№ 40020
гр. София, 08.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110121074 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпило е искане ищеца В. Х. К., чрез адв. С. Д. – процесуален представител, по чл.
248, ал. 1 ГПК , с което се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за
разноските. Изложени са оплаквания за неправилност на съдебния акт при произнасянето на
съда по разпределението на отговорността за разноските в производството. Оплакванията се
свеждат до това, че съдът е уважил в цялост исковата претенция, но не е присъдил съдебно-
деловодни разноски в полза на ищеца, тъй като приел, че ответникът не е станал повод за
завеждане на делото и е признал иска. Обосновава, че смисълът на разпоредбата на чл. 78,
ал. 2 ГПК се свежда не непременно до изхода на делото, а до поведението на ответника, като
счита, че същият е дал повод за завеждане на делото, т.е. не е налице тази предпоставка, за
да се приложи цитираната разпоредба. Поддържа, че ответникът с извънпроцесуалното си
поведение е дал повод за предявяване на иска, тъй като е издавал фактури и справки на
името на ищцата, като заявява, че за да възникне правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск, не е необходимо кредиторът /ответник/ да е претендирал
сумите по съдебен ред. Изразява несъгласие с аргументацията на съда, че ищцата не се е
обърнала първо към ответното дружество, като се мотивира, че такова задължение за
потребителя не съществува, нито това действие било уредено като предпоставка за
иницииране на съдебно производство. Въвежда възражения относно съдържанието на
извършеното признание, които възражения са в смисъл, че ответникът не признал изцяло
иска, а заявил, че не го оспорва, което противоречало с изричния отказ от защита, като
допълва, че в отговора на исковата молба се съдържало твърдение, че сумите се дължат, т.е.
т.нар. признание на иска /по съществото си признание на факт, според изложеното в
искането/ било извършено за целите на процеса.
Ответникът по молбата – „Софийска вода“ АД не е депозирал становище по
направеното искане.
Искането за изменение на решението в частта за разноските е подадено в срок от
легитимирано лице, поради което същото е допустимо. Разгледано по същество, искането е
неоснователно, като съображенията за това са следните:
С Решение № 13638/07.08.2023 г., постановено по делото, съдът е уважил предявения
от В. Х. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ., иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че В.
Х. К. не дължи на „Софийска вода“ АД сумата от 291,44 лева, представляваща стойност на
ВиК услуги, начислени за периода 01.04.2019 г. – 30.04.2020 г. по кл. № ********** за имот,
1
находящ се на адрес: гр. София, ..
По въпроса за дължимостта на разноските в мотивите към решението съдът се е
произнесъл, че в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК,
като е приел, че ответникът е признал иска и не е дал повод за завеждане на делото. Съдът
поддържа становището си, което е подробно аргументирано, като отново посочва, че за
преценката дали ответникът е дал повод за завеждане на делото, е необходимо поведението
му да се изследва във всеки конкретен случай.
По въпроса за извънпроцесуалното поведение на кредитора /ответник по ОУИ/ е
налице трайно установена практика на ВКС, изразена в постановените по реда на чл. 274, ал.
3 ГПК определения - определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., ІV г. о.,
определение № 318/25.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2828/2018 г., ІII г. о., определение №
420/16.11.2018 г. по ч. гр. д. № 3300/2018 г., III г. о., определение № 468/18.12.2018 г. по ч.
гр. д. № 4586/2018 г., ІІІ г. о. на ВКС и др., която се споделя от настоящия състав. Според
приетите правни разрешения страната, която претендира извънсъдебно дори
несъществуващо вземане, не дава повод за предявяване на иск за несъществуване на
претендираното вземане.
Възраженията в искането, че не се касае за признание на иск е несъстоятелно,
доколкото волята на ответника е ясно формулирана и макар ответникът да се е позовал на
съществуването на сумите като задължение, същият е признал, че те са недължими. Изрично
е заявено, че искът се признава по всички, изложени от ищеца в исковата молба доводи.
Не се установява също така ответникът да е станал причина за завеждането на делото,
като в тази насока съдът отново акцентира, че приобщената по делото справка е
предоставена на ищеца по нейно изрично искане. Относно твърдението за липса на
необходимост, ищцата да се обърне извънсъдебно първо към кредитора, съдът намира, че в
действителност не е налице подобно нормативно установено задължение. Последното обаче
не рефлектира върху въпросът за произнасяне по отговорността за разноските, доколкото за
приложението на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК съдът изследва поведението на
ответника, а не това на ищеца.
Ето защо и като не констатира основание да отстъпи от вече изложените съображения,
съдът намира, че искането следва да се остави без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на решение №
13638/07.08.2023 г., постановено по гр. д. № 21074/2023 г., по описа на СРС, 41 с-в, в
частта за разноските, заявено с молба с вх. № 232743/17.08.2023 г., подадена от ищеца
В. Х. К., чрез адв. С. Д..
Определението подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК с частна
жалба в двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред Софийски градски
съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2