№ 38092
гр. София, 26.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20221110101444 по описа за 2022 година
Като разгледа направеното искане от ищеца за изменение на постановеното по
делото Решение в частта за разноските, прие следното:
С постановеното по делото съдът е осъдил ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК *****, ., на
основание чл. 405, ал. 1 КЗ, да заплати на К. Х. В., ЕГН **********, сумата от 20 769 лева,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застрахователна полица №
4704211430000204/04.05.2021 г. във връзка с застраховано имущество – лек автомобил
марка „БМВ“, модел „X REIHE” с рег. № *****, станало обект на кражба, като е отхвърлил
иска за разликата над уважената стойност до пълно предявената в размер на 22 000 лева,
като неоснователен.
Ищецът претендира разноски за адвокат в размер на 2300 лв. и разход, направен за
държавна такса в размер на 880 лв., съгласно списъка на разноските, депозиран на л. 119 от
делото.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендирания от ищеца
размер на адвокатския хонорар, което съдът е приел за основателно, доколкото
законоустановения минимум на този вид разход възлиза на сумата от 1190 лв./чл. 7, ал. 2, т.
4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията,
действаща към датата на сключване на процесния договор за правна защита и съдействие/..
Адвокатското възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца е
присъдено съгласно разпоредбите на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения в редакцията й, действащата към датата на сключване на
посочения договор за правна защита и съдействие, а именно към 06.01.2022 г./л.120 от
делото//- в този смисъл са и разясненията, дадени в постановеното по реда на чл. 274 ГПК
Определение № 534 от 8.12.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1135/2016 г., I т. о., ТК, съгласно
които „разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. имат материалноправен характер, поради което
приложима е тази редакция на наредбата, която е в сила към момента на сключване на
1
договора за правна защита и съдействие за съответната инстанция, доколкото на
изменението на подзаконовия нормативен акт изрично не е предадено обратното действие.
В тази насока е и практика, постановена по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - определение №
782/12.12.2014 г. по ч. т. д. № 3545/2014 г. на II ТО на ВКС, определение № 189/29.05.2014 г.
по гр. д. № 1024/2014 г. на IV ГО на ВКС и определение № 270/24.07.2014 г. по гр. д. №
7159/2013 г. на IV ГО на ВКС.“.
Съгласно действащата към датата на сключване на описания договор за правна
защита и съдействия нормативно установения мининум на този вид разход с оглед цената на
иска възлиза на сумата от 1190 лв., като съдът с оглед фактическата и правна сложност на
делото е приел, че следва да се определи в размер на 1600 лв. /в случая не е подадено искане
за изменение на решението от страна на ответника, а единствено от страна на ищеца, чието
положение не може да утежни при разглеждане на подадено от него искане по реда на чл.
248 ГПК/.
С оглед уважената част на исковете, възлизаща на сумата от 20769лв от общата
такава в размер на 22 000 лв., съдът е присъдил разноски в полза на ищеца в общ размер от
2341.23лв., като няма основание да измени решението си в тази си част /880 лв. –държавна
такса +1600 лв. –разноски за адвокатско възнаграждение х 20679лв./22000лв./.
Ето защо молбата като неоснователно подлежи на отхвърляне.
Така мотивиран, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на К. Х. В., ЕГН **********, подадена по реда на чл. 248 ГПК
за изменение на постановеното по делото Решение в частта на разноските като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2