата до пълния предявен размер от 114,80 лв. и за периода
от 01.05.2010 г. до 28.01.2015 г., решението не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
С оглед
изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция, първоинстанционното решение
следва да бъде отменено и в частта, в която ответникът Л. е осъден да заплати
на "Топлофикация-Враца" ЕАД деловодни разноски за заповедното и
исковото производство пропорционално на уважената част от иска. С оглед пълното
отхвърляне на исковата претенция и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК
право на разноски има ответника. В съдебното производство същият е
представляван от особен представител и не е направил разноски по делото, поради
което такива не следва да му бъдат присъждани.
Водим от
горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
62/23.01.2019 г. по гр.д.№ 2177/2018 г. на Районен съд-Враца В ЧАСТТА, в която е признато за
установено на основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.139, чл.149
и чл.150 ЗЕ, че Л.Ц.Л. *** сумата от 32,40 лв., представляваща неизплатена сума
за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
29.01.2015 г. до 30.04.2017 г. за жилище с адрес гр.Враца, жк"***" ***,
вх.В, ***, както и В ЧАСТТА, в която
Л.Ц.Л. е осъден да заплати на "Топлофикация-Враца" АД, гр.Враца
сумата 148,17 лв., представляваща направени разноски в исковото производство по
гр.д.№ 2177/2018 г. по описа на ВРС съобразно уважената част от иска, и сумата
21,17 лв., представляваща направени разноски в заповедното производство по
ч.гр.д.№ 336/2018 г. по описа на ВРС, съобразно уважената част от иска, и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от
"Топлофикация-Враца" АД, гр.Враца против Л.Ц.Л.,с ЕГН ********** иск за
сумата от 32,40 лв., представляваща неизплатена сума за извършена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 29.01.2015 г. до 30.04.2017 г.
за жилище с адрес гр.Враца, жк"***" ***, вх.В, ***.
Решението на
Районен съд-Враца не е обжалвано и е влязло в законна сила в частта, в която е
отхвърлен предявеният от "Топлофикация-Враца" АД, гр.Враца против Л.Ц.Л.,с
ЕГН ********** иск за остатъка от главницата до пълния предявен размер от 114,80
лв. и за периода от 01.05.2010 г. до 28.01.2015 г.
Решението не
подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК и е окончателно.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........