Р Е
Ш Е Н
И Е № 11
гр.Кюстендил,
15.01.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд, в открито
съдебно заседание на девети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА К.
и секретар Лидия
Стоилова, като разгледа докладваното от съдия К. адм.д.№217/2019г. по
описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
ЕТ „Р.Н.– Д.– Р“ със седалище и
адрес на управление *** чрез пълномощника адвокат Д.З., съдебен адрес ***
оспорва заповед №ДК-02- ЮЗР-9/09.04.2019г. на началника на РДНСК Югозападен
район, с която е наредено премахването на незаконен строеж „Бензиностанция,
състояща се от надземен резервоар с обем 10 куб.м., разделен на две клетки – за
нафта и за бензин, разположен върху метална шина, която е закрепена с метални
шпилки върху излята бетонова площадка с размер 8м/2.5м и дебелина 10см, до
който е монтирана бензиноколонка с шест пистолета и подземен резервоар за нафта
с обем около 15 куб.м.“, находящ се в УПИ ХХХ, кв.30 по плана на гр.Бобов дол,
с административен адрес гр.Бобов дол, ул.“Ю.Г.“ №**. Изложени са съображения за незаконосъобразност на
акта, поради наличие на основанията по чл.146, т.3 – т.5 от АПК. Претендират се
разноски.
Ответникът чрез процесуалния
представител изразява становище за неоснователност на оспорването, по
съображения изложени в отговор. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и
разноски за вещо лице.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Производството по издаването
на оспорения акт е започнало със съставянето на КА №1, КА №2 и КА №3 всички от
29.01.2019г. от служители за контрол по строителството на РО“НСК“ – Кюстендил
при РДНСК ЮЗР. От съдържанието на констативните актове се установява, че в УПИ
ХХХ кв.30 по плана на гр.Бобов дол, собственост на Е.Н./вж. договор
№31/24.10.2011г. за продажба на недвижим имот частна общинска собственост/ е
изграден строеж „Бензиностанция, състояща се от надземен резервоар с
обем 10 куб.м., разделен на две клетки – за нафта и за бензин, разположен върху
метална шина, която е закрепена с метални шпилки върху излята бетонова площадка
с размер 8м/2.5м и дебелина 10см, до който е монтирана бензиноколонка с шест
пистолета и подземен резервоар за нафта с обем около 15 куб.м.“. Строителството
е изпълнено от ЕТ „Р.Н.– Д.– Р“*** през 2008г. Строежът е в завършен вид, захранен е с ел. енергия и
се ползва по предназначение за зареждане на автомобили на фирмата на ЕТ. КА са
съставени в присъствието на търговеца и са подписани от него.
В законоустановения срок по
чл.225, ал.3 от ЗУТ е депозирано възражение от извършителя на строежа - ЕТ „Р.Н.– Д.–
Р“***. Към него
са приложени разрешение за поставяне №1/06.01.2008г. на кмета на Община Бобов
дол за обект „Модулна инсталация за светли горива с резервоар 10 куб.м.,
разделен на две клетки по 5 куб.м. с монтирана двойна бензиноколонка“,
местонахождение УПИ ХХХ, кв.30 по плана на гр.Бобов дол за обществено и делово
обслужване; заключение за съответствие на съда и неговите елементи на
стандартите, техническата документация и техническите условия за изработване;
протоколи за изпитване от 2008г.; сертификат за качество; приемо-предавателен
протокол от 09.04.2008г. Основното възражение на търговеца е, че не е налице
строеж, а преместваем обект по чл.56, ал.1 от ЗУТ.
Във връзка с
установеното административният орган издал процесната заповед, с която приел от
правна и фактическа страна, че е налице незаконен строеж по см. на чл.225,
ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ - „Бензиностанция, състояща се от надземен резервоар с
обем 10 куб.м., разделен на две клетки – за нафта и за бензин, разположен върху
метална шина, която е закрепена с метални шпилки върху излята бетонова площадка
с размер 8м/2.5м и дебелина 10см, до който е монтирана бензиноколонка с шест
пистолета и подземен резервоар за нафта с обем около 15 куб.м.“, за който не могат да бъдат
приложени разпоредбите на §16, ал.1 от ПР ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР ЗИД ЗУТ с
оглед годината на извършването му - 2008г.
Приета, но
оспорена от ответната страна е съдебно-техническа експертиза
вх.№5385/04.11.2019г. на в.л. Д.Х.. Вещото лице сочи, че доколкото в
документацията по делото се говори за „модулна инсталация“, не може да се
направи извод, че това представлява строеж по см. на §5, т.38 от ДР ЗУТ, а
представлява преместваем обект по см. на §5, т.80 от ДР ЗУТ, защото
представлява обект на обслужващата дейност на фирмата; притежава качеството
преместваемост – промяна на местонахождението не би довела до изменение на
субстанцията на земята и неговото предназначение; не представлява „строеж“ по
см. на §5, т.38 от ДР ЗУТ.
Отделно от
горното експертът посочва, че „модулната инсталация“ представлява затворена
система за зареждане със светло гориво, т.е. функционира независимо от описания
в оспорената заповед подземен резервоар. По отношение на последния се
установява, че се намира в ПИ с идентификатор 04501.18.2 по КККР на гр.Бобов
дол /срав. скица към експертизата/, както и че няма връзка между модулната
инсталация и подземния резервоар – при огледа на място вещото лице не е
установило наличието на свързаност между съоръженията.
С оглед така установената
фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като
подадена срещу акт, подлежащи на оспорване по съдебен ред, в срок, от
процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След
служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт на
основанията по чл.146 от АПК и оплакванията в жалбата, съдът счита следното:
По своята правна същност
заповед №ДК-02- ЮЗР-9/09.04.2019г. на началника на РДНСК
Югозападен район /към
настоящият момент с оглед заповед №РД-13-171/13.06.2019г. на началника на ДНСК
като ответник е конституиран началника на РДНСК Кюстендил – с.з. от
19.09.2019г./ е индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган
по арг. от чл.225, ал.1 във вр.със заповед №РД-13-171/13.06.2019г. на началника
на ДНСК, при спазване изискванията за форма. Проверката и анализът на събраните
писмени доказателства установява спазване на процедурата по чл.225, ал.3 от ЗУТ
за констатиране на незаконно строителство. Годно доказателство в този аспект са
КА №1, КА №2 и КА №3 всички от 29.01.2019г. на длъжностните лица за контрол по
строителството към РО НСК Кюстендил, връчени лично на жалбоподателя, присъствал
при проверката на място. Последният е упражнил правото си на възражение в срока
по чл.225, ал.3 от ЗУТ.
При преценка
на формалните изисквания относно съдържанието на оспорената заповед, съдът
констатира, че същата съдържа изложение на фактическите и правни основания за
издаването й, поради което се явява мотивирана. Подробно са визирани и
обстоятелствата за извършителя на строежа и годината на изграждането му; вида
на строежа – І-ва категория по см. на чл.137, ал.1, т.1, б.“г“ от ЗУТ във вр.с
чл.2, ал.4 от Наредба №1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи;
обстоятелствата, според които строежа се квалифицира като незаконен по см. на
чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, а именно изпълнен в несъответствие с предвижданията на
подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при
условията и по реда на този закон и без разрешение за строеж – чл.137, ал.3 и
чл.148, ал.1 от ЗУТ.
С оглед
приложението на материалния закон съдът намира следното: На първо място следва
да се прецени характера на изградения обект, т.е дали същия представлява строеж
по см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ и на второ място дали е незаконен по см. на
чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ. Събраният доказателствен материал – разрешение
за поставяне №1/06.01.2008г., приемо-предавателен протокол от 09.04.2008г.,
доказателствата за въвеждане в експлоатация и изпитване на модулна инсталация и
заключение вх.№5385/04.11.2019г. на в.л. Д.Х., установява, че в УПИ ХХХ, кв.30
по плана на гр.Бобов дол, собственост на Е.Н./вж. договор №31/24.10.2011г. за
продажба на недвижим имот частна общинска собственост/ е поставен от ЕТ „Р.Н.–
Д.– Р“*** надземен резервоар с обем 10 куб.м., разделен на две клетки – за
нафта и за бензин, разположен върху метална шина, която е закрепена с метални
шпилки върху излята бетонова площадка с размер 8м/2.5м и дебелина 10см, до
който е монтирана бензиноколонка с шест пистолета, а в ПИ с идентификатор 04501.18.2 по КККР
на гр.Бобов дол /срав. скица към експертизата/ е изграден подземен резервоар за
нафта с обем около 15 куб.м., за който няма събрани в административното
производство доказателства за година на изграждане, собственик, възложител на
строежа или ползвател, както и за собствеността на имота, в който е
местонахождението му.
След
цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото съдът счита, че е
налице строеж, а не преместваем обект по чл.56, ал.1 от ЗУТ – тук съдът
отбелязва, че не кредитира заключението на вещото лице в аспекта на изводите за
преместваем обект, тъй като счита че те не са съобразени с фактическата
обстановка и правната уредба като цяло. Легалните дефиниции на „строеж“ и
„преместваем обект“ са дадени в §5, т.38 и т.80 от ДР ЗУТ. „Строежи“ са
надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки,
надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация,
реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за
културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи
и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни
съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със
и без промяна на предназначението, а „преместваем обект“ е обект, който няма
характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от
мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без
да губи своята конструктивна цялост и/или възможността да бъде ползван на друго
място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на
мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не
изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта,
върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се
закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния
слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна
част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и
пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане
на строеж. Отделно от това съдът приема, че се касае за строеж I-ва категория,
съгласно чл.137, ал.1, т.1, б.„г“ ЗУТ и чл.2, ал.4 от Наредба №1/30.07.2003г.
за номенклатурата на видовете строежи. Според разпоредбата на чл.2, ал.4, т.1,
б. „в“ от Наредбата, от първа категория са строежите или части от тях, криещи
опасност от взрив (сгради, помещения, складове, технологични и транспортни
инсталации и лаборатории), за производство и съхраняване на пожароопасни
вещества и материали, поради което категорично надземния резервоар с
монтираната бензиноколонка и подземния резервоар попадат в предметния й обхват.
Изхождайки обаче от безспорно доказаното обстоятелство, че надземния и
подземния резервоари не са функционално свързани, могат да функционират
независимо един от друг и че подземния резервоар се намира в друг ПИ, различен
от посочения в заповедта за премахване на незаконен строеж, съдът формира извод
за наличие на два отделни строежа по см. на §5, т.38 от ДР ЗУТ. И доколкото по
отношение на строеж „подземен резервоар за нафта с обем около 15 куб.м.“ от
административния орган не са събрани никакви доказателства за година на
изграждане, местонахождение, собственост на имота, собственик на обекта,
възложител или ползвател на същия,
наличие или не на строителни книжа, съдът счита, че е допуснато
съществено процесуално нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК за изясняване на
релевантните факти и обстоятелства от значение за казуса, не е положена и
дължимата грижа за събиране на относимите и допустими доказателства. Неправилно
е приложен и материалния закон, доколкото извода на административния орган за
съществуването на незаконен строеж в описания аспект – обем и местонахождение,
не почива на установеното по делото, поради което в задължение на жалбоподателя
е наредено премахване на строеж, за който не е доказана незаконност по см. на
чл.225, ал.2 от ЗУТ и в разрез с нормата на чл.225, ал.6 от ЗУТ - подземен
резервоар. В тази част заповед №ДК-02- ЮЗР-9/09.04.2019г. ще бъде отменена като
незаконосъобразна – установени отменителни основания по чл.146, т.3 и т. 4 от АПК.
Правилно е прието от административния орган,
че надземен резервоар с обем 10 куб.м., разделен на две клетки – за нафта и за
бензин, разположен върху метална шина, която е закрепена с метални шпилки върху
излята бетонова площадка с размер 8м/2.5м и дебелина 10см, до който е монтирана
бензиноколонка с шест пистолета, отговаря на характеристиките на строеж от І-ва категория. Макар същия да
може да бъде отделен от земната повърхност без да губи своята конструктивна
цялост и/или възможност да бъде ползван на друго място, то неговото
функционално предназначение е относимо към строежите по чл.137, ал.1, т.1,
б.“г“ от ЗУТ - строеж, криещ опасност от взрив, от значително вредно
въздействие върху околната среда или от разпространение на отровни или вредни
вещества, доколкото попада в обемния обхват на чл.2, ал.4, т.1, б.“в“ от
Наредба №1/30.07.2003г. – представлява инсталация за съхранение на нафта и
бензин /пожароопасни вещества и материали/. За него се изисква одобряване на
инвестиционен проект и издаване на разрешение на строеж /чл.137, ал.3 и чл.148,
ал.1 от ЗУТ/. На основание чл.225, ал.1 от ЗУТ началника на ДНСК или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни
строежи от първа до трета категория или на части от тях. В този смисъл е
неоснователно възражението за незаконосъобразност, свързано с компетентността
на издателя на акта.
От
доказателствата по делото се доказа липсата на съответните строителни книжа по
чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ, касателно надземния резервоар с монтирана
бензиноколонка. Ирелевантно за казуса е представеното разрешение за поставяне
№1/06.01.2008г. и изложените съждения за липсата на компетентност на издателя
му, тъй като съдът прие, че не е налице преместваем обект по чл.56, ал.1 от ЗУТ, а строеж. Доказаното кореспондира с основанието по чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ отбелязано в заповедта, поради което строежът „надземен
резервоар с обем 10 куб.м., разделен на две клетки – за нафта и за бензин,
разположен върху метална шина, която е закрепена с метални шпилки върху излята
бетонова площадка с размер 8м/2.5м и дебелина 10см, до който е монтирана
бензиноколонка с шест пистолета“ се явява изпълнен без строителни книжа и документи, т.е. незаконен.
По отношение
на второто основание за незаконност – чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ се установява,
че посочения по-горе строеж е изграден в УПИ ХХХ кв.30 по плана на гр.Бобов
дол, в имот собственост на Е.НСъщият е придобит от лицето след одобрен проект
за изменение на ПУП – ПР чрез образуването от терен за озеленяване и от част от
улица на нов УПИ ХХХ кв.30 - за Обществено и делово обслужване със заповед
№455/19.09.2007г. на кмета на Община Бобов дол и продажбата на новия имот
частна общинска собственост на визираното лице /срав. договор №31/24.10.2011г.
за продажба на недвижим имот частна общинска собственост/. Т.е. от
доказателства по делото не се доказва по действащия ПУП за УПИ ХХХ, кв.30 по
плана на гр.Бобов дол да се предвижда изграждането на съответния строеж.
С оглед
годината на извършване на строежа - 2008г., е неприложима правната уредба за
търпимост на строежите по §16, ал.1-3 от ДР ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР ЗИД ЗУТ.
Предвид така
направените констатации от съда и изложените правни съждения по съществото на
спора се налага извод за отсъствие на основанията за отмяна на административния
акт по чл.146 от АПК, в частта, с която е наредено премахване на незаконен
строеж „надземен резервоар с обем 10 куб.м., разделен на две
клетки – за нафта и за бензин, разположен върху метална шина, която е закрепена
с метални шпилки върху излята бетонова площадка с размер 8м/2.5м и дебелина
10см, до който е монтирана бензиноколонка с шест пистолета“, находящ се в УПИ ХХХ, кв.30 по
плана на гр.Бобов дол с извършител ЕТ „Р.Н.– Д.– Р“ със седалище и
адрес на управление ***.
С
оглед изхода от делото съдът присъжда разноски и на двете страни при следните
съображения: В нормата на чл.143 от АПК липсва хипотеза на дължимост и размер
на разноски при частична основателност на жалбата. По силата на препращащата
норма на чл.144 от АП е приложим ГПК /уредената хипотеза е при оценяем иск/. В
чл.5, изр.2 от ГПК е предвидено, че при липса на закон съдът постановява
решението си, съобразявайки основните начала на правото, обичая и морала.
Фактът, че процесните административни правоотношения нямат материален интерес,
не изключва намирането на друг критерий за справедливо разпределение на
сторените от страните разноски, съразмерно уважената и отхвърлената част от
жалбата /вж. определение №11626/02.10.2018г. на ВАС по адм.д.№10676/2018г.,
5-членен състав/. Съдът счита, че в случая като такъв може да използва
формирания от него извод, обосновал и частичното уважаване на оспорването, за
наличието на два строежа по см. та §5, т.38 от ДР ЗУТ. И доколкото приема, че
по отношение на единия заповедта е законосъобразна, а по отношение на другия –
незаконосъобразна, да присъди разноски в полза на всяка от страните в половин
размер от сторените такива. Жалбоподателят е направил разноски в общ размер на
1064.83 лв. /50 лв. държавна такса, 600 лв. адвокатски хонорар и 414.83 лв.
възнаграждение за вещо лице/, а ответната страна – 180 лв. /80 лв. депозит за
вещо лице и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено на основание
чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ/. Следователно съдът присъжда
на жалбоподателя разноски в размер на 532.42 лв. /възражението за прекомерност
на адвокатското възнаграждение не се възприема като основателно, тъй като
размерът е определен в минимума по чл.8, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения/, а на ответника – разноски
в размер на 90лв., или по компенсация ответника следва да бъде осъден за
заплати на жалбоподателя разноски в размер на 442.42 лв.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
като незаконосъобразна заповед
№ДК-02-ЮЗР-9/09.04.2019г. на началника на РДНСК Югозападен район, в частта с
която е наредено на ЕТ „Р.Н.– Д.– Р“ със седалище и адрес на управление ***
премахването на незаконен строеж „подземен резервоар за нафта с обем около 15
куб.м.“, находящ се в УПИ ХХХ, кв.30 по плана на гр.Бобов дол.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на ЕТ „Р.Н.– Д.–
Р“ със седалище и адрес на управление *** срещу заповед
№ДК-02-ЮЗР-9/09.04.2019г. на началника на РДНСК Югозападен район, в частта, с
която е наредено премахването на незаконен строеж „Бензиностанция, състояща се
от надземен резервоар с обем 10 куб.м., разделен на две клетки – за нафта и за
бензин, разположен върху метална шина, която е закрепена с метални шпилки върху
излята бетонова площадка с размер 8м/2.5м и дебелина 10см, до който е монтирана
бензиноколонка с шест пистолета“, находящ се в УПИ ХХХ, кв.30 по плана на
гр.Бобов дол, с административен адрес гр.Бобов дол, ул.“Ю.Г.“ №13.
ОСЪЖДА РДНСК
Кюстендил с адрес гр.Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №15 да заплати по компенсация на ЕТ „Р.Н.– Д.–
Р“ със седалище и адрес на управление *** съдебни разноски в размер на 442.42 лв. /четиристотин
четиридесет и два лв. и четиридесет и две ст./.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: