№ 123
гр. Габрово, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Ива Димова
Кремена Големанова
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело №
20254200500186 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от „ ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ“ЕООД
срещу постановеното решение по гр.д.№676/2024г. на РС-Севлиево.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
постановеното от първоинстанционния съд решение. Твърди се ,че в случая не е
осъществено плащане по чл.73 ЗЗД от „Мрежата ВТ“ЕООД, като се прави позоваване на
висящо към момента на плащането изпълнително производство по изп.д.№4094/2022г. по
описа на ЧСИ Д. К., по което дружеството дължи на собствено основание посочените суми.
Наведени са доводи и за съществуващите договорни отношения между жалбоподателя и
всяко от дружествата, при които с чл.14,ал.9, изр.2 от договорите наемодателят като
кредитор едностранно определя поредността за погасяване на задълженията. Сочи се, че
плащанията са извършени от името на дружеството платец, като не е бил упълномощаван от
длъжника да извършва плащането от негово име. При наличие на съществувало към
момента на плащането едно единствено задължение към кредитора , всички извършени
спрямо кредитора плащания касаят и се отнасят за плащането на този дълг. Обосновава се
,че разпоредбата на чл.76, ал.1 ЗЗД не намира приложение и че е ирелевантно посоченото от
платеца основание за плащане, като се приема, че с извършеното плащане се погасява това
задължение, за което е установено ,че съществува между страните към момента на
плащането. Твърди се, че самият платец признава , че с направените от него преводи
погасява имено задълженията си по изп.д.№4094/2022г. Прави се позоваване на
споразумението от 17.04.2024г., като се твърди, че с него страните не преуреждат
1
отношенията си осем месеца след направените преводи, а правят признание на вече
осъществения към момента на превода факт какви задължения са погасени от Мрежата
ВТ“ЕООД с трите превода.
Постъпил е писмен отговор от насрещната страна, в който се изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба.
Въззивният съд ,като взе предвид наведените от страните доводи и доказателствата
по делото, приема за установено следното :
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло предявения
иск по чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение на ищеца „ОМЕГА АГРО
ИНВЕСТ „ЕООД, че ответникът „СНАЙПЕР БГ“ЕООД дължи сумата от 2638,19 евро (две
хиляди шестстотин тридесет и осем евро и 19 евроцента) – главница; СУМАТА от 535,38
евро (петстотин тридесет и пет евро и 38 евроцента) – лихва за периода от 31.07.2023 г. –
10.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 11.01.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед №28/12.01.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д. №49/2024 г. по
описа на Районен съд – Севлиево. Съдът е приел, че задължението на ответника по
процесния договор, на който се основава вземането , е изпълнено в срок чрез извършени
плащания за дължимите по три проформа фактури суми, които плащания са направени от
трето по делото лице – „Мрежата ВТ“ЕООД на 31.07.2024г. с три преводни нареждания към
ищеца, като плащанията имат погасителен ефект на основание чл.73 ЗЗД. Приел е , че
споразумението от 17.04.2024г. няма действие по отношение на ответника, тъй като не е
страна по него и то няма характер на договор за новация.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Спори се по делото дали са погасени от ответника задълженията по сключения с
ищеца договор за наем от 26.07.2023г. и са дължими исковите суми.
Ответникът се позовава на плащания от 31.07.2023г. с 3 бр. платежни нареждания в
хипотезата на чл.73,ал.1 ЗЗД, с които твърди ,че е изпълнено задължението към ищеца по
договора от 26.07.2024г. на падежната дата , по посочената в договора банкова сметка на
ищеца, като плащането е извършено от трето лице „Мрежата ВТ“ЕООД, за погасяване на
задълженията на „Снайпер БГ“ЕООД.
Ищецът оспорва, че тези плащания представляват изпълнение на задължението от
трето лице по чл.73 ЗЗД.
От представените писмени доказателства се установява, че между страните по делото
е възникнало облигационно правоотношение по сключен договор за наем на земеделска
земя от 26.07.2023г. / пакет : PD VTR 0076 2324/, с който ищецът е отдал под наем на
ответника описаните в чл.1 земеделски земи за срок от една стопанска година, до
30.09.2024г., при заплащане от наемателя на уговорената в чл.14 от договора цена - общо
сумата от 3304,86 евро , в срок до 31.07.2023г. От наемодателя са издадени три проформа
2
фактури за дължими по договора суми - №407959/26.07.2023 г. за сумата от 221,81 лв.;
№407971/26.07.2023 г. за сумата от 1726,94 лв.; 407990/26.07.2023 г. за сумата от 4515,00 лв.
С три броя преводни нареждания от 31.07.2023г. са платени на ищеца сумата от 221,81 лв.
по проформа фактура №407959 ,за „Снайпер БГ“ЕООД; сумата от 1726 лв по проформа
фактура №407971,за „Снайпер БГ“ЕООД; сумата от 4515,00 лв. по проформа фактура
№407990, за „Снайпер БГ“ЕООД. Като наредител и в трите преводни нареждания е
посочена фирма „Мрежата ВТ“ЕООД .
На 17.04.2024г. е сключено тристранно споразумение между ищеца „Омега агро
инвест“ЕООД, „Мрежата ВТ“ЕООД и „Агро финанс“АД. В чл.1 са описани трите плащания
на 31.07.2023г., посочени по-горе, общо за сумата от 6463,75лв. В чл.2 и чл. 3 са посочени
задължения на „Мрежата ВТ“ЕООД към „Омега агро инвест“ЕООД и към „Агро
финанс“АД. Като постигнато между страните споразумение е обективирано , че направеният
от „Мрежата ВТ“ ЕООД банков превод по сметка на „Омега агро инвест“ЕООД общо в
размер на 6463,75лв. да не бъде отнесен от „Омега агро инвест“ЕООД за погасяване
задълженията на „Снайпер БГ“ЕООД, а с тази сума да се покрие изцяло задълженията на
„Мрежата ВТ“ ЕООД към „Омега агро инвест“ЕООД в размер на 4087,50лв. и към „Агро
финанс“АД в размер на 850,54лв., а останалата сума от 1525,71лв. се отнесе за погасяване
на част от задълженята на „Снайпер БГ“ЕООД към „Омега агро инвест“ЕООД по проформа
фактура №407990.
Представени са доказателства за съществуващи наемни правоотношения между
ищеца и „Мрежата ВТ“ЕООД и за издадени заповеди по чл.417 ГПК и ИЛ за вземания на
ищеца и на „Агро финанс „АД към Мрежата ВТ ЕООД. Представена е молба от ищеца като
взискател по изп.д.№4094/2022г. за прекратяване на делото срещу длъжниците „Мрежата
ВТ“ЕООД и Г. К. Т., на основание чл.433,ал.1,т.2 ГПК и изпратено до взискателя съобщение
от ЧСИ ,че производството по изпълнителното дело е приключено с разпореждане от
06.11.2023г., на основание чл.433, ал.2 ГПК.
От така събраните доказателства се установява, че на 31.07.2023г. чрез трите
преводни нареждания е извършено плащане на задължението на ответника към ищеца по
процесния договор за наем на земеделска земя от 26.07.2023г., като задължението е
изпълнено от трето лице „Мрежата ВТ“ЕООД, каквато възможност е предвидена в чл.73
ЗЗД. Разпоредбата на чл.73 ЗЗД регламентира възможността за изпълнение на задължението
от трето лице дори против волята на кредитора в случаите, когато кредиторът няма интерес
задължението да бъде изпълнено лично от длъжника. Когато естеството на задължението е
такова, че може да бъде изпълнено от всяко лице и страните не са сключили договора intuitu
personae, задължението може да бъде изпълнено от трето лице. Тази възможност произтича
от същността на изпълнението като осъществяване на дължимия резултат. Длъжникът може
да възложи на трето лице да извърши от негово име и за негова сметка дължимите
изпълнителни действия, но и всяко трето лице може да изпълни задължението от свое име и
по своя инициатива. Съгласно съдебната практика за настъпването на погасителния ефект е
без значение дали третото лице има или няма интерес от изпълнението на чуждия дълг. За да
3
има изпълнение от трето лице съгласно чл.73 ЗЗД, е необходимо третото лице да е знаело, че
изплаща чужд дълг и изпълнението да не е извършено поради грешка. Изпълнението от
третото лице погасява вземането на кредитора и освобождава длъжника спрямо
удовлетворения кредитор, така като ако самият длъжник би изпълнил.
Задължението по процесния договор за наем на земеделска земя от 26.07.2023г. и
издадените три проформа фактури за дължими по него суми от ответника като наемател , не
е с оглед личността на длъжника. Касае се за заместима престация за плащане на наемна
цена , уговорена по договора, което задължение няма пречка да бъде изпълнено от трето
лице дори против волята на кредитора, каквото се явява „Мрежата ВТ“ЕООД, което с трите
преводни нареждания от 31.07.2023г. е платило задължението на ответника по трите
проформа фактури , издадени от ищеца за дължимите суми по процесния договор за наем на
земеделска земя. И в трите преводни нареждания плащането е индивидуализирано с
изрично посочване какво е основанието за него – съответната проформа фактура и
дължимата сума, както и че плащането се извършва за „Снайпер БГ“ЕООД. С така
извършените плащания е осъществена хипотезата на чл.73 ЗЗД за изпълнение от трето лице
„Мрежата ВТ“ЕООД на чужд дълг: на „Снайпер БГ“ към „Омега агро инвест“ЕООД по
договора за наем на земеделска земя от 26.07.2023г. на дължимата наемна цена за
стопанската 2023/2024 година по издадените три проформа фактури . Извършеното от
третото лице плащане на задължението на наемателя за наемната цена по процесния договор
за наем на земеделска земя за сумите по трите проформа фактури, има погасителен ефект в
правоотношението между длъжника - наемателя „Снайпер БГ“ЕООД, и кредитора -
наемодателя „Омега агро инвест“ЕООД. С получаване на сумата от наемодателя
задължението на ответника по договора за наем на земеделска земя от 26.07.2023г. се счита
погасено. Този погасителен ефект е настъпил на 31.07.2023г. съгласно чл.305 ТЗ, когато
сумата е постъпила по банковата сметка на ищеца /изрично заявено в споразумението от
17.04.2024г./.
Няма обстоятелства, от които да се изведе, че плащането от „Мрежата ВТ“ЕООД с
трите преводни нареждания , е извършено поради грешка . За това ,че „Мрежата ВТ“ЕООД
като трето лице съзнателно е погасило задължението на ответника като наемател по
процесния договор за наем от 26..07.2023г. е видно от това, че е извършено в деня на падежа
на задължението 31.07.2023г., изрично в платежния документ е посочено от какво произтича
/ издадените от ищеца проформа фактури по договора/ и чие задължение се погасява - на
Снайпер БГ. Така обективираната воля за извършване на трите плащания на 31.07.2023г.
сочи на знание на третото лице „Мрежата ВТ“ЕООД, че изпълнява чужд дълг - на ответника
към ищеца за сумите по трите проформа фактури за задължения, произтичащи от наемното
правоотношение за стопанската 2023/2024 г.
Неоснователни са въведените във въззивната жалба твърдения, че с извършените три
плащания от „Мрежата ВТ“ЕООД с преводните нареждания от 31.07.2023г., не е
осъществена хипотезата на чл.73 ЗЗД и с тях не са погасени задълженията на ответника по
процесния договор за наем на земеделска земя от 26.07.2023г.
4
Наличието на задължения по други правоотношения между ищеца и трето лице
„Мрежата ВТ“ЕООД и висящо изпълнително дело, са ирелевантни за породените правни
последици от извършеното с трите преводни нареждания плащане от третото лице
„Мрежата ВТ“ЕООД за погасяване задължението на ответника като наемател за заплащане
на дължимата наемна цена по договора от 26.07.2023г. в хипотезата на чл.73 ЗЗД. Законът не
ограничава кръга от лица, които могат да изпълнят чуждо задължение, когато е за заместима
престация, дори при противопоставяне от кредитора. Плащането по чл.73 ЗЗД може да се
извърши не само когато длъжникът е възложил изпълнението на третото лице , но и всяко
трето лице може да изпълни задължението от свое име и по своя инициатива. В случая и в
трите преводни нареждания обективираната воля на лицето, извършващо плащанията, по
недвусмислен начин определя, че те са за погасяване на задължения на „Снайпер БГ“ към
ищеца, а не за задължения на самия платец „Мрежата ВТ“ЕООД към ищеца или други
кредитори. С оглед на това няма основание да се приеме, че не е настъпил погасителният
ефект по чл.73 ЗЗД на 31.07.2023г. за задълженията на ответника по процесния договор за
наем на земеделска земя от 26.07.2023г. и че със сумите по трите преводни нареждания в
действителност са погасени други задължения.
Споразумението от 17.04.2024г., на което се позовава жалбоподателят , не изключва
настъпването на правните последици по чл.73 ЗЗД относно извършените с трите преводни
нареждания от 31.07.2023г. плащания за погасяване задълженията на ответника по договора
за наем с ответника от 26.07.2023г. То е сключено след извършване на плащанията ,които са
породили правно действие по чл.73 ЗЗД ,предвид обективираната в тях воля на лицето,
извършило плащанията да погаси именно посочените задължения на ответника „Снайпер
БГ“ - със сумата от 221,81 лв. по проформа фактура №407959/26.07.2023 г. ,за „Снайпер
БГ“ООД; сумата от 1726,94 лв. по проформа фактура 407971/26.07.2023 г. ,за „Снайпер
БГ“ООД и сумата от 4515,00 лв. по проформа фактура 407990/26.07.2023 г., за „Снайпер
БГ“ООД. С тези плащания задължението на ответника е погасено на датата на падежа -
31.07.2023г. и ищецът като кредитор по договора не може повторно да претендира неговото
изпълнение. С оглед на това с последващото споразумение от 17.04.2024г. не може с обратна
сила да се преуредят вече настъпилите последиците от извършеното от третото лице
плащане по чл.73 ЗЗД на 31.07.2023г. на задължението на ответника по процесния договор
и се възобнови като съществуващо задължението, за което е извършено плащането на
сумите по трите проформа фактури . С извършеното плащане по чл.73 ЗЗД на 31.07.2023г.
задължението на ответника по процесния договор от 26.07.2023г. е погасено на падежа и
със същата сума не може впоследствие да се извършва ново погасяване на други задължения
по други облигационни правоотношения , нито да се приеме, че има само частично
погасяване по чл.73 ЗЗД, каквато воля няма обективирана от платеца „Мрежата ВТ“ЕООД в
трите преводни нареждани от 31.07.2023г. С оглед на това с последващото споразумение от
17.04.2024г. не може да се възобнови вече погасеното на 31.07.2023г. задължение на
наемателя по облигационното правоотношение по процесния договор за наем от
26.07.2023г. и по отношение на него това споразумение няма правно действие.
5
В случая е неприложим чл.14,ал.9,пр.2 от договора за наем , тъй като не се касае за
частично плащане, а за изцяло погасяване на дължимата наемна цена от „Снайпер БГ“
ЕООД по договора от 26.07.2023г. по издадените три проформа фактури от наемодателя. Не
се касае и за хипотеза на чл.76,ал.1 ЗЗД – изпълнение при множество задължения, а за
настъпил погасителен ефект от извършено изпълнение на чужд дълг по чл.73 ЗЗД от трето
лице – „Мрежата ВТ“ЕООД, с което е погасено вземането на ищеца като кредитор по
процесния договор за наем от 26.07.2023г. за дължимата наемна цена от наемателя „Снайпер
БГ“ЕООД.
Последващото прекратяване на изп.дело №4094/2022г. на 06.11.2023г. ,на основание
чл.433,ал.2 ГПК по молба на взискателя, също не установява, че с трите преводни
нареждания плащанията не са извършени по чл.73 ГПК. Погасителният ефект от
извършеното плащане по чл.73 ЗЗД от „Мрежата ВТ“ЕООД е настъпил на датата на падежа
на задължението, което е изпълнено – 31.07.2023г. и то е престанало да съществува като
вземане за ищеца от наемателя по процесния договор за наем с постъпване на сумата по
сметката на ищеца съгласно чл.305 ТЗ.
Плащането на задължението на ответника по процесния договор за наем на
земеделска земя за сумите по издадените три проформа фактури по договора за дължимия
наем за стопанската 2023/2024 година , е извършено на падежа на 31.07.2023г. , поради което
не се дължи на ищеца претендираното обезщетение за забава съгласно чл.18,т.3 от договора
в размер на 535,38 евро, считано от 31.07.2023г. до 10.01.2024г., което вземане е предмет на
издадената заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№49/2024г. на РС-Севлиево.
Предвид изложеното не е доказано по делото съществуването на вземане на ищеца
по процесния договор за наем на земеделска земя за сумите, за които е издадена заповедта за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника, предмет на предявения иск по чл.422 ГПК,
който като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен, до който извод е достигнал
и първоинстанционният съд.
На основание изложеното въззивната жалба като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение и се потвърди първоинстанционното решение, с което искът по
чл.422 ГПК е отхвърлен, като законосъобразно и обосновано.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ГПК на ответника следва да се
присъдят направените за въззивното производство разноски в размер на 920лв. заплатено
адвокатско възнаграждение, което не надхвърля минималния размер по НМРАВ , поради
което не е налице основание за уважаване на заявеното от жалбоподателя възражение по
чл.78,ал.5 ГПК да се намалят до размера на нормативно установения минимум на
адвокатския хонорар. .
По изложените съображения, въззивният съд
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА решение №374 от 13.12.2024г. по гр.д.№676/2024г. на РС-
Севлиево.
ОСЪЖДА „ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, бул. „Дунав“ №5, да заплати на „СНАЙПЕР БГ“ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Идилево, Община Севлиево, сумата от
920лв. разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7